Решение по дело №1560/2024 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 281
Дата: 15 юли 2025 г. (в сила от 15 юли 2025 г.)
Съдия: Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Дело: 20241220101560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Гоце Делчев, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101560 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от З. Д. Р. от
гр.Гоце Делчев, обл. Благоевград против „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
гр.София.
След направено изменение на иска, се иска да бъдат обявени за
нищожни клаузите, предвиждащи задължения за обезпечение на кредита чрез
предоставяне на поръчителство, по Договор за потребителски кредит номер №
....от ...г. и Договор за предоставяне на поръчителство № .. от .....г.
Иска се също да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
510.16 лв., представляваща заплатено възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит номер № ... на ... г., което възнаграждение е получено от
ответника без основание.
Твърди се от ищеца, че на ... г. между него и ответника е сключен
договор за потребителски кредит с номер на договора... По силата на договора
й е отпуснат кредит в размер от 2 000 лева при ГПР 45.43% и годишен лихвен
процент в размер на 40.00%. Съгласно чл.4 от договора бил задължен в 3
1
дневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение от двама
поръчители, банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с
посочено от кредитодателя лице. В деня на сключване на договора за кредит
ищеца сключил и договор за предоставяне на поръчителство №.. с
„Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът следвало да заплати възнаграждение
за поръчителство в размер на 947.44 лв. платими на месечни вноски в размер
на 72.88 лв. дължими на падежа на погасителните вноски и по начин
установен за тях по договора за паричен заем. Кредитът следвало да се
изплати на 13 вноски от по 246.00 лева и съответно подлежащата на плащане
от ищцата сума е 3198.00 лева. Ищецът счита, че възможността за избор на
три опции за обезпечение е привидна. Не би могло да се очаква от лица имащи
нужда от кредит, да осигурят банкова гаранция или поръчители отговарящи
на посочените в договора изисквания, поради което обезпечаването с избрано
от кредитора дружество поръчител е всъщност единствената възможност.
Основната функция на това обезпечение не е да обезпечи вредите на
кредитора, тъй като се заплаща предварително за вреди които не са настъпили
и може и да не настъпят. Целта й е да осигури допълнително възнаграждение
за кредитора, доколкото е свързано лице с поръчителя, а и е овластен да
приема вместо него възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Поради това намира, че макар двата договора да са привидно
самостоятелни, следва да се разглеждат като едно цяло. В нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 в договора за кредит не е уточнено как е формиран ГПР. Също така
счита, че договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, слагаща предел на Годишния процент на
разходите, а съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Поради изложеното предявява настоящите искове..
Правната квалификация на предявеният иск е по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл. 23 във вр. с чл.22 от ЗПК,
чл.10, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ответника изразява становище за нередовност на исковата молба и
недопустимост на предявените искове. По същество намира исковете за
неоснователни. Заявява, че твърдението на ищеца, че договорът за кредит е
сключен в нарушение на чл.143 от ЗЗП, чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 и
2
чл.19, ал.4 от ЗПК е неоснователно. Ответника нито е изисквал нито събирал
плащания, които не са предвидени в договора, не са изисквани такси и
комисионни, свързани с действие по управление на кредита. Посочени са
размера на ГЛП и ГПР, размера на общата дължима сума, както и взетите
предвид допускания, известни към момента на сключване на договора.
Разликата в размера на ГПР и ГЛП се дължи на разликата в естеството и
начина на изчисление. Лихвеният процент по кредита е този, като се прилага
на годишна основа към сумата на кредита. ГПР би се равнявал на ГЛП когато
цялата дължима сума се плаща еднократно и след едногодишен период,
какъвто настоящият случай не е. В ГПР не би следвало да се включва и
възнаграждението за предоставяне на гаранция, тъй като той не е част от
общия разход по кредит, дължи се към трето лице. Клаузата на чл.4 от
договора за паричен заем е действителна, предвиденото в нея условие е
допустимо и законно. Кредитополучателят е бил уведомен предварително с
информацията в СЕФ за изискването за предоставяне на обезпечения и е имал
време преди сключване на договора да избере вид обезпечение и да положи
усилия да го осигури. Неоснователна е претенцията по чл.55 от ЗЗД. Сумите
по договора за предоставяне на поръчителство са заплатени на „Файненшъл
България“ ЕООД. Те са заплатени чрез ответника единствено за удобство на
потребителя. За да възникна отговорност на ответника за връщане на
събраните за поръчителството суми, е необходимо ответното дружество не
само да е действало без представителна власт, но и платеца да не е знаел за
овластяването, което в случай не е така. С оглед на изложеното считат, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 19, ал.1
ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Установява се от представените доказателства, че на ... г. между ищеца З.
Д. Р. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ ООД е възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем № ..... Въз основа на договора
ответника се задължил да предостави на Р. сумата от 2000 лв. за срок от 21
месеца. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 45.00 % и
годишен процент на разходите от 54.27 %. Така длъжникът се задължила да
3
върне главницата, ведно с възнаградителна лихва на месечни вноски в размер
на 250.56 лв. и обща сума за плащане 2250.56 лв. на 13 двуседмични вноски,
всяка по 173.12 лв. Към договора е приложен погасителен план, съгласно
който вноските са платими две седмици, с първа вноска дължима на
15.08.2024 г. и последна дължима на 30.01.2025 г.
Съгласно чл.3 от договора, страните се съгласяват, че с договора се
рефинансира текущ заем на заемополучателя и се погасява изцяло
задължението по договор за паричен заем № ... в размер на 1264.00 лева, а
остатъка се изплаща на заемателя, за което договора служи за разписка.
С разпоредбата на чл.4 по договора заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица
Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер
над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителите подписват договор за
поръчителство, който изпращат на адреса на управление на Заемодателя,
посочен по-горе в настоящия договор.
2. Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7,
със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по настоящия договор.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, в която вещото
лице заключава, че задълженото лице кредитополучател – З. Д. Р., е усвоил
потребителски кредит в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева). Съгласно чл.
3, от договор за паричен заем № ....от .... год. - с подписването на договора
заемателя приема, че му е отпуснат паричен заем в размер на 2000 лв., след
прихващане на изискуемо задължение от заемодателя.
4
Размерът на договорената лихва по договор за паричен заем № ..... от ...
год., при годишна лихва от 45.00 % за отпусната сума от 2000.00 лв. за срок от
5 мес. е в размер на 250.56 лв. (двеста и петдесет лева и 56 ст.).
От страна на „...“ на електронна поща на вещото лице бил предоставен
договор за предоставяне на гаранция № ..... от.... год. , подписан от „...“ ЕООД,
ЕИК......като гарант и З. Д. Р. като потребител, с който се гарантира
изпълнението по процесния договор за паричен заем.
Съгласно предоставената в договора информация, когато Заемателя по
кредита направи вноска, то сумата по гаранцията се превежда по сметката на
„Файненшъл България“ ЕООД, където се осчетоводява като очакван приход.
По този начин се уреждат отношенията между двете дружества и вземането на
„Файненшъл България“ ЕООД от „Изи Асет Мениджмънт“ АД се намалява с
получената сума. Или в случая, „Изи Асет Мениджмън“ АД обезпечава
отпуснатият кредит с гаранция от „Файненшъл България" ЕООД, която
гаранция месечно е разпределена към вноската в размер на 72.88 лв.
(седемдесет и два лева и 88 ст.).
Начислената гаранция за обезпечаване на кредита с дружество
„Файненшъл България“ ЕООД при спазените условия по чл. 4 от договор за
паричен заем с № ..... от ... год., която гаранция трябва да се погасява с
седмичната вноска по кредита от заемателя е в размер на общо 947.44 лв.
(деветстотин четиридесет и седем лева и 44 ст.).
При внасянето на средствата от заемателя, първо се погасяват такси,
комисионни и застраховки по кредит, ако има, след това се погасява лихва за
забава, гаранции, неустойки, после се погасява договорната лихва и накрая,
ако останат средства се погасява главницата.
При представената справка извлечение за задълженията и плащанията
по процесния договор за паричен заем се наблюдава, че заемателя З. Р. е
погасил 7 вноски от погасителния план по кредита в размер на 1722.00 лв.
С общо внесените средства в размер на 1 722.00 лв. е извършено
следното погасяване по кредита:- Главница в размер на 1021.40 лв. (хиляда
двадесет и един лева и 40 ст.); - Договорна лихва – 190.44 лв. (сто и
деветдесет лева и 44 ст.);- Сума по гаранция – 510.16 лв. (петстотин и десет
лева и 16 ст.).
5
Размерът на погасената сума по главница по договор за паричен заем
договор за паричен заем с № ... от ... год., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК .... в качеството на кредитор и З. Д. Р. с ЕГН
********** в качеството на кредитополучател е в размер на 1021.40 лв.
(хиляда двадесет и един лева и 40 ст.).
Неплатеният остатък по главница е 978.60 лв. (деветстотин седемдесет и
осем лева и 60ст.)
Размерът на погасената сума по договорна лихва по договор за паричен
заем № 5184274 от 29.07.2024 год., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК ********* в качеството на кредитор и З. Д. Р. с ЕГН ********** в
качеството на кредитополучател е в размер на 190.44 лв. (сто и деветдесет
лева и 44 ст.)
