ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 540
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500462 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от А. С. К., ЕГН **********, от гр. Б.
против Решение № 907 от 03.10.2022 г., постановено от Окръжен съд - Бургас
по гр. д. № 392/2022 г. по описа на ОС - Бургас. Обжалваното решени есе
оспорва като незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Излага се
недоволство от обстоятелството, че съдът се е произнесъл и постановил
недължимост на задължения с обща стойност 261 940.75 лв., а не посочените
в исковата молба като цена на иска - 629 796.80 лв. съобразно
удостоверението за задължения от ЧСИ по изп.д.№108 /2016 г., както и е
присъдил разноски в размер на 6770 лв., а не реално направените 25 000 лв.
Според страната неясно защо съдът не се е произнесъл по цялото искане в
размер на 629 796.80 лв., липсва и произнасяне за частта над уважения размер
от 261 940.75 лв. - дали се отхвърля претенцията в тази й част. Също според
страната неправилно е прието, че е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за страната от 25 000 лв., поради което също
неправилно размерът е редуциран до 6770 лв. Дори и при възражението за
прекомерност минималния размер при размера от 629 796.80 лв. възлиза на 14
125.94 лв. Поради това се моли да се отмени обжалваното решение като
неправилно поради неуважаването на претенциите на ищеца в пълен размер
и да се постанови решение, с което изцяло да бъдат уважени исковите
претенции на А. К. против „ОТП факторинг България“ ЕАД изцяло - като се
приеме недължимост на сумата в размер на 629 796.80 лв., представляваща
главница, ведно с лихви, обезщетения, такси и разноски, която сума се
събира принудително по изп. дело поради погасяването по давност на същата
и да бъде осъден ответника „ОТП факторинг България“ ЕАД да заплати
сумата от 25 000 лв. - разноски по делото - заплатено адвокатско
възнаграждение.
1
С исковата молба А. К. е предявил претенция пред Окръжен съд - Бургас
на основание чл. 124 от ГПК да се приеме за установено по отношение на
ответника „ОТП факторинг България“ ЕАД за недължимост поради
погасяване по давност на описаните по-горе суми в исковата молба. В самата
искова молба - след посочване на правното основание е посочена цена на иска
- 629 796.80 лв. въз основа на приложено към ИМ удостоверение от ЧСИ за
задълженията на ищеца към 11.03.2022 г. В текста на исковата молба тази
сума е преповторена на стр. 3 като се сочи, че за ищеца е налице правен
интерес да се предяви иска за установяване, че предявената за събиране сума
от 629 796.80 лв. е погасена по давност. Същевременно в исковата молба се
сочи, че задълженията за ищеца произтичат от изпълнителен лист от
17.05.2007 г., по който е образувано производството по изп. дело пред ЧСИ
като са преповторени сумите по ИЛ.
При направеното признание на иска съдът е уважил претенцията изцяло
съобразно параметрите по изпълнителния лист /общо задължения в размер
на 261 940.75 лв. /като не е налице диспозитив с отхвърлителна част/ с оглед
посочената цена на иска от 629 796.80 лв./ Съответно - разноски са
присъдени в размер на 6770 лв. поради възражението на ответника за
прекомерност с оглед размера на уважената претенция - 261 940.75 лв.
С оглед гореизложеното следва извода, че ищецът А. К. обжалва
съдебно решение в частта, с която се уважава неговата предявена претенция -
да бъде отменено в частта, с която е прието, че не дължи сумата от
261 940.75 лв., което поставя въпроса за наличието на правен интерес от
самата въззивна жалба, съответно - нейната допустимост. Същевременно се
изразява недоволство от неуважаване на претенция по повод претендиран от
ищеца размер 629 796.80 лв. - посочен като цена на иска въз основа на
удостоверението от ЧСИ, както и упоменат на стр. 3 от ИМ. В самия петитум
на исковата молба липсват посочени параметри на претенцията, а само
позоваване - „описаните по-горе суми“. Съдът е възприел сумите посочени
на стр. 1 от исковата молба - съобразно приложения изпълнителен лист от
17.05.2007 г. и съответно е уважил предявената претенция изцяло по
параметрите на изпълнителния лист като не е възприел глобалната сума по
удостоверението от ЧСИ с начислени лихви до 11.03.2022 г. Съответно -
липсва и отхвърлителна част на диспозитива на решението.
Очевидно волята на ищеца е съдът да се произнесе по недължимостта на
натрупаното глобално задължение по изпълнителното дело към дата
11.03.2022 г., а не само по изпълнителния лист от 17.05.2007 г.
Тази воля на ищеца не е била възприета от съда с оглед начина на
изложение в исковата молба от страна на ищеца и липсва произнасяне по
така предявената претенция в нейния размер от 629 796.80 лв. При
уважаването на претенцията по параметрите на задължението по
изпълнителния лист от 2007 г. липсва отхвърлителен диспозитив за
установените задължения към 11.03.2022 г. При липса на отхвърлителен
диспозитив липсва и правен интерес от обжалване на съдебния акт –
съответно - въззивната жалба е недопустима , поради и което следва да бъде
оставена без разглеждане.
Производството по делото пред Апелативен съд - Бургас по повод
2
въззивната жалба на А. К., с оглед гореизложеното следва да бъде прекратено
и делото - върнато на Окръжен съд - Бургас за извършване на
съдопроизводствени действия от първоинстанционния съд по преценка
доколко във „въззивната жалба“ се съдържа искане по чл. 250 от ГПК за
допълване на постановеното решение до размера на глобалното задължение
съобразно удостоверението на ЧСИ от 629 796.80 лв. според текста на ИМ на
А. К., респ. - налице ли са основания за произнасяне на първостепенния съд с
допълнително решение по цялото искане на страната.
По аналогични съображения от страна на първоинстанционния съд
следва да се извърши преценка и по изразеното недоволство от частичното
присъждане на разноските по делото - 6770 лв. вместо претендираните 25 000
лв. - същото представлява ли искане за изменение на съдебния акт в частта
за разноските по чл. 248 от ГПК и съответно - налице ли са основания за
произнасяне на съда с нарочно определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК по
направеното искане на страната в т.нар. „въззивна жалба“.
По гореизложеното, Апелативният съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на А. С. К., ЕГН
**********, от гр. Б. против Решение № 907 от 03.10.2022 г., постановено по
гр. д. № 392/2022 г. по описа на ОС - Бургас и ПРЕКРАТЯВА производството
по възз. гр. д. № 462 по описа на Апелативен съд - Бургас за 2022 г.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Бургас с указание за извършване на
съдопроизводствени действия от първоинстанционния съд по преценка
доколко във „въззивната жалба“ се съдържа искане по чл. 250 от ГПК за
допълване на постановеното решение до размера на глобалното задължение
съобразно удостоверението на ЧСИ от 629 796.80 лв. според текста на ИМ на
А. К., респ. - налице ли са основания за произнасяне на първостепенния съд
с допълнително решение по цялото искане на страната, както и да се извърши
преценка и по изразеното недоволство от частичното присъждане на
разноските по делото - 6770 лв. вместо претендираните 25 000 лв. - същото
представлява ли искане за изменение на съдебния акт в частта за
разноските по чл. 248 от ГПК и съответно - налице ли са основания за
произнасяне на съда с нарочно определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК по
направеното искане на страната в т.нар. „въззивна жалба“.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3