О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ …………./……….06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маркова,
в.т.д. № 871/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 22682/27.03.2019
г. на М.В.Г., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 1084/15.03.2019
г., поправено с Решение № 1452/08.04.2019 г., допълнено с Решение №
1853/30.04.2019 г., всички постановени по гр.д. № 12906/2016 г. на ВРС, ХХХІII с.,
в частта, с която е прието за установено, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна
индустриална зона, № 128, при участието на подпомагащата го страна “НЕЛБО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тинтява”, № 15
сумата 968.69
лв., представляваща
стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.06.2013 г. – 30.04.2016 г., за имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „Гоце Делчев”, № 20, вх. Б,
ап. 14,
сумата 171.25
лв., лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2013
г. – 13.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 19.07.2016 г. до окончателното
изплащане, по издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 10130/2016 г. по описа на ВРС, ХХVI с.
Във въззивната жалба се твърди, че уваженият с
решението иск, не съответства на предявения за разглеждане, както и че при
постановяване на атакувания акт, съдът не е обсъдил релевираното
възражение на нищожност на текстове от общите условия атакуваният, а е
кредитирал заключения на съдебни експертизи, в противоречие с оспорването на
данни, достоверността и доказателствената стойност на
документите, възоснова на които са изготвени
заключенията. Излага коментар на възприетото от експертите. Твърди, че
неправилно е приложен чл. 195, ал. 1 и 2 АПК. Сочи, че частта от претенцията,
възлизаща на 419.46 лв. е следвало да бъде отхвърлена, доколкото е формирана възоснова на отменената т. 6.1.1 от Наредба № 16-344/2007
г. По същество отправя искане за обезсилване на атакуваното решение, евентуално
неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „Топлофикация - Плевен” ЕАД, депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба. Сочи, че въззивницата
е потребител на топлинна енергия по см. на пар. 1, т.
42 от ДРЗЕ и е обвързана от ОУ за продажба на топлинна енергия. Сочи, че в хода
на процеса се установява безспорно, че в жилището през процесния
период е доставяна и потребявана топлоенергия като не
е необходимо въззивницата фактически да е обитавала
имота. Сочи, че дяловото разпределение е извършвано при съобразяване на
разпоредбите на чл. 139, ал. 2 ЗЕ и чл. 61, ал. 1 от Наредбата. В случая,
фирмата осъществяваща дяловото разпределение
по чл. 139а ЗЕ е избрана от клиентите в етажната собственост, предложено
е на въззваемата страна, която е изпълнила
задължението си да сключи договор с лицето. Уредите за дялово разпределение
също са избрани, закупени и монтирани от клиентите. Сочи, че по делото са
представени и издадените фактури. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата страна „Нелбо“
ЕАД, не депозира писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не
се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира
и необходимост във въззивното производството да се
предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните,
поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267, ал.
1 ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх. № 22682/27.03.2019 г. на М.В.Г.,
ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 1084/15.03.2019 г., поправено
с Решение № 1452/08.04.2019 г., допълнено с Решение № 1853/30.04.2019 г.,
всички постановени по гр.д. № 12906/2016 г. на ВРС, ХХХІII с., в частта, с
която е прието за установено, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална
зона, № 128, при участието на подпомагащата го страна “НЕЛБО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тинтява”, № 15
сумата 968.69 лв., представляваща
стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. –
30.04.2016 г., за имот, находящ се в гр. Плевен, ул.
„Гоце Делчев”, № 20, вх. Б, ап. 14, сумата 171.25
лв., лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2013 г. – 13.07.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 19.07.2016 г. до окончателното изплащане, по издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 10130/2016 г. по описа на ВРС, ХХVI с.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 02.10.2019 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните
като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.