№ 223
гр. С.З., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело
№ 20255501000188 по описа за 2025 година
Обжалвано е решение № 260/20.03.2025г. постановено по гр. д. №
2554/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която са отхвърлени
предявените искове от „А.Б.“ ЕАД против М. М. М. за признаване на
установено, че М. М. М. дължи на „А.Б.“ ЕАД над сумата от 30, 97 лв. до
претендираните 157,58лв. – цена на месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от
23.01.2021г. до 22.07.2021г. (период на изискуемост на задължението
26.02.2021г. до 15.08.2021г.), начислена съгласно условията на рамковия
договор №*********, приложенията към него и Общите условия по партида
№М5324325; 142,75лв., неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
рамковия договор №********* за услугите по партида № М5324325, по вина
на абоната при условията на чл.54.12 ОУ и начислена и начислена съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложение №1 към договора, както и
мораторна лихва над сумата от 9, 83 лв. до претендирания общ размер от
79,07лв., начислена върху главницата, формирана както следва – 42,87лв. –
мораторна лихва върху сумата от 157,58лв., претендирана като неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от
19.03.2021г. до 30.01.2024г. и 36,20лв. – мораторна лихва върху сумата от
142,75лв., претендирана като неустойки, начислена за периода от 31.07.2021г.
до 30.01.2024г., като неоснователни.
Във възввината жалба на „А.Б.“ ЕАД са наведи доводи за
1
незаконосъобразност на обжалваното решение, изложени са съображения и
оплаквания в жалбата, направено е искане да се отмени обжалваното решение,
в частта му, с която се отхвърлят предявените искове за сумите: 126,61 лв. –
цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за отчетния период; 142,75 лв. начислени неустойки за
прекратяването на рамковия договор по вина на абоната; 69,24 лв. –
мораторна лихва върху горепосочените главници и да се постанови друго, с
което да се приеме за установено, че въззиваемият М. М. М. дължи тези суми.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия М.
М. М., в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е
законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка,
направено е искане да е отхвърли жалбата и да се потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищецът „А.Б.“ ЕАД моли съд да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът М. М. М. дължи на „А.Б.“ ЕАД следните суми: -
136, 12лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги по рамковия договор № ********* за услугите по
партида № М5324325 - 142,75лв. - неустойки, начислени за едностранно
прекратяване на рамковия договор № ********* за услугите по партида №
М5324325, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена
съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договора. -
33,87лв. - мораторна лихва върху сумата от 136,12лв., претендирана като
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода
от 19.03.2021г. до 30.01.2024г. - 36,20лв. - мораторна лихва върху сумата от
142,75лв. за периода от 31.07.2021г. до 30.01.2024г., ведно със законната лихва
от датата на образуване на ч.гр.д.№640/2024г. по описа на PC - С.З. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените
деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за
заплащането на правната помощ.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на
исковата молба от ответника М. М. М., с който оспорва исковата молба като
излага подробни съображения.
Видно от приложеното ч.гр.д.№640/2024г. по описа на Старозагорския
районен съд, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №337/09.02.2024г., с която е разпоредил на М. М. М. да заплати
сумата в размер на 300,33лв. за електронни съобщителни услуги,
предоставяни със системен партиден номер М5324325, като част от рамков
договор, идентифициран с неговия уникален номер ********* за периода
26.02.2021г. до 15.08.2021г., формирани както следва: 1/ 157,58лв. за
2
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 2/ 142,75лв.
начислени неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, със 79,07лв. мораторна лихва върху цялата сума от датата,
представляваща първи ден от забава за плащане по всеки отделен документ до
датата, предхождащата датата на депозиране на заявлението в съда, ведно със
законна лихва от 07.02.2024г. до изплащане на вземането. В
законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК, поради което
съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
Видно от представения по делото Договор №*********/10.01.2020г.,
ищецът се е задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни
услуги, изразяващи се в Пакет А1 Разширен 75 (А1 Нет 75Mbps + ТВ
Разширен + МАХ SD + MAX HD) на промоционална цена от 24,99лв.,
приложима за в рамките на 24 месеца и при стандартна цена 27,99лв.,
приложима след изтичане на двугодишния период. С договора е заявена опция
за допълнителни тв пакети (екстри): Екстра MAX Sport Plus, при цена без
определен срок на ползване – 9,99 лв. и при срок на ползване – 2 години – 5,99
лв.. Договорът е сключен при срок на ползване – 24 месеца, считано от
начална дата – 10.01.2020г.
Съгласно т.54.12 от общите условия за взаимоотношения между „А.Б.“
ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни
мрежи на „А.Б.“ ЕАД /в сила към момента на сключване на договора/,
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.
По делото е представена фактура №**********/26.02.2021г. с период на
фактуриране 23.01.2021 – 22.02.2021г., видно от която за същия период на
ответника, от страна на ищеца е начислена сума в размер на 21,46лв. за пакет
от услуги – домашен интернет и телевизия с номера 101000466271 и
201000466270.
Видно от фактура №**********/26.03.2021г., за период 23.02.2021г. –
22.03.2021г. на ответника е начислена сума в размер на 30,97лв. за пакет от
услуги – домашен интернет и телевизия с номера 101000466271 и
201000466270. Видно от фактура № **********/26.04.2021г., за период
23.03.2021г. – 22.04.2021г. на ответника е начислена сума в размер на 30,97лв.
за пакет от услуги – домашен интернет и телевизия с номера 101000466271 и
201000466270. Видно от фактура № **********/26.05.2021г. за периода
23.04.2021г. – 22.05.2021г. на ответника е начислена сума в размер от 36,00лв.
за пакет от услуги – домашен интернет и телевизия с номера 101000466271 и
201000466270. Видно от фактура № **********/25.06.2021г., за периода
23.05.2021г. – 22.06.2021г. на ответника е начислена сумата от 30,97лв. за
пакет от услуги – домашен интернет и телевизия с номера 101000466271 и
201000466270. Видно от фактура №**********/26.07.2021г., за периода
3
23.06.2021г. – 22.07.2021г., на ответника е начислена сума в размер на 31,97лв.
за пакет от услуги – домашен интернет и телевизия с номера 101000466271 и
201000466270.
В хода на производството, с платежно нареждане от 23.10.2024г. от
страна на ответника е извършено плащане в размер на 30,46лв. по фактура
№*********/26.02.2021г., ведно със законната лихва от 19.03.2021г. до
23.10.2024г.
С оглед установяване обстоятелствата по делото пред
първоинстанциония съд е назначена съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице по същата се установява, че на ответника са
предоставени мобилни и телекомуникационни услуги от страна на ищеца.
Вещото лице сочи, по отношение на услугата 101000466271 /домашен
интернет/, че на 24.03.2021г. са преустановени изходящите услуги. Тъй като
става въпрос за фиксирана интернет услуга, при ограничаването на
изходящите услуги, услугата се предоставя на минимална скорост.
Предоставянето на услугата домашен интернет на минимална скорост води до
затруднения и почти невъзможност за използването й, като според вещото
лице не е възможно провеждането на видеоразговори, на гледане на клипове,
както и на игри. „Могат да се отварят по-бавно интернет страници, но по-
скоро не." На 26.05.2021г., задължението на клиента е дадено за събиране на
колекторски фирми, а на 30.07.2021г. са преустановени и входящите услуги и
договорът е прекратен. По отношение на услугата 201000466270 /телевизия/
вещото лице сочи, че на 24.03.2021г. са преустановени изходящите услуги.
Тъй като става въпрос за фиксирана телевизионна услуга, при ограничаването
на изходящите услуги, услугата се предоставя само в частта й за ефирните
програми. На 26.05.2021г., задължението на клиента е дадено за събиране на
колекторски фирми, а на 30.07.2021г. са преустановени и входящите услуги и
договорът е прекратен.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивният съд намира, че в настоящия случай страните не спорят, че
между тях е имало валидно сключен договор, по силата на който ищецът е
поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител
интернет и телевизия, при насрещното задължение на последния да заплаща
ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. Видно от заключението
на съдебно-техническата експертиза след 24.03.2021г. „А.Б.“ ЕАД е
преустановил предоставянето на услугите по дължимия вид и обем. Така на
практика след 24.03.2021г. статусът на услугите, предоставени на ответника, е
бил ограничен, тъй като домашният интернет е бил на минимална скорост, а
услугата за телевизия е включвала само ефирни канали, за които не се налага
договор с доставчик. Поради това следва да се приеме, че след 24.03.2021г.
ищецът не е предоставил на ответника реално договорените услуги в техния
пълен обем. Ето защо правилно, първоинстанционният съд е приел, че
4
ответникът дължи единствено сумата от 30, 97 лв. за пакет от услуги –
домашен интернет и телевизия с номера 101000466271 и 201000466270, за
която е издадена фактура №**********/26.03.2021г., за период 23.02.2021 г. –
22.03.2021 г., както и лихва за забава върху горепосочената сума, за периода от
19.03.2021 г. до 30.01.2024 г., която е в размер на 9, 83 лв. Претенциите над
така установените суми, предвид липсата на предоставяне на услуги са
неоснователни, което налага отхвърляне на исковете, в какъвто смисъл е и
първоинстанционното решение.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Неизпълнението е този юридически факт, който възниква след
сключването на договора, и който е предпоставка за възникване на
потестативното право за прекратяване на договорната връзка. Така постигната
договореност между страните е свързана с възможността при настъпване на
определени условия кредиторът да упражни потестативното си право да
прекрати договорната връзка. За прекратяване на договора е необходимо
отправяне на изрично волеизявление до длъжника по смисъла на чл. 87, ал. 1
от ЗЗД. Липсата на такова изрично волеизявление води до невъзможността на
длъжника да разбере прекратени ли са договорните отношения с мобилния
оператор или поради някаква друга причина последния е спрял
предоставянето на договорените услуги.
В настоящия случай, ищецът „А.Б.“ ЕАД не установи да е отправил до
ответника изрично волеизявление за прекратяване на договора. Ето защо
предвид липсата на доказателства за прекратяване на процесния договор,
претендираните от ищцовото дружество неустойки се явяват недължими и
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно.
По отговорността за разноски.
Процесуалният представител на „А.Б.“ ЕАД е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от въззиваемия М. М. М. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
С оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, въззивният
съд намира, че предвид материалният интерес, факта, че адвоката е подал
отговор на въззивната жалба и се е явил в съдебно заседание, заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не се явява прекомерно.
С оглед изхода на делото „А.Б.“ ЕАД следва да заплати на М. М. М.
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/20.03.2025г. постановено по гр. д. №
2554/2024 г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., **** да заплати на М. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.С.З., ул. ****
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6