Решение по дело №4055/2018 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЕНО ОТ ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПО НАХД № 4055 ПО ОПИСА ЗА 2018 ГОД.

 

На 05.09.2018год. във ВРС е внесено постановление на прокурор при ВРП с предложение за освобождаване на обв. Е.Р.Н. от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК с оглед  извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл. 319 от НК за това, че на неустановена дата в периода 14.04.2017год. – 15.04.2017год., в гр.Варна, скрила неизключително нему принадлежащ документ – „саморъчно завещание“ с цел да причини другиму – П.Н.Х. вреда за да набави за Р.С.Н. и В.С.Н. облага.

В съдебно заседание представител на ВРП, редовно призована, представител не се явява.

Във фазата по съществото на делото защитникът на обвиняемата пледира за оправдателно решение като д

За ВРП, редовно призована, представител не се явява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Св. П.Х. живеела на семейни начала със Стефан Радев Н. (баща на свидетелите В.С.Н. и Р.С.Н. и дядо на обв. Е.Н.) от 2009год. Двамата живеели в неговия дом находящ се в с.о. „Ален мак“, к.к. „Чайка“, ул. „Георги Урумов“ №36.

На 04.01.2017год. Стефан Радев починал като св. Х. останала да живее в неговия дом. Един ден, докато преглеждала документите на Стефан Радев, св. Х. намерила син плик с надпис саморъчно завещание. След около две седмици св.Х. се обадила по телефона на св. Р.Н. и му казала, че баща му е оставил завещание. Св. Р.Н. й казал да го пази и когато си дойде сестра му (св. В.Н., която живеела в Гърция) двамата ще дойдат и ще видят за какво става въпрос. През месец април св. В. Н. пристигнала в Република България  и на 13.04.2017год. тя заедно с брат си (св. Р.Н.) отишли в имота обитаван приживе от баща им, в който живеела св. П.Х.. До там двамата отишли с лек автомобил управляван от обв. Н.. В присъствието на тримата св.П.Х. извадила плика с надпис завещание и поискала да отидат при нотариус да го отворят там, но св. С.Н. казал, че няма да ходят никъде, защото може да се касае за други хора. Същият отворил плика и завещанието било прочетено от всички включително и от обвиняемата.  В завещанието било написано, че Стефан Радев Недков завещава на св. П.Н.Х. „да ползва жилището ми пожизнено, 10000 десет хиляди евро.  Св. Х. казала, че иска пари за да си купи имот, тъй като била прехвърлила своя имот на сина си и нямало къде да живее. Св. Н. се съгласил, но изразил съмнение досежно автентичността на завещанието защото било писано с различни почерци, с различни цветове мастило и имало поправки в текста. Казал на св. Х., че иска на документа да бъде извършена експертиза. Нецови останали още известно време в имота като поискали  от св. Х. да им покаже всички документи на баща им които били в имота. Х. извадила множество документи, които обв. Н. прибрала в торба. Измежду документите които обвиняемата прибрала в торбата било и завещанието. Когато Нецови решили да си тръгват св. Х. поискала да види какви документи са сложени в торбата и издърпала една част от тях. После Нецови си заминали. След тяхното заминаване св. Х. прегледала документите които успяла да издърпа мислейки, че и завещанието е измежду тях. Установила обаче, че го няма и веднага се обадила по телефона на св.Н. и го попитала защо са взели завещанието. Той й казал, че в момента пътуват, че документите са в багажника на колата и ще провери като се приберат. Когато се прибрали свидетелите Нецови прегледали документите в торбата и установили, че действително завещанието е там. Междувременно св. Х. се била обадила по телефона и на св. Б.-Ж. (адвокат). С последната и съпругът й покойният св. Стефан Н. поддържал близки приятелски отношения от дълги години. Св. Х. уведомила св.Б.-Ж., че Стефан бил оставил завещание, казала й че св. Р. Н. го е взел и поискала от нея съдействие да й го върне. Св. Б. се обадила по телефона на св. Р.Н.. Последният потвърдил, че завещанието е в него и че няма нищо против да го върне на св. Х., но поискал да се консултира с нея (със св. Б.) по този въпрос и да й покаже завещанието. Уговорили се да се срещнат още същия ден в кантората на св.Б.. Малко след това свидетелите Р.Н. и В.Н. отишли в кантората на св.Б. и й показали завещанието. Св. Р.Н. изразил съмнение, че завещанието е писано от баща му, защото имало дописвания. Св. Б. прочела завещанието и също забелязала, че има добавян текст. Посъветвала Нецови да отидат при графолог, който може да даде отговор на въпросите им и лично се свързала с експерта Емил Атанасов. Последният поел ангажимент да направи експертизата. Още докато Нецови били в кантората св. Б. провела тел. разговор със св. Х., казала й, че децата на покойния Стефан Н. са при нея със завещанието, както и че ще дадат документа за експертиза.

Казала й също така, че след като бъде направена експертизата Нецови ще й върнат завещанието. На свой ред св.Б. поговорила и с децата на покойния Н., казала им че действително св.Х. се е грижела добре за баща им и заслужава да получи нещо и те се съгласили, че е така, но св. Н. заявил, че иска да разбере дали това е била действителната воля на баща му.

След великденските празници св.Н. занесъл документа на експерта Емил Атанасов. Последният го изследвал като излязъл със становище, че има съвпадения в почерка, но има съмнения относно дата на която е бил съставен документа. Изразил становище и, че автора не е бил в добро здравословно състояние. След като взел завещанието от графолога св.Р. Н. не върнал завещанието на св. Х., която продължавала да живее в жилището на покойния Ст.Н.. Св. Р.Н. уведомил св.Х. за резултата от експертизата. Последната поискала от него да й върне завещанието, но той й казал, че няма значение,  кой ще съхранява завещанието, че ще се разберат доброволно, но трябва да изчакат да се прибере сестра му от Гърция в края на м. юни. По съвет на св. К. св. Х. се свързала с адвокат и на 05.07.2017год., преди св. В.Н. да си дойде от Гърция, подала жалба в полицията. С постановление на прокурор от ВРП от 08.09.2017год. било образувано досъдебно производство, в хода на което било извършено претърсване в жилището на св. Р.Н.. При това процес. сл. действие последният сам доброволно предоставил на разследващия завещанието, което било прочетено в дома на баща му. В хода на проведеното досъдебно производство с постановление от 27.10.2017год. като обвиняем бил привлечен св. Р. Христов Н. като на същият било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 319 от НК. След приключване на разследването на 13.11.2017год. прокурор при ВРП изготвил постановление с което направил предложение за освобождаване на Р. Н. от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК. По внесеното постановление било образувано НАХД № 5343/2017год. съдебното производство по което било прекратено от съда на основание чл. 378, ал.3 от НПК с определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 14.05.2018год. След връщане на делото на ВРП с постановление от 24.08.2018год. като обвиняема по д.п. била привлечена обв. Н. на която било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 319 от НК. С постановление от 08.10.2018год. прокурорът прекратил частично наказателното производство по д.п. № 354/2017год. по отношение на повдигнатото обвинение на св. Р. Н.. Последният получил препис от постановлението за прекратяване на 10.10.2018год. и не го обжалвал.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите П.Х., Н.К. и С.Б. – Ж. (както тези давани в хода на досъдебното производство, така и тези давани непосредствено пред съда), показанията на св. Р.Н. депозирани непосредствено пред съда както и обясненията му давани в качеството на обвиняем давани в хода на досъдебното производство преди прекратяване на наказателното производство срещу него, показанията на св. В.Н. депозирани непосредствено пред съда, справка за съдимост, саморъчно завещание (л.20 от д.п.), протокол за претърсване и изземване, както и всички останали събрани в хода на наказателното производство писмени доказателства.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира единствено показанията на св.П.Х. дадени непосредствено пред настоящия съд, в частта в която заявява, че когато Нецови си тръгвали от имота който обитавала тя била казала на обвиняемата да й даде завещанието, тъй като на първо място в тази им част показанията и са изолирани и не се подкрепят от никакви други доказателства. И на следващо място защото такъв факт св.Х. не е съобщила в нито един момент от проведеното досъдебно производство, а и в съдебното производство проведено от друг състав на съда по внесеното обвинение  срещу св. Н.. Нещо повече подобен факт не е бил посочен от св.Х. и в жалбата и до полицията въз основа на която е отпочнало досъдебното производство. В същата е посочено, че документите в това число и завещанието били в ръцете на Р. (св. Р. Н.) и тя дръпнала част от тях. В показанията си дадени в хода на досъдебното производство св.Х. е заявила, че завещанието както и другите документи били прибрани от Ева (обвиняемата) и тя издърпала част от тези документи – за обръщение обаче отправено към обвиняемата да й даде завещанието св.Х. не говори. И най-накрая за обръщение към обвиняемата да й даде завещанието св.Х. не говори и пред предходния съдебен състав разглеждал случая. Там тя е заявила, че е провела разговор със св.В.Н. в който й била казала, че завещанието трябва да остане при нея (при Х.) и В.Н. се съгласила, както и че поискала от Ева да й даде документите („тези работи - някакви листчета“) и ги дръпнала. За обръщение обаче към обвиняемата „дай ми завещанието“ св.Х. не споменава. В същност за първи път подобен факт се сочи от нея едва в съдебното следствие пред настоящия съд.

При решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът се ръководи от следните правни доводи:

С внесеното в съда постановление на прокурор при ВРП обв. Е. Н. е предадена на съд с оглед извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл. 319 от НК за това, че на неустановена дата в периода 14.04.2017год. – 15.04.2017год., в гр.Варна, скрила не изключително нему принадлежащ документ – „Саморъчно завещание“ с цел да причини другиму – П.Н.Х. вреда, за да набави за Р.С.Н. и В.С.Н. облага.

Повдигнатото на обвиняемата обвинение е за документно престъпление което от обективна страна може да бъде осъществено при три форми на изпълнително деяние – унищожаване, скриване или повреждане на документ, който е чужд или не изключително принадлежащ на дееца.

