РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 6.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари
през две хиляди и дванадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №5269 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е
с правно основание по чл.262 КТ, съединен с иск за лихва за забава.
Ищецът
О.С.И. чрез процесуалния си представител твърди, че работил при ответника като “Капитан
на кораб” по трудов договор на пълно работно време от 8 часа дневно,
при 5-дневна работна седмица. Предвид естеството на работата и отговорностите,
произтичащи от заеманата ръководна длъжност е полагал извънреден труд, който работодателят не му е изплатил. За
посочените в исковата молба периоди е положил извънреден труд, който за 2008г.
оценява общо на 4729.71 лв, за 2009г. - на 7444.57 лв общо и за 2010г. на 2348.60
лв общо, съгласно с допуснатото на основание чл.214 ГПК изменение на иска в
съдебно заседание на 24.01.2012г. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати за периода 12.07.2008-24.10.2010г. 14552.88 лв общо за положен
извънреден труд за 2008г., 2009г. и 2010г., заедно със законната лихва, считано
от предявяване на иска - 9.06.2011г. до окончателното изплащане, както и
1430.42 лв общо лихва за забава върху претендираните суми за 2008г., 1496.18 лв
общо лихва за забава върху претендираните суми за 2009г. и 181.55 лв общо лихва
за забава върху претендираните суми за 2010г., съгласно с допуснатото на
основание чл.214 ГПК изменение на иска в съдебно заседание на 24.01.2012г., считано
от датата на възникване на падежа до предявяване на иска. Претендира и
разноските по делото.
Ответникът
“ДДФ ДУНИМ” АД гр. София, представлявано от изп. директор, изразява становище
за неоснователност на исковете. Възразява, че ищецът не е полагал извънреден
труд и труд в празнични и почивни дни, не е бил уведомяван за полагане на такъв
и не е давал съгласие същият да полага извънреден труд. Оспорва иска по чл.262 КТ и по размер, както и този за размера на обезщетението за забава. Претендира
за направените разноски по делото.
По делото са представени писмени доказателства, разпитан е
свидетел и е прието заключение на
икономическа експертиза.
За да се произнасе, съдът взе предвид следното:
От представените Трудов договор №57/3.07.2008г. и
Допълнително споразумение към него от 30.09.2008г. се установява, че ищецът е
бил назначен в ответното търговско дружество на длъжността “Капитан, кораб”, считано
от 4.07.2008г., с място на работа “Международен транспорт”, на пълен работен
ден - 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 700 лв, респ. 930 лв от
2.10.2008г. и допълнително възнаграждение за прослужено време по 1.2 % за всяка
година придобит трудов стаж. От представеното удостоверение за плавателен стаж
№11605/11.04.2011г. на Дирекция “Морска администрация” Русе се установява, че
ищецът е работил на МК “Георги Бенковски”.
От показанията на свидетеля Д.Г.Д., който е работил заедно с
ищеца на МК “Георги Бенковски” като палубен офицер, се установява, че всички
членове на екипажа, в т.ч. и капитанът на кораба, са работили по 12 часа на
ден, понякога и по 24 часа, за да пристигнат на местоназначението си по
разписание, както и че, когато са на кораба, няма почивни и празнични дни -
всеки ден е работен. Свидетелят установява, че собственикът на плавателния съд
е знаел, че работят по 12 часа в денонощие, дори това е ставало по негово
нареждане. Свидетелят е водел корабния дневник, който след всеки рейс е
предоставял на собственика и той никога не е възразявал срещу отразените данни в
него.
Показанията
на свидетеля не са оспорени, нито опровергани с противни доказателства, поради
което съдът ги възприема като достоверни.
От допълнителното заключението на икономическата експертиза
(л.79-82), потвърдено устно от вещото лице в с.з. на 24.01.2012г., се установява
въз основа проверка на данните в изготвеното от счетоводството на ответника
Сведение за положен извънреден труд от ищеца и на допълнително представените
корабни дневници за 2008, 2009 и 2010г., че ищецът е полагал труд за всичките
работни дни по 4 часа над уговореното работно време от 8 часа. През празничните
и почивните дни също е полагал труд по 12 часа. От извършената справка в
счетоводството на ответното дружество е установено, че през исковия период
12.07.2008-24.10.2010г. положеният от ищеца извънреден труд не е заплащан. След
съпоставка на установените данни в корабните дневници и данните от
счетоводството за всяка отделна дата вещото лице е изчислило размера на
положения извънреден труд от ищеца за исковите периоди, като е взело предвид също
отпуските, които е ползвал ищеца през същия период, както и отпуските по
болест, когато е получавал парично обезщетение чрез НОИ (л.47). Вещото лице е изготвило и справка -
Приложение №1 към заключението, от които се установява, че за периода
12.07.2008-24.10.2010г. на ищеца се следва възнаграждение за извънреден труд,
изчислен на база 12-часова работа в нетен размер, както следва: за периода
12.07.2008-17.12.2008г. се следва 4729.71 лв в нетен размер, за периода
17.02.2009-2.12.2009г. се следва 7444.57 лв в нетен размер и за периода
26.04.2010-24.10.2010г. се следва 2348.60 лв в нетен размер или общо за исковия
период се следва 14522.88 лв възнаграждение за извънреден труд в нетен размер.
От същото заключение се установява, че размерът на лихвите
за забава, изчислени върху нетната сума за получаване за съответния период от
първо число на следващия месец до предявяване на иска или до 8.06.2011г.
включително възлиза на 1430.42 лв за 2008г., 1496.18 лв за 2009г. и 181.55 лв
за 2010г. Общо размерът на лихвата за забава за целия исков период върху сумата
14522.88 лв възлиза на 3108.15 лв.
Съдът
възприема допълнителното заключение на вещото лице, изготвено на база обективно
установените и допълнени данни по делото и от лице, притежаващо необходимата за
случая компетентност.
Следователно
ответникът дължи на ищеца за възнаграждение за извънреден труд за периода от
12.07.2008г. до 24.10.2010г. общо сумата 14522.88 лв в нетен размер, заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 9.06.2011г. до окончателното изплащане,
както и 3108.15 лв лихва за забава до 8.06.2011г., в каквито размери исковете по
чл.262 КТ и за лихва за забава следва да бъдат уважени.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 480 лв разноски по
делото.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството
в размер на 706.44 лв следва да се заплати от ответника, както и 210 лв
възнаграждение за вещо лице.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ДДФ ДУНИМ” АД, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Подуяне, ж.к. “Хаджи Димитър”,
ул. “Клисура”, бл.129, вх.А, ет.1, ап.5-6,
представлявано от изп.
директор, ЕИК ********* да заплати на О.С.И. ***, ЕГН
**********, сумите 14522.88 лв общо възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 12.07.2008г. до 24.10.2010г. в нетен размер, заедно със законната
лихва от 9.06.2011г. до окончателното изплащане, 3108.15 лв лихва за забава, както
и 480 лв разноски, а по сметка на Русенски районен съд да заплати 706.44 лв
държавна такса по производството и 210 лв съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването
му - 7.02.2012 г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия: