№ 13364
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110162286 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против В. А. А. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2 462,21 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 16.06.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 325,20 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2021 г. до 29.05.2023 г., сумата от 63,17 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,79 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
33663/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 18, вх. Б, ет. 1, ап. 3, аб. №
101417, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
1
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид
възражението на длъжника, че не дължи изпълнение на сумите по същата, съдът е дал
указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва исковите претенции. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
Твърди, че върху процесния имот има запазено вещно право на ползване в полза на трето
лице, което било задължено да заплаща процесните вземания. Оспорва претенцията за
мораторна лихва, с аргументи, че не е получил процесните фактури от ищеца, както и че
липсвали доказателства, че същите са публикувани на интернет страницата на ищеца.
Оспорва да е изпаднал в забава, доколкото не бил получил покана за плащане от ищеца,
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.
"в" от ЗЗД на вземанията за периода до м. 06.2020 г.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като
неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на ищеца , „Нелбо“ АД, ЕИК ********* не
оспорва предявените искове ,предвид ,че начислението на потребеното количество ТЕ и
топла вода са определи,съгласно действащото законодателство.Сочи ,че относно вътрешната
инсталация на процесния имот са налични три топлинни разпределителя върху трите
присъединени към разклоненията на общата инсталация радиатора ,както са налични и два
индивидуални водомера за топла вода.Абонатът е консуматор на количество топлинна
енергия,припадащо се на имота ,отдадено от сградна инсталация,количество ТЕ ,потребено
от отоплителните тела и количество ТЕ ,необходимо за подгряване на топла
вода.Количеството ТЕ за сградна инсталация се определя по емпиричен път,съгласно
законовите норми.Изравнителните сметки са изготвени след снети показания от уредите за
дялово разпределение,след приключване на конкретните отоплителни сезони.Представя
писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 16.06.2023год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против В. А. А., за вземания
за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва
,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ч.
гр. д. № 33663/2023 год. по описа на СРС, 65 състав срещу длъжника ,който в срок е подал
възражение по чл.414 от ГПК.
С разпореждане от 13.10.2023год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 , връчено му на
17.10.2023год..
В срок ,а именно на 14.11.2023год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Установява се по делото въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 180,дело 5828/87год. ,че на 21.12.1987год. Антоний А. Андонов и Ганка Тодорова
2
Антонова са дарили на В. А. А. ,собствения си недвижим имот в гр. София, ж. к. „Младост
1“, бл. 18, вх. Б, ет. 1, ап. 3.
В нотариалният акт е посочено, че дарителите Антоний Андонов и Ганка Тодорова
А.а са си запазили правото на ползване върху описания имот пожизнено.
С Декларация за отказ от вещно право на ползване ,с нотариална заверка на подписа
от 09.11.2000год.,вписана в книгите за вписванията ,Антоний А. Андонов се е отказал от
учреденото в негова полза право на ползване върху имота.
Видно от Препис –извлечение от акт за смърт ,Ганка Тодорова Андонова е
починала на 05.03.1999 г.,от което следва ,че учреденото право на ползване върху имота е
погасено от датата на смъртта й.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2020год. до
30.04.2022год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес в гр.
София, ж. к. „Младост 1“, бл. 18, вх. Б, ет. 1, ап. 3 е именно ответника В. А. А. ,т.е. битов
клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като същата е собственик на
недвижим имот в сграда – етажна собственост ,който е топлоснабден.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
3
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Представени са по делото индивидуални справки за отопление и топла вода, както
и главни отчети/проверка за абонатен номер 101417,за сезон 2020/2021 и сезон 2021/2022
,подписани от клиент,което не е оспорено .От същите се установява, че третото лице
помагач е извършвало разпределението на ТЕ в процесния имот ,след отчитане показания на
три топлинни разпределителя върху трите присъединени към разклоненията на общата
инсталация радиатора ,както и на два индивидуални водомера за топла вода.Разпределена
е и топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация.
За процесния период „Топлофикация София“ЕАД е издала ОФ от 30.06.2021год.,за
реално потребената топлинна енергия за периода 01.10.2020год. – 30.04.2021год. на
стойност 1023,24лв. със срок на плащане 14.08.2021год. ,като са отчетени платени суми по
фактури в периода в размер на 28,75лв.
Съгласно ОФ от 30.06.2022год. ,реално потребената топлинна енергия за периода
01.05.2021год. – 30.04.2022год. е на стойност 1306,74лв.,платима до 14.08.2022год.
Предвид писмените доказателства по делото ,следва да се приеме ,че за процесния
период 01.05.2020год. – 30.04.2022год. незаплатената топлинна енергия ,доставена от ищеца
възлиза на 2329,98лв.,а стойността на услугата дялово разпределение за периода възлиза на
63,17лв. за периода м.5.2020год. – м.04.2022год.,/съгласно справка за издадени фактури /. Не
са представени доказателства ,че така дължимите суми са платени.
Поради изложеното , съдът приема ,че стойността на доставената от ищеца ТЕ и
незаплатена от ответника е в размер на 2329,98лв. като до пълния предявен размер от
2462,21лв. претенцията е неоснователна.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
16.06.2023г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 16.06.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
4
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2020год. – 30.04.2022год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че не са налице основания да се считат за
погасени по давност процесните задължения , тъй като падежа на задължението на най-
старото задължение ,което се явява това за м. май 2020год. е настъпил на 15.07.2020год. като
към датата на предявяване на заявлението в съда / 16.06.2023год./ ,и при съобразяване
периода, в който давността е била спряла , не е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в"
от ЗЗД.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020год. – 30.04.2022год.,тъй
като и за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна
давност.Стойността на тази услуга съда възприема на 63,17лв.,предвид издадените фактури
за услугата дялово разпределение .
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
5
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото,както от СТЕ ,така и от представените индивидуални справки, че дяловото
разпределение през исковия период е извършвано от „Холидей и Райзен“ЕООД
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда,16.06.2023год. ,до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2020 г. - м. 04. 2021 г. е издадена на 30.06.2021г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.08.2021год.
Или ответникът е изпаднал в забава на 15.08.2021год. Съответно фактурата
6
обективираща задължението за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. е издадена на
30.06.2022год. и 45 дневния срок е изтекъл на 14.08.2022год. ,поради което ответникът е
изпаднал в забава за задължението по тази фактура от 15.08.2022год.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 2329,98лв. за
периода от 15.09.2020год. до 29.05.2023год. възлиза на 303,74лв. , като до пълния
предявен размер от 325,20лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 12,79лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 107,27лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции ,му се дължат 101,03лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
193,75лв. – 93,75лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определен от съда
,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се
следват разноски в исковото производство в размер на 182,49лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца.
Ответникът не е доказал сторени разноски в първоинстанционното исково
производство.
Доколкото същия е защитаван безплатно от адв.К. А. С. по договор, сключен по
реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в полза на адв. С. следва да се присъди хонорар по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
С оглед естеството на спора и защитавания по него материален интерес
съответстващият хонорар възлиза на 400 лева от които, съобразно изхода от спора, в полза
на адв. С. следва да се присъдят 23,26 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че В. А. А.,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Младост“ 1,бл.18,вх.Б,ет.1,ап.3 дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 2329,98 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот ,с адрес в
гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 18, вх. Б, ет. 1, ап. 3, аб. № 101417 , за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 303,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021
г. до 29.05.2023 г., сумата от 63,17 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
7
16.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33663/2023 год. по описа на СРС, 65
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу В. А. А.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ 1,бл.18,вх.Б,ет.1,ап.3
,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
от уважената част от 2329,98лв. до пълния предявен размер от 2462,21 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия като неоснователен ,а за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., както и с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД - за разликата от
уважения размер от 303,74лв. до пълния предявен размер от 325,20 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за сумата пълния
предявен размер от 12,79 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г.
до 29.05.2023 г.,, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1623/2023 год. по описа на СРС, 65 състав,като неоснователни.
ОСЪЖДА В. А. А.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“
1,бл.18,вх.Б,ет.1,ап.3 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 101,03лв.
,разноски в заповедното производство и сумата в размер на 182,49лв. ,разноски по
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат К. А. С. ,САК,с адрес в гр.София,ул.“П.Парчевич,14,партер
,на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. сумата в размер на 23,26
лева,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В.
А. А. в исковото производство,съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Нелбо“АД на
страната на ищеца
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8