Съгласно константната съдебна практика, включително и такава със задължителен за съдилищата характер (Постановление №3 от 23.03.1982год. по н.д. № 12/81г. на Пленума на ВС) при изясняване съдържанието на израза „чужд или не изключително нему принадлежащ на документ“ не се изхожда от авторството на документа, а от лицето, което има право да го държи, което го притежава и ползва правомерно. Съгласно цитираното по-горе Постановление правото да се държи документа може да принадлежи само на трето лице, но може да принадлежи едновременно и на дееца. Именно в този (последния) случай е налице хипотезата на „не изключително принадлежащ на дееца“ документ.

На следващо място под „скриване“ на документ се разбира както поставянето на документа в положение, при което неговият притежател не знае къде се намира той, така и в случаите когато е осъществено разпореждане с документа, чрез което се създава невъзможност притежателят на същият да се ползва от него.

От субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено при форма на вината пряк умисъл като наред с това закона изисква наличието и на специална цел – да се причини на другиму вреда или да се набави за себе си или за другиму облага.

В случая повдигнатото обвинение на обв. Е.Н. е за това, че на неустановена в дата в периода 14-15.04.2017год. скрила не изключително нему принадлежащ документ саморъчно завещание.

Каквито и да било доказателства обаче, че обвиняемата е имала право да държи въпросното завещание (в частност имала е право да се ползва правомерно от него и да черпи права) по делото липсват. Напротив от всички събрани по делото доказателства се установява, че документа е чужд за нея. Тя е внучка на автора на документа (при живи негови деца – свидетелите Р.Н. и В.Н.), а от съдържанието на документа се установява, че същата няма качеството и на заветник (нейното име изобщо не фигурира в завещанието) и не би могла да черпи каквито и да било права от него.

На следващо място видно от обст. част на постановлението с което обв. Н. е предадена на съд деянието за което й е повдигнато обвинение и е предадена на съд според прокурора се състои в скриване на документа и е извършено на неустановена дата в периода 14-15.04.2017год., която дата прокурорът очевидно е обвързал с момента в който завещанието е било отворено и е било прочетено, съответно момента в който св.П.Х. е установила, че то не е в жилището което последната е обитавала. Доказателства обаче които да установят, че горното /отварянето на плика със завещанието, съответно прочитането му/ се е случило в периода за който е повдигнато обвинение в хода на съдебното следствие не бяха събрани. Напротив от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства, в това число и показанията на св. П.Х., се установява, че децата на покойния Стефан Н. – свидетелите Р.Н. и В.Н., както и неговата внучка /обвиняемата/ са посетили Х. на 13.04.2017год. Посочената дата на два пъти се сочи от св.Х. в показанията й депозирани пред настоящия съд като на изричен въпрос отправен към същата в горната насока св.Х. заявява, че това е датата като сочи, че тази дата си била записала на листче като дата на която се било случило. На свой ред в показанията си пред съда св.Р.Н. сочи, че той заедно със сестра си и дъщеря си са посетили Х. на Велики четвъртък през 2017год, който  след справка в календара за посочената година е точно на 13.04.2017год.

На следващо място безспорно в хода на съдебното следствие бе установено, че на 13.04.2017год. /не на  14-15.04.2017год. каквото е повдигнатото обвинение/ обв.Н. е сложила завещанието в чанта /торба/ заедно с други документи на покойния Стефан Н.. Доказателства обаче, които по безспорен начин да установят, че документа е бил взет съзнателно от обвиняемата и то с цел да се навреди на Х. по делото не са налице. Видно от обясненията на обвиняемата документа е попаднал там случайно. В същата насока са и показанията на св.В.Н.. В подкрепа на това, че обв. Н. не е знаела, че завещанието е измежду документите които е сложила в торбата, че не е сложила документа умишлено там и то с намерение да навреди на Х. е и факта, че е дала възможност на последната да издърпа тези документи /документите в торбата/ и да вземе издърпаните документи за себе си. Последното е немислимо при наличие на целенасочено отнемане на документа с някаква користна цел каквато се твърди от прокурора.

На следващо място за каквото и да било скриване на документа, на датата на която той е бил прочетен, /каквото е повдигнатото обвинение/ и дума не може да става защото още на същата дата, в рамките до час от прочитането му в дома обитаван от Х., същата е разбрала къде се намира документа - у свидетелите Р.Н. и В.Н. – децата на покойния Христов, които се консултират с познат и на Х. адвокат – адв. С.Б. в кантората на последната.

И най-накрая съдът изцяло споделя становището на защитата, че до колкото в ЗН е предвиден специален за обявяване на саморъчно завещание, в това число е посочен и ред по който следва да се процедира в случай когато завещанието не се намира у заинтересования – заинтересования отправя искане до районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса (чл.27, ал.2 от ЗН), от който ред няма спор, че св.Х. (като заинтересована) не се е възползвала, то за умисъл за укриване на документа, у когото и да било, и дума не може да става.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че повдигнатото на обв. Е.Н. обвинение за извършено на 14-15.04.2017год. престъпление по чл.319 от НК е обективно и субективно несъставомерно, поради което и на осн. чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение.

Водим от горното съдът постанови решението си.

                         

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: