№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 14. 10. 2021 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Ангелина Георгиева
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1897 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 200
, ал.2 във вр. с чл.234, ал.1, пр.2 и
чл. 235 от АПК .
Образувано е по жалба на М.Т.Д., против
решение № 727 / 25.06.2021 г. по
адм. дело № 3393 /2021 г. по описа на ВРС, с което
е отхвърлена жалбата му срещу решение № 11/5.07.2019 г. на
Общинска служба по земеделие- Варна в частта отнасяща се до заявление № АУ10-340/7.02.2017 г. и той е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв. С доводи за
постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при
допуснато от ВРС съществено нарушение на процесуалните правила, се иска постановяване
на съдебно решение за отмяната му с връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на ВРС, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски за
касационната инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения
адвокат К. К..
Ответникът Общинска
служба по земеделие- Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Св. К. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Д.К.Д. и М.К.К. изразяват становище за основателност
на касационната жалба.
Ответникът
Д.Т.Д. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
След
преценка на събраните
доказателства и на изложените от страните доводи, съдът намира следното :
Жалбата е процесуално допустима. Обжалваното решение на ВРС има правния характер на определение по чл.200, ал.1 от АПК , тъй като постановеното от ОСЗ-Варна решение № 11/5.07.2019 г. представлява изричен отказ на този адм. орган
да разгледа по същество искането по процесното в случая заявление вх. №
АУ10-340/7.02.2017 г. , което е било оставено без разглеждане включително с мотива , че адм. орган е бил десезиран от
страна на заявителя и наследодател Т Д. С. Независимо от изложените в решението
на ОСЗ-Варна мотиви за извършено отчуждаване на претендираният за
възстановяване имот и изплатено за него обезщетение, това решение не притежава
характера на акт по същество, тъй като такива са актовете по чл.14, ал.1 от
ЗСПЗЗ с които се възстановява, респективно се отказва възстановяване на правото
на собственост, а в случая решението на ОСЗ-Варна има диспозитив, съгласно който искането за възстановяване е оставено без разглеждане. Жалбата срещу
решението на ВРС е подадена от надлежна страна
и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, като касационният
съд намира, че 7-дневният срок по чл.230 от АПК за обжалване пред него не е
пропуснат въпреки , че решението е съобщено на М. Д. на 5.07.2021 г., а
касационната жалба е подадена на 19.07.2021 г. , тъй като в постановеното от него решение № 727/25.06.2021
г. ВРС погрешно е посочил, че същото
подлежи на обжалване в 14-дневен срок, който в случая е спазен.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното решение ВРС е
отхвърлил жалбата на настоящият частен касатор срещу решение № 11/5.07.2019 г. на ОСЗ- Варна в частта
му, с
която е оставено без разглеждане заявлението
на М. Д. и на останалите
наследници на Д. С Б с вх. №АУ10-340/7.02.2017
год. Съдът е приел оспорената
част от решението на ОСЗ- Варна за законосъобразна по три причини : адм. производство
по заявление с вх. № 30165/25.11.1991 г.
било прекратено по искане на
заявителя на основание чл. 56, ал.1 от АПК, в която връзка било налице влязло
в сила решение № 817/1.07.2020 г. по к. адм. дело № 590/2020 г. по описа на АС-Варна ; по заявлението от
12.10.2015 г. бил налице влязъл в сила мълчалив отказ, който представлявал
процесуална пречка за разглеждане на последващото заявление ; явяващото се
предмет на делото заявление с вх. № АУ10-340/7.02.2017 г. било подадено при
пропускане на срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Касационният
съд намира , че не са налице изложените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Всички изложени в касационната жалба доводи
са по съществото си такива, които касаят правилното приложение на материалния
закон, т.е. същите погрешно са квалифицирани от касатора като допуснати
от ВРС съществени нарушения на процесуалните правила, каквито в случая не са
налице.
Предвид
влязлото в сила касационно решение № 817/1.07.2020 г. по кас. адм. дело №
590/2020 г. по описа на АС-Варна, с което е оставено в сила предходно
постановено от ВРС решение, с което е отхвърлена жалбата на М.Т.Д. срещу решение № 11/5.07.2019 г. на ОСЗ-Варна в
частта му, с която е прекратено адм.
производство по заявление вх. № 30165/25.11.1991 г. и заявление
№ П021-66/17.06.2019 г., то предмет на сега постановеното от ВРС и обжалвано
пред АС-Варна решение № 727/25.06.2021 г. е само тази част от решение № 11/5.07.2019
г., която се отнася до заявление с вх. №
АУ10-340/7.02.2017 год. С оглед последното и предвид липсата на спор относно
факта, че претендираният за възстановяване с това заявление имот с площ от 401
кв.м. е част от нива с площ от 3,5 дка в
местност „Арпалъка“ , която е била предмет на заявление вх. № 30165/25.11.1991
г. , то всички съдържащи се в настоящата касационната жалба и свързани
със заявлението от 25.11.1991 г. възражения
за незаконосъобразност на обжалваното
решение, са преклудирани от силата на присъдено нещо на решението по кас. адм. д
№ 590/2020 год. Такова е възражението за това , че ВРС допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила като пропуснал да обсъди дали процесния имот бил
изцяло или частично отчужден, тъй като по заявление вх.№ 28/12.09.1991 г. с нов
вх. № 30165/25.11.1991 г. нямало постановен от ПК-Варна адм. акт по реда на чл.
