№ 1552
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. НеД.а
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502168 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 266987 от 12.07.2022 г.,
депозирана от Д. К. К., чрез адв. М. Д., срещу решение № 260325 от
20.06.2022 г. по гр. д. № 8887/2013 г. по описа на Районен съд – Варна,
постановено по реда на чл. 247 ГПК, В ЧАСТТА, с която е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1650
от 6.04.2015 г., постановено по гр. д. № 8887/2013 г. по описа на Районен съд
– Варна, като навсякъде вместо посоченото ЕГН: ********** на Д. К. К. да се
чете ЕГН: **********5.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за недопустимост
на решението, евентуално за неправилност, поради постановяването му при
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че решението,
постановено по съдебна делба е нищожно. Излага доводи за привидността на
договора за дарение. Сочи, че са депозирани искови молби за прогласяване
нищожността на делбата, поради неучастието на съделител, както и за
нищожност на договора за дарение поради относителната привидност. Моли
за обезсилване на решението, евентуално за отмяната му. Претендира
разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на
въззивната жалба от останалите страни – Д. С. Д., С. Г. Б. и Г. Д. Б..
С определение № 3847 от 14.10.2022 г., постановено по делото е
разделено настоящото производство от частната въззивна жалба, досежно
произнасянето на съда по повод на обезсилването на издадения изпълнителен
лист и издаването на нов такъв.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата, редовно
уведомена, не се явява, не се представлява. В депозирана молба от
процесуалния й представител се излагат доводи за основателността на
жалбата. Претендира разноски. В условията на евентуалност възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна.
Въззиваемите Г. Д. Б., С. Г. Б. и Д. С. Д., редовно уведомени, не се
явяват, не се представляват.
Настоящият съдебен състав, като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С решение № 2856 от 9.05.2014 г., постановено по гр. д. № 8887/2013 г.
по описа на Районен съд – Варна е допуснато извършването на съдебна делба
между С. Г. Б., Г. Д. Б. и Д. К. К. /погрешно посочена Др./, при квоти: 1/2 ид.
част за С. Г. Б., Г. Д. Б. в режим на СИО и 1/2 ид. ч. за Д. К. К. /погрешно
посочена Др./, на недвижим имот, представляваща: дворно място, цялото с
площ от 640 кв. м., съгласно представена скица № 26786/12.10.2012 г. от
СГКК-Варна, находящо се в местност „Манда гьолджу“, съставляващо
поземлен имот № 502 в кв. 42 по плана на с. о. „Бялата чешма и дъбравата“, а
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп.
директор на АГКК представляващ ПИ с идентификатор № 10135.2516.502,
при граници на цялото място: ПИ № 502, 503 и 504, а по влязлата в сила
кадастрална карта при граници: ПИ с идентификатор № 10135.2516.503, ПИ с
идентификатор № 10135.2516.504, ПИ с № идентификатор № 10135.2515.4,
ПИ с идентификатор 10135.2516.9574, ведно с построената в същото място
едноетажна сграда с идентификатор 10135.2516.502.1, с площ от 34 кв. м.,
съгласно скица № 28990 от 6.11.2012г.- на СГКК-Варна и с площ 41,6 кв. м.
съгласно приета по делото СТЕ, изготвена от инж. Ем.В., съставляваща
неразделна част от решението.
С решение № 1650 от 6.4.2015 г., постановено във втора фаза на
делбата, е:
отхвърлена претенцията на Д. К. К. Д.а /погрешно посочена Др./, ЕГН
**********, за поставяне на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в нейн дял на
недвижим имот, представляващ място, цялото с площ от 640 кв. м.,
2
съгласно представена скица № 26786/12.10.2012 г. от СГКК-Варна,
находящо се в местност „Манда гьолджу“, съставляващо поземлен имот
№ 502 в кв.42 по плана на с. о. „Бялата чешма и дъбравата“, а съгласно
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изп.
директор на АГКК, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.2516.502,при граници на цялото място: ПИ № 502, 503 и 504, а по
влязлата в сила кадастрална карта при граници: ПИ с идентификатор №
10135.2516.503, ПИ с идентификатор № 10135.2516.504, ПИ с
идентификатор № 10135.2515.4, ПИ с идентификатор №
10135.2516.9574, ведно с построената в същото място едноетажна сграда
с идентификатор 10135.2516.502.1, с площ от 34 кв. м., съгласно скица №
28990 от 6.11.2012 г. - на СГКК-Варна и с площ 41,6 кв. м. съгласно
приета по делото СТЕ, изготвена от инж. Ем.В., съставляваща
неразделна част от настоящото решение;
постановено е горепосоченият недвижим имот да бъде изнесен на
публична продан, на основание чл. 348 ГПК, на стойност 68 000 лева,
при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената
при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно
техните квоти, а именно 1/2 ид. ч. за С. Г. Б., ЕГН ********** и Г. Д. Б.,
ЕГН ********** и 1/2 ид. ч. за Д. К. К. /погрешно посочена Др./, ЕГН
**********;
отхвърлен иска с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2
ЗС, предявен от ищците С. Г. Б., ЕГН ********** и Г. Д. Б., ЕГН
********** срещу Д. К. К. – Д.а /погрешно посочена Др./, ЕГН
**********, за заплащане на сума в размер общо от 7 366 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ищците на
процесния имот, поради ползване на същия от ответницата за времето от
30.11.2012 г. до 10.10.2014 г., т.е. в размер на по 330 лв. месечно, ведно
със законната лихва, считано от 10.10.2014 г. до окончателното й
изплащане;
отхвърлена претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК,
предявена от ищците С. Г. Б., ЕГН ********** и Г. Д. Б., ЕГН
********** срещу Д. К. К. – Д.а /погрешно посочена Др./, ЕГН
**********, за заплащане на сума в размер на по 330 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ищците на
процесния имот, поради ползване на същия от ответницата за периода от
датата на приемане на претенцията в с.з. на 10.10.2014 г. до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва,
считано от датата 10.10.2014 г. до окончателното й изплащане.
На 9.05.2022 г. от страна на С. Г. Б. е депозирана молба за поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната при изписването на ЕГН на
ответника Д. К. К..
В предоставения срок Д. К. К. е направила възражения за погасяване по
давност на изпълнителния лист. Посочила е, че от постановлението за
3
възлагане са изтекли повече от пет години. Счита, че редът за поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и в издадения
изпълнителен лист е различен, откъдето излага доводи за неоснователността
на молбата, както и за обезсилването на изпълнителния лист.
С обжалваното решение № 260325 от 20.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 8887/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1650 от 6.04.2015 г.,
постановено по делото, като навсякъде вместо посоченото ЕГН: **********
на Д. К. К. – Д.а да се чете ЕГН: **********5.
Настоящият състав на Окръжен съд - Варна напълно споделя
изложените от Районен съд - Варна мотиви, като за яснота на изложението
следва да се посочи следното:
От приложената по делото справка в НБН-Население се установява, че
Д. К. К. – Д.а е с ЕГН: **********.
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е
всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е
изразена в диспозитива на постановения съдебен акт /в този смисъл - Решение
№ 11 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2019 г., IV г. о., ГК и други/. На
поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда
диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.
Видно от решението на Районен съд - Варна, е допусната очевидна
фактическа грешка относно неточното отразяване на ЕГН на ответника Д. К.
К. – Д.а, като вместо посоченото ЕГН: ********** в решение № 1650 от
6.04.2015 г., постановено по гр. д. № 8887/2013 г. по описа на Районен съд –
Варна, навсякъде следва да се чете правилното ЕГН: **********.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи,
че доводите на въззивника за нищожността на съдебната делба, както и за
привидността на договора за дарение не могат да бъдат съобразявани в
настоящото производство.
С оглед на горното, съставът на съда приема, че е налице
несъответствие между формираната от съда воля и нейното отразяване в
диспозитива на решението, досежно ЕГН на Д. К. К. – Д.а, поради което
обжалваното решение на Районен съд – Варна за поправката й се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора, съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство са дължими в полза на въззиваемите. Същите не са
претендирали заплащането им, респ. не са представили и доказателства за
направата им, поради което ако такива са сторени остават в тежест на
страните. Затова и съдебно-деловодни разноски за настоящото производство
не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260325 от 20.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 8887/2013 г. по описа на Районен съд – Варна.
Не присъжда съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда
на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5