Решение по дело №837/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на П. А. Б., с [ЕГН] и И. А. Б., с [ЕГН] против отказ на кмета на община Брацигово за заличаване на вписания ползвател П. А. Б., с ЕГН ********* на имоти, находящи се в гр. Брацигово, [улица], № 15 в декларация по чл. 14 от ЗМДТ, направен с Писмо № 94П-935-1#1/08.07.2024 г.

Жалбoподателите - П. А. Б. и И. А. Б. - поддържат жалбата, чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена молба. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде задължена община Брацигово да заличи П. А. Б. с ЕГН *********, като ползвател на описаните имоти. Излагат съображения за нарушение на материалноправните разпоредби при постановяване на оспореното писмо. Претендират присъждане на разноски.

Ответникът - кметът на община Брацигово - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдено обжалваното писмо. Сочи доводи за неговата валидност и законосъобразност. На свой ред заявява претенция за разноски.

Заинтересованата страна - П. А. Б. с ЕГН ********* - оспорва жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния му представител.

Заинтересованата страна - Д. П. Г. - се явява в съдебното заседание, проведено на 26.03.2025 г., но не взема становище по правния спор.

Жабата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лица, засегнати от постановения отказ, а именно, собственици на недвижими имоти, по отношение, на които в данъчния регистър по Закона за местните данъци и такси е вписан ползвател - носител на ограничено вечно право - право на ползване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С протокол № 651 / 09.12.2019 г., по гражданско дело № 1744 / 2018 г. на Районен съд - Пещера е постигната съдебна спогодба между настоящите жалбоподатели и заинтересованата страна Д. Г.. Съгласно спогодбата в общ дял и собственост на тримата за съвместно ползване при равни права са поставени поземлен недвижим имот с идентификатор 06207.52.112, целият със застроена и незастроена площ от 241 кв. м. и селскостопанска сграда с площ от 14 кв. м., находяща се в поземления имот. Двете жилища, находящи се в сграда (с идентификатор 06207.502.112.1.2) разположена в същия поземлен имот са възложени в реален дял съответно на двамата жалбоподатели (обект 06207.52.112.1.2) и на заинтересованата страна Г. (обект с идентификатор 0627.52.112.1.1). На Г. е възложена също селскостопанска сграда с площ от 29 кв. м., а на жалбоподателите - селскостопанска сграда с площ от 9 кв.м.

В спогодбата е залегнало също съгласието на тримата съделители заинтересованата страна П. А. Б. с ЕГН ********* (баща на заинтересована страна Г. и дядо на двамата жалбоподатели) да има право да живее и ползва жилището, поставено в дял на заинтересованата страна Д. Г., заедно с общите части на сградата, а също и да ползва до края на живота си безвъзмездно и всички други недвижими имоти, подробно описани спогодбата. Тримата съделители са заявили, че се задължават да осигурят спокойното ползване на тези имоти на заинтересованата страна Б. докато е жив.

Със заявление № 94П-935-1 / 24.06.2024 г. двамата жалбоподатели са поискали заличаване на заинтересованата страна Б., като ползвател на имотите в данъчните регистри на община Брацигово. По повод на заявлението е издадено обжалваното писмо, с което искането на жалбоподателите е отхвърлено. Изложени са мотиви, че вписването на заинтересованата страна Б. в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, като ползвател на процесните имоти е изцяло правомерно, тъй като същият е вписан, като носител на ограничено вещно право - право на ползване върху всички имоти, посочени в протокол № 651 от 09.12.2019 г по гражданско дело № 1744 / 2018 г на Районен съд - Пещера, вписан в Служба по вписванията - град Пещера.

Описаната фактическа обстановка е безспорна. Спорът е изцяло правен и се изразява във въпроса какъв е характерът на вписаното в спогодбата право на заинтересованата страна Б. да живее в и да ползва безвъзмездно докато е жив процесните имоти и дали това право представлява уреденото от закона ограничено вещно "право на ползване".

Безспорно клаузата в процесната спогодба в полза на заинтересованата страна Б., с която му се предоставя правото да живее и ползва имотите, по същността си има характера на учредено ограничено вещно право на ползване. Споразумението, предоставящо това право е израз на възможността за договаряне в полза на трето лице, предвидена в чл. 22 от ЗЗД.

Независимо от това, правото на ползване не е предоставено в изискуемата от закона форма на нотариален акт, за да произведе пряко правни последици. Това следва, при преценка на уредбата в ЗЗД на договорите за спогодба и за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Разпоредбите на чл. 18 и чл. 365 от този закон предвиждат следното:

Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

Видно от цитираните разпоредби е, че поначало учредяването на валидно вещно право на ползване се извършва в нотариална форма. От друга страна, изключение е случаят, при който право на ползване се учредява в рамките на договор за спогодба. За да произведе правно действие спогодбата, поначало не е необходимо спазването на специална форма. Изключение е случаят предвиден в чл. 365, ал. 2 от ЗЗД а именно, при създаване (изменяне или погасяване) на правоотношения, които не са били предмет на спора. В този случай, прехвърлянето на правото (в настоящия случай - на правото на ползване) следва да бъде извършено в определената затова форма на нотариален акт.

Този извод важи в още по-голяма степен и за съдебната спогодба съгласно т. 8 б) от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. на Пленума на Върховния съд, която предвижда следното:

т. 8 б) Досежно вещите, които са предмет на делбата, самата спогодба има вещно прехвърлително действие по отношение на тях. Това се отнася и за случая, когато предмет на делбата е една единствена вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение.

Със съдебната спогодба могат да се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на делото за делба. Когато тези действия по силата на закона трябва да се извършат в специална форма, съдебната спогодба сама по себе си не произвежда ефект. Това следва от разпоредбата на второто изречение на чл. 365, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това, за да настъпи създаването, изменението или погасяването на правоотношенията, които не са били предмет на делбата, спогодбата трябва да бъде последвана от сключване на акт в определената от закона форма, но тъй като се сключва писмено, тя представлява в тези случаи предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако са налице необходимите условия.

Видно от уредбата на тълкувателната правна норма е, че при съдебната спогодба самата спогодба има прехвърлително действие по отношение на вещите, предмет на делбата. Това не важи за случаите, при които предмет на съдебната спогодба е създаването на правоотношения, които не са били предмет на делото за делба, в които случаи действията по създаване на тези правоотношения следва да се извършат в предвидената от закона специална форма. До сключването на договора в съответната специална форма (доколкото съдебната спогодба се сключва писмено) тя представлява предварителен договор, който евентуално може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.

Делбеното дело (гражданско дело № 1744 / 2018 г. на Районен съд - Пещера) в неговата цялост е приложено по настоящото дело. Видно от делото на районния съд е, че в хода на процеса и до самия му край не е бил спорен и дори изобщо не е бил повдиган въпросът за учредяване в нечия полза на право на ползване. Учредяването на правото на ползване е извършено в самия край на делото, със заключителния му акт, а именно, с процесната съдебна спогодба, с която е прекратено делото. Следователно, едва с нея е създадено правоотношението със заинтересованата страна Б., което преди това не е било предмет на делбата (тоест не е било предмет на спора по смисъла на чл. 365 ал. 2, изречение 1 от ЗЗД). Затова по смисъла на ЗЗД и на цитираното постановление на пленума на ВС, договореното в полза на заинтересованата страна Б. право на ползване върху процесните имоти не представлява окончателен договор, а само предварителен такъв. Затова, неправилно (по силата само на предварителен договор) заинтересованата страна Б. е вписан в Агенцията по вписванията, като лице в чиято полза е учредено право на ползване върху описаните в протокола за съдебна спогодба имоти. Съответно, неправилно е и отразяването му от община Брацигово в съответните данъчни декларации по Закона за местните данъци и такси, като ползвател на процесните имоти.

Поради това, жалбата е основателна и оспореното писмо следва да бъде отменено от съда, като след влизане в сила на решението, преписката - да бъде изпратена на кмета на община Брацигово, който в 7-дневен срок следва да заличи заинтересованата страна Б. в данъчната декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, като лице в полза, на което е учредено право на ползване върху процесните имоти.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателите. Следва да им бъдат присъдени 10 лв., платена държавна такса и 800 лв., платено адвокатско възнаграждение. Последното не следва да бъде намалявано, тъй като от една страна не е направено възражение за прекомерност, а от друга - същото е под предвидения в закона минимум.

Затова, съдът

РЕШИ:

Отменя Писмо № 94П-935-1#1/08.07.2024 г. и направения с него отказ на кмета на община Брацигово за заличаване на вписания ползвател П. А. Б., с ЕГН ********* на имоти, находящи се в гр. Брацигово, [улица], № 15 в декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Изпраща преписката на кмета на община Брацигово за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания и срок.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, касационна жалба, подава на чрез настоящия съд, 14-дневен срок от съобщаването му на страните.