Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 47, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ППЗДАНС).

Образувано е по жалба на Д. А. И. от [населено място], [улица] против отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони свързани с изпълнението на стратегическа дейност с рег. № ВТ-СО-64-1/07.02.2024г. на Директора на ТД „НС“ Велико Търново. В жалбата се сочи, че издаденият отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие на материалния закон и при нарушение на административнопроцесуалните правила. В случая не било налице умишленото престъпление от общ характер, за което да е осъждан жалбоподателя и не било от категорията на престъпления водещи до нарушаване на националната сигурност и като такова да е пречка за упражняването на професията във Военно формирование 26690 [населено място]. Твърди се и, че не са посочени конкретните нормативни разпоредби, които да изключват възможност един редови работник да извършва своята дейност; както и, че посоченото в оспорения акт правно основание не кореспондира със същността на изложеното в него, тъй като не осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната обекти и дейности. Правомощията на агенцията по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС били да издава разрешения за работа за извършване на конкретно възложена задача или за практическо обучение по чл. 29, ал. 1 от Закона за професионалното образование в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, а не отказ за работа в стратегически обект. Пребиваването му в обекта не се било свързано с извършването на конкретно възложена задача, а се дължало на безсрочно правоотношение като свръхсрочно служещ. На следващо място, не е съгласен, че е изпълнено основанието на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС, тъй като е изтърпял наказание по силата на Споразумение № 86/07.09.2021г. по описа на СВС за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, което според него не е умишлено престъпление от общ характер. Моли да се отмени като незаконосъобразен и необоснован оспорения отказ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ***И., който поддържа жалбата. Представя писмена защита вх. № 2503/04.06.2024г. Заявлението на Д. И. било с техническа интервенция – подправка на дата, което го правело нищожно и не следвало да се цени като писмено доказателство. Допълнителното споразумение към договор за военна служба на жалбоподателят бил за заемане на длъжността „шофьор в група „Транспортно осигуряване“. Представената от ответната страна длъжностна характеристика, утвърдена на 28.12.2018г. от Началника на военно формирование 26690 за длъжност „Старши специалист 2-ра степен по осигуряване с материални средства“ не била подписана от адресата и не ставало ясно дали е за длъжността, заемана от жалбоподателя. На следващо място, медицинското свидетелство не било попълнено и не ставало ясно дали изхожда от лечебно заведение или от лекар с необходимата специалност.

 

Ответникът - Директора на ТД „Национална сигурност“ Велико Търново, чрез служител с юридическо образование М. А. и в представена от него писмена защита вх. № 2444/31.05.2024г., оспорва жалбата. Счита изложените в жалбата оплаквания за неоснователни, същите са неотносими към преценка законосъобразността на оспорвания административен акт. Последният намира за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и при правилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Постановление № 181 на МС от 20.07.2009г. са определени стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност на РБ и които са част от критичната инфраструктура като в Приложение към чл. 1, ал. 1 от Постановлението е представен списък по сектори на стратегически обекти и дейности от значение за националната сигурност. Раздел тринадесети „Стратегически обекти и дейности на МО“ обхваща стратегическите обекти и дейности, предоставени за управление, съответно възложени за осъществяване на Министерство на отбраната. В тази връзка Военно формирование 26690-Павликени , като част от структурата на МО, е и част от критичната инфраструктура на Сектор „Стратегически обекти и дейности на МО“. От това произтича изискването за военнослужещите в това формирование да притежават разрешение за работа в стратегически зони в стратегически обекти или в зони, свързани с изпълнение на стратегически дейности, както е отбелязано в в писмо № ПН-528/21.05.2024г. на началника на военно формирование 26690 – Павликени.

Със Заповед рег. № З-3832/28.10.2014 г., изменена със Заповед рег. № З-3189/14.10.2015 г., председателят на ДАНС, на осн. чл. 9, ал. 2 от ЗДАНС, във вр. чл. 40, ал.1, т. 2, чл. 44, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от ППЗДАНС, е оправомощил директорите на териториалните дирекции на ДАНС да издават разрешения по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти или дейности, както и откази за издаване на такива разрешения и отнемане на издадени разрешения по чл. 46, ал. 1 от ППЗДАНС.

Административното производство е инициирано по писмено искане рег. № 3-49/04.01.2024 г. от началник на Военно формирование 266690 – Павликени до директора на ТДНС – Велико Търново за издаване на разрешения за работа в стратегически обект от критичната инфраструктура на страната – Военно формирование 266690 – Павликени. От представеното по делото писмо вх. № ПН-528/21.05.2024г. по описа на ДАНС е видно, че няма невключени длъжности за военнослужещи във Военно формирование 266690 – Павликени, за които да не се изисква разрешение за достъп до стратегически зони на стратегически обекти.

Към искането са приложени свидетелства за съдимост, Удостоверение № 8454/07.12.2023г. от Районна прокуратура – Велико Търново, карта за предварителен медицински преглед и въпросник за жалбоподателя Д. А. И., Електронно служебно свидетелство за съдимост рег. № 231208013000163553, валидно до 08.06.2024г., за който е искано разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС.

В приложеното към искането свидетелство за съдимост, издадено се установява, че съгласно постигнато Споразумение № 86/07.09.2021г., одобрено от Софийски военен съд по НОХД № 233/2021г. по описа на Софийски военен съд, влязло в сила на 07.09.2021г., Д. А. И. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК /умишлено престъпление от общ характер/, за което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. На основание чл. 343 Г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на осъдения е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500лв. Към датата на издаване на обжалвания отказ – 07.02.2024 г. не е изтекъл срока на реабилитация по право по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК.

На 07.02.2024 г., Директорът на ТДНС – Велико Търново, на осн. чл. 4, ал. 4 от ЗДАНС във връзка с чл. 46 и във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС е издал оспорения отказ рег. № ВТ-СО-64-1/07.02.2024 г. за работа в стратегически зони на стратегически обекти или в зони, свързани с изпълнението на стратегическа дейност, поради обстоятелството, че същият не отговаря на изискването на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, засегнато от оспорения акт. По съществото й, като извърши служебно проверка на законосъобразността на оспорения отказ съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът взе предвид следното: Административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 40, ал.1, т.2 ЗДАНС – директора на ТДНС – Велико Търново, съгласно Заповед рег. № З – 3189 от 14.10.2015 г. на председателя на ДАНС и в надлежна писмена форма.

Оспорения отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или дейност се явява и материално законосъобразен, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването му; при наличие на законовите предпоставки за това.

По силата на разпоредбата на 46, ал.1 вр. чл. 45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС, се забранява лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, да получи разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект. В случая, е безспорно, че Д. А. И. е осъждан за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което към момента на постановяване на оспорения на отказа и към настоящия момент не е реабилитиран, поради което следва да се приеме, че е налице отрицателната предпоставка по чл. 45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС.
Ирелевантно е по делото, че престъплението не засяга националната сигурност, доколкото за да е то отрицателната предпоставка да се издаде разрешението за работа в стратегически зони на стратегически обект или дейност, е достатъчно то да е умишлено и лицето да не е реабилитирано. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е осъден, за извършено деяние по чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК на шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. Определението за одобряване на споразумение, имащо на основание чл. 383, ал. 1 от НПК последиците на влязла в сила присъда е влязло в законна сила на 07.09.2021 година. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, реабилитацията настъпва по право, когато едно лице е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Следователно към датата на издаване на оспорения отказ Д. И. е осъден за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран.

На следващо място, без значение е обстоятелството дали допълнителното споразумение към договор за военна служба на жалбоподателят е за заемане на длъжността „шофьор в група „Транспортно осигуряване“ или „Старши специалист 2-ра степен по осигуряване с материални средства“, съгласно представената от ответната страна длъжностна характеристика, тъй като видно от останалите писмени доказателства всички работещи във военно формирование 26690 следва да подадат заявления и получат разрешително за работа. Фактът, че длъжностната характеристика не била подписана от адресата и не става ясно дали е за длъжността, заемана от жалбоподателя е неотносим към делото. Военно формирование 26690-Павликени е част от структурата на МО, е и част от критичната инфраструктура на Сектор „Стратегически обекти и дейности на МО“ съгласно Постановление № 181 на МС от 20.07.2009г. са определени стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност на РБ и които са част от критичната инфраструктура като в Приложение към чл. 1, ал. 1 от Постановлението е представен списък по сектори на стратегически обекти и дейности от значение за националната сигурност. Раздел тринадесети „Стратегически обекти и дейности на МО“ обхваща стратегическите обекти и дейности, предоставени за управление, съответно възложени за осъществяване на Министерство на отбраната.

Неоснователно е и позоваването на обстоятелството, че медицинското свидетелство не било попълнено и не ставало ясно дали изхожда от лечебно заведение или от лекар с необходимата специалност. Видно от същото (на л. 17 гръб от преписката) същото е подписано от д-р К. Г. – психиатър, тъй като това е била необходимата заверка от специалист. Същото се отнася и до възражението за нищожност на заявлението поради поправката в него на датата 04.12.2024г. (л. 16 от делото). Видно от него, датата е поправена на 04.12.2023г., а и съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Дата 04.12.2024г. не е била настъпила към подаване на заявлението, нито понастоящем, поради което същата обосновано е поправена на 04.12.2023г., вероятно от самия заявител, който го е подписал.

Настоящият състав не споделя и заявеното становище, че не се касае за тежко умишлено престъпление, т.к. става дума за общоопасно престъпление – управление на МПС с концентрация на алкохола в кръвта над 1.2 на хиляда, и съгласно разпоредбите на чл. 11 НК същото е умишлено, а не извършено по непредпазливост. Възражението на жалбоподателя, че по връчената му длъжностна характеристика не следва да се приема за стратегически обект или зона е неоснователно, т.к. производството касае даване на разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически зони или стратегически обекти, които са от значение за националната сигурност (чл. 1, ал.1 от ПМС № 181 от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност).

По тези съображения съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а оспореният административен акт да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се осъди жалбоподателя да му заплати такова на основание чл. 143, ал.3 от АПК съгласно чл. 24 от Наредба, приета с ПМС № 4/06.01.2016 г. във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 78, ал. 8 ГПК за определяне на минималните размети на адвокатските възнаграждения, в размер на 100 лева.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд Велико Търново, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. И. от [населено място], [улица] против отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони свързани с изпълнението на стратегическа дейност с рег. № ВТ-СО-64-1/07.02.2024г. на Директора на ТД „НС“ Велико Търново.

ОСЪЖДА Д. А. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на Държавна агенция "Национална сигурност" съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.