№ 4
гр. гр.Велинград , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ А. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20205210100713 по описа за 2020 година
Предявени са от К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. „******“ против Прокуратурата на Република България гр.
София, представлявана от И. Г. - Главен прокурор, гр. София, бул. „Витоша“,
№ 2, осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86
ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно
решение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-
16.09.2020 г. до окончателното изплащане, за сумата от 983,41 лева,
представляваща обезщетение за забава, за периода от датата на влизане в сила
на съдебното Решение на Окръжен съд Пазарджик -27.09.2019 г. до датата на
депозиране на иска - 15.09.2020 г., както и за сумата от 1600 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба –
16.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът Д. твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 17.08.2018 година е конституиран в
процесуалното качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 634
1
/ 2017 год., по описа на РУ - Велинград и пр. пр. № 1829/2017 год., по описа
на РП - Велинград, за това, че на 18.10.2017 г., в гр. Велинград, в зоната на
кръстовището на ул. „Христо Боянов“ и ул. „Кирил Павлов“, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Опел Зафира“, с per. №
В 8491 ВА, собственост на „НИП ИНВЕСТ“ ООД, БУЛСТАТ *********, е
нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП, като при извършване на маневра при завой на ляво, по
непредпазливост причинил на Д.А.Х., с ЕГН: ********* от Велинград, ул.
„***“ № 54 средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на
големия пищял на дясна подбедрица - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б”,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 и
чл. 117 от ЗДвП. Впоследствие с Постановление вх. № 1829/2017г. от
19.09.2018 год. по описа на РП - Велинград е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание по чл. 78 А от НК, по което било образувано а.н.д. № 428/2018 год.,
по описа на Районен съд Велинград. Във връзка с представителството му бил
сключен Договор за правна защита и съдействие № 000065 от 29.10.2018 г., и
на защитника му заплатил изцяло в брой сумата от 1000 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. Производство било
разгледано в пет съдебни заседания, при което първоинстанционният съд с
Решение № 35 от 12.04.2019 год. признал ищецът за невиновен, като го
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.”б” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116
и чл. 117 от ЗДвП. Сочи, че срещу оправдателното решение Районна
прокуратура Велинград внесла на 19.04.2019 год. протест до Окръжен съд –
Пазарджик с искане да се отмени и да се постанови ново осъдително
решение, с което да се признае обвиняемия Д. за виновен. Твърди се, че във
връзка с протеста ищецът отново упълномощил адв.А. да го представлява и
защитава пред Окръжен съд - Пазарджик, за което сключил Договор за правна
защита и съдействие № 002680 от 08.05.2019г., ведно с пълномощно, и му
заплатил изцяло и в брой 600 / шестстотин / лева адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд с Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа
за 2019 год. на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 338 от НПК
потвърдил решението на първоинстанционния съд, като го е счел за
законосъобразно. Твърди се, че макар обвиняемият да е знаел, че е невинен,
2
през целият период от 2 години, през който продължило наказателното
преследване срещу него бил много напрегнат и изключително притеснен,
защото никога до процесната дата не бил подлаган на такива изпитания, не
бил призоваван и разпитван за толкова дълъг период в полицейски участък и
съд. Многократно му били връчвани призовки от полицейски служители,
подлаган бил на многобройни разпити, очни ставки, предявяване на
разследвания, като всички тези обстоятелства обърнали живота му на 360
градуса. Бил стресиран, живеел в тревоги, съмнения и отчаяние, да не бъде
осъден на млади години, като непрекъснато повтарял, колко унизен се
почувствал от отношението на полицейските органи. Твърди, че в началото на
наказателния процес било разколебано доверието му в правосъдието и
убеждението, че процесът срещу него се води несправедливо, тъй като
заявил, че е бил жертва на интриги и инсинуации от страна на родителите на
пострадалото дете, които с цел да получат обезщетение от Застрахователната
компания за неимуществени вреди представили случилото се в една
недействителна фактическа обстановка и именно, поради тези обстоятелства
се притеснявал дали истината ще възтържествува и случаят ще бъде изяснен
обективно от фактическа и правна страна. За цялата тази наказателна
репресия, проточила се във времето, се наложило да потърси спешно
консултация и лечение от психиатър, тъй като бил много подтиснат,
тревожно депресиран, не можел да се концентрира, получил главоболие,
сърцебиене, нарушение в съня, станал много раздразнителен, дори не можел
на моменти да си поеме въздух. На 14.05.2019 год. му била назначена терапия
от психиатър д-р Красимир Темнилов като възстановяването му по
назначената терапия продължава и в момента. Въпреки многобройните
искания от самото начало на наказателното производство за изясняване на
случая с назначаването на тройна автотехническа експертиза не намерил
нужното разбиране от страна на представителя на държавното обвинение
прокурор Василев, което доведело до 2-годишно наказателно преследване,
многобройни съдебни заседания, разпити, привличания, изключителни
страдания и негативни емоции. Поддържа, че направените разноски пред
първоинстанционния съд и въззивната инстанция следва да му бъдат
възстановени като се приеме, че са в пряка и непосредствена последица от
увреждането, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Моли съда да има предвид, че в
конкретния случай по делото не се установява, каквото и да е съпричиняване
3
по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като той оказал пълно съдействие на
разследващите органи, дал подробни обяснения за случилото се.
Представителят на държавното обвинение е трябвало внимателно да обсъди и
анализира безпристрастно всички правнорелевантни факти, да се запознае със
съдебната практика, с точното значение на законовите разпоредби, за които
бил обвинен, че е нарушил и да прекрати образуваното досъдебно
производство, за да се избегне причиняването на допълнителни
неимуществени и имуществени вреди. Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който изразява становище, че исковата молба е нередовна и
следва бъде оставена без движение, тъй като не е посочен адреса на ищеца, а
само на процесуалния му представител. Оспорва иска и по основание и
размер. Поддържа, че в настоящия случай липсват действително претърпени
вреди, доколкото в исковата молба се описва едно нормално състояние на
негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води
наказателно производство би имало, и които не следва да се вменяват в
отговорност на Прокуратурата. Счита, че липсва причинна връзка между
твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите
вреди. Твърди, че Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно
правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за
съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс, поради което
предявеният иск е изцяло неоснователен. Твърди, че не са налице
доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и
непосредствен резултат от обвинението, нито е доказана връзката между тях
и повдигнатото обвинение. Излага, че на всички инстанции наказателното
производство е приключило за година и малко, което е един разумен срок.
Повдигнатото обвинение не е за умишлено престъпление, а за непредпазливо.
Делото е внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което ищецът не е бил реално заплашен от осъдителна
присъда, била му е взета най - леката мярка за неотклонение подписка и
спрямо него не са налагани други мерки за процесуална принуда. Поддържа
се, че липсват доказателства за твърдяната интензивност на производството.
Излага, че наличието на действително търпени вреди е елемент от
4
фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищеца не е
ангажирал никакви доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
непосредствена последица от обвинението. Сочи се, ще ищецът е изложил в
исковата молба, че се е почувствал унижен от отношението на полицейските
органи, а не от Прокуратурата. По размера на исковите претенции се моли да
бъде съобразено възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 г., както и че в
случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от
значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило
върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на
увредения, като паричното обезщетение за моралните вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им /в този смисъл Решение
№ 832/10.12.2010 г. по НД № 593/2010 г., IV ГО на ВКС/. Поддържа се, че
претенциите на ищеца са изключително завишени и несъответни на
претендираните вреди, икономическия стандарт на Р.България и на съдебната
практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Сочи се, че в
тази насока следва да бъде съобразено, че обвиняемият е бил с най-леката
мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела по същество до
ограничаване на правата му и не са били прилагани други мерки за
процесуална принуда, спрямо него са осъществени малък по обем действия
по разследването, наказателното производство е протекло в един разумен
срок, воденият срещу него процес не е получил медийна гласност. Твърди се,
че претенцията за имуществени вреди в размер на 1600 лева е недоказана по
основание и по размер, а заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, с оглед извършените действия по разследването и моли да се
намали. Поддържа, че липсват доказателства за реално осъществена
адвокатска защита, договорът за адвокатска защита № 002680 е нечетлив и
следва да не се приема като доказателство, като не е ясно по кое производство
е направен разхода. Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава в
размер на 983, 41 лева върху претенцията за неимуществени вреди, чиито
размер е определен произволно. Релевира възражение по смисъла на чл.5, ал.1
от ЗОДОВ и чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е допринесъл и е станал
причина за воденото производство срещу него. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
5
следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез
Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени от повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е
било оправдано.
