№ 44
гр. гр. Димитровград , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20205610100976 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
от Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК).
Ищецът твърди, че представляваното от него дружество е потребител на
електроенергия с клиентски номер№10102б75бб за обект, находящ се в
Димитровград ул. з-ти март 2 с ИТН1608544. На 02.07.2020 при извършена
проверка на меренето на електрическа енергия на обекта е констатирано ,че
електромера не отчита ел.енергия .Вследствие на това допълнително му е
начислена сумата от 1764.92 лева с ДДС.Смята , че въпреки изменението на
ПИКЕЕ и предвидената в чл.48 корекционна процедура на основание чл.15,
ал.З от Закона за нормативните актове (ЗНА) не следва да бъде приложена,
като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност е изключение,
тъй като ангажира отговорността на едно лице,независимо от неговото
поведение, поради което нейното предвиждане било единствено правомощие
на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР.
Поради това и начислената с фактура *********/19.08.2О2Ог. сума в
размер на 1764.92 лева с ДДС представляваща корекция за минал период от
време, а именно за периода от 02.04.20 до 31.05.20г била недължима поради
начална липса на основание за начисляването й.
1
Ето защо за представляваното от него дружество е налице правен интерес да
предяви против Е8Н" България електреление юг ,, отрицателен установителен
иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК и моли съда да произнесе с решение, с
покето да признае за установено по отношение на: ЕВН " България
електроразпределение юг“, че „Ню ВИЖЪН“ ООД не дължи сумата от 1764
лв и 92 ст с ДДС , представляваща корекция на сметка за минал период от
време.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен
отговор, в който оспорва исковата претенция, като неоснователна. Оспорва
изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба.Смята
предявения иск за неоснователен и в тази връзка заявява, че го оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер.Счита, че процесната сума е
начислена и претендирана правомерно. Основание за това са разпоредбите на
чл. 98а. ал. 2. ,т 6 и чл. 104а. ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ). във връзка с чл. 83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ. във връзка с 51 ал. 1 от
ПИКЕЕ. във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 589305/2.7.20г. се
установява, че на същата дата длъжностни лица, служители на ответното
дружество, в присъствието на „представител на клиента“, извършили
техническа проверка на електромер с фабричен № *********, монтиран да
измерва консумираната електрическа енергия на обект, находящ се в сград
Димитровград.Електромерът бил демонтиран и на неговото място поставен
нов с фабричен номер *********, след като е описано в протокола, че на
стария електромер бил повреден дисплея.
Въз основа на констатациите от проверката била изготвена справка за
коригиране на сметката на електроенергия на ищеца, като клиент на
ответника, за периода от 2.4.20г. до 31.5.20г. За коригираната сметка била
съставена Фактура № **********/19.8.2020г., с която била начислена за
2
плащане допълнително сумата от 1746.92 лева.Не се твърди от ищеца, а и не
се оспорва от ответника, че сумата не е била заплатена.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Не се оспорва от страните, а и безспорно по делото бе установено, че между
страните през процесния период е съществувало валидно правоотношение по
договор за снабдяване с електрическа енергия. В чл.1 ал.4 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г., се съдържа легална дефиниция на понятието „клиент“, като
според този текст потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електро-разпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. В тази връзка от събраните по делото
доказателства бе установено по несъмнен начин, че ищецът е клиент на
ищцовото дружество.
В Закона за енергетиката се предвижда възможност да бъдат
извършвани корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия(с оглед разпоредбите на
чл.98а ал.2 т.6 вр. чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, при спазване на приетите от ДКЕВР на
14.10.2013г. ПИКЕЕ, съгласно чл.83, ал.2 от ЗЕ, които правила са приложими
в случая, тъй като се касае за извършена корекция на сметка след
изменението на закона и след приемането на правилата). Съдът обаче намира,
че предвидената законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за
изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно
измерена ел.енергия, а това начисляване следва да бъде извършвано, само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48 ал.1, чл.47 и
чл.45 от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен начин, че грешката в
отчитането на ел.енергията, неправилно/ неточното й измерване или
неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно
разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща отговорност за вреди вследствие на
3
неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност по
принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без
да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното
залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава
клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на
ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата
разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е
виновна и е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може
нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без
законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените
разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не
изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по
договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгласно чл.83 т.6 от
ЗЕ и раздел ІХ от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване,
че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.45 и
чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно
върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване,
или най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание.
Наред с това, според действащото законодателство(чл.120 ал.1 от
Закона за енергетиката и чл.28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата
за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в
изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да
следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава
манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и
коректно измерване на реално консумираната енергия. В тази връзка съдът
приема, че в доказателствена тежест за ответното дружество бе при предявен
отрицателен установителен иск, както в настоящето производство, да докаже
по несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на ответното
дружество достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността
4
му, каквито данни по делото няма.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и
ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство,
които уреждат потребителските права - чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита
на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по
смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото
нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при
продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно
положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна
на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период
вследствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено когато
доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във
времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото, без да се
държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора,
същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно
изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й енергия.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
изцяло уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи начислената му сума от 1746.92 лева, представляваща
корекция на сметка за минал период - от 02.04.20г. до 31.5.20г.
С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от същия разноски във връзка с
производството, а именно адвокатско възнаграждение и държавна такса в
общ размер от 561.52 лева/61.52 лв.-ДТ и 500 лева-адв.възнаграждение/. На
основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното дружество прави възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като иска
то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
намира това искане за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство по дела с материален интерес до
1000 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. В
настоящия случай претендираната сума е 1764.92 лева, поради което
5
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 354 лева, поради
което съдът следва да го редуцира и да постанови заплащане от ответника на
адвокатско възнаграждение в размер на 354 лева, а не на претендирания 500
лева. Наред с това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените от него разноски за платена държавна такса от 61.52 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, чрез Петя Чолакова-
юрисконсулт, че „Ню Вижън“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Димитровград, ул.“Казинцбарцика“№2-А-1, офис 1,
представлявано от Диан Ганчев Николов, не дължи сумата от 1764.92/хиляда
седемстотин шестдесет и четири лева и 92 ст./, представляваща корекция
на сметка за минал период - от 2.4.20г. до 31.5.2020г., начислена във връзка с
установено неточно измерване на количеството електрическа енергия от
електромер с фабричен № *********, монтиран да измерва консумираната
електрическа енергия в недвижим имот, находящ се в град Димитровград.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, чрез Петя Чолакова-юрисконсулт, да заплати на „Ню
Вижън“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Димитровград, ул.“Казинцбарцика“№2-А-1, офис 1, представлявано от Диан
Ганчев Николов, сумата от 415.52/четиристотин и петнадесет лева и 52 ст./
лева – разноски по делото.
6
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7