Р Е Ш Е Н И Е
№ 514
гр. Плевен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 658/2023 г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на
„Валдим 1“ ЕООД – гр. София, представлявано от управителя Р. В. Д., чрез адв. М.Г.
от Адвокатска колегия – Велико Търново срещу Решение № 275/02.06.2023 г. на
Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 855/2023 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Електронен
фиш Серия Г № 0051656 на ОД на МВР - Плевен, с който на основание чл. 638 ал. 4,
вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането за нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 от КЗ на „Валдим 1“ ЕООД-София е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв., затова че на 10.02.2023 г. в 16,08 часа извън населено
място Път I-3 /Бяла-Ботевград/, км 98+700 с посока на движение гр.
Луковит с АТСС TFR1-М 585 е установено
управление на МПС л.а. „Шкода Октавия“ рег. № ******, регистрирано в Р.
България и не е спряно от движение, за което собственика „Валдим 1“ ЕООД-София не
е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че в първоинстанционното решение,
никъде не се коментира и не е взето предвид обстоятелството, че в обжалвания
Електронен фиш липсва изцяло и пълно изписване на деянието, представляващо
нарушение съгласно чл. 647, ал.3 от КЗ, поради което намира, че ЕФ не съдържа
всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в него липсва пълно и
недвусмислено описание на нарушението, като един от задължителните му
реквизити. В тази връзка твърди, че това води до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице, тъй като същото е в невъзможност да разбере за
извършването на какво точно нарушение е ангажирана неговата административно-
наказателна отговорност. Налице е и несъответствие между „предполагаемото“ (тъй
като липсва точно описание в процесния фиш) фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация. Нормата на чл.638, ал.1 във вр. с
чл.483, ал.1. т.1 от КЗ касае неизпълнение на задължението на собственика на
МПС да сключи договор за "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
който състав на нарушение се явява довършен, независимо от това дали МПС е в
движение, докато чл.647, ал.3 от КЗ предвижда налагане на санкция с електронен
фиш при хипотеза, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за
което няма сключен и действащ такъв договор, при което субект на нарушението е
собственика на автомобила. Счита, че в конкретния случай нарушението е следвало
да бъде квалифицирано като такова на чл. 638, ал.4 във вр. с чл.638. ал.1, т. 1
или 2 (в зависимост от това дали собственикът на МПС е физическо или юридическо
лице) от КЗ, като препращането към ал.1 на чл. 638 от КЗ е единствено във
връзка с вида и размера на наказанието, а не е тази по чл.483, ал. 1, т.1 от КЗ
във връзка с чл.638, ал.4 от КЗ. Моли да бъде отменено решението, а по същество
- да бъде отменен ЕФ. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции в размер на 500 лева.
Ответникът по касация – Областна дирекция
на МВР – гр. Плевен не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Съдът обосновано е приел за безспорно
доказано от приложените писмени доказателства визираното нарушение – управление
на МПС Шкода Октавия с Рег. № ******, собственост на „Валдим1“ ЕООД, което е регистрирано
в РБългария, не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Описаното
представлява неизпълнение от собственика на задължението по чл. 483 ал.1 т.1 КЗ
за сключване на договор за такава застраховка, която е задължителна. Това е
посочената за нарушена правна норма. Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 585, регистрирало управлението
на МПС на 10.02.2023г.. Видно от справката в ГФ към тази дата за автомобила не
е налице сключена валидна застраховка ГО, за което правилно на осн. чл. 638
ал.4 КЗ юридическото лице - собственик е санкциониран с издаването на ЕФ с
предвидената в чл. 638 ал.1 т.2 КЗ имуществена санкция във фиксиран размер от
2000 лв. Чл. 461 т.1 КЗ регламентира задължителния характер на застраховката ГО
на автомобилистите.
Описанието на нарушението е пълно и точно,
правилна е правната квалификация с посочване на нарушените и относими правни
норми със съответната привръзка между тях, които си кореспондират и
съответстват на обстоятелствената част и позволяват да се разбере какво е
конкретното нарушение, как е установено, какво е основанието за издаване на ЕФ,
респективно какво е основанието за налагане на санкция на собственика в
съответния вид и размер. Правилно е посочена, както нарушената разпоредба, така
и съответната санкционна норма и
основанието за издаване на ЕФ на собственика, когато нарушението е установено с
АТСС при управление на МПС. Вписването за приспаднат толеранс от -3% е
неотносимо. То се дължи на допусната техническа грешка при изписването, тъй
като със същото техническо средство на същата дата, място и час е регистрирано
и заснето и друго нарушение с автомобила – за превишена скорост, което е
санкционирано с друг ЕФ, което не е в състояние да се отрази на
законосъобразността на процесния ЕФ.
Разпоредбата на чл. 647 ал.3 КЗ, на която се
позовава касатора като правилна правна квалификация за конкретното нарушение,
не съдържа състав на отделно нарушение, нито санкция, а регламентира
процедурата за налагане на административно наказание чрез издаване на ЕФ,
когато нарушението – управление на МПС без сключена застраховка ГО, е
установено с АТСС.
Според настоящия касационен състав не
съществува неяснота и разминаване между описанието на нарушението в
обстоятелствената част и неговата правна квалификация, не са накърнени правата
на наказаното лице да разбере обхвата на обвинението и да организира защитата
си, нарушението е безспорно доказано, а собственика обосновано е наказан с
предвиденото в закона наказание.
По тези съображения решението на Районен
съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275/02.06.2023
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 855/2023 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/