С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата,
срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по по
чл. 343, ал. 1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1
и ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, въз основа на което е било проведено
наказателно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, с
което е бил признат за невинен и оправдаван. Изложеното се установява и от
приетите по делото писмени доказателства- досъдебно производство № ЗМ
634 / 2017 год., по описа на РУ - Велинград и пр. пр. № 1829/2017 год., по
описа на РП – Велинград, Постановление вх. № 1829/2017г. от 19.09.2018 год.
по описа на РП – Велинград, Решение № 35 от 12.04.2019 год., по а.н.д. №
428/2018 год., по описа на Районен съд Велинград, Решение № 114 от
27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд –
Пазарджик. При тези факти, съдът намира, че доколкото ищецът е оправдан
по повдигнатото му обвинение, искът е доказан по основание.
По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане
разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се
дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи
ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли,
неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на
пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е
причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на
повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива
доказателства по делото не са ангажирани.
6
За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по
смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението
си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала
вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна
на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна
изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид
недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление
(решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В
този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства,
поради което съдът намира възражението за неоснователно.
По иска за неимуществени вреди
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за
неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по
справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко
обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е
производството обществен отзвук, вида и продължителността на наложената
мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания. В този смисъл - Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 295/2010 г., ІV г. о.
Като се анализират събраните по делото доказателства става ясно, че
престъплението, в което ищецът е обвинен (чл. 343, ал. 1, б.”б” от НК, във вр.
7
с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП)
се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, поради което
не е тежко по своя характер и по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
производството в е приключило за около 2 години. По отношение на лицето е
била взета мярка за неотклонение „подписка“, която е най- леката. От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.В.Х.-
приятелка на ищеца се установява, че във връзка с наказателно производство
той е бил викан многократно за разпит в районното управление и съда, което
е създало у него силен дискомфорт, тъй като е следвало да оправдае
отсъствията си от работното му място пред работодателят му, което
неминуемо довело и до разгласяне на обстоятелства във връзка с
повдигнатото му обвинени. В следствие на това изпитвал постоянен страх, че
ще остане без работа, тъй като за това бил предупреден от работодателя му.
Отделно от това през двугодишния период настъпили промени в поведението
му, личността му и възникнали проблеми при общуването, каквито не
съществували преди това. От показанията на свидетелката става ясно, че
провежданото наказателно производство се отразило неблагоприятно на
здравословното състояние на ищеца, като имал главоболие, нямал апетит и
сънят му бил нарушен. Свидетелката излага, че ищецът започнал да се срива
психически, като настъпилите промени били толкова значими, че се стигнало
до помощта на психиатър, тъй като постоянно изпитвал страх, че ще бъде
несправедливо осъден, че ще лежи в затвора млад, изпитвал срам и не желаел
да общува дори с най- близките си. От разпита й става ясно, че било
предписано и медикаментозно лечение във връзка с лечение на състоянието
му. Негативни промени в личността му довели и до отмяна на планираната му
сватба.
Принципно негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството
на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния
период (от момента, в който е налице "обвинение в извършване на
престъпление" до влизането в сила на оправдателната присъда), ищецът е
имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени
вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
8
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства
за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. При наличие на една
оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство,
без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер
следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние,
което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по
отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в
символичен паричен еквивалент.
Съдът, като съобрази събраните гласни доказателства в тази насока и
доколкото от тях безспорно се установява, че вследствие на упражнената
наказателна репресия срещу него ищецът е станал неспокоен, започнал да
вдига кръвно, изпитвал силен срам, затворил се, станал подтиснат и
депресиран, необщителен, настъпили проблеми със съня му, в общуването му
с околните, отказвал да се храни и да излиза извън дома си, намира за
справедлив размер на обезщетението сумата от 3000 лв., до който следва да се
уважи предявения иск. В останалата част до пълния размер от 10 000 лв.
искът подлежи на отхвърляне.
По иска за имуществени вреди
По делото се претендира наличие на имуществени вреди в размер на
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по наказателното дело.
Действително, според чл. 189, ал. 1 НПК наказателният съд се произнася по
разноските или с присъдата, или с нарочно определение, а съгласно чл. 190
НПК при оправдаване на подсъдими разноските са за сметка на държавата.
Имат се предвид обаче само разноските, извършени от държавата в
наказателното производство. Липсва уредба, която да овластява наказателния
съд да присъди в полза на оправданото лице направените от последното
разноски в процеса- същите следва да се претендират по гражданскоправен
ред и по-конкретно по реда на ЗОДОВ, доколкото представляват
имуществени вреди, претърпени като непосредствена последица от
незаконното привличане към наказателна отговорност. Ако не е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, то и ищецът е нямало
да ангажира защита по образуваното дело. Следователно разместването на
9
блага, излизането на сумата за адвокатско възнаграждение от патримониума
на ищеца, е в следствие на необходимостта от защита по повдигнато
незаконосъобразно обвинение.
От страна на ответникът е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като това възражение, доколкото
настоящето производство е първия възможен момент за предявяването му,
следва да бъде разгледано. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, придружен с разписка за получената сума, същия е от м.
октомври 2017 г., към който момент следва да се прецени и наличието на
прекомерност. Съгласно чл. 12 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция от
23.05.2017 г.– възнаграждението за защита в досъдебното производство е в
размер на 500 лв., а при извършване на процесуални действия в различни дни
в размер на по 100 лв. за всеки ден. В случая е представено пълномощно, но
не и доказателства да са сторени разноски в досъдебното производство,
поради което и съдът не следва да присъжда такива в тази фаза на
наказателния процес.
От договор за защита и съдействие /в кориците на в.н.а.х.д. № 328, по
описа за 2019 год. на Окръжен съд, приложено към настоящото дело/ се
установява, че ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 600 лв. на
упълномощения му адвокат. Към момента на сключването му съгласно чл. 13,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакция от 22.01.2019 г.– възнаграждението за защита в
досъдебното производство е в размер на 500 лв., а когато съдебното заседание
по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното
възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв.. Видно е в случая, че се
претендират общо 600 лв. и като се вземе предвид, че са проведени две
съдебни заседания пред въззивната инстанция, то претендираното
възнаграждение е в рамките на минималния размер и възражението на
ответника е неоснователно. По аргумент от същите разпоредби, в
приложимата към датата на сключване на договор за правна защита и
съдействие редакция и като се вземе предвид, че пред първоинстанционният
съд са проведени общо 5 съдебни заседания, а се претендира сумата от 1000
лв., то безспорно се установява, че претендираното се явява около
10
минималния размер, съобразно посочените разпоредби от Наредбата, поради
което следва да се приеме, че възражението на ответника е неоснователно.
При изложените по- горе съображения и съобразяване събраните по
делото писмени доказателства претенцията на ищеца за обезщетяване на
имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
От страна на ищецът се претендира заплащане на законна лихва върху
сумата, считано от 27.09.2019 г. до 15.09.2020 г.- датата на предявяване на
иска. В случая искът е основателен още от момента на влизане в сила на
Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на
Окръжен съд – Пазарджик- 27.09.2019г., като съдът на основание чл. 161
ГПК и предвид диспозитивното начало в гражданския процес определя
размера й на сумата от 295.83 лв., до който искът е основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата над него и до пълния претендиран от 983,41 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете при съобразяване
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК или сума в размер на
315,15 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“
2 ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. „******“, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от
3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на
11
престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение №
114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд
– Пазарджик- 27.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на иска-16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение №
114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд
– Пазарджик- 27.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на иска-16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“
2 ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. „******“, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от сумата от 295.83
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
27.09.2019 г. до 15.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 295.83 лв. до пълния претендиран размер от 983,41 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“
2 ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. „******“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 315,15 лв.,
представляваща разноски в настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12