Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260002
гр. Б., 21.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х. К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 320 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът- М.В.С. *** твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
25.05.2005 г., като след сключването на брака им заживели съвместно в семейното
жилище в с. Т., ул. “Ц. О.” No *, което към настоящия момент е нейна собственост. Сочи, че от брака си
нямат родени деца. Излага, че до 2019 г. живеели добре, но впоследствие
отношенията помежду им охладнели и се влошили. Поддържа, че причините за това
са изключително в поведението на ответника, който започнал да се държи с нея
враждебно и агресивно, включително с вербална и невербална агресия, придружени
с психическо и физическо насилие, непровокирани по никакъв начин от нейна
страна. Последният случай на насилие се случил на 06.02.2021 г. около 20.30 ч.,
когато ответникът й нанесъл побой. Предвид това счита, че бракът им с ответника
е изчерпан от съдържание и съществува само формално. Моли съдът да постанови решение, с което прекрати
брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, като след
прекратяване на брака да постанови да носи брачното си фамилно име С., както и
да й предостави ползването на семейното жилище, което е нейна собственост.
Ответникът- Й.П.И. ***, в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор оспорва иска като неоснователен. По същество относно брачния иск
заявява също искане за прекратяване на брака, но по изключителна вина на
ищцата. Оспорва твърдените от ищцата обстоятелства, които същата сочи като основание
за решението й за иска за развод. Твърди, че от сключването на брака им през
2005 г. е бил добър и грижовен съпруг. След рождения ден на ищцата през 2020 г.
действително отношенията им се променили, но не по негова вина, а тогава ищцата
му заявила, че не желае да са интимни повече и заживяла в другата спалня, с
което той се примирил. Оспорва да е упражнявал спрямо ищцата агресия под
никаква форма. Заявява, че на 06.02.2021 г. наистина имало инцидент, но при
него пострадал той, а не тя. Бил нападнат в дома им от ищцата, баща й Велин и
нейната племенничка. Изтъква, че на същата дата всички били в полицията, а
ищцата се е снабдила с медицински документ на 10.02., едва след като е решила
да предяви иска за развод, и с който да се опита да докаже вина от негова
страна. Оспорва твърдението на ищцата, че й е нанесъл побой около 20.30 ч на
06.02.2021 г., като заявява, че не я е удрял, а от 20.20 ч. до 20.50 ч. на тази
дата бил в полицията и давал показания за побоя над него, като веднага след
това отишъл в бърза помощ, за да му почистят раните. С оглед изложеното счита,
че в брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, но по
изключителна вина на ищцата.
Излага, че на 19.12.2005 г. дарил
на ищцата жилището, в което живеели, тъй
като й имал пълно доверие, и за да е спокойна тя за бъдещето си. Твърди, че от
приятелки на ищцата научил, че има интимни отношения с друг мъж, тираджия,
който живее в гр. Б.. Твърди, че на следващия ден след случая на 06.02.2021 г.
- на 07.02.2021 г., установил, че банкоматната му карта липсва от дома му, като
предположил, че ищцата я е откраднала. По телефона от банката научил, че същия
ден в 11.55 ч. са изтеглени от картата 400 лв. и в 12.02 ч. са изтеглени 200
лв. В дома си установил и липса на 2 златни пръстена, едно синджирче златно,
златен пръстен с черен камък, златен синджир с кръст, камера за снимане и
всички важни документи. За тази кражба, извършена от ищцата, заявил в
полицията, където е заведена преписка. Моли съдът да прекрати брака като
дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ищцата, като семейното
жилище, което той построил и дарил на ищцата, моли да бъде предоставено за
ползване на него, тъй като не разполага с друго жилище и здравословното му
състояние - 91% степен на увреждане, го поставят в крайно тежко положение.
В хода
на производството страните постигнаха споразумение относно личните си и
имуществени отношения, за което изложиха писменото споразумение, като на
основание чл. 321, ал. 5, предл. 2 от ГПК производството по делото премина в
такова за развод по взаимно съгласие.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
От
заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак от 25.05.2005 г.,
издадено от Община Б., се установява, че страните са сключили граждански брак
на 25.05.2005 г., за което е съставен Акт за граждански брак No 0038/25.05.2005
г. на Община Б..
С оглед
заявената по категоричен начин обща воля на съпрузите в представеното от тях
споразумение и в съдебно заседание, съдът намира, че е установено сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод, поради което са налице условията за
прекратяването на брака им по взаимно съгласие.
От
брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца, като споразумението урежда
желаните от страните последици на развода относно личните и имуществени
отношения помежду им. Споразумението не противоречи на закона и морала, поради
което съдът следва да го утвърди.
Съгласно
чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, окончателната държавна такса при допускане развод по взаимно съгласие е до
40 лв. Съдът определя окончателната държавна такса за настоящото производство в
размер на 40 лв., от които 25 лв. са внесени при завеждане на молбата, поради
което страните следва да внесат до така определения размер допълнително сумата
от 15 лв. или по 7.50 за всеки от тях.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА, сключен на 25.05.2005 г. с Акт за граждански брак No 0038/25.05.2005 г.
на Община Б., между Й.П.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, и М.В.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между страните споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:
1. Страните
заявяват, че нямат родени от брака си деца.
2.
Режим на лични отношения – такива не се определят.
3.
Издръжка – не се определя и не се дължи.
4.
Семейното жилище, представляващо 1/2 ид.ч. от УПИ ***-****, находящ се в кв. 50 по плана на
с. Т., общ. Б., с урегулирана площ от 1072 кв.м., с уредени сметки по
регулиция, заедно с построените в него ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с ДОСТРОЙКА,
при съседи: улица, УПИ **-****, УПИ *-**** и УПИ ***-****, което е лична и изключителна собственост на съпругата М.В.С.,
се предоставя за ползване от съпруга Й.П.И., като той се задължава да заплаща
през целия период от това време на ползване всички текущи и режийни разходи и
разноски, свързани с ползването на този имот, а именно: ток, вода, газ, данъчни
задължения и всякакви други такива, свързани с имота.
5. Фамилното
име на съпругата М.В.С. след прекратяване на брака остава С..
6.
Разноските за страните остават такива, както всяка една от тях ги е направила
за себе си, като съдебните разноски ще се заплатя от страните по равно.
ОСЪЖДА Й.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд- Б. сумата от
7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за разликата между първоначално
внесената и окончателно определената държавна такса по иска за развод, както и
5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд- Б. сумата от
7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за разликата между първоначално
внесената и окончателно определената държавна такса по иска за развод, както и
5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: