Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря И. ЦВЕТКОВ
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1156 по описа
за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 402/13.11.2019 г.
по гр. д. № 359/2019 г. Червенобрежкият районен съд е признал за установено по отношение на Б.А.Г. с
посочени ЕГН и адрес в с. *****, общ. Червен бряг, че дължи на кредитора „*****, ЕИК ******, гр. ***** по договор за
далекосъобщителни услуги от 21.01.2016 г. следните парични суми: сумата 328,08 лв. - главница, сумата от
72,85 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 31.10.2016 г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението -18.01.2019 г. до окончателното заплащане
на вземането, както и направените деловодни разноски от 205 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 23/18.01.2019
г. по ч.гр.д. № 62/2019 г. по описа на РС – Червен бряг.
Със същото решение Червенобрежкият районен
съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Б.А.Г. да заплати
на „*****, ЕИК ******, гр. ***** сумата от 205 лв. за
направени разноски и сумата от 300
лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволен
от така постановеното решение е останал въззивникът Б.А.Г., който чрез
назначеният му особен представител адвокат И.А. от ПАК го обжалва пред въззивния съд.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано се излагат доводи в тази насока. Според
въззивника неправилно чРС при
липса на заключение на изготвена експертиза е приел, че искът е доказан по
размер, при положение, че с отговора на исковата молба искът е оспорен както по
основание, така и по размер. Иска се от
въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли
предявения иск като недоказан по основание и размер.
В срока
за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „*****, ЕИК
******, гр. ***** чрез пълномощника адвокат *****от САК, в който се оспорва изцяло
основателността на въззивната жалба. Поддържа се, че експертиза в първата
инстанция не е допусната от съда въпреки, че своевременно е поискана от
страната, както и че от представените по делото писмени доказателства се установява
безспорно дължимостта на сумите, представляващи неплатени такси за месечен
абонамент и услуги за процесния период в общ размер от 170,89 лв. и неплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски по
процесните договори. В заключение се иска от съда да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като
присъди на страната направените по делото разноски за въззивната инстанция.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото пред Червенобрежкия
районен съд е образувано по предявени обективно съединени искове, както следва:
-
установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземането на „*****,
гр. ***** към длъжника Б.А.Г., за които
е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 23/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 62/2019 г. по
описа на РС – Червен бряг, а именно: сумата от
170,89 лв. – главница на потребени и незаплатени мобилни услуги, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 18.01.2019 г. до
окончателното заплащане на вземането;
-
осъдителен иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 205 от ЗЗД за сумата от сумата от 157,19
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг
между страните.
В исковата молба ищецът „*****,
гр. ***** твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги на 21.01.2016 г., по който ответникът е
титуляр на предпочетен мобилен номер *****с избрана абонаментна програма Резерв
Стандарт 39,99 лв. с уговорен срок на действие на договора до 21.01.2018 г..
Твърди се, че на 03.06.2016 г. страните са сключили допълнително споразумение
по този договор, с което са променили абонаментния план на Нон стоп 30,99 лв. с
уговорен срок на действие на договора до 21.01.2018 г..Твърди се, че на същата
дата между страните по този договор е сключен и договор за лизинг на мобилно
устройство марка и модел PHILIPS Black на
23 месечни вноски в размер на 4,09 лв..
Твърди се, че на 10.03.2016 г. между страните е
сключен и друг договор за мобилни услуги, по който
ответникът е титуляр на предпочетен мобилен номер *****с избран абонаментен план
Стандарт + 20,99 лв. с уговорен срок на действие на договора 24 месеца до
10.03.2018 г.. Твърди се, че на 17.06.2016 г. страните са сключили допълнително
споразумение по този договор, с което са променили абонаментния план на Нон
стоп 30,99 лв. с уговорен срок на действие на договора до 17.06.2018 г..Твърди
се, че на същата дата между страните по този договор е сключен и договор за
лизинг на мобилно устройство марка и модел ONE TOUCH POP STAR CLASSYна 23 месечни вноски в размер на 3,59 лв..
