Р Е Ш
Е Н И Е
18.06.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
10 юни 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 376 2021
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.И.К., с ЕГН **********,*** против Електронен фиш Серия К № 4489294 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Р.И.К. спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 30.03.2021 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 23.03.2020 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.11.2020 г. в 17:05 часа на ПП 1- Е79 км. 326+400, срещу бензиностанция ОМВ, в посока гр. Кулата, жалбоподателят Р.И.К. управлявал лек автомобил МПС “Фолксваген Голф”, с рег. № КН 3913 АВ при ограничение на скорост от 50 км/ч, за населено място. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с АТСС СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 71 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия № 4489294, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № КН 3913 АВ, е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 58-С- ИСИС/128.09.2020 г. на средство за измерване – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1 се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща проверка на 24.09.2020 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил марка и модел “Фолксваген Голф”, с рег. № КН 3913 АВ, е Георги К. Милошев, който е попълнил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е уведомил, че на въпросната дата и час на установяване на нарушението ползвател на автомобила е бил жалбоподателят Р.И.К..
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № КН 3913 АВ е била 74 км/ч, като заснемането е било извършено на 09.11.2020 г. в 17:05 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – км. 326+400, срещу бензиностанция ОМВ, в посока гр. Кулата,; датата – 09.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – в 17:05 ч.; регистрационният номер на МПС – КН 3913 АВ; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – Георги К. Милошев, който е попълнил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за извън населено място, 74км/ч при ограничение от 50 км/ч, за населено място; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
***азването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 09.11.2020г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.
Не се споделя и наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег. № КН 3913 АВ е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая от приложения и приет като доказателство по делото клип № 33225, заснет на 29.08.2019 г., в 09:59:46 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. № КН 3913 АВ, е била 74 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е 71 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 71 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице първата хипотеза – измерената скорост е 74 км/час, като наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 3 км/час (74 км/час – 3 км/час = 71 км/час), с които е намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 71 км/час.
Протоколът по чл. 10 от Наредбата, обаче, не съдържа всички реквизити, предвидени в нормативния акт, с което деянието не е доказано по безспорен начин. Във въззивната жалба са наведени възражения относно обстоятелството, че неправилно е обозначено в ЕФ, че нарушението е извършено в населено място, т.е. оспорва се, че неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението. Съгласно чл.189, ал.8 от при изпращане на преписката по жалбата в съда в съпроводителното писмо се посочват и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Приложеният снимков материал към видеоклип № 47987, който несъмнено представлява годно веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, не доказва всички посочени обстоятелства. От него се установяват точните дата, час, посока на движение на автомобила, регистрационния му номер (макар че в конкретния случай от снимковия материал номера на автомобила не се чете), географските координати, измерената скорост на нарушителя и нулевата скорост на патрулния автомобил, но не и участъка от пътя с описание на мястото на нарушението. Това не се установява по категоричен начин и от представения по делото протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Действително този протокол не следва да се съпровожда от снимка на разположението на уреда, защото изискването по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 касае само временно разположени на участък от пътя АТСС. В хода на съдебното следствие е представена справка от Агенция “Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление- Кюстендил, от която е видно, че участъка от Републикански път – I-1/ E-79 „Даскалово –о.п. Дупница- о.п. Благоевград“ от км 325+642 до км 333+076 преминава през урбанизираната територия на гр. Дупница. Пътен знак Д 11“Начало Дупница“ на Републикански път – I-1/ E-79 „Даскалово –о.п. Дупница- о.п. Благоевград“, в посока Кулата е поставен при км 325+654, което е на 746 м преди бензиностанция ОМВ, която е при км. 326 + 400 и не е премахван в периода от 09.11.2020 г. до 07.05.2021 г. В участъка от км. 325+654 до км 326+400 няма поставени пътни знаци за ограничение на скоростта на движение и е в сила изискването последващо от пътен знак Д 11 „Начало Дупница“ движение с максимална скорост до 50 км/ч. В конкретния случай не е попълнена графата касаеща номера на служебния автомобил, мястото на извършване на нарушението, като е описано, че се касае за бензиностанция ОМВ, находяща се на първокласен път Е- 79, но не е посочено, че км 326+400 се намира в населено място. Посочено е само, че общото ограничение на скоростта е 50 км/ч, но така обозначеното място на извършване на нарушението, без да е отбелязано в протокола по чл. 10 от Наредбата, че се касае за населено място създава известна неяснота относно участъка от пътя, където е засечен автомобилът. Мястото на извършване на нарушението е от съществено значение за определяне на действащото ограничение на скоростта и съставомерността на деянието.
Чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 касае само временно разположени на участък от пътя АТСС, а в случая процесният уред за контрол е бил поставен в патрулен автомобил (арг. от чл. 9, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и §6, т.65 от ДР на ЗДвП). В приложения по преписката протокол са посочени вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото, специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността й към общата пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, но не и номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, нито пък, както бе посочено по-горе, точно описание на мястото на извършване на нарушението, водещ на извод, че се касае за населено място. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, какъвто е настоящия случай. ( вж. Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм. д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София).
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, и като такъв следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4489294 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на Р.И.К., с ЕГН **********,***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: