№ 355
гр. гр.Несебър, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100403 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 422 ГПК вр. чл. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл.
92 ЗЗД.
От ищеца „Й.” ЕАД срещу А. В. Щ. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.
422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД. С първия от исковете се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата
от 362.80 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги в периода 18.07.2019г. – 17.11.2019г. по: Договор от дата
14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален 35989*******), Допълнително
споразумение от дата 09.08.2019г., Договор за лизинг от дата 09.08.2019г., Договор от дата
11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******, Договор за лизинг от дата 11.03.2019 г. и
Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер 35989*******. С втория от исковете се
претендира установяване дължимостта на сумата от 779.65 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които 719,80 лв. – 19 броя вноски за периода 12/2019г. – 7/2021г. за мобилно
устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“ по договора за лизинг от 09.08.2019г. и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството и 75,81 лв. – 18 бр. незаплатени лизингови
вноски за периода 12/2019г. - 02/2021г. за устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството. С третия от исковете се търси установяване
дължимостта на сумата от 810.90 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които 313,08 лв. по Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер
35989*******, включваща 92,61 лв. – 3 месечни абонаменти такси и 220,47 лв. – неустойка за
предоставено за ползване устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M с отстъпка от
стандартната цена, 46,38 лв. – неустойка от 3 месечни абонаментни такси за предсрочно
прекратяване на Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер 35989******* и
1
451,44 лв. – неустойка за прекратяване на Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер
35989******* (първоначален 35989*******), от които 124,98 лв. – стойността на три месечни
вноски и 326,46 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство „Samsung Galaxy A
80 128GB Dual Black“ с отстъпка от стандартната цена. Претендира се присъждане на законна
лихва върху главниците от подаване на заявлението. Ищецът твърди, че между страните били
сключени Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален
35989*******), Допълнително споразумение от дата 09.08.2019г., Договор за лизинг от дата
09.08.2019г. – за устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“, Договор от дата
11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******, Договор за лизинг от дата 11.03.2019г. -
за Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M и Договор от дата 09.08.2019г. -за ползване на мобилен номер
35989*******. Излага, че ответницата не изпълнявала месечните си задължения за периода
18.07.2019г. – 17.11.2019г., като по фактура № ********** от 18.08.2019г. била начислена сума за
плащане в размер на 72,20 лв. за периода 18.07.2019г. – 17.08.2019г., по фактура № ********** от
18.09.2019г. – сума за плащане от 153,24 лв. за периода 18.08.2019г. – 17.09.2019г. и по фактура №
********** от 18.10.2019г. – сума за плащане от 128,95 лв. за периода 18.09.2019г. – 17.10.2019г., а
с кредитно известие № ********** от 18.11.2019г. били възстановени 3,84 лв. за мобилен номер
35989*******, 7,69 лв. за мобилен номер 35989******* и 14,78 лв. за 35989*******, като била
начислена и сумата от 35,99 лв. за предоставено мобилно устройство. Излага, че по този начин за
периода била формирана главница от 362,80 лв., която не била заплатена от ответницата в
определението по фактурите срокове. Твърди, че поради неизпълнение на задължението на
основание т. 11 от договора вр. чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор индивидуалните
договори с ответника били прекратени едностранно и била издадена крайна фактура №
********** от 18.12.2019г. Излага се, че неустойката от 810,90 лв., която била начислена, била
съобразена със Спогодба между КЗП и „Теленор България“ ЕАД. Посочва се, че по всеки от
договорите била формирана неустойка от 3 месечни вноски, като била добавена и отстъпката от
стандартната цена на мобилните устройства. Твърди се, че на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ
месечните вноски за двете устройства били обявени за предсрочно изискуеми. Обръща внимание,
че сумите били начислени за съответните посочени периоди по договорите за лизинг, ведно с една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството. Развиват се съображения за дължимост на
тези суми на основание чл. 49, чл. 71 и чл. 75 от ОУ. С тези доводи от съда се иска да уважи
претенциите. Претендират се разноски от заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е подаден отговор
на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорват се като
неравноправни клаузите за неустойка. Развиват се доводи в тази насока. Излага се, че след като се
претендират суми за предоставени услуги няма основание да се претендира и неустойка, тъй като
по този начин сумите ще бъдат получени два пъти от ищеца. Оспорва се адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца, като прекомерно. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни връзки между него и ответника
- по Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален 35989*******),
Допълнително споразумение от дата 09.08.2019г., Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на
мобилен номер 35989******* и Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер
2
35989*******, настъпила изискуемост на вземането и размера на претенцията си.
Посочените облигационни връзки се установяват по делото, тъй като цитираните договори
са представени към исковата молба (на л. 13 – л. 14, л. 18 – л. 19, л. 24 – л. 26). Договорите са
подписани от ответницата и не са оспорени. Следователно се доказва наличието на твърдяната от
ищеца облигационна връзка.
Съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че ответницата не изпълнявала месечните
си задължения за периода 18.07.2019г. – 17.11.2019г., като по фактура № ********** от
18.08.2019г. била начислена сума за плащане в размер на 72,20 лв. за периода 18.07.2019г. –
17.08.2019г. Както е посочено в исковата молба сумата е формирана от 13,97 лв. – цена на
абонаментен план за номер 35989*******, 21,66 лв. – месечен абонамент за номер 35989*******,
44,80 лв. – за мобилен номер мобилен номер 35989*******. Видно от детайлизираната справка
към посочената фактура (находяща се в приложеното към настоящото дело заповедно
производство – ч.гр.д. № 1716/2021г. по описа на Районен съд Несебър) действително за
посочените номера е начислено потребление в тези размери, поради което претенцията от 72,20 лв.
попада в рамките на потреблението за този месец. По фактура № ********** от 18.09.2019г. (на л.
40 от делото) е начислена сума за плащане от 153,24 лв. за периода 18.08.2019г. – 17.09.2019г.
Видно е (както се сочи и в исковата молба), че тази сума е формирана (без ДДС) от: 10,82 лв. –
месечен абонамент за номер 35989*******, 21,66 лв. – месечен абонамент за номер 35989*******,
1,24 лв. – за временно възстановяване на изходящия трафик за този номер, 41,66 лв. –
пропорционален месечен абонамент за номер 35989*******, 1,24 лв. – временно възстановяване на
изходящия трафик, 15,51 лв.– за кратки текстови съобщения (общо за тези услуги – 110,56 лв. с
ДДС). В посочената фактура са начислени и суми от 3,99 лв. и 35,99 лв. – вноски за устройства на
лизинг. По фактура № ********** от 18.10.2019г. (на л. 35 от делото) е начислена сума за плащане
от 128,95 лв. за периода 18.09.2019г. – 17.10.2019г., формирана (и според твърденията в исковата
молба и според приложението към фактурата) от същите месечни вноски без ДДС за трите номера
(10,82 лв., 21,66 лв. и 41,66 лв., или общо 88,97 лв. с ДДС), отново едно с месечни лизингови
вноски от 35,99 лв. и 3,99 лв.
Както е посочено от ищеца - с кредитно известие № ********** от 18.11.2019г. били
възстановени 3,84 лв. за мобилен номер 35989*******, 7,69 лв. за мобилен номер 35989******* и
14,78 лв. за 35989*******, като била начислена и сумата от 35,99 лв. за предоставено мобилно
устройство.
Посочените документи не са оспорени по делото и от тях се установят действително
потребени от ответницата услуги за процесния период, които не са заплатени от нея. С оглед
горното съдът намира, че по делото се доказва наличие на задължение, възникнало за А. Щ. по
цитираните облигационни правоотношения, но дължимата сума за предоставени мобилни услуги е
в общ размер от 271,73 лв. (формиран от сумата от 72,20 лв. за периода 18.07.2019г. – 17.08.2019г.,
110,56 лв. с ДДС - за периода 18.08.2019г. – 17.09.2019г. и 88,97 лв. с ДДС за периода 18.09.2019г.
– 17.10.2019г.). Както е посочил самият ищец от тази формирана сума следва да се извадят сумите
по кредитно известие № ********** от 18.11.2019г.: 3,84 лв. за мобилен номер 35989*******, 7,69
лв. за мобилен номер 35989******* и 14,78 лв. за 35989******* (общо 26,31 лв.). Т.е. общото
задължение за потребени мобилни услуги за периода е в размер на 245,42 лв. Не следва при
формиране на главницата да се включват сумите (описани по-горе), представляващи дължими
лизингови вноски по договори за лизинг, сключени във връзка със съответния използван от
3
ответницата номер (формиращи разликата от 245,42 лв. до пълния предявен размер на иска за
главница от 362,80 лв.). Това е така, тъй като видно от твърденията в исковата молба и
представените доказателства тези суми са дължими по договори за лизинг. В исковата молба обаче
цялата сума от 362,80 лв. се претендира за потребление на мобилни услуги. По този начин сумата е
индивидуализирана и в издадената заповед № 608 от 20.12.2021г. по ч.гр.д. № 1716/2021г. по
описа на Районен съд Несебър, която определя и пределите на установителния иск по чл. 422 ГПК.
Самият ищец изрично е посочил, че претендира лизингови вноски на друго основание – договори
за лизинг (но и за други периоди). Следователно лизинговите вноски за периода 18.07.2019г. –
17.11.2019г. стоят извън претенцията му и искът за главница следва да бъде уважен само до
размера на предоставените мобилни услуги – 245,42 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от
362,80 лв.
Както се посочи потрбеление в посочените размери се установява от писмените
доказателства, приложени по делото, неоспорени от страните, като дори потреблението до дата
07.11.2019г. не се оспорва от особения представител на ответницата (сумата от 245,42 лв. е
формирана единствено от потребление преди тази дата). Следователно всички елементи на иска до
сумата от 245,42 лв. са доказани и същият следва да бъде уважен до този размер.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни връзки между него и ответника
– Договор за лизинг от дата 09.08.2019г. и Договор за лизинг от дата 11.03.2019г., настъпила
изискуемост за вземането за заплащане на лизингови вноски по договорите, вкл. настъпване на
предсрочна изискуемост на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ, както и размера на вземането си.
Безспорно посочените договори за лизинг са действали между ищеца и ответницата.
Същите са представени по делото (на л. 20 – л. 21 и л. 31 – л. 32) и не са оспорени. От договорите
се установява, че ответницата получила устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M и
устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“ и се задължила да ги изплати съгласно
погасителен план, обективиран в чл. 6 от договора от 11.03.2019г. и чл. 5 от договора от
09.08.2019г.. Съдът приема за установено, че договорите за мобилни услуги са прекратени
едностранно от ищеца поради неизпълнение от страна на потребителя (неплащането на дължимите
суми по договорите за мобилни услуги се установява от съда при разглеждането на претенциите за
месечно потребление). Ето защо са се сбъднали условията в договорите за лизинг по смисъла на
чл. 12, ал. 2 от Общите условия към тях – месечните вноски за лизинг да станат предсрочно
изискуеми. Следователно за ищеца е възникнал фактическият състав на вземането му по тези текст
и съобразно момента на прекратяване на договорите незаплатени са останали лизингови вноски, от
които 719,80 лв. – 19 броя вноски за периода 12/2019г. – 7/2021г. за мобилно устройство „Samsung
Galaxy A 80 128GB Dual Black“ по договора за лизинг от 09.08.2019г. и една допълнителна вноска
за изкупуване на устройството и 75,81 лв. – 18 бр. незаплатени лизингови вноски за периода
12/2019г. - 02/2021г. за устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M и една допълнителна вноска
за изкупуване на устройството
С оглед горното искът следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 779.65
лева.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни връзки между него и
4
ответницата - по Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален
35989*******), Допълнително споразумение от дата 09.08.2019г., Договор за лизинг от дата
09.08.2019г., Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******, Договор за
лизинг от дата 11.03.2019 г. и Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер
35989*******, прекратяването на тези договори по вина на ответницата – неизпълнение на
задължения по тях, размерът на дължимата неустойка по т. 11 от договорите и изискуемост на
вземането.
От особения представител на ответницата е направено възражение за нищожност и
неравноправност на клаузите за неустойка.
От твърденията на ищеца става ясно, че претенцията за неустойка е формирана както
следва: 313,08 лв. по Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******,
включваща 92,61 лв. – 3 месечни абонаменти такси и 220,47 лв. – неустойка за предоставено за
ползване устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M с отстъпка от стандартната цена, 46,38 лв.
– неустойка от 3 месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на Договор от дата
09.08.2019г., за ползване на мобилен номер 35989******* и 451,44 лв. – неустойка за прекратяване
на Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален 35989*******), от
които 124,98 лв. – стойността на три месечни вноски и 326,46 лв. - неустойка за предоставено за
ползване устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“ с отстъпка от стандартната цена.
По отношение на неустойките, формирани от 3 месечни абонаментни такси по отделните
договори, следва да се отбележи, че същите са фиксирани по подобен начин и в отделните клаузи
на чл. 11 (максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на
стандартните месечни абонаменти). В практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от
22.11.2018г. по дело С-295/17, е прието, че предварително определената сума, получавана от
икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на
договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща
на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако
договорът не беше прекратен (независимо дали в съответното законодателство е квалифицирана
като „неустойка“), следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на
услуги. Т.е. прието е, че става въпрос за вид възнаграждение по договора, уговорено между
страните, което е свързано с предвидими вреди. Поради тази причина не може да се приеме, че
тази уговорка противоречи на добрите нрави – по уговорения в договорите начин (фактът, че е
уговорено да не надхвърля три месечни вноски, води до извод за липса на прекомерност на
неустойката). Ето защо искът по чл. 92 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 92,61 лв. – 3
месечни абонаменти такси по Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер
35989*******, сумата от 46,38 лв. – неустойка от 3 месечни абонаментни такси за предсрочно
прекратяване на Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер 35989******* и
сумата от 124,98 лв. – неустойка за прекратяване на Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер
35989******* (първоначален 35989*******.
В частта относно сумата от 220,47 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство
„Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M и сумата от 326,46 лв. - неустойка за предоставено за ползване
устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“ с отстъпка от стандартната цена, уговорките
по чл. 11 от договорите представляват неравноправни клаузи, тъй като по никакъв начин не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора –
неравноправност на клаузите по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП. Тези неустойки са
5
формулирани по начин, който не може да бъде определяем към момента на сключване на договора.
Наред с това формирани по този начин претенциите за неустойки са с необосновано висок размер
по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Показателно е, че размерът на претенцията за неустойка
надвишава като размер всички останали претенции по делото. Нещо повече – тези неустойки са
предвидени в договорите за мобилни услуги, касаят тяхното прекратяване, но имат пряко
отношение с договорите за лизинг, които обаче не се прекратяват с прекратяването на договорите
за мобилни услуги, а точно обратното – както е посочено по-горе възниква задължение за
цялостното им изпълнение. Т.е. от една страна се касае за неустойка при прекратяване на договор,
която обаче се начислява във връзка с договор, който не се прекратява и касае възнагражденията
по този договор. Следователно и на това основание уговорената по този начин неустойка е излязла
от присъщите си функции.
Следва да се отбележи, че претенцията за неустойка, формирана във връзка с предоставени
за ползване устройства по никакъв начин не е установена от ищеца и по размер, тъй като не са
ангажирани доказателства за сочените в т. 11 от договорите разлики в цените.
В практиката си въззивната инстанция е формирала подобни на горните изводи във връзка с
претенции за неустойка (сходни на настоящите), като с в Определение № 1833 от 05.08.2022г. по
в.ч.гр.д. № 937/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас, е прието, че уговорките за неустойки (в
тези случаи) са в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция,
присъщи за неустойката, предвидени в чл.92 ЗЗД и водят до нищожност и неравноправност на
клаузите за неустойка.
С оглед всичко изложено до тук искът по чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от
общо 263,97 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 810,90 лв.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е направил
следните разноски: 125 лв. за платена държавна такса, 201,80 лв. за платен адвокатски хонорар, 450
лв. – платен депозит за особен представител. Съразмерно на уважената част от исковете следва да
му се присъдят 512,62 лв.
По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото производство
съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Съразмерно на уважената част от заявената в заповедното производство претенция на ищеца
следва да се присъдят 152,52 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че А. В.
Щ., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. О., ул. "Р." №*, дължи на „Й. България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Младост 4” Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 245,42 лв., представляваща сбор от месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги в периода 18.07.2019г. – 17.11.2019г. по: Договор от дата
14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален 35989*******), Допълнително
6
споразумение от дата 09.08.2019г., Договор за лизинг от дата 09.08.2019г., Договор от дата
11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******, Договор за лизинг от дата 11.03.2019 г. и
Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер 35989*******, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 13.12.2021г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер – за разликата до
сумата от 362.80 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че А. В. Щ., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. О., ул. "Р." №*,
дължи на „Й. България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.
к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 779.65 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които 719,80 лв. – 19 броя вноски за периода 12/2019г. – 7/2021г. за мобилно
устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“ по договора за лизинг от 09.08.2019г. и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството и 75,81 лв. – 18 бр. незаплатени лизингови
вноски за периода 12/2019г. - 02/2021г. за устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.12.2021г., до окончателното им изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че А. В.
Щ., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. О., ул. "Р." №*, дължи на „Й. България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Младост 4” Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 263,97 лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: 92,61 лв. – 3 месечни абонаменти такси по
Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******, 46,38 лв. – неустойка от
3 месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на Договор от дата 09.08.2019г. и 124,98
лв. – стойността на три месечни вноски по Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер
35989******* (първоначален 35989*******), ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на подаване на заявлението – 13.12.2021г., до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер – за разликата до сумата от 810,90 лв., включваща
220,47 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M
с отстъпка от стандартната цена и 326,46 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство
„Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“ с отстъпка от стандартната цена.
ОСЪЖДА А. В. Щ., ЕГН **********, да заплати на „„Й. България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 152,52 лв., представляваща дължимите в
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 512,62
лв., представляваща дължимите в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7