Размерът на погасената сума по гаранция по договор за паричен заем №
... от ... год., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ....в
качеството на кредитор и З. Д. Р. с ЕГН ********** в качеството на
кредитополучател е в размер на 510.16 лв. (петстотин и десет лева и 16 ст.)
Годишния процент на разходите (ГПР) е показател, който показва колко
струва кредитът. Изчислява се като се сумират всички разходи под формата на
изходящи парични потоци по кредита, които се заплащат на заемодателя и се
разделят на размера на кредита на осреднена база за целия период на кредита.
При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват: - Разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, т.е. неустойки за
просрочено плащане; - Разходи за поддържане на сметка във връзка с договора
за потребителски кредит; - Разходите, за използване на платежен инструмент
(кредитна или дебитна карта, овърдрафт), позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита; - Разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно
в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
В чл.19, ал.1 от Закона за потребителските кредити има приложена
формула за изчисляване на Годишния Процент на Разходите, който може да се
изчисли по алгебричен път или чрез последователни приближения.
6
Съгласно параметрите на подписан Договор за паричен заем № ... от ...
г., ГПР, изчислен на независим кредитен калкулатор по алгебричен път е в
размер на 55.55 % (петдесет и пет цяло и петдесет и пет пункта), като при така
изчисленото ГПР, не е включена размера на платената гаранция.
Съобразявайки се със седмичната вноска по погасителен план в размер
на 246.00 лв. с включена начислената гаранция, прилагайки формулата
съгласно чл.19, ал.1 от Закона за потребителските кредити ГПР по кредита с
включена гаранция е в размер на 608.67 %.
Съдът намира заключението на вещото лице за пълно и точно изготвено
и го кредитира изцяло.
Към заключението по назначената експертиза вещото лице е приложило
изпратените му от ответника договор за предоставяне на гаранция, сключен
29.07.2024 г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, както и справка за
дължимите и заплатени суми по договора за предоставяне на гаранция. С
договора за предоставяне на гаранция „Файненшъл България“ ЕООД се
задължава да издаде гаранция за изпълнение на парични задължения в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на задълженията на Р. по
договор за паричен заем № .... , сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД със
заемна сума от 2000 лв. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на
гаранция потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 947.44
лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 72.88 лв., дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Последното дружество е овластено да приема заплащането на
възнаграждението вместо гаранта. Предвидено е, че ако внесената сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения към заемодателя и
гаранта, с приоритет са погасяват задълженията към гаранта.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове за допустими като предявени от лице, имащо правен
интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник.
Разглеждайки предявените искове по същество, съдът намира следното:
Не се спори между страните, а се установява и от представените по
делото документи, че на 29.07.2024 г. между ищеца и ответника ответника
7
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало облигационно правоотношение по
договор за паричен заем № .... Въз основа на договора ответника се задължил
да предостави на З. Д. Р. сумата от 2000 лв., която последният следвало да
върне на 13 двуседмични вноски.
Договорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45.00% и
годишен процент на разходите 54.27 %. Така длъжникът се задължил да върне
главницата, ведно с възнаградителна лихва на месечни вноски в размер на
173.12 лв. В приложение са посочени падежните дати на дължимите вноски,
като първата е дължима на 15.08.2024 г., а последната – на 31.01.2025 г.
Съгласно чл.3 от договора, с подписването на договора заемателят
удостоверява, че с договора е рефинансиран текущ заем на заемополучателя и
се погасява изцяло задължението по договор за паричен заем № ... в размер на
1264.00 лева, а остатъка му е изплатен, за което договора служи за разписка.
С разпоредбата на чл.4 по договора заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица
Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер
над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителите подписват договор за
поръчителство, който изпращат на адреса на управление на Заемодателя,
посочен по-горе в настоящия договор.
2. Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7,
със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по настоящия договор.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Установи се по делото чрез заключението по съдебно-счетоводната
8
експертиза и приложеният към нея договор, че на 29.07.2024 г. между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция
№ .... С договора за предоставяне на гаранция „Файненшъл България“ ЕООД
се задължава да издаде гаранция за изпълнение на парични задължения в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на задълженията на
Р. по договор за паричен заем № 5184274 , сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД със заемна сума от 2000 лв. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на
гаранция потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 947.44
лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 72.88 лв., дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Процесните договори са потребителски - страни по него са потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция -
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума.
В настоящото производство липсва каквато и да е индиция сумата по
предоставения паричен заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на ищеца, с оглед на което съдът приема, че средствата,
предоставени по договора за паричен заем са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, тоест процесните договори се подчиняват
на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва
отделните договори, не като отделни правоотношения, които са независими
9
едно от друго, а като една обща икономическа операция. Следователно при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива,
трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона
и добрите нрави. Видно от Търговски регистър, едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
С оглед горното уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство, представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал.
2 ЗПК. Този извод следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР ЗПК, според която
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при
цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и
получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор,
надвишаващи така определените размери са нищожни по аргумент от чл. 19,
ал. 5 от ЗПК. В настоящият случай съгласно кредитираното от съда
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ГПР при включване на
възнаграждението опо договора за предоставяне на поръмчителство е в
608.67%.
10
На следващо място, макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1от ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
11
Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не
поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
При извод за недействителност (нищожност) на процесния договор, е
основателен иска да се обявят за нищожни клаузите, предвиждащи
задължения за обезпечаване на кредита чрез предоставяне на поръчителство
по договор за потребителски кредит № ...... от .. г.
Неоснователен е иска да бъде осъдено „Изи Асет Мениджмънт“ АД да
заплати на ищеца сумата в размер на 510.16 лева, представляваща заплатено
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен във
връзка с договор за потребителски кредит № ......
Макар в договорът за предоставяне на поръчителство да е предвидено
възнаграждението по него да се събира от „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
сумите за възнаграждение не са заплатени в полза на това дружество, а на
дружеството поръчител „Файненшъл България“ ЕООД.
Кредитор на вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на
гаранция № ..... от ... г е дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД,
комуто се дължи това възнаграждение. Същото е платимо чрез кредитора по
договора за кредит – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество обаче има
ролята на пълномощник на гаранта досежно въпроса за заплащане на
възнаграждението за предоставената гаранция/поръчителство. Тези
отношения на упълномощаване са изначално известни на длъжника и настоящ
ищец З. Р., доколкото са изрично уредени в чл. 3, ал. 3 на договора за
предоставяне на гаранция, по който той е страна. Следователно правата във
връзка с платената сума от 510.16 лв. са възникнали направо за гаранта –
упълномощител „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗЗД, а и по арг. от чл. 292, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл е постановеното в
решение № 267 от 7.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2088/2018 г., IV г. о., ГК).
Поради изложеното именно „Файненшъл България“ ЕООД е материално
легитимирано да отговаря по осъдителния иск за връщането на сумата за
заплатено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
заради нищожността на акцесорната сделка, но не и настоящия ответник „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Съответно осъдителния иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
12
В исковата молба се прави искане да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата сторените по делото разноски по представен списък.
Ищецът е сторил разноски за заплащане на държавна такса в размер на
127.92 лв. по първия иск и 50.00 лв. по втория иск, както и 900 лв. за
адвокатско възнаграждение. Тъй като не е разграничено каква част от
възнаграждение на адвоката е заплатено за всеки от исковете, съдът приема,
че то е поравно за двата иска – по 450 лв. за всеки. Предвид обстоятелството,
че първия иск се уважава, а вторият се отхвърля, на ищеца се дължат разноски
само по първия иск или в размер на 577.92 лв.
Ответника претендира разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 360 лв. Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност и пълномощник на ответника не се е явявал в
съдебни заседания, са подавани писмени становища, определя
възнаграждението в размер на 200 лв. на основание на сега действащата
редакция на чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ (по 100 лева
на иск).
С оглед отхърлянето на втория иск, ищецът ще бъде осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 100 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожни клаузите, предвиждащи задължения за
обезпечение на кредита чрез предоставяне на поръчителство, по Договор за
потребителски кредит номер № ....., сключен между З. Д. Р., ЕГН **********
от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ...,
гр.София.
Отхвърля като неоснователен иска на З. Д. Р., ЕГН ********** от
гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград да бъде осъдено „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК ..., гр.София да заплати на ищеца сумата от 510.16 лева (петстотин и
десет лева и шестнадесет стотинки), представляваща заплатено
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен във
връзка с Договор за потребителски кредит номер № .... на ... г., което
възнаграждение е получено от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД без
13
основание.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ...., гр.София да заплати на З.
Д. Р., ЕГН ********** от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград сумата от 577.92
лева (петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева,
представляващи сторените по делото разноски, като оставя без уважение
искането за присъждане на разноски в останалата част.
Осъжда З. Д. Р., ЕГН ********** от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград да
заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ...., гр.София сумата от 100.00
(сто) лева, представляващи сторените по делото разноски, като оставя без
уважение искането за присъждане на разноски в останалата част.
Решението на съда може да се обжалва от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

14