№ 385
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501602 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.17 от ЗЗДН, вр. чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Хр. П. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.Бургас,
ул.“М.“ №**, ет.*, ап.**, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв.
Антон Фотев, против решение № 707 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело
№3988/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас, в частта му, с която са наложени мерки
за защита на Г. П. Д., ЕГН: **********, действаща лично за себе си и в качеството на
законен представител на малолетното дете И.З.Ф., ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр.Бургас, ул.“М.“ №**, ет.*, ап.д., срещу осъществено спрямо тях домашно насилие на
05.06.2021 г. от Хр. П. Д., ЕГН **********, адрес в гр.Бургас, ул.“М.“ №**, ет.*, ап.** /б. на
първата молителка и в. на втория молител/, относно срока на наложената мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ГПК, като се иска намаляване на определения й максимален срок от 18
месеца за период, не по-дълъг до 9 месеца, относно наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 от
ЗЗДН, като се иска за отмяната й изцяло, и относно размера на определената му на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗД глоба от 500лв. се искане за намаляването й минималния
законов размер от 200 лв.
В жалбата се излага недоволство от решението на районния съд в горепосочените му
части, като се сочи, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН не е съобразена с
обстоятелството, че в същия блок, за който се отнася забраната за приближаване се намира и
единственото жилище на ответника- жалбоподател. Сочи се, че това води до лишаването му
от правото да обитава собственото си жилище за определения от съда максимален срок на
мярката, поради което се иска намаляване на срока на забраната. По отношение на мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН се иска отмяната й, по съображения, че ответникът възнамерява
да започне работа в гр. София. Що се касае до наложената му глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
1
жалбоподателят счита, че същата не е съобразена с имуществото му състояние, като се иска
намаляването до минималния закон размер. Не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа жалбата си, като сочи, че срок от 9 месеца до година е напълно
достатъчен за търсената съдебна превенция. Счита, че тъй като живее на горния етаж над
жилището на пострадалите лица, мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ще е трудно
изпълнима, тъй като въззивникът няма да може да ползва жилището си. Моли за намаляване
на наложената му глоба, по съображения, че е безработен.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите не са депозирали писмени отговори по
въззивната жалба. В съдебно заседание, редовно призовани не се явяват и не изпращат
представител. Депозират писмена молба, с която изразяват становище за неоснователност на
жалбата, в частта й относно срока за наложените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, по
съображения, че същата е съобразена с интензитета на извършеното деяние и утежненото
съдебно минало на ответника като личност с висока степен на обществена опасност, не
възразяват за намаляване на размер на наложената на въззивника глоба. Молят за
потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част досежно
наложените мерки за защита.
Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано на 07.06.2020г. по молба по чл. 7 и
сл. от ЗЗДН, подадена от Г. П. Д., ЕГН: **********, действаща лично за себе си и в
качеството на законен представител на малолетното дете И.З.Ф. с искане за издаване на
заповед за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, и т. 5 от ЗЗДН, осъществено
на от 05.06.2021г. от ответника Хр. П. Д. /като пострадалите лица са съответно на с. и п. на
извършителя/.
С решение № 707 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело №3988/2021 г. по описа
на Районен съд- Бургас са наложени мерки за защита на Г. П. Д., ЕГН: **********,
действаща лично за себе си и в качеството на законен представител на малолетното дете
И.З.Ф., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.Бургас, ул.“М.“ №**, ет.*, ап.д., срещу
осъществено спрямо тях домашно насилие на 05.06.2021 г. от Хр. П. Д., ЕГН **********,
адрес в гр.Бургас, ул.“М.“ №**, ет.*, ап.** /б. на първата молителка и в. на втория молител/,
с които последният е задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Г. П. Д., ЕГН ********** и малолетното
дете И.З.Ф., ЕГН **********, забранено му е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да
приближава на по-малко от 100 метра Г. П. Д., ЕГН **********, малолетното дете И.З.Ф.,
ЕГН **********, местоработата на молителката Г. П. Д. в л. „Р.“, училището на И. З. Х. –
НУМСИ Бургас и местата им за социални контакти и отдих в гр.Бургас за срок от
осемнадесет месеца, считано от постановяване на решението, задължен е на основание
чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН да посещава специализирана програма за извършители на насилие в
„Център за превенция на насилието и престъпността” (ЦСРИ) – гр.Бургас, бул.„Мария
Луиза” №9, осъден е да заплати на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН по сметка на Районен съд –
2
гр. Бургас глоба в размер на 500лв. и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН по сметка на
Районен съд – гр. Бургас сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
производството, както и да заплати на Г. П. Д., ЕГН: **********, адрес в гр.Бургас, ул.“М.“
№**, ет.*, ап.д., сумата от 400лв., представляваща направени по делото разноски.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение в атакуваните му с жалбата части, въззивният съд не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо, като по същество, с оглед наведените в жалбата оплаквания намира
следното:
ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения
помежду си, попадащи в категорията лица по чл. 3 от ЗЗДН. По делото не се спори, а от
събраните по делото доказателства се установява, че пострадалите лица- молители са
съответно с. и п. на извършителя, т.е. касае се родство по смисъла чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.
Страните не оспорват приетата от районния съд фактическа обстановка, базирана на
ангажираните по делото доказателства, от която се установява, че на сочената в молбата дата
05.06.2021г. ответникът е извършил спрямо пострадалите лица- негови съребрени роднини
деяния на физическо и психическо насилие, които се квалифицират като актове на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
За да наложи поисканата мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН в максималния
законов срок от 18 месеца районният съд е съобразил, че същата е адекватна на интензитета
на извършеното психическо и физически насилие, утежненото му съдебно минало на лице,
което не се съобразява с установения в страна ред и високата му обществена опасност.
Наличието на фактите, обуславящи тази преценка на районният съд, в т.ч. и дистанцията на
ограничението от 100 м. не се оспорват от въззивника. Единственото искане на въззивника е
за намаляване на срока на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН по съображения, че
поради наложения максимален период на мярката, той се лишен от правото си да живее в
обитаваното от него жилище, тъй като същото се намира на горния етаж над жилището на
пострадалите лица.
Съгласно разясненията, дадени в ТР по тълк. дело № 2/2019 г. на ОСГК при избора на
мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. Мярката няма за цел да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне
подобен ефект/, а да преустанови, евентуално да предотврати понататъшни посегателства
върху пострадалото лице.
В случая при налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и определянето й в
максималния законов срок, районният съд правилно и в съответствие с горните разяснения е
приел, че именно интензитета на извършените от ответника действия и утежненото му
съдебно минало сочат на високата му степен на обществена опасност, която като се има
предвид и вече проявеното физическо насилие, води до предположение, че извършителят е
склонен към подобни прояви и за в бъдеще време. Затова определения от
първоинстанционния съд максимален срок на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН цели
именно преустановяване за по-дълъг период на възможността ответника да извършва
бъдещи посегателства върху пострадалите лица. Обстоятелството, че поради наложения
максимален времеви обхват на мярката по чл. 5, ал. 1,т. 3 от ЗЗДН въззивникът следва да
търпи по-дълго ограничение, свързани с мястото му на живеене, не съставлява основание за
намаляване на срока, тъй като именно за този срок биха могли да бъдат изпълнени целите на
наложената мярка.
3
Що се касае до мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, изразяваща се в задължаване на
извършителя да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за
превенция на насилието и престъпността” (ЦСРИ) – гр.Бургас, бул.„Мария Луиза” № 9, тя
има за цел поправяне и превъзпитаване на извършителя, така, че да послужи за по-добър
самоконтрол и да му помогне за самоограничаване на по-нататъшни агресивни прояви у
извършителя. Обстоятелството, че въззивникът желае да се премести да работи в друг град
също не е основание за отпадане на мярката, още повече, че такива центрове и съответните
програми съществуват и в други областни градове.
По гореизложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице
основанията за промяна на срока на мярката на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, както и за отмяна на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, поради което въззивната жалба в тази част се явява
неоснователна, а решението в тези обжалвани части се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Що се касае до искането за намаляване на размера на наложената глоба от 500лв. на
200 лв., въззивният съд намира искането за основателно, по следните съображения:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗНД при налагане на мерки по ЗЗДН извършителят следва да бъде
санкциониран за извършеното домашно насилие, като му бъде наложена глоба от 200 лв. до
1000 лв., като конкретния й размер съдът определя с оглед имущественото състояние и
доходи на извършителя, вкл. и след преценка дали има други наложени мерки по ЗЗДН. В
случая въззивникът твърди, че е безработен, като по делото няма конкретни данни за
имущественото му състояние, не се установява и същият да е трудово ангажиран, респ. да
има други източници на доход, както и няма данни и за други наложени мерки по ЗЗДН.
Затова настоящата инстанция счита, че наложената на извършителя глоба, ориентирана към
средата на законовия размер от 500 лв. е несъответна на имущественото му състояние,
поради което същата следва да се намали на 200 лв., в рамките на минималния законов
размер, което налага отмяна на решението на районния съд в тази част и постановяване на
ново, с което размерът на глобата следва да се измени.
По отношение на разноските, тъй като никоя от страните не е направила искане за
присъждането им, въззивният съд не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 707 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело №3988/2021г. по
описа на Районен съд- Бургас, в частта му, с която на Хр. П. Д., ЕГН: **********, адрес:
гр.Бургас, ул.“М.“ №**, ет.*, ап.** е наложена глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН над размера от
200 лв. до размера от 500 лв., като ВМЕСТО него постановява:
ИЗМЕНЯ размера на глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, наложена на Хр. П. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр.Бургас, ул.“М.“ №**, ет.*, ап.**, като я намалява от 500 лв. на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 707 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело
№3988/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас, в останалата му обжалвана част.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5