РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на
двадесет и трети март през двехиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Денка Веселинова и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 2050 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Е.К. ***, против
Наказателно постановление № 20- 1085- 002957 от 28.09.2020 г. на Началник Сектор
ПП ОДМВР Русе, скоето за административни нарушения по
чл.23 ал.І от ЗДвП, чл.123 ал.І т.2 б.“а“ от ЗДвП, чл.123 ал.І т.2 б.“б“ от ЗДвП, чл.123 ал.І т.2 б.“в“ от ЗДвП, чл.123 ал.І т.2 б.“г“ от ЗДвП, чл.123 ал.І
т.2 б.“д“ от ЗДвП и чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл.179 ал.ІІ пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., на основание
чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец,
на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок
от 1 месец, на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.183 ал.І т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10
лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно
поради неправилно приложение на закона в частта на наложените наказания.
Ответникът по жалбата поддържа становище за
неоснователност на същата.
Русенска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 14.08.2020 г., управлявайки лек
автомобил „Пежо“ с рег. № Р 0099 КВ, св.К. ***.В същото време на платното за
движение, в пътната лента на посоченото МПС, бил паркиран друг автомобил-
„Пежо“ с рег.№ 9622, собственост на св.М.Р..Последният оставил превозното
средство да престоява докато купува медикаменти в близка аптека.Наближавайки
автомобила на Р., К. намалила скоростта си на движение с цел безопасно
заобикаляне, като в този момент леката й кола била ударена от л.а.“Ауди“ с рег. № Р 1258 КК, управлявано от
жалб.К..В следствие на този удар, автомобилът на К.
се отместил в посока на движението и с предната си част блъснал задната част на
леката кола на Р..При това водачът К. ударила главата си, като спукала предното
стъкло на автомобила си. В проведен разговор с жалбоподателя, същата настояла
да бъдат повикани органите на КАТ, но К. се държал агресивно и след отправени
обиди напуснал мястото на произшествието.По подаден сигнал от св.К., на мястото
на инцидента се явил мл.ав- р П.П.,
който установил участниците в произшествието и обстоятелствата, при които то
настъпило.Така, срещу жалб.бил съставен АУАН № 20-
1085- 002957 от 14.08.2020 г., сочещ нарушения по чл.23 ал.І от ЗДвП, чл.123
ал.І т.2 б. „а, б, в г и д“ от ЗДвП и чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП.Въз основа на
акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените
административни наказания.Във въззивното производство
се оспорва законосъобразността му, като се твърди,че то се явява
незаконосъобразно в частта на постановените санкции.
Приетото за установено съдът намира за
доказано от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства- АУАН № 20- 1085- 002957,
констативен протокол за ПТП с пострадали, обяснения от Б.К. и М.Р., обяснение
от К. К., медицинска документация, докладна записка, справка за нарушител,
дневник за приети сигнали, диск с фотоалбум, справка от ЦМП, извлечение от
книгата за сигнали.Приетото за установено съдът намира за доказано от
показанията на свидетелите К. и Р., които обективно и последователно излагат
пред съда възприетите лично факти.Съдът кредитира изцяло тези гласни
доказателства, тъй като намира, че кореспондират напълно със съвкупния
доказателствен материал.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения.Предвид посоченото, следва да се
приеме, че е налице редовно съставен акт
за нарушение, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените обстоятелства.
По същество извършването на всяко
от нарушенията е правилно установено и
доказано.
Разпоредбата на чл.23 ал.І от ЗДвП
задължава водачът на пътното превозно средство да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато намали скоростта или спре рязко.
Чл.123 ал.І т.2 създава задължения за
водач, който е участник в ПТП с пострадали хора, сред които е оставане на
мястото на произшествието, изчакване на
компетентните органи, оказване съдействие на пострадалите, запазване на
местопроизшествието. Водачът също така е длъжен винаги да носи в себе си СУМПС
и контролен талон към него.
Видно от установеното по делото, жалб.К. не е изпълнил горепосочените задължения в
качеството си на водач на МПС и участник в произшествие, нарушил е правилата за
движение, и с това е осъществил вменените му административни нарушения.
Наложените за същите административни наказания, индивидуализирани в хипотезата
на чл.179 ал.ІІ пр.2 от ЗДвП- по т.1 от НП, по чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- по
т.2-6 от НП и по т.183 ал.І т.1 пр.2 от ЗДвП- по т.7 от НП, са правилно и
обосновано определени.Възраженията на жалбоподателя досежно санкционирането му
за нарушенията по чл.123 ал.І т.2 букви от „а“ до „д“ от ЗДвП, не са
основателни.Няма спор, че в разпоредбата на чл.123 от ЗДвП са регламентирани
различни по вид задължения на водача на МПС, като така са уредени и различни
състави на нарушения.Този извод се налага от факта, че отделните действия или
бездействия са обособени чрез самостоятелна текстова и цифрова квалификация.Ирелевантно е обстоятелството, че за различни по вид
нарушения се предвиждат еднакви наказания в хипотезата на чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП.
Що се отнася до направеното възражение
за липса на мотиви при определяне на наказанията, то съдът намира, че същото не
е основателно от гледна точка на обосноваване на извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление.Наказващият орган няма задължение нито по
специалния закон, ни според общия такъв да изложи мотиви за наложените наказание
според вида и размера им.Единственото задължение за наказващия орган е да
определи наказанието според критериите на закона- в границите на вида на
нормативно предвидените, при съобразяване на тежестта на нарушението, подбуди,
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Конкретно, всички наложени санкции са в границите на
наказанията, предвидени за извършените нарушения и така е спазена нормата на
чл.27 от ЗАНН. От друга страна, следва да се посочи, че в производството не е
установено до момента нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство.В този
смисъл, съобразявайки аргументацията на жалбоподателя, съдът констатира, че
първата инстанция дори е проявила изключително снизхождение към личността на
нарушителя, индивидуализирайки част от наказанията в минималния законов размер,
при наличие на данни и за предходни налагани санкции за нарушения по ЗДвП и при
установените конкретни обстоятелства в настоящото производство.
С тези мотиви съдът приема обжалваното
постановление за обосновано и законосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20- 1085- 002957 от
28.09.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на К.Е.К. с ЕГН **********
***, за административни нарушения по чл.23 ал.І от ЗДвП, чл.123 ал.І т.2 б.“а“
от ЗДвП, чл.123 ал.І т.2 б.“б“ от ЗДвП, чл.123 ал.І т.2 б.“в“ от ЗДвП, чл.123
ал.І т.2 б.“г“ от ЗДвП, чл.123 ал.І т.2 б.“д“ от ЗДвП и чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179
ал.ІІ пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на
200 лв., на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175
ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец, на
основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок
от 1 месец, на основание чл.183 ал.І т.1
пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от известяването му, пред Административен съд- Русе.
Районен съдия: