№ 1844
гр. София, 13.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. Ф.
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф. Гражданско дело №
20231110142348 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от А. Д. М. и И. Д. Ф. против „СВ“ АД, в която са
изложени твърдения, че при ответното дружество поради грешка е създадена партида № ----
-------- за имот, находящ се в гр. София, ул. „С.“. Изложени са твърдения, че имотът
представлява помещение тип стая, заедно с барака и паянтов гараж, които от дълги години
са необитаеми и за тях не са ползвани В и К услуги. В исковата молба са изложени
твърдения, че през месец ноември 2020 г. служител на ответното дружество в телефонен
разговор заявил, че за имота има непогасени задължения за сумата от 2600 лева. При така
наведените фактически твърдения е направено искане да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че И. Д. Ф. в качеството си на наследник на Д.М.М. не
дължи на „СВ“ АД сумата в размер на 3600 лева.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато
изслушване на съдебно-техническа експертиза.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор са изложени съображения за нередовност
на исковата молба и частична недопустимост на производството. Процесуалният
представител на ищеца поддържа, че е налице неяснота относно страните по делото
доколкото в титулната част на исковата молба като ищци са посочени А. Д. М. и И. Д. Ф., а
е формулиран петитум само за И. Д. Ф.. На следващо място представителят на ищеца
поддържа, че производството е частично недопустимо, тъй като видно от представено ведно
с исковата молба удостоверение за наследници на Д.М.М. след смъртта си лицето е оставило
за законни наследници освен А. Д. М. и И. Д. Ф., така и РГМ, във връзка с което частта от
претенцията съответстваща на наследствения дял на РГМ е недопустима. На следващо място
са изложени доводи за недопустимост на производството и доколкото по процесната
партида не съществуват задължения в посочения в петитума размер от 3600 лева. В
допълнение е изложено, че фактурираните задължения по партидата, чийто падеж е
настъпил към момента на подаване на исковата молба са в размер общо на 1513,97 лева
съгласно извлечение обективирано в подадения отговор. По същество на спора с отговора е
признато, че И. Д. Ф. не дължи на „СВ“ АД частта от начислените за имота суми
съответстваща на наследствения дял на лицето.
Ведно с отговора е представен документ, за който е направено искане да бъде приет
като писмено доказателство по делото.
1
По редовността на исковата молба и допустимостта на производството, съдът
намира следното:
Поддържаните от ответника доводи за нередовност на подадената искова молба,
поставящи под съмнение допустимостта на производството се явяват основателни. На първо
място на ищцовата страна следва да бъде предоставена възможност да уточни дали исковата
претенция е предявена единствено от И. Д. Ф. или и от А. Д. М., в който случай бъде
формулиран надлежен петитум на отправеното към съда искане, както и бъде посочено
каква част от вземането се претендира за недължимо от всеки един от ищците. На следващо
място следва да бъде уточнено кои са законните наследници на починалия Д.М.М., има ли
други собственици на процесния имот, и каква е припадащата се на ищеца/ищците част от
оспореното вземане, като бъде съобразено, че съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в
предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съд. На последно място следва да бъде предоставена възможност на ищцовата страна при
съобразяване на поддържаните от ответника доводи относно размера на начислените по
процесната партида непогасени задължения да посочи как е формиран размерът на
вземането, чиято недължимост се претендира.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, като по допустимостта на производството съдът ще се произнесе след
отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че по клиентски номер ------------ за
имот, находящ се в гр. София, ул. „С.“, ответникът е начислил до подаване на исковата
молба сумата в размер на 3600 лева, представляваща незаплатена цена на В и К услуги,
както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото. На
ищцовата страна следва да бъде указано, че не сочи и не представя доказателства, че
ответникът е начислил по процесната партида сумата в размер на 3600 лева.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че между страните по делото е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в периода до
подаване на исковата молба, за който е начислено процесното вземане е извършил в
договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и
начина на отчитане на консумираните услуги.
Представените от страните документи са относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Направеното с исковата молба искане за изслушване на съдебно-техническа експертиза
следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за изясняване на спора от
фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцовата страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба с препис за ответника да:
1. Да уточни дали исковата претенция е предявена единствено от И. Д. Ф., в какъвто
смисъл е заявения петитум или и от А. Д. М. в какъвто смисъл е титулната част на
исковата молба, в който случай бъде формулиран надлежен петитум на отправеното
2
към съда искане, като бъде посочено каква част от вземането се претендира за
недължимо от всеки един от ищците поотделно;
2. Да уточни кои са законните наследници на починалия Д.М.М., има ли други
собственици на процесния имот извън наследниците по закон и каква е припадащата
се на ищеца/ищците част от оспореното вземане, като бъде съобразено, че съгласно чл.
26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд;
3. При съобразяване на поддържаните от ответника доводи относно размера на
начислените по процесната партида непогасени задължения да уточни как е формиран
размерът на вземането, чиято недължимост се претендира.
УКАЗВА на ищцовата страна, че при неизпълнение в срок на дадените указания
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ на молба-уточнение в указания срок препис от същата да се
изпрати на ответника за становище в срок най-късно до първото по делото открито съдебно
заседание без делото да се докладва за постановяване на нарочно разпорежане.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.02.2024 г. от 14.00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3