Твърди се, че дължимите ежемесечно суми по описаните
по-горе договори са отразявани по партидата на ответника като абонат с
клиентски № ********* и е издавана една месечна фактура, в която са посочени
всички дължими суми. Твърди се, че в издадената на 15.06.2016 г. фактура
дължимата сума от 52,15 лв. е формирана от: задължение в размер на 13,32
лв. без ДДС за абонаментен план Стандарт 20,99 лв. на мобилен номер *****и 1,44
лв. – стойност на кратки съобщения, изпратени от същия мобилен номер и задължение
в размер на 15,98 лв. без ДДС за абонаментен план на мобилен номер 0896/346730,
8,33 лв. без ДДС – еднократна такса, 0,96 лв. – стойност на кратки съобщения,
изпратени от същия мобилен номер, 4,09 лв. – лизингова вноска и 0,02 лв. –
разговори към „Грижа за клиента“, както и че дължимата сума по тази фактура е
следвало да бъде заплатена в срок до 30.06.2016 г.. Твърди се, че в издадената
на 15.07.2016 г. фактура дължимата сума от 68,53 лв. е формирана
от: задължение в размер на 19,10 лв. без ДДС за абонаментен план Стандарт 20,99
лв. на мобилен номер 0893/282311, 8,33 лв. без ДДС – мобилен интернет на
максимална скорост, 3,59 лв. – вноска лизинг и 0,32 лв. – стойност на кратки
съобщения, изпратени от същия мобилен номер и задължение в размер на 20,82 лв. без
ДДС за абонаментен план Нон Стоп 30,99 лв. на мобилен номер 0896/346730, 0,64
лв. – стойност на кратки съобщения, изпратени от същия мобилен номер, 4,09 лв.
– лизингова вноска и 0,02 лв. – разговори към „Грижа за клиента“, както и че
дължимата сума по тази фактура е следвало да бъде заплатена в срок до
30.07.2016 г.. Твърди се, че в издадената на 15.08.2016 г. фактура
дължимата сума от 54,65 лв. е формирана от: задължение в размер на 18,32
лв. без ДДС за абонаментен план Нон Стоп 30,99 лв. и вноска лизинг на мобилен
номер 0893/282311и задължение в размер на 20,82 лв. без ДДС за абонаментен план
Нон Стоп 30,99 лв. на мобилен номер *****и 4,09 лв. – лизингова вноска, както и
че дължимата сума по тази фактура е следвало да бъде заплатена в срок до 30.08.2016
г.. Твърди се, че дължимите суми по тези три фактури в общ размер от 175,33 лв.
не са заплатени доброволно от абоната, както и че с кредитно известие от 15.09.2016
г. дължимата сума е намалена до размер на 170,89 лв. като са сторнирани
суми в размер на 12,12 лв. с ДДС за такси, а е начислена дължима лизингова
вноска в размер на 7,68 лв..
Твърди се, че поради неизпълнението на задълженията на
абоната за заплащане на сумата от 170,89 лв. на основание чл. 75 вр. чл. 19 б.
„в“ от ОУ договорите сключени с абоната са прекратени едностранно от
дружеството и на 15.10.2016 г. е издадена фактура № ********** за сумата от
1 431,21 лв., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 1 103,13 лв., сумата от 157,19 лв. – дължими
лизингови вноски по двата договора и сумата от 170,89 лв. – дължима стойност на
потребени далекосъобщителни услуги за трите отчетни периода. Твърди се, че
датата на деактивиране на абонаментните услуги е 07.09.2016 г., която се
генерира автоматично при наличие на незаплатени суми съгласно условията на
договора между страните. Твърди се, че с оглед предсрочното прекратяване на
договорите между страните предсрочно изискуеми са станали дължимите суми за
лизингови вноски по договорите за лизинг на мобилни апарати в общ размер на
157,19 лв., като предсрочно дължимата сума за мобилно устройство марка и модел PHILIPS Black е в размер на 81,80 лв., а предсрочно дължимата сума
за мобилно устройство марка и модел ONE TOUCH POP STAR CLASSY е в размер на 75,39 лв.. Твърди се, че като не е
заплатил в срок дължимите суми за лизингови вноски и далекосъобщителни услуги
ответникът е изпаднал в забава по отношение на заплащането им.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК по отношение на
ответника съществуването на вземане в размер на 170,59 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер № ********* за периода от 15.05.2016 г. до 14.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното й заплащане. Наред с това ищецът иска от
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 157,19 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода
м. Х 2016 г. – м. V 2016 г. вкл., от които за мобилно устройство марка и модел PHILIPS Black в размер на 81,80
лв., а за мобилно устройство марка и модел ONE TOUCH POP STAR CLASSY е в размер на 75,39
лв.. Претендира се осъждане на ответника да заплати дължимите разноски в
исковото производство.
По делото в първата инстанция
е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от назначения на ответника особен
представител адвокат И.А., в който исковете са оспорени по основание и размер.
За да постанови атакуваното
решение, Червенобрежкият районен съд е приел, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, както и че от
представените по делото доказателства се установява, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 328,08 лв. и сумата от 72,85
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2016 г. до 07.01.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 18.01.2019
г. до окончателното заплащане на вземането. ЧРС е приел, че по делото липсват
доказателства, тежестта за което е върху ответника, че е заплатил дължимите
суми на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, като се
присъдят направените в исковото производство разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Като съобрази съдържанието на
исковата молба, въззивният съд намира, че следва да обезсили постановеното от
първоинстанционният съд решение по реда на чл. 270 ал. 3 изр. 1 и 3 от ГПК по
следните съображения: Разгледан е непредявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД с цена 328,08 лв., при положение, че с исковата молба съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 170,59 лв., представляваща незаплатена
стойност на далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода
от 15.05.2016 г. до 14.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
й заплащане. Вторият обективно съединен иск, предявен с исковата молба е
осъдителен иск за сумата от 157,19 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м. Х 2016 г. – м. V 2016
г. вкл., от които за мобилно устройство марка и модел PHILIPS Black в размер на 81,80
лв., а за мобилно устройство марка и модел ONE TOUCH POP STAR CLASSY е в размер на 75,39
лв. и този иск неправилно е разгледан като част от претенцията по чл. 422
от ГПК. В тази му част решението на първоинстанционният съд следва да бъде
обезсилено и делото бъде върнато за разглеждане на действително предявените
искове и постановяване на решение по тях, като при неяснота за съда на
твърденията в исковата молба, на които се основават исковете или на петитума на
предявените искове същата следва да бъде оставена без движение. При новото
разглеждане съдът следва да съобрази също, че преклузия за доказателствените
искания на страните настъпва след приключване на първото по делото заседание, в
което е обявен за окончателен проекто-доклада по делото, тъй като едва с
окончателния доклад по делото между страните се разпределя доказателствената
тежест в производството по спора между тях. Въззивният съд приема, че с
исковата молба ищецът, въззиваем в настоящото производство не е предявил иск с
правно основание чл. 422 от ГПК за сумата от от 72,85 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода
от 31.10.2016 г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението, поради което решението на
първоинстанционният съд по този непредявен иск следва да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено в тази му част. Решението на районният съд
следва да се обезсили и в частта, в която е уважен иск по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуване на вземане за разноски в размер на 205 лв. за заповедното производство,
като след връщане на делото с решението си първоинстанционният съд се произнесе
по дължимостта на разноските в заповедното производство при условията на чл. 78
от ГПК, респ. при установена дължимост на тези разноски да осъди длъжника в
заповедното производство да ги заплати на заявителя – кредитор съобразно
уважената част от иска по чл. 422 от ГПК. Това е така, тъй като съгласно т. 12
на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВСК, съдът, който
разглежда иска, предявен по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на
процеса, доколкото ПОС не се произнася по съществото на спора, въззивният
състав в мнозинството си приема, че не следва да се присъждат направените разноски
за въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото, в зависимост от
изхода на спора тези разноски следва да бъдат присъдени от Червенобрежкият РС,
в това число дължимата държавна
такса по въззивната жалба.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл. 270 ал. 3
изр. 1 и 3 ГПК решение № 402/13.11.2019 г. по гр. д. № 359/2019 г. на Червенобрежкият районен съд, като в
частта, в която е признал за установено на основание по отношение на
Б.А.Г., че дължи на кредитора „*****, ЕИК ******, гр. ***** по договор за
далекосъобщителни услуги от 21.01.2016 г. сумата от 72,85 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2016 г.
до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението - 18.01.2019 г. до окончателното заплащане на
вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 23/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 62/2019 г. по описа на РС
– Червен бряг прекратява производството по делото поради произнасяне по
непредявен иск.
ВРЪЩА делото на Червенобрежският РС,
друг състав, който съобразно мотивите на настоящото решение да постанови
решение по действително предявените с исковата молба искове.
решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: