П Р О
Т О К О Л
№
197/21.02.2020 г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение
На двадесет и
първи февруари Две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
СТАНЧО САВОВ
Секретар РОДИНА ПЕТКОВА
Прокурор ГАЛИНА МИНЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия АТАНАСОВ
ВЧНД №
188 по
описа за 2020 г.
На именното повикване в 11.15 часа се
явиха:
Подс. А.К.И., редовно призован и с адв. В.Я., назначен за служебен защитник от д.пр..
Подс. И.-
Нямам
лична карта. Мога да представя акт за отстраняване на наредности от ОД на МВР по
повод загубена лична карта.
ПРОКУРОРЪТ:
Да
се даде ход на делото.
АДВ. Я.:
Да
се даде ход на делото. Мога да потвърдя самоличността на лицето, като служебен
защитник присъствах на разпита му за привличане като обвиняем, впоследствие на
предявяването, на вземането на мярката му пред първата инстанция. Това е
лицето, което защитавам А.К.И..
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПРОКУРОРЪТ – Моля да оставите без уважение молбата на
подс. И. чрез неговия процесуален представител срещу определението на ВРС, с
което МНО е била изменена от „Домашен арест“ в „Задържане под стража“. Дори да
се приеме за вярно твърдението, изложено в жалбата, че един път само се е
отклонил от дама си без разрешение, което е било наложително, то видно е от
представените докладни записки, констатираното отсъствие на обвиняемия от дома
му от полицейските служители не касае само една дата. И пред първата инстанция
са били посочени конкретно датите и са били представени докладните от полицейските
органи. С оглед на което считам, че правилно като санкция за неправомерното му
изпълнение на взетата по-лека мярка „Домашен арест“, първоинстанционният съд е
изменил в най-тежката такава „Задържане под стража“.
Моля, да потвърдите
определението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Адв. Я. - По желание на И. и по
негово настояване подадох пред Вас жалбата срещу определението на ВРС. Налице е
според мен едно отклонение с оглед на това, което и той твърди, че е било наложително
да напусне дома си. По отношение на другите проверки, част от които бяха представени
в съдебната зала пред първоинстанционният съд, доверителят ми твърди, че няма
връзка между входната врата и дома, поради което не са установили връзката с
него, поради което са съставили и докладните.
Моля, да имате
предвид, че на 18.03.2020 г. ще бъдем в разпоредително заседание, в което
евентуално делото би могло да приключи със същата дата. Имайки предвид материалното
и семейно положение на доверителят ми и с оглед неговото желание да не влиза в
ареста, моля да измените определението на ВРС и пак да остане в домашен арест.
Подс.И. - Ако е възможно да оставите мярката „Домашен
арест“. Искам само да уточня, че един път съм излизал. Няма да се оправдавам. Купил
съм си 4 звънци с батерии, където не се чува като се позвъни и сегашния дето
съм сложил не хваща. Отзад съм си в
двора и не се чува. Те свирят с клаксон и не се чува. Когато пуснат полицейската
сирена винаги веднага съм излизал. Понеже съпругата ми е при майка си и баща си
в момента, т.к. идват постоянно патрулки и децата да не стават свидетели на
моята глупост. Оставам често сам и пийвам си и като заспя, спя тежко. Купил съм
си звънец. Държа си телефона до главата си и винаги съм казвал на полицаите, че
външната врата е отключена и могат да влязат и да почукат на другата
врата. Това съм го казал на абсолютно
всички полицаи. Вярно е, че един път излязох, но тогава наистина ми се наложи. Знам,
че несъм прав.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и
материалите по делото, за да се произнесе прецени следното:
С определение от
10.02.2020 г., 37-ми състав на ВРС е изменил мярката за неотклонение от
„Домашен арест“ в „Задържане под стража“ по отношение на подс. А.К.И.. Определението
си ВРС е обосновал, че подсъдимият не е спазил забраната да напуска дома си,
което е обективирано в 2 бр. докладни записки, представени пред съда и отделно
докладни записки, които са били приложени в хода на д.пр. Направен е извод, че нарушението на МНО е
достатъчно основание с оглед целите на чл. 57 от НПК да бъде изменена в по-тежка.
В днешното съдебно
заседание процесуалния представител на подсъдимото лице поддържа жалбата по
наведените в нея обстоятелства. Прави се признание, че веднъж подсъдимият е
нарушил мярката си за неотклонение, доколкото делото е насрочено за 18.03.2020г.
в разпоредително заседание пред ВРС не е целесъобразно МНО изменена в по-тежка.
На противното
становище е представителят на ВОП, която поддържа че обжалвания съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Съдебният състав
констатира, че в хода на д.пр. до приключването на същото по отношение на подс.И.
след като му е била изменена МНО от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ са
били извършвани множество проверки на А.И. и са констатирани два случая, в
които същият не бил открит на адреса. В докладните записки изрично е посочено,
че към момента на проверката дома на И. не бил снабден със звънец, поради което
физически проверките са били извършвани било то чрез почукване на входната
врата, или пускане на светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил. Тези обстоятелства
в хода на д.пр. не са били повод за изменение на МНО. В представените пред ВРС
2 броя докладни записки се установява, че полицейските служители са отразили,
че лицето е търсено в дома си, като са позвънявали на монтиран звънец. Доколкото
има противоречия по отношение на обстоятелството наличен ли е бил звънеца в
дома на подсъдимия, включително и това обстоятелство, че в единия от случаите
полицейските служители твърдят, че са пускали звуков сигнал в 3 часа през нощта,
съдът намира, че така депозираните доказателства не могат да обосноват по категоричен
начин, че органите на МВР са извършили по надлежен начин проверка на наложената
МНО „Домашен арест“.
Извън този аргумент е
и обстоятелството, че в хода на д.пр. когато е била взета МНО по отношение на
подсъдимия тя е била свързана с опасността същия да извърши престъпление, а не
да се укрие. Доколкото и в хода на съдебното производство образувано по обвинителен
акт подсъдимият е намерен и му е връчен ОА на посочения от него адрес, намерен
е и за настоящото с.з., съдът прави извод, че не е налице предпоставка,
посочена в чл. 66 от НПК за изменение на мярката, т.к. няма реална опасност подсъдимия да се укрие.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 229 от
10.02.2020г. по НОХД № 353/2020 г. на ВРС, 37-ми състав, с което е изменена
мярката за неотклонение на А.К.И.,
ЕГН **********, обвиняем по ДП № 1178/2019 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - гр. Варна от "Домашен арест" в "Задържане под стража".
Определението
е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: