РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 608
гр. Пловдив, 24 март 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 10 по
описа за 2021 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на С.М.В., с ЕГН **********,***,
против Решение № Ц1040-02-163/17.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № Д-02-000-00-01428264/18.11.2020
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.
Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20202052267 на С.М.В. за периода от 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г., считано от 18.11.2020
г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ - Бургас, чрез
процесуалния си представител в писмено становище счита жалбата за
неоснователна и като такава се иска да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Производството е започнало по повод подадено
за С.М.В. в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД удостоверение Приложение
№ 9 за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност със
справка вх. № Р14-02-000-00-**********/05.11.2020 г. към болничен лист № Е20202052267
за периода от 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. /вкл./.
При
анализа на данните от информационната система на НОИ относно осигурителния
статус на В. са установени факти и обстоятелства, представляващи индиция за
липса на правно основание за получаване на парично обезщетение, които
предпоставят издаване на разпореждане за спиране на същото. Установено е, че се
извършва проверка от контролните органи на НОИ относно упражняването на трудова
дейност от лицето и коректността на подадените данни от осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД във връзка с правото и размера на паричното обезщетение по
представения болничен лист.
При
това положение и като е прието, че са установени доказателства за липсата на
възникнало основание за изплащане на парично обезщетение, е изведен извод за
наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 4 от КСО.
В
тази връзка и с Разпореждане № Д-02-000-00-01428264/18.11.2020 г., издадено от Ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите на основание на чл. 40, ал. 4 от КСО е
спряно производството по изплащане на обезщетение за временната
неработоспособност по болничен лист № 2052267, серия Е2020 на С.М.В., считано
от 18.11.2020 г.
6. Разпореждане № Д-02-000-00-01428264/18.11.2020
г., издадено от
Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите е обжалван от В. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № Ц1040-02-163/17.12.2020
г. го е оставил в сила.
7. За да постанови този резултат,
Директорът на ТП на НОИ - Бургас е приел следеното от фактическа и правна
страна:
7.1. В ТП на НОИ - Бургас е представено
Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по болничен лист № Е20202052267 за
периода от 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г., издаден на В., за изплащане на
парично обезщетение.
7.2. Във връзка с анализирани данни за
неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с
високи осигурителни доходи, на лица с регистрирани трудови договори, но в
последствие данните се използват за определяне и отпускане на осигурителни
плащания, е издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ - Бургас за извършване на проверка
в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с ЕИК *********.
7.3. От докладна записка изх. №
1042-02-30#1/10.03.2020 г. на контролния орган, на който е възложено
извършването на проверката, при изясняване на факти и обстоятелства, свързани с
дейността, осъществявана от осигурителя, е установено, че дружеството е с единствен
управител Я.Л. - Украйна, а собственик е „Нимиц 3“ ЕООД с ЕИК ********* гр.
Ловеч. На посочения за седалище адрес в с. Свети влас управителят и дружеството
не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл. 5, ал. 4 от КСО е
установено, че всички са с постоянни адреси на територията на област Пловдив.
Също така адрес, известен от електронния подпис, чрез който се подават данни, е
в ***.
По
ЕИК на дружеството са установени данни за наети лица по трудови правоотношения
през периода 2015 - 2020 г. и подадени уведомления за 29 договора с 24 лица.
Последно по време е подадено уведомление за сключен трудов договор на
26.02.2020 г. Към момента на съставяне на докладната записка /10.03.2020 г./ непрекратени са договорите на общо 9
лица. Месечните осигурителни доходи на работещите в дружеството през периода
2018 г. - 2019 г. са в диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За разглеждания период няма
данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО.
В
опит за контакт със законен представител на дружеството, контролният орган се е
свързал с лицето П.Г.Б.от гр. Пловдив - работил в дружеството. Б.обяснил, че
няма пълномощно от управителя на дружеството, но е посочил друго упълномощено
лице - адв. Г.Г.В разговора контролният орган е установил, че той е запознат с
новоназначените работници в „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУС“ ЕООД, като е обяснил, че
поради отсъствието на Л. от България повече от година, за подписване на
трудовите договори, същите се изпращали до гр. Киев.
7.4. В отговор на сигнал от ТП на НОИ -
Бургас до ТД на НАП - гр. Бургас за невнесени осигурителни вноски от дружеството
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, е получено писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020
г. /л.42-43/, от което е установено, че срещу
дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2018 по описа на ТД на
НАП - Бургас на 23.02.2018 г. С постановление № С170002-023-0000828/07.03.2017
г. е наложен запор на банкови сметки във всички банки на територията на
страната. Към датата на налагане на запора, задълженото лице има сметка в „ЦКБ“
АД, съгласно отговор от банката - без авоар. На 11.10.2018 г. е изпратено
разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като съгласно постъпил отговор
от банката - сметката е без авоар. Документите не са връчени на представител на
дружеството - върнати са в НАП - Бургас с печат „непотърсен“. Същите са
изпратени за връчване и чрез информационна система „Връчвания“ в приложение
БИДИС. Към момента на съставяне на писмото /24.02.2020 г./ няма потвърждение за връчването им. Изготвено е искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, което
заедно със съобщението за доброволно изпълнение и постановленията за налагане
на обезпечителни мерки са изпратени за връчване чрез полиция на адреса на
управителя на дружеството (съгласно справка в Търговския регистър, считано от
23.05.2018 г. управител е Я.И.Л. - гражданин на Република Украйна) в ***. На 29.10.2018
г. е получена докладна записка от началника на 03 - РУ Пловдив — посетен е
адресът на управителя и е проведен разговор с домоуправителя на жилищната
кооперация. Установено е, че лицето Я.И.Л. никога не е живяло на адреса.
Във
връзка с изпратено искане до дирекция „Контрол“ при ТД на НАП е извършена
проверка на паричните потоци и начините на разплащане от страна на задълженото
лице, при която е установено следното:
-
По данни на управителя - дружеството осъществява дейност в гр. Пловдив, бул.
„Марица“ № 93 и ул. „Васил Левски“ № 3;
-
Дружеството няма декларирани приходи от продажба за 2018 г.;
-
Дружеството декларира, че не извършва плащания през чужда банкова сметка ***.
На
22.03.2019 г. до ТД на НАП - Пловдив е изпратено искане за извършване на
действия по делегация - връчване на документите по изпълнителното дело на
декларираните от управителя адреси. Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. „Марица“
№ 93 и ул. „Васил Левски“ № 8. На нито един от двата адреса не е открит офис
или база на задълженото лице.
На
01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети влас - ул. „Сирена“
№ 1, ет. 1, ап. 2 (деклариран като адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК). На посочения адрес се намира хотел - неработещ, заключен и не е открит
офис или представителство на дружеството. Извършено е и второ посещение и
отново е установено, че няма такова дружество на този адрес.
На
19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е изпратено искане