РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр. Пловдив, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501931 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на УНИВЕРСИТЕТ ПО
ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ гр. Пловдив, бул.„ Марица“ № 26, чрез
адв.В. З. от АК Пловдив, против решение № 2481/31.05.2023 г. по гр.д. №
340/2023г. по описа на РС Пловдив, І гр.с., с което съдът е признал
уволнението на Т. Е. К., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, извършено със
Заповед № 816/17.11.2022г. и със Заповед № 35/18.11.2022г. на ректора на
УХТ, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за
незаконно и го е отменил. Възстановява се Т. Е. К., ЕГН ********** с адрес:
гр. *** на заеманата преди уволнението работа – „***“ сектор „***“, в
Университет по хранителни технологии град Пловдив, представлявано от
проф. д-р П. М..
Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Сочи се, че
съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като при
правилно вникване в съдържанието на доказателствата би следвало да се
1
стигне до следните изводи - налице е системно неизпълняване на трудовите
задължения на ищеца; същият е ръководно лице в университета; притежава
опит, който да не позволява да злепоставя работодателя му, а неговите
действия и бездействия говорят за пренебрежение и нехайство, граничещо със
съмнение за съзнателно незачитане волята на работодателя. Сочи се, че е
налице неизпълнение на законните нареждания на работодателя след
писменото съгласуване на заповедта от уволнения ръководител. Сочи се
уронване на доброто име на работодателя и злоупотребата с доверието му.
Сочи се, че само по себе си полагането на извънреден труд на водач на МПС
не е нарушение на закона, ако същият е положен в рамките на възможните
часове за работа и почивка по наредбата за организацията на работното време
на лицата, които извършват дейности в автомобилния транспорт. Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който решението се
намира за правилно, иска се неговото потвърждаване. Претендират се
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, държавна такса за въззивно обжалване не се дължи от
работника и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят УХТ Пловдив, че
при правилно вникване в съдържанието на доказателствата би следвало да се
стигне до следните изводи - налице е системно неизпълняване на трудовите
задължения на ищеца; същият е ръководно лице в университета; притежава
опит, който да не позволява да злепоставя работодателя му, а неговите
действия и бездействия говорят за пренебрежение и нехайство, граничещо със
съмнение за съзнателно незачитане волята на работодателя. Правилно РС
Пловдив е посочил, че по делото не се установява работника да е имал
някакви наложени дисциплинарни наказания, така че за системност не може
2
да се говори в този казус. Според въззивният съд по делото не са се събрали
никакви доказателства за това работника да е извършвал действия и
бездействия, които да говорят за пренебрежение и нехайство, граничещо със
съмнение за съзнателно незачитане волята на работодателя. Не се доказва и
възражението на жалбоподателя за уронване на доброто име на работодателя
и злоупотребата с доверието му.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят УХТ Пловдив, че е
налице неизпълнение на законните нареждания на работодателя след
писменото съгласуване на заповедта от уволнения ръководител. В тази насока
изводите на РС Пловдив също са правилни. Да работника Т. К. носи някаква
частична вина за неизпълнението на заповедта на ректора на УХТ Пловдив от
14.10.2022г. за извършване на екскурзия на служителите на университета в
следващите два дни, като е съгласувал тази заповед със свой подпис. Но
причините за това неизпълнение на заповедта са извън волята на работника и
се дължат на обективни обстоятелства, на които К. не може да въздейства и
еднолично да преодолее в длъжностното си качество, а именно необходимост
от множество транспортни дейности в УХТ при само двама шофьори и
законови ограничения, които пречат на същите да работят всеки ден и без
седмична почивка. Че това е системен проблем при работодателя е видно от
запитването по подобен въпрос отправен от ишеца К. до юрисконсулта при
УХТ още през 2021г. /л.58/, за което не е ясно дали е получил отговор.
Работникът К. в качеството му на ръководител на сектора „***“ е продължил
да организира *** в предприятието с риск да се наложат административни
наказания, за неспазване на законодателството за полагане на труд от
шофьорите, което е било в интерес на работодателя, защото е обслужвало
неговите служебни дейности, за сметка на интересите на работниците. Тоест с
действията си работника Т. К. е охранявал интересите на ръководството на
УХТ Пловдив, за сметка на други работници в УХТ Пловдив. Ето защо
неверни са правните изводи на ректора на УХТ Пловдив, че Т. К. е действал
срещу интересите на работодателя, било поради небрежност, било поради
умисъл. Да работникът К. не е написал доклад за това фактическо положение
до ректора на УХТ Пловдив, но това само по себе си не може да се
квалифицира като особено тежко дисциплинарно нарушение, която тежест да
налага неговото уволнение, при условие че с този проблем отдавна е бил
сезиран юрисконсулта при УХТ Пловдив, за този проблем е знаела и
3
организаторката на служебната екскурзия гл. ас. Т. И., видно от нейните
обяснения за казуса обективирани в докладна записка от 20.10.22г. /л.22/. При
тези факти РС Пловдив напълно правилно приема, че в казуса не може да се
обоснове тежест на нарушението, налагаща уволнение на ищеца Т. К.,
доколкото не може да обуслови силно укоримо субективно отношение на
работника и системност на нарушенията. Ето защо решението е правилно и
следва да се потвърди.
Разноски въззиваемата страна претендира само от името на
пълномощника адв.Б. П. за адвокатски хонорар за безплатна правна помощ
предоставена по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА /договор на л.24 от въззивното
дело/. На основание чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ се дължат на пълномощника
адв.П. 780 лева за оказаната безплатна правна помощ на ищеца по въззивното
дело.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2481/31.05.2023 г. по гр.д. № 340/2023г.
по описа на РС Пловдив, І гр.с.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ гр.
Пловдив, бул.„ Марица“ № 26, представляван от ректора проф. П. М. да
заплати адвокат Б. А. П. от АК Пловдив, Пловдив, ул.***, адвокатски номер
*** сумата от 780 лева за оказаната безплатна правна помощ по това въззивно
дело на Т. Е. К., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от 14.08.2023г. пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4