№ 23296
гр. С, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110114839 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от С. Г. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. О, ул. ХС №47 и настоящ адрес: гр. С, кв. Л 8, бл.807, вх.2, ет.3, ап.25, чрез адв. ДМ
срещу „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1113, р-
н И, ул. "Н" № 25, ет. 5, с която са предявени:
иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за кредит № *********, сключен между С. Г. К. и „БЕДК” ООД поради
противоречие със закона;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от 33Д за сумата 242,51 лв.
представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане
на възнаградителна лихва в полза на ответника по договор за заем № *********, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на искова молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен атакувания
договор за кредит № ********* за сумата от 1500,00 лева с посочен в чл. 5 годишен лихвен
процент от 32,55% и годишен процент на разходите от 37,52%. Съгласно договора, след
изтичане на неговия срок ищцата следвало да върне 3029,95 лв., като в тази сума били
включени и такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на
524,89лв. и такса за динамично плащане по кредита, в размер на 750,00лв.
Поддържа, че процесния договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно
1
посочване на ГПР. В тази връзка твърди, че посочените чл. 9 от договора – ал. 1 и ал. 2
такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане по кредита
представляват такси за отпускане и усвояване на кредит и не е допустимо уговарянето им
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че посочените клаузи следва да бъдат включени в
ГПР, поради което е налице неправилно посочване на ГПР. Поддържа и че непосочването в
договора на всички компоненти, които формират ГПР създава неяснота за потребителя кои
точно суми се включат в ГПР и колко се оскъпява кредитът. Въз основа съдебната практика
и на Решение на СЕС (С 714/2022г.) поддържа, че неточното посочване на ГПР в договорите
за потребителски кредити се приравнява на непосочен ГПР и влече нищожност на целия
договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради
нарушение на императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че
освен това търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Твърди,
че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т.1 от Закона за
защита на потребителите.
Твърди, че предвид нищожността на договора има правото да иска връщане на сумата,
заплатена в периода от 05.03.2021 г. до 05.01.2022 г. за възнаградителна лихва по договора за
кредит – в размер от 242,51 лева /съгласно уточнителна молба от 19.06.2025 г./.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че в договора е посочен правилно
приложимият ГПР, както и че същият е изчислен спрямо посочената в закона методика.
Поддържа, че стойността на допълнителните услуги не следва да се включва в размера на
ГПР, тъй като клаузите за предоставяне на допълнителни услуги са индивидуално уговорени
и не са предпоставка за отпускане на кредита. Поддържа, че ищцата е пожелала да се ползва
от допълнителните действия, поради което и таксите за тях не съставляват общ разход по
кредита за потребителя. Оспорва допълнителните действия да са свързани с усвояването и
управлението на кредита.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между тях е сключен Договор за кредит с номер MAX_500037946 от
02.02.2021 г., по силата на който ответното дружество като кредитодател предоставило на
ищцата като кредитополучател сумата от 1500 лева, която ищцата се задължила да върне
ведно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 32,55% на месечни вноски за
срок от 11 месеца. Посочен в договора е ГПР - 37,52%.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора при кандидатстването за кредит кредитоискателят
изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.
2
7.3. от раздел V от Общите условия, за което дължи сумата 524,89 лв. на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния
план по Кредита, заложен в договора.
В чл. 9, ал. 2 е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят
изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.
7.4 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за динамичното плащане по
кредита е в размер на 750 лева и е дължима на равни части през периода на Кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита,
заложен в договора.
С оглед посоченото съгласно чл. 9, ал. 3 от договора общо дължима по кредита е
сумата от 3029,95 лева.
Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните
и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо
лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването
на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.
4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени
в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно
изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.
10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент.
В случая формално в договора е посочен ГПР, освен цифрово посочване на ГПР обаче
3
договорът не съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и
допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на
разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Смисълът на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Видно от твърденията в
отговора на исковата молба, а и от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в
изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната
лихва, но не и възнагражденията за допълнителни услуги по чл. 9 от договора – Бързо
разглеждане и Динамично плащане. Преценката на съдържанието на тези услуги обаче води
до очевиден извод, че възнаграждението за същите съставлява по своята същност общ
разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на
съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното
съдържание на договора, уговорените насрещни престации на кредитора, изначалното
уговаряне на услугите и включването на възнагражденията за тях в месечните погасителни
вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането им съставлява
съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна
срещу уговорените такси на практика е налице липса на еквивалентна услуга, което води до
извод, че възнагражденията за тях съставляват реално увеличаване на възнаграждението на
кредитодателя за изпълнение на основното му задължение по договора – да предостави на
потребителя сума за определен срок.
Предвид изложеното следва извод, че възнагражденията, уговорени за допълнителни
услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, съставляват общ разход по кредита,
който не е включен в изчисления и посочен в договора ГПР и следователно последният не
отговаря на действителния такъв, което води до нарушение на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неточното посочване на ГПР е равнозначно
на непосочен ГПР. Макар да е без значение дали с включване на непосочените компоненти
ГПР ще е в рамките на размера по чл. 19,ал. 4 ГПК или ще го надвишава, следва да се
посочи че в случая действителният ГПР очевидно съществено надвишава петкратния
размер на законната лихва. Неточното посочване на ГПР съставлява неизпълнение на
изискването на цитираната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не изпълнява нейната
цел – потребителят да бъде информиран за разходите за кредита и да направи осъзнат избор
да сключи договора с ответника на фона на предлаганите от други финансови институции
условия. В този смисъл е и застъпено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС
(девети състав) разбиране, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както непосочването на този процент. С посоченото решение е разяснено и чл.
10, пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
4
неговата нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на
предоставената в заем главница.
По изложените мотиви процесният договор за заем е нищожен на основание – чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на действителния
годишен процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на
договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното съдът не дължи произнасяне по останалите наведени от ищеца
възражения за недействителност на договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил на ответника
твърдяната сума за погасяване на задължения по нищожния договор.
Не е спорно между страните, поради което и за безспорно с доклада по чл. 146, ал. 1
ГПК е отделено, че ищецът е заплатил на ответника 242,51 лева за погасяване на задължения
за възнаградителна лихва. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно искът по чл. 55, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 242,51
лева.
Ответникът дължи и законна лихва върху присъдената сума до окончателното й
изплащане.
По отговорността на страните за разноски:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноските в производството в размер на 1300
лева, от които 100 лева за държавна такса и 1200 с ДДС лева – адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на С. Г. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С, кв. Л 8,
бл.807, вх.2, ет.3, ап.25, срещу „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С, п.к. 1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5 на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за недействителен поради противоречие със закона Договор за
кредит № ********* от 02.02.2021 г., сключен между С. Г. К. и „БЕДК” ООД
ОСЪЖДА „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С,
п.к. 1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5 да заплати С. Г. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес:
гр. С, кв. Л 8, бл.807, вх.2, ет.3, ап.25 на основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата
5
242,51 лв. представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по договор за
заем № ********* от 02.02.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на искова молба – 13.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: гр. С, п.к. 1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5 да заплати на С. Г. К., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С, кв. Л 8, бл.807, вх.2, ет.3, ап.25, сумата 1300 лева –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6