Р Е Ш Е Н И Е
Номер 276/20.07. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На петнадесети юли Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00757 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2653651 на ОД на МВР Перник, с който на А.Й.А., ЕГН **********, като законен представител на „Шик” ООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя процесуален представител адв. Д.Д.от ПАК, която прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението, като твърди, че е допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване с приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок (предвид съображенията изложени в разпореждането от 01.06.2020 г.) и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 02.04.2019 г. по път І-6, в посока на движение към гр. София се движел лек автомобил „Ленд РоверДискавъри Спорт” с рег. № ********. В района на км.86+300, ПВ Църква бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства (МПС) с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим. Мястото се намирало след пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч. В 10:39 часа колата преминала през обсега на радарното устройство на автоматизираното техническо средство TFR1-М. Последното фиксирало скорост на движение 82 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
При направена справка по
регистрация на моторни превозни средства било установено, че собственик на
цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е „Шик”
ООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя. За констатираното нарушение против него е
издаден от ОД на МВР Перник процесния
ЕФ серия К, № 2653651, в
който след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана
на 79 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на движение
било с 19 км/ч. За нарушаване на чл.
21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева). Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР
Перник писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а обжалвал ЕФ с
процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „Ленд РоверДискавъри Спорт” с рег. № ******** е собственост на „Шик” ООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя, което не се и оспорва от последния. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на радарното устройство- кадри от клип № 5167, установяващи, че на 02.04.2019 г. в 10:39 часа автомобил с рег. № РК 3313 ВС е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от - 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта.
Съдът кредитира като писмени доказателства по делото протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, протокол от проверка № 17-ФМИ от 28.01.2013 г. на Български институт по метрология и протокол № 2-29-18 от 22.11.2018г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, както и писмо изх. № 11-00-170 от 14.07.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка на посочения км в посока на движение към гр. София, въведено с пътен знак В 26 е с цифрово означение 60 км/ч, като същият е позициониран 300 метра преди конкретния км 86+300.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Ленд РоверДискавъри Спорт” с рег. № ********
е собственост на „Шик” ООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно
жалбоподателя А.Й.А., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в
законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6
от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и
самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Настоящият състав приема, че
оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено с автоматизирана система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип и
технически годна за експлоатация, с оглед
цитираните по-горе и приети като
писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ от 28.01.2013 г. на
Български институт по метрология и протокол № 2-29-18 от 22.11.2018г. за последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR1-М”. Същевременно възпроизвеждането на данните в
клип № 5167/02.04.2019 г. (снимка) от автоматизираната система за контрол,
изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и
заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на
позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на
прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното
техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението,
записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл.
189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е
издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна
за експлоатация, която работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган, поради което не се касае за нарушение, констатирано
с техническо средство, за което е приложим общия ред за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.
Същевременно клипът, който е създаден автоматично от използваното техническо
средство, представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание, освен мястото на което е бил извършван контрола се установява посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е била към гр. София, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили. В протокола изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 60 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му се доказват по несъмнен начин от писмо изх. № 11-00-170 от 14.07.2020 г. на Областно пътно управление Перник. От съдържанието на последното се установява, че въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 е от 60 км/ч, като контролираният участък се намира в рамките на населеното място гр. Перник, т.е. установяват се обстоятелства, които не отговарят на вписаните в изготвения протокол. Същевременно в ЕФ при фактическото описание на мястото на което е било установено нарушението са отразени различни обстоятелства, тъй като е описано, че същото е извършено в рамките на община Перник. Това противоречие още по-силно е задълбочено и с непосочването в процесния ЕФ на съответния задължителен обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали същото е извършено в населено или в извън населено място.
Предвид визираното по-горе несъответствие между вписаните данни в ЕФ за местонахождението на заснемащото устройство в рамките на община Перник и посоченото в писмото на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 на път І-6, се намира в населеното място гр. Перник, се налага единствено възможния извод, че административнонаказателното обвинение е недоказано.
На второ място не е приложена съответната релевантна санкционна норма за нарушението, което е извършено от жалбоподателя, тъй като с процесния фиш той е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което също обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на установяване на нарушението, а именно в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не дава възможност на съда да измени административнонаказателното обвинение доколкото същата противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.25 договор за правна защита и съдействие от 02.04.2020 г. се установява, че жалбоподателят А.Й.А., в качеството си на законен представител на „Шик” ООД е възложил на адвокат Д.Д.от АК Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на А.Й.А., в качеството му на законен представител на „Шик” ООД, ЕИК ********.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия серия К, № 2653651 на ОД на МВР Перник, с който на А.Й.А., ЕГН **********, като законен представител на „Шик” ООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с
адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на А.Й.А., в качеството му на
законен представител на „Шик” ООД, ЕИК ********сума в размер на 300 лв (триста лева),
представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