14 от ЗСПЗЗ - правно невъзможно е липсата на акт по същество да представлява сама по себе
си причина за незаконосъобразност, след като с решение № 11/5.07.2019 г. е постановен именно
изричен отказ за разглеждане по същество. Същият характер притежава и възражението за това, че ако ВРС не бе
допуснал цитираното процесуално нарушение би се установило, че извършеното от
наследодателя десезиране на ПК-Варна било недействително или отнасящо се само
до отчуждената, но не и до неотчуждената част от имота – с влязлото в сила
решение по к.адм.д. № 590/2020 г. е прието точно обратното, а именно, че адм.
производство по въпросното заявление е прекратено на основание чл. 56, ал.1 от АПК по причина на надлежно десезиране на адм. орган от страна на
наследодателя и то по отношение на целият имот, представляващ нива от 3,5 дка в
местност „Арпалъка“.
Съобразно
тези обстоятелства и както правилно е посочено в решението по к.адм.д. №
590/2020 г. , извършеното от
наследодателя оттегляне или отказ от заявлението му в частта за процесния имот,
не представлява процесуална пречка за подаване на нови заявления, каквито са последващите
подадени такива от наследниците, явяващи
се страни в този процес. Така по подаденото последващо заявление с вх. № АУ10-1629/12.10.2015
г. е било издадено от Началника на ОСЗ-Варна писмо изход.
№ АУ10-340/16.03.2016 г. , във връзка с които в обжалваното решение е прието от
ВРС наличието на формиран мълчалив отказ, който представлявал процесуална
пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за разглеждане на процесното
заявление с вх. № АУ10-340/7.02.2017 год. Така формираният в изпълнение на
указанията дадени с касационното решение по к.адм.д. № 590/2020 г. правен извод
, действително противоречи на правилното приложение на материалния закон, както
това е отбелязано в касационната жалба – за разлика от общите правила на АПК, нормата
на специалната разпоредба на чл.14, ал.1
от ЗСПЗЗ не допуска мълчаливият отказ като законосъобразна форма на адм. акт, поради
което правилното произнасяне по този преюдициален въпрос се идентифицира с правния
извод за незаконосъобразен мълчалив
отказ на колегиалния адм. орган в лицето
на ОСЗ-Варна / такъв от началника на ОСЗ-Варна очевидно не е налице, след като има изрично
издадено от него писмо/ , който при този си характер не представлява процесуална пречка по чл.27,ал.2,т.1 от АПК за подаване на
последващото заявление от 7.02.2017 год. Независимо от последното, заявлението
от 7.02.2017 г. може да породи правни последици задължаващи адм. орган да се
произнесе по същество, само когато то е подадено в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ,
т.е. при пропускане на регламентираният в нормата 17-месечен срок от влизане на
закона в сила адм. производство се явява процесуално недопустимо. Вярно е, че решение
№11/5.07.2019 г. не съдържа мотив за пропускане на срока по чл.11, ал.1 от
ЗСПЗЗ при подаване на процесното заявление от 7.02.2017 г., но императивната
процесуална необходимост за извършване от съда на преценка за цялостната законосъобразност
на оспорения адм. акт, налага извършването на такава проверка. Въпреки, че
заявленията от 25.11.1991 г. и от 7.02.2017 г.
са оставени без разглеждане с един адм. акт обективиран в решение №11/5.07. 2019 г. , то последващото
заявление не представлява процесуално продължение на предходното такова, тъй
като извършеното от наследодателя десезиране поражда правен ефект от момента на
неговото волеизявление. По тази причина, правното действие на заявлението от 7.02.2017 г. е с начален момент от датата на подаването му. Релевантната в
този смисъл дата 7.02.2017 г. е такава след изтичането на срока по чл.11, ал.1
от ЗСПЗЗ – срокът е изтекъл на 31.01.1998 год. и тъй като същият е преклузивен,
то правилно с постановеното от ОСЗ- Варна
решение №11/5.07.2019 г. е оставено без разглеждане заявлението с вх. АУ10-340/7.02.2017 год. Като е достигнал до същите правни изводи в
решението си и е отхвърли жалбата на Д. срещу тази част от решението на
ОСЗ-Варна , ВРС е приложил правилно материални закон.
Освен
материално законосъобразно по изложените съображения, обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този
изход от делото, претенцията на касатора за разноски е неоснователна, съответно основателна съгласно чл.143, ал.3 от АПК е
същата претенция на ответника ОСЗ- Варна – в касационния процес е осъществено
процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт Св. К., за което касаторът дължи разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които в съответствие с фактическата и правна сложност на делото
съдът намира, че следва да бъдат определени в
размер на 200 лв. съгласно чл.24,пр.І от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид
изложеното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 727/25.06.2021 г. по
гр. дело № 20213110103393/2021 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Общинска
служба по земеделие – Варна за разноски по делото сумата от 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: