Решение по дело №1241/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № 260053

гр.  Пловдив, 13.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на петнадасети декември през две хиляди и двадесета година, в състав 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ 

ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                           БРАНИМИР ВАСИЛЕВ   

                                                                                                                  

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело № 1241/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  въззивно и е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Н.П.К.  с ЕГН ********** ***  против Решение № 550/30.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 938/2019 г. по описа на РС – Асеновград, Пловдив, ІV гр.с-в, с което е отхвърлен предявеният от него против   Районен съд – Пловдив отрицателен установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на  ответника сумата   от  1396 лв.   Държавна такса,  както и 5 лв. - държавна такса  за служебно издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист  от 11.09.2012 г. по гр.д.№  8494/2011 г. на ПРС, поради погасяването им по давност. С въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което искът да се уважи. Жалбоподателят претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Районен съд – Пловдив   не взема становище по жалбата.

Третото лице – помагач на страната на ответника Национална Агенция по приходите, гр. София бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, не взема становище по жалбата.

 Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е отрицателен  установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Н.П.К. е основал иска си на твърдението, че  въз основа на влязло в сила  решение по гр.д. № 8494/2011 г. на ПРС е осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 1396 лв. , представляваща държавна такса върху стойността на дела му. За тази сума, както и са сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, срещу него бил издаден изпълнителен лист от   11.09.2012 г. За принудителното събиране на вземането  било образувано изпълнително дело №  651/2018 г. на ЧСИ Иво Кралев.  С исковата си молба ищецът се позовава на изтекла в негова полза пет годишна погасителна давност, считано от датата на издаване на листа,  като счита, че до 11.09.2017  г. не са извършвани действия, прекъсващи давността, поради което към момента на образуване на изпълнителното производство вземането по листа е било погасено по давност.

Ответникът Районен съд – Пловдив   оспорва иска като неоснователен.

Третото лице – помагач на страната на ответника Национална Агенция по приходите не взема становище по иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. 

Въз основа на събрани по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от представената с исковата молба покана за доброволно изпълнение до ищеца Н.К., въз основа на изпълнителен лист от 11.09.2012 г. за сумата от общо 1401 лв. - присъдени разноски /1396 лв. - държавна такса върху стойността на дела му и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист/ , издаден  в полза на Районен съд – Пловдив въз основа на влязло в сила  решение по гр.д. № 8494/2011 г. на ПРС е  било образувано изп. дело №  651/2018 г. на ЧСИ Иво Кралев, рег.№ 907 на КЧСИ.  Първоначално изпълнителният лист е бил  изпратена на ТД НАП – гр. Пловдив,  предвид характера на вземанията – публични държавни вземания, където е било образувано изпълнително дело № 16120000406/2012 г., а производството по последното е било частично прекратено с разпореждане от 10.07.2018 г. и изпълнителният лист е бил върнат на ПРС, видно от разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение по чл. 225 ДОПК и приемо – предавателен протокол на листове 15 и 16 от делото пред АРС.

В хода на изпълнителното производство пред публичния изпълнител с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 04.10.2016 г., съобщено на ищеца  на 12.10.2016 г. е бил наложен запор върху вземането на длъжника от трето лице – работодател „Каролина Ко“ ЕООД - гр. Златоград. На 04.10.2016 г. До „Каролина Ко“ ЕООД - гр. Златоград е било изпратено и запорно съобщение, като наложеният запор е бил вписан и в Централния регистър на особените залози.

 Съгласно чл. 171  ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок , считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се  плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая, както правилно е приел и районният съд,  петгодишният давностен срок е започнал да тече на 01.01.2013 г. и  би следвало да  изтече на 01.01.2018г., освен ако същият не е спиран или прекъсван.     Съгласно  чл.172 ал.2 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Доколкото се установи по делото, видно от копието на делото пред публичния изпълнител, че в образуваното изпълнително производство при ТД НАП – гр. Пловдив  на 04.10.2016 г. е бил наложен запор върху вземане на длъжника към „Каролина“ ООД – гр. Златоград, следва да се приеме, че на тази дата давността е била прекъсната, а след това е започнала да тече нова петгодишна давност, която към   датата на образуване на новото изпълнително производство пред ЧСИ Кралев през 2018 г. не е  била изтекла. 

Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

 Решението на районния съд  е правилно, поради което същото ще бъде потвърдено.

По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК Съдът 

 

                                        Р    Е   Ш   И  :    

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 550/30.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 938/2019 г. по описа на РС – Асеновград, Пловдив, ІV гр.с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Национална Агенция по приходите, гр. София бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: