№ 240
гр. П., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
К. Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора С. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245200600735 по описа за 2024 година
С Присъда №55 от 24.06.2024 година по НОХД № 884/2022 година по описа на
Пазарджишкия районен съд е призната подсъдимата Е. И. П. за виновна в това,че на
25.03.2019 година, в град П., пред ХХ-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание
по НЧХД №1914/2018 г. по описа на Районен съд П., в качеството на свидетел, устно и
съзнателно е потвърдила неистина, че на 19.05.2018 година, около 19:00 ч., М. К. П. и М. С.
М. са се возили в един автомобил със С. Й.Т., като след това трите са се прибрали заедно и
че К.Л. П. и С.И.П. са пътували в служебен автомобил с надпис „****“,като основание
чл.290, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ е осъдена на пробация с пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване
два пъти седмично за срок от осем месеца и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца,
като е призната за невиновна и е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение,а
именно за лъжесвидетелстване в съучастие като съизвършител със С. С. З., М. К. П. и М. С.
М..
Призната е подсъдимата М. К. П. за виновна в това,че на 25.03.2019 година, в град
П., пред XX- ти наказателен състав, в открито съдебно заседание по НЧХД №1914/2018 г. по
описа на Районен съд - П., в качеството на свидетел, устно и съзнателно е потвърдила
1
неистина , че на 19.05.2018 година, около 19 ч., се е возила в един автомобил с М. С. М. и
със С. Й.Т. и че след разминаването им на същата дата с К.Л. П. и С.И.П., които са пътували
в служебен автомобил, са се прибрали заедно, а също така и че на същата дата С. Й.Т. е била
с тях за времето от около 19.30 ч. до около 21.30 ч., като основание чл.290, ал.1 във връзка с
чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ е осъдена на пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване
два пъти седмично за срок от осем месеца и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца,
като е призната за невиновна и е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение,а
именно за лъжесвидетелстване в съучастие като съизвършител със С. С. З., Е. И. П. и М. С.
М..
Призната е подсъдимата С. С. З. за виновна в това,че на 20.05.2019 година, в град П.
пред ХХ-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание по НЧХД №1914/2018 г. по
описа на Районен съд - П., в качеството на свидетел, устно и съзнателно е потвърдила
неистина, че на 19.05.2018 година, около 19 ч., М. К. П. и М. С. М. са се возили в един
автомобил със С. Й.Т. и че К.Л. П. и С.И.П. са пътували в служебен автомобил с надпис
„****“, като основание чл.290, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ е осъдена на
пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване
два пъти седмично за срок от осем месеца и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца,
като е призната за невиновна и е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение,а
именно за лъжесвидетелстване в съучастие като съизвършител с Е. И. П., М. К. П. и М. С.
М..
Призната е подсъдимата М. С. М. за виновна в това,че на 25.03.2019 година, в град
П., пред ХХ-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание по НЧХД№1914/2018 г. по
описа на Районен съд - П., в качеството на свидетел, устно и съзнателно е потвърдила
неистина , че на 19.05.2018 година, около 19 ч., се е возила в един автомобил с М. К. П. и С.
Й.Т.
и че след разминаването им на същата дата с К.Л. П. и С.И.П. са се прибрали заедно, а също
така и че на същата дата С. Й.Т. е била с тях за времето от около 19.30 ч. до около 21.30 -
22.30 ч., като на основание чл.290, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ е осъдена на
пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване
два пъти седмично за срок от осем месеца и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца,
като е призната за невиновна и е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение,а
именно за лъжесвидетелстване в съучастие като съизвършител със С. С. З., М. К. П. и Е. И.
2
П..
Осъдени са подсъдимите Е. И. П., М. К. П., С. С. З. и М. С. М. да заплатят сторените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер на по 5,25 лева за всяка една от тях
,платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-П..
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подсъдимите Е. П.,М. П.,С. З. и М. М. – адв.Е. К. – П..Твърди се,че присъдата е постановена
в нарушение на материалния закон,необоснована е и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.Твърди се,че подс.Е. П. е преразказала онова,което са й разказали
подсъдимите М. П. и М. М. и св.С. Т.,като тя е възпроизвела пред съда факти,които не била
възприела лично и които й били предадени,като при това положение не би могла да
лъжесвидетелства пред съд.Подс.З. била свидетелствала за лично възприети от нея
факти,както и подсъдимите М. П. и М. М.,като се твърди,че депозираните от тях
свидетелски показания не били от такова естество,че да повлияят на правилното решаване на
делото и да накърнят обществените отношения,свързани с нормалното осъществяване на
правосъдната дейност.
Твърди се,че съдът е отказал назначаването на СТЕ-почеркова експертиза,като по
този начин бил допуснал съществено процесуално нарушение,свързано с разкриването на
обективната истина,като бил ограничил и правата на подсъдимите.Твърди се,че са налице
противоречия по отношение на писмените доказателства и свидетелските показания.Твърди
се,че съдът бил проявил предубеденост и пристрастност, не бил се съобразил със събраните
по делото доказателства,като неправилно приложил материалния закон.Твърди се,че от нито
едно доказателство по делото не се доказвало по несъмнен начин осъществяването на
състава на вмененото на всяка една от подсъдимите престъпление и следвало те да бъдат
оправдани.
Иска се отмяна на присъдата,като се постанови нова оправдателна присъда по
отношение на подсъдимите.Алтернативно се иска връщане на делото на
първоинстанционния съд за отстраняване на процесуалните нарушения,ограничили правото
на защита на подсъдимите и защитата.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от защитниците на подсъдимите – адв.К.-
П. и адв.П..Твърди се от адв.П.,че в мотивите си първоинстанционният съд не е отговорил
на направените от защитата възражения относно съставомерността на деянието по
отношение на всяка една от четирите подсъдими,в това число и по отношение на
подсъдимите Е. П. и С. З.,както и за това,дали техните възприятия представляват
лъжесвидетелстване. Сочи се,че лъжесвидетелстване има тогава,когато неверните данни или
затаени такива,изложени пред органи на съдебната власт,касаели предмета на доказване по
делото,което не било така в настоящия случай по делото,по което подсъдимите са
разпитвани като свидетели.Сочи се,че подс.Е. П. не е присъствала при разминаването на
автомобилите,като тя лично не е възприела фактите,а и са й били казани от присъствалите
на място,поради което не е налице лъжесвидетелстване.Твърди се,че същата би могла да
3
лъжесвидетелства само относно това,какво й е било казано на нея.Твърди се,че няма нито
един факт,който да опровергава присъствието на подс.З. на място,при разминаване на
автомобилите.Сочи се,че е налице достатъчно практика на Върховния съд,че когато излагаш
личните си възприятия с убеждението,че те са истина,но те се окажат неверни заради самото
ти възприятие,тогава не е налице лъжесвидетелстване.Твърди се,че няма налице подробен
анализ от съда на доказателствата,включително и относно това,че автомобилът се било
оказало,че не е бил в сервиз,а само негова част;дали пътната книжка е била попълнена
вярно;дискредитират ли се показанията на св.В.Е.;показанията на св.С.Н. и разпитаните
баби;показанията на св.П. относно това,че бил видял жест на закана,но срещу него нямало
дело за лъжесвидетелстване.
Адв.К.-П. споделя изложеното от адв.П..Твърди се,че са налице писмени
доказателства,които опровергават присъствието на автомобила „*****“ на процесния ден на
процесното място,което ставало ясно от отбелязаните като изминати 101 км в пътната
книжка в периода 17.05.-25.05.2018 година.Сочи се,че св.Д. бил заявил,че автомобилът е
фирмен,служебен на П..Твърди се,че показанията на св.Н. са противоречиви,като били в
противоречие и с показанията на св.Р..Твърди се,че показанията на свидетелбите П.,П. и Е.
били разколебани от събраните по делото писмени доказателства – относно това,че
автомобилът „*****“ не е бил на ремонт.
Подсъдимите искат да бъдат оправдани.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че
следва да се потвърди първоинстанционната присъда.Не се сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на
чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че :
Е. И. П. на 25.03.2019 година, в град П., пред ХХ-ти наказателен състав, в открито
съдебно заседание по НЧХД №1914/2018 г. по описа на Районен съд П., в качеството на
свидетел, устно и съзнателно е потвърдила неистина, че на 19.05.2018 година, около 19:00
ч., М. К. П. и М. С. М. са се возили в един автомобил със С. Й.Т., като след това трите са се
прибрали заедно и че К.Л. П. и С.И.П. са пътували в служебен автомобил с надпис „****“;
М. К. П. на 25.03.2019 година, в град П., пред XX- ти наказателен състав, в открито
съдебно заседание по НЧХД №1914/2018 г. по описа на Районен съд - П., в качеството на
свидетел, устно и съзнателно е потвърдила неистина , че на 19.05.2018 година, около 19 ч.,
се е возила в един автомобил с М. С. М. и със С. Й.Т. и че след разминаването им на същата
дата с К.Л. П. и С.И.П., които са пътували в служебен автомобил, са се прибрали заедно, а
също така и че на същата дата С. Й.Т. е била с тях за времето от около 19.30 ч. до около 21.30
ч.;
4
С. С. З. на 20.05.2019 година, в град П. пред ХХ-ти наказателен състав, в открито
съдебно заседание по НЧХД №1914/2018 г. по описа на Районен съд - П., в качеството на
свидетел, устно и съзнателно е потвърдила неистина, че на 19.05.2018 година, около 19 ч.,
М. К. П. и М. С. М. са се возили в един автомобил със С. Й.Т. и че К.Л. П. и С.И.П. са
пътували в служебен автомобил с надпис „****“;
М. С. М. на 25.03.2019 година, в град П., пред ХХ-ти наказателен състав, в открито
съдебно заседание по НЧХД№1914/2018 г. по описа на Районен съд - П., в качеството на
свидетел, устно и съзнателно е потвърдила неистина , че на 19.05.2018 година, около 19 ч.,
се е возила в един автомобил с М. К. П. и С. Й.Т. и че след разминаването им на същата дата
с К.Л. П. и С.И.П. са се прибрали заедно, а също така и че на същата дата С. Й.Т. е била с тях
за времето от около 19.30 ч. до около 21.30 - 22.30 часа.
За да направи тези изводи,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал
показанията на свидетелите С. П., К. П., С.Н., К. Д., Г.Д., частично показанията на
свидетелите А.М., С.С., П.П., Н.Г. и В. Е., прочетените по реда на чл.281, ал.4 и ал.5 от НПК
показания на свидетелите К. Д., И. Н., А.М., С.С., П.П., В. Е. и Т.Т., както и от прочетените и
приети по делото писмени доказателства, включително и материалите по НЧХД №
1914/2018 година по описа на Районен съд - П..
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Отношенията между подсъдимите Е. П. и М. П. и св. С. Т. - от една страна и
свидетелите С. П. и К. П. - от друга страна са влошени значително от 2017
година.Причината за това е установената интимна връзка между свидетелите С. и К. П.и и
последвалия брак помежду им, тъй като св. П.,който е син на подсъдимата М. П., бил женен
преди това за подс. Е. П. - дъщеря на св. Т., а от своя страна св. К. П. била омъжена преди
това за брата на подс. Е. П.,който е съответно син на св. С. Т.. Тези влошени отношения
между двете страни водели до различни конфликти и инциденти между тях, една част от
които прераснали и до образуването на наказателни и граждански дела.
Поредният случай бил на 19.05.2018 година. Вечерта около 19,00 часа по главната
улица в град В. св. К. П. и св. С. П. заедно с техния приятел св. К. Д. се движели с лек
автомобил „***** *****“ с ДК № ****** (стар номер *******), сив на цвят. Автомобилът
бил с ляв волан и се управлявал към този момент от св.К. П.,като до нея на предната дясна
седалка седял св. С. П., а на задната седалка седял св. Д.. От двете страни на улицата имало
паркирани моторни превозни средства,което затруднявало разминаването на движещите се в
двете посоки превозни средства. Това накарало св. К. П. да навлезе с управлявания от нея
автомобил частично в платното за насрещно движение.
В него обаче се движел лек автомобил „***“ с рег.№ ****, управляван от св. С. Т.,като
свидетелката пътувала сама в автомобила.
Двата автомобила се засекли, като всеки от водачите възприел другия. Свидетелките
Т. и П. започнали да си ръкомахат една на друга в спор, кой автомобил е с предимство в
движението. В един момент св. К. П. отбила управлявания от нея автомобил между две
5
паркирани в нейната лента за движение моторни превозни средства и така л.а. „***“,
управляван от св. Т., успял да продължи движението си, като минал покрай лекия автомобил
„***** *****“,управляван от св.К. П., на близко разстояние. След това свидетелите К. П., С.
П. и К. Д. продължили пътя си,като отишли към дома на П.и.
Малко след като двата автомобила се разминали, св. Т. набрала телефона на св. К. П..
Тъй като последната управлявала автомобила, телефонът вдигнал св. С. П., като включил
високоговорителя. Така и тримата свидетели в автомобила чули св. Т. да отправя обидни
реплики спрямо св. К. П.. Св. П. защитил съпругата си, което ядосало св.Т., и тя заявила, че
ще отиде пред дома им и им се заканила, че щели да видят, какво ще се случи тогава.
След като пристигнали в дома си, свидетелите П.и оставили багаж, който превозвали,
след което тръгнали отново със същия автомобил, управляван от св.К. П.. Св. Д. също
продължил да пътува с тях.
Малко по-късно пред дома на К. и С. П.и пристигнала с автомобила си св. С. Т.. След
като слязла, се развикала на висок тон. Наблизо имало съседи, които били на улицата и от
които разбрала, че свидетелите С. и К. П.и ги нямало в дома им, тъй като излезли малко по-
рано.
Тогава св. Т. набрала отново телефона на св. П.. Телефонът отново бил вдигнат от св.
П. с включен високоговорител. Св. Т. отправила множество обидни реплики и квалификации
спрямо свидетелите П.и, които били възприети лично от тях и от св. К. Д..
На следващия ден св. К. П. разбрала от св. С.Н. за посещението пред дома им от св.С.
Т. и за отправените от нея закани, като св.Н. предупредила св.П. да се пази.
Впоследствие на 14.11.2018 година св. К. П. подала тъжба за случилото се в РС- П.,
въз основа на която било образувано НЧХД №1914/2018 година по описа на този съд.
На 25.03.2019 година по делото било проведено открито съдебно заседание, в което в
качеството на свидетели била разпитани подсъдимите Е. П., М. П. и М. М.. И на трите от
председателя на съдебния състав преди да пристъпят към даване на показания била
разяснена наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК.
В своите показания подс. Е. П. разказала пред съда, че на 19.05.2018 година, около
19,00 ч. вечерта С. Т., М. П. и М. М. били заедно, като с автомобила на С. Т. били отведени
от св.Т. в дома й, за да разгледат ремонта, извършван там от сина й, след което трите се
прибрали заедно в дома на подс.Е. П. и пред нея споделили,че се засекли със св. К. П. и със
св.С. П., които пътували със служебен автомобил на св.С. П.,който бил сив миниван с надпис
„****“ отстрани.Споделили й също,че щели да се ударят с тази служебна кола и се били
разминали „*******“ с нея,като се били уплашили,били спрели след това и трите били взели
след това валидол.
В дадените от тях показания в това съдебно заседание подсъдимите М. М. и М. П.
също посочили, че на 19.05.2018 година, около 19,00 часа, се возили в един автомобил със
св.С. Т. и че след като се разминали със свидетелите К. П. и С. П., трите - С. Т.,М. П. и М.
М., се прибрали заедно. Също така посочили, че на тази дата - 19.05.2018 година св.С. Т. е
6
била с тях за времето от около 19.30 ч. до около 21.30 - 22.30 часа.
На 20.05.2019 година по НЧХД № 1914/2018 г. било проведено поредно открито
съдебно заседание, в което в качеството на свидетел била разпитана подс. С. З..
В показанията си тя заявила, че на 19.05.2018 г., около 19,00 часа, М. П. и М. М. са се
возили в автомобила на С. Т., управляван от С. Т., като по същото време и място К. П. и С.
П. пътували в служебен автомобил с надпис „****“. Тези обстоятелства тя изложила пред
съда,като заявила, че ги е възприела, тъй като се намирала в близост до създалата се
ситуация на пътя.
По делото от частен характер като свидетели са били разпитани и свидетелите К. П.,
С. П., К. Д. и С.Н.. Били събрани и приобщени и множество писмени доказателства.
НЧХД № 1914/2018 г. приключило на 20.06.2019 година с присъда, с която подс. С. Т.
била призната за виновна и осъдена по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено
престъпление по чл.146, ал.1 от НК и призната за невинна и оправдана по повдигнатото
обвинение за закана по чл.144, ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда била обжалвана
пред Окръжен съд - П.. С Решение №144 от 31.10.2019 година по ВНЧХД № 601/ 2019 г.
въззивният съд потвърдил присъдата на първоинстанционния съд и същата влязла в сила на
31.10.2019 година.
В мотивите към постановената си присъда първоинстанционният съд по цитираното
НЧХД базирал същата,кредитирайки показанията на свидетелите К. и С. П.и, К. Д., С.Н. и
събраните писмени доказателства, анализирайки същите поотделно и в съвкупност.
Съдът посочил също така в мотивите си, че не дава вяра на показанията на
свидетелите Е. П., М. П., С. З. и М. М.,които са подсъдими по настоящото дело, като
анализирайки същите подробно и съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото,
приел, че подсъдимите М. П., С. З. и М. М. не са били очевидци на случилото се между С. Т.
от една страна и К. П. от друга страна на инкриминираната дата на пътя в град В., както и че
не са били заедно трите в дома на М. П. и Е. П., разисквайки ситуацията и посочвайки, че С.
Т. през цялото време е била с тях до късно вечерта, без да напуска къщата.
Съдът е изложил съображения за некредитирането на показанията им, като е приел,
че всяка от тях била научила опредЕ. версия за случката - с цел тенденциозно да я изложи в
съда в подкрепа на защитната версия на подсъдимата по делото Т., тъй като на задаваните
им конкретни въпроси и при проведените очни ставки те влезли в противоречие - както една
с друга, така и със собствените си показания. Горното мотивирало първоинстанционният съд
след влизане на присъдата в сила да сезира прокуратурата за дадените от Е. П., М. П., С. З. и
М. М. показания по делото в качеството им на свидетели – за преценка за евентуално
извършено от тях лъжесвидетелстване.
Горната фактическа обстановка съдът възприе,като кредитира показанията на
свидетелите С. П., К. П., С.Н., К. Д., Г.Д., частично показанията на свидетелите А.М., С.С.,
П.П., Н.Г. и В. Е., прочетените от първоинстанционния съд по реда на чл.281, ал.4 и ал.5 от
НПК показания на свидетелите К. Д., И. Н., А.М., С.С., П.П., В. Е. и Т.Т., както и от
7
прочетените и приети по делото писмени доказателства, в това число и материалите по
НЧХД № 1914/2018 година по описа на Районен съд - П..
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Напълно обосновано и засоносъобразно първоинстанционният съд е приел,че не
следва да обсъжда подробно в мотивите си показанията на свидетелките Б. Е.а и Н.Р., тъй
като те с нищо не допринасят за разкриване на фактическата обстановка по делото - и двете
свидетелки заявяват, че не си спомнят да са присъствали на случай, св.С. Т. да е ходила пред
дома на К. и С. П.и и да ги търси.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията
на свидетелите С. П., К. П. и К. Д..Вярно е,че в показанията си св.Д. в съдебно заседание
многократно е заявил,че не си спомня различни подробности във връзка с процесната дата
19.05.2018 година,но неговият разпит пред съда е проведен почти 5 години след тази
дата,което напълно обяснява известната несигурност и отчасти липсата на конкретни
спомени в тези му показания.От друга страна обаче св.Д. е заявил,че поддържа показанията
си,дадени в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство
след прочитането им в съдебно заседание,като е обяснил,че тогава спомените са му били по-
пресни.Показанията на св.Д.,дадени пред орган на досъдебното производство,са
конкретни,подредени,като в тях той хнологично обяснява, какво точно се е случило на
датата 19.05.2018 година.Тези му показания изцяло кореспондират относно
правнорелевантните факти с показанията на свидетелите К. П. и С. П..От показанията на
тези трима свидетели се установява по категоричен начин, че на 19.05.2018 година тримата
са пътували заедно в лек автомобил „***** *****“ с рег. № ****** /стар рег. № ********/,
управляван от св.К. П.. И тримата свидетели еднопосочно установяват,че при разминаването
със св.С. Т. същата е била сама в управлявания от нея автомобил.И тримата свидетели са
категорични,че управляваният от св.К. П. автомобил „*****“ е бил с ляв волан,като на него
не е имало надпис „****“.Свидетелите К. П. и С. П. установяват също,че този автомобил не
е бил служебен автомобил,а е бил на приятел на св.********,като те подробно и
непротиворечиво са установили,каква е била причината да са с този автомобил и къде са
ходили с него.Показанията на тримата свидетели се допълват и не си противоречат и
относно това,че св.С. Т. след разминаването се е обадила по телефона,като е обиждала св.К.
П.,което е било възприето непосредствено и от тримата свидетели.
От показанията на свидетелите К. П.,С. П.,К. Д.,С.Н.,Г.Д.,И. Н. и Т.Т., преценени в
съвкупност,се установява,че на 19.05.2018 година св.С. Т. след разминаването с
автомобила,управляван от св.К. П.,е отишла и пред дома на П.и,за да ги търси и да се Р.вя с
тях.За това обстоятелство П.и са разбрали от свидетелката Н.,като показанията на св.Н.
кореспондират с показанията на св.Т. – последните дадени пред орган на досъдебното
производство и прочетени със съгласието на страните в хода на съдебното следствие. Св. Д.
също установява в показанията си, дадени на в хода на досъдебното производство, че е
разбрал, че след случката с разминаването вечерта св.С. Т. ходила пред дома на П.и -
„*************.**********“.В показанията си св.Д. установява,че св.С. Т. се е появила
8
късния следобяд, надвечер,след 18 часа,като е била сама в автомобила,управляван от нея.
Св. И. Н. също установява в показанията й,които са прочетени от съда,че св.С. Т. е отишла с
автомобила си пред дома на П.и и е била сама.
Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че
кредитираните показания на тримата свидетели П.,П. и Д. кореспондират и с показанията на
свидетелите ********, С. и П..Последните трима установяват също, че на 19.05.2018 година
л.а. „***** *****“ е бил взет от П.и от автокъщата на св. П., както и че след това
автомобилът е преминал ГТП в пункта, в който работи св. Г., който подробно е обяснил,как
точно преминава прегледа,за колко време и какви данни се отразяват в изготвения протокол.
Показанията на свидетелите П.и,както и на горепосочените трима свидетели
кореспондират изцяло с приетите като писмени доказателства по делото протокол от
технически преглед на лек автомобил, протокол от периодичен преглед за техническа
изправност на ППС и удостоверение за техническа изправност.От тези писмени
доказателства е видно,че лекият автомобил „*****“,управляван на 19.05.2018 година,е
преминал технически преглед в техническия пункт на „***“, находящ се в с. ******, на
същата дата - 19.05.2018 година, в 13:51 часа,като в протокола е отразено, че автомобилът е
представен за преглед от св.С. П..
При тези непротиворечиви гласни и писмени доказателства,събрани по
делото,напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че на
19.05.2018 година свидетелите П.и и Д. са пътували в л.а. „***** *****“; че този автомобил
е с ляв волан и е бил управляван от св. П.; че при разминаването му с л.а. „***“, управляван
от С. Т., Т. е била сама в автомобила,като след това е звъняла по телефона на П. и я е
обиждала; че след това е ходила и пред дома на П.и сама и ги е търсила, като отново е
отправила обидни изрази спрямо К. П..
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал
обясненията на четирите подсъдими относно това,че на 19.05.2018 година подсъдимите М.
П. и М. са се возили заедно със св.Т. в един автомобил,когато се били разминали с
автомобил,управляван от св.К. П.;че автомобилът, управляван от св.П., бил служебен с
надпис на него „****“,както и че подсъдимите М. П. и М. се били прибрали заедно със св.С.
Т. в дома на подс.П.,където живее и подс.Е. П.,където били коментирали случилото се и
пред подс.Е. П.,като св.С. Т. била останала в този дом заедно с подсъдимите до към 22,30
часа.
Обясненията на подсъдимите противоречат относно горепосочените обстоятелства на
показанията на кредитираните по-горе от съда свидетели,както и на писмените
доказателства,посочени по-горе,които кореспондират изцяло с показанията на тези
свидетели.Касае за показания на множество свидетели,подробно коментирани по-горе,които
относно основните правнорелевантни факти нямат противоречия.Голямата част от тези
свидетели са напълно незаинтересовани от изхода на делото.
Обосновано първоинстанционният съд е отчел и противоречията в обясненията на
9
подсъдимите във връзка с разминаването на двата автомобила.Подс.М. М. обяснява,че били
карали срещу тях бързо и силно,щели да ги блъснат челно и щели да ги убият,ако ги
били блъснали челно,била възмутена и била поставена в риск.При така описаната ситуация
тази подсъдима заявява,че била в шок след това,цяла вечер била на хапчета,като й били дали
и Валидол,била в стрес,с хапчета за кръвно цяла седмица и цяла седмица въпреки хапчетата
била с високо кръвно.Сочи също,че С. П. седял отляво в колата и не бил шофирал,а
жената до него била шофилара,тоест тя е седяла отдясно отпред/колата е била с десен
волан/.
Същевременно подс.С. З.,която твърди,че била очевидец на разминаването,заявява в
обясненията си,че двете коли се били разминали „****“ и че „******“.Заявява също,че е
видяла С. П. в колата и си е помислила първоначално,че шофира той,въпреки че няма
книжка – „Помислих,че е той шофьора,защото е с десен волан и той стоеше от
дясно,обаче после видях,че К. е до него и тя шофира.“При тези обяснения на подс.З.
става ясно,че тя твърди,че е шохирала св.К. П.,която е седяла до св.С. П.,който седял от
дясно.При това положение излиза,че според нея шофоьорът-св.К. П. е седяла,когато е
шофирала,отляво и автомобилът е бил не с десен,а с ляв волан.
Подс.М. П. пък твърди подобно на подс.М.,че автомобилът е бил с десен волан,но
подобно на подс.З. и за разлика от драматичното описание на ситуация,дадено от
подс.М.,твърди,че тръгнали по чудо,но нищо не било станало - „Това беше,нищо не е
станало“.
Подс.Е. П. пък твърди,че разбрала,че се били разминали „*******“ и ако св.С. Т. не
била карала по-бавно,щели да се ударят;св.К. П. била карала силно и щели да се
блъснат,като св.Т. била казала,че автомобилът е с десен волан и надпис.
Налице е противоречие не само между обясненията на самите подсъдими,но и между
показанията на св.С. Т. и обясненията на подсъдимите З. и П. – св.Т. твърди,че колата била
„изхвърчала“ срещу нея,като я управлявала К. П. и колата била с десен волан.Т. била
помислила,че ще се ударят.Твърди,че подс.З. я била питала впоследствие,кои били
жените,които била возила при себе си.Подс.З. твърди обаче,че е попитала за една жена/а не
за няколко жени/,като другата според нея била подс.П.;твърди,че двете коли се били
разминали „****“ и нямало нищо нередно при това разминаване,както и че
автомобилът,управляван от св.К. П., бил с ляв волан.Подс.П.,за разлика от св.Т., твърди,че
нищо не било станало.
Първоинстанционният съд обосновано е отчел също и разминаване в обясненията им
относно състоянието на пътната обстановка и пътя - според подс. П. улицата в участъка на
разминаване се стеснявала, а според св. Т. „се разширявала“, останалите пък твърдят, както и
св.Т., че точно там бил лекия десен завой, по който с бавното си управление на автомобила
св.Т. преминала. Според последната и подсъдимите М. П. и М. М. след разминаването и
завиването, св.Т. веднага спряла автомобила, защото треперела и за да се успокоят. Според
подс. З. обаче техният автомобил продължил пътя си.
10
Обосновано съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимите Е. П., М. П. и М. М.,
както и показанията на св. Т. за това, че след разминаването на двата автомобила св.Т. била
отишла в дома на П.и и била заедно с горецитираните три подсъдими, като до към 22,30 ч. е
била постоянно там, разговаряли са, вечеряли са и после подс.Е. П. закарала майка си в
къщи. Тези обяснения на тези три подсъдими,както и показанията на св.Т. се опровергават от
показанията на свидетелите К. П., С. П., С.Н., Г.Д., Т.Т. и И. Н.,от които в съвкупност става
ясно,че късно надвечер, след 19,00 -19,30 ч. св. Т. сама е пристигнала с автомобила си пред
дома на П.и, търсейки ги, викайки ядосано и отправяйки обиди към К. П., след което си е
тръгнала.
Предвид горното напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел,че не са достоверни и обясненията, дадени от подсъдимите Е. П., М. П., М. М. и С. З.
относно твърдението им, че на 19.05.2018 година, вечерта около 19,00 часа М. П. и М. М. са
били заедно със св.С. Т., когато автомобилът на последната и този на К. и С. П.и са се
разминали на главната улица в гр. В., че след това двете заедно със св. Т. са се прибрали в
дома на М. П. и Е. П., като са разказали на подс.Е. П. за случилото се, като св.Т. била
останала в къщата до към 22,30 ч., когато била закарана в дома си от нейната дъщеря -
подс.Е. П..
Същевременно е безспорно установено по делото,че на 25.03.2019 година и на
20.05.2019 година четирите подсъдими са участвали в качеството на свидетели по НЧХД №
1914/2018 г. по описа на РС- П./подсъдимите Е. П.,М. П. и М. М. в съдебно заседание на
25.03.2019 година,а подс.З. в съдебно заседание на 20.05.2019 година/.Категорично се
установява, че им е била разяснена от председателя на съдебния състав наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК, както и че същите са дали показания. В тях те са заявели
отразените в протокола обстоятелства, а именно:
Подс. Е. П. е заявила, че че на 19.05.2018 г., около 19 ч., М. К. П. и М. С. М. са се
возили в един автомобил със С. Й.Т., а след това трите са се прибрали заедно и че К.Л. П. и
С.И.П. са пътували в служебен автомобил с надпис „****, като последното обстоятелство е
разбрала именно от трите, които й разказали за случилото се, когато се прибрали.
Подс. М. П. е свидетелствала, че на 19.05.2018 г., около 19 ч., се е возила в един
автомобил с М. С. М. и със С. Й.Т. и че след разминаването им на същата дата с К.Л. П. и
С.И.П., които са пътували в служебен автомобил, са се прибрали заедно, а също така и че на
същата дата С. Й.Т. е била с тях за времето от около 19.30 ч. до около 21.30 ч.
Подс. С. З. е разказала, че на 19.05.2018 г., около 19 ч., М. К. П. и М. С. М. са се
возили в един автомобил със С. Й.Т. и че К.Л. П. и С.И.П. са пътували в служебен автомобил
с надпис „****“.
Подс. М. М. е дала показания, че на 19.05.2018 г., около 19 ч., се е возила в един
автомобил с М. К. П. и С. Й.Т. и че след разминаването им на същата дата с К.Л. П. и С.И.П.
са се прибрали заедно, а също така и че на същата дата С. Й.Т. е била с тях за времето от
около 19.30 ч. до около 21.30 - 22.30 ч.
11
Същевременно се установи по безспорен и категоричен начин по делото,че
подсъдимите М. М. и М. П. не са пътували в автомобила на св.С. Т./което обстояателство е
било известно и на подс.Е. П./, а подс. С. З. не е присъствала, когато на цитираната дата и
място двата автомобила/управлявания от св.Т. и този от св.К. П./ са се срещнали и са се
разминали, както и че същата вечер, веднага след този инцидент, св.С. Т. не е била в дома на
подсъдимите М. П. и Е. П./обстоятелство,което е било известно и на подс.Е. П./,не е отишла
там заедно с подсъдимите М. П. и М. М. и не е стояла заедно с тях там непрекъснато от
около 19,30 часа до към 21,30-22,30 часа/обстоятелство,което също е било известно и на
подс.Е. П./.При това положение няма как на подс.Е. П. да й е било разказано лично,в дома
на подс.М. П.,където живее и подс.Е. П., от подсъдимите М. П.,М. М. и от св.С. Т. вечерта
на 19.05.2018 година след разминаването на двата автомобила,че К. П. и С. П. при това
разминаване се били возили в служебен автомобил с надпис „****“ – най-малкото поради
това,че св.Т. и подсъдимите М. П. и М. М. не са се прибрали заедно при подс.Е. П. вечерта
на 19.05.2018 година.
Предвид горното настоящата инстанция приема,че първоинстанционният съд
правилно,законосъобразно и обосновано е приложил материалния закон,като е приел,че от
обективна и субективна страна подсъдимите Е. П., М. М., М. П. и С. З. са осъществили
престъпния състав на чл.290, ал.1 от НК, като съответно подсъдимите Е. П., М. М. и М. П.
на 25.03.2019 година, а подс. С. З. на 20.05.2019 година, в съдебни заседания пред Районен
съд П. в качеството си на свидетели по НЧХД № 1914/2018 година, устно и съзнателно са
потвърдили неистина, след като предварително са били предупредени за носенето на
наказателна отговорност по чл.290 от НК, като са заявили пред съда подробно описаните по-
горе обстоятелства.
Авторството на подсъдимите в извършване на престъпленията е доказано по
несъмнен начин.Същите като свидетели са депозирали устно пред съда показания.
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че техните твърдения се отнасят пряко
до престъпленията, за които е водено производството по цитираното по-горе НЧХД,като
подсъдимите като свидетели са твърдели обстоятелства,които са неистински,като са
пресъздали инкриминираната ситуация, различна от действителната, с ясното съзнание, че
не са присъствали на случилото се.Техните показания касаят пряко предмета на доказване
по това НЧХД,в това число и авторството на св.С. Т.,която е била подсъдима по него.
От субективна страна подсъдимите са осъществили престъпленията си виновно, при
форма на вината пряк умисъл, тъй като ясно са съзнавали общественоопасния характер на
деянията си, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им.
Съзнавали са, че имат качеството на свидетели по посоченото НЧХД, съзнавали са
отговорността, която носят при даване на неверни показания, съзнавали са също така, че
дават показания, с които изнасят твърдения за факти и обстоятелства, които не отговарят на
действително развилата се ситуация и въпреки това са ги заявили устно и съзнателно, като
са целели да разкрият фактология, различна от действителната, и да прикрият действията на
св. С. Т.,респективно авторството й.
12
Възраженията на защитата пред настоящата инстанция са изцяло
неоснователни.Първоинстанционата присъда не е постановена в нарушение на материалния
закон,включително и в оправдателната й част,при разглеждането и решаването на делото не
са допуснати съществени процесуални нарушения,като присъдата е обоснована.
Показанията на подсъдимите са от такова естество,че биха повлияли изводите на съда
относно авторството на св.Т. в качеството й на подсъдима по цитираното
НЧХД.Следователно същите биха имали значение за правилното решаване на това дело.
Неоснователни са доводите относно подс.Е. П. - че тъй като тя не била присъствала
лично и била възпроизвела пред съда факти,които й били прадени,нямало как да е
извършила престъпление лъжесвидетелстване.Както се прие по-горе от кредитираните от
съда доказателства,подс.Е. П. е била напълно наясно,че на датата 19.05.2018 година
подсъдимите М. П. и М. М. не са се возили заедно с нейната майка св.С. Т. в един
автомобил,управляван от св.Т. - при разминаването му с автомобил,управляван от св.К. П.;на
нея лично й е било ясно и известно,че на тази дата след това разминаване подсъдимите
П.,М. и св.Т. ********. **,*******,********** „****“.Въпреки това й знание,че
горепосоченото не се е случило,подс.Е. П. е свидетелствала в горепосоченото съдебно
заседание,съзнателно излагайки и твърдейки факти в обратния смисъл,които са неистински.
Предвид горното настоящата инстанция счита,че напълно законосъобразно
първоинстанционният съд е приел,че и подс.Е. П. е извършила престъплението
лъжесвидетелстване.
Настоящата инстанция счита също,че не са налице твърдените от защитата
противоречия между писмени доказателства и свидетелски показания.Напротив -
показанията на свидетелите,кредитирани по-горе, относно това,с каква кола са се
придвижвали свидетелите П.и на 19.05.2018 година,каква е била целта,за да са с тази
кола,къде е била на преглед тази кола и по кое време,напълно кореспондират с писмените
доказателства,приети по делото и подробно обсъдени по-горе.
Неоснователни са в този смисъл и възраженията на защитата,че било опровергано
присъствието на тази дата на автомобил „*****“ и че това ставало ясно от пътната
книжка;че били разколебани показанията на свидетелите П.и и Е. относно това,че
автомобилът „*****“ не бил на ремонт.Показанията на св.Е. са ясни и кореспондират както с
отбелязването в пътната книжка,от кога до кога автомобилът „*****“ е бил на ремонт,така и
с показанията на св.********,дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени и
приобщени по съотвения процесуален ред от съда,които свидетелят след прочитането им е
заявил,че поддържа изцяло и си спомня заявеното от него.Прочетените показания на
св.******** също кореспондират на записванията в пътната книжка.От нея е видно,че този
автомобил е бил на ремонт от 17.05. до 25.05.2018 година,като е ремонтиран
турбокомпресора му,което се установява и от приета по делото фактура.При това положение
е повече от ясно,че без турбокомпресор този автомобил е нямало как да се движи на
19.05.2018 година,да е управляван на тази дата от св.К. П. и с него тя да се разминава със
св.Т..Това твърдение се опровергава и от кредитираните по-горе свидетели и писмени
13
доказателства,от които става ясно,че управляваният от св.К. П. автомобил на тази дата е бил
марка „*****“ с ляв волан,небрандиран с надпис „****“,а не марка „*****“ с десен
волан,брандиран с надпис „****“.
Неоснователни са и доводите на адв.К.-П. относно това,че от пътната книжка ставало
ясно,че автомобил „*****“ бил изминал 101 км в периода 17.05.-25.05.2018 година,тоест в
периода на ремонта му.Вярно е,че срещу датата 17.05.2018 година няма отбелязване,колко
километра са изминати с този автомобил,но в лявата половина на книжката е посочена,че
той на тази дата е пътувал по маршрут ******-В.-Б.,като е пропуснато да се отбележи,колко
е дълъг този маршрут.Видно е от отбелязвания по книжката преди това за този същия
маршрут е,че той е с дължина над 100 км.При това положение настоящата инстанция
счита,че твърдените от защитата като изминати километри 101 км всъщност са
неотбелязаните,но изминати на самата дата 17.05.2018 година километнри по посочения
маршрут-преди автомобилът да е бил ремонтиран поради повреда на турбокомпресора
му.Този факт,че именно такъв ремонт е бил извършен,не се опровергава по никакъв начин и
от писмото от фирмата,извършила ремонта на компресора,прието по делото.Това,че
автомобилът очевидно е имал нужда от ремонт и е бил ремонтиран през посочения
период,като не се е движел, е безспорно установено по делото,независимо дали самият
автомобил физически и в цялост се е намирал при фирмата,ремонтирала компресора, или не.
Първоинстанционният съд е наложил на всяка една от подсъдимите наказание
пробация,отчитайки,че всички те са личности с ниска степен на обществена опасност,с
необременено съдебно минало са и с добри характеристични данни.Съдът обосновано е
отчел и изминалия продължителен период от време от извършване на деянията, а за
подсъдимите М. и М. П. и напредналата им възраст.
Предвид горното напълно обосновано първоинстанционният съд е приел,че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, определяйки им
наказание пробация-при първите две пробационни мерки Задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от осем
месеца и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца,
за всяка една от подсъдимите.Тези пробационни мерки са за срок,близък до минималния.
Настоящата инстанция счита,че така наложените наказания и на четирите подсъдими
са законосъоразни и справедливи.
Присъдата е законосъобразна и в оправдателната й част,както и в частта,с която
подсъдимите са осъдени да заплатят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Първоинстанционната присъда следва да се потвърди - като
правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива,като се остави без уважение
въззивната жалба против нея.
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени процесуални
нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и
14
решаването на делото,и които да налагат отмяна на присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №55 от 24.06.2024 година по НОХД № 884/2022 година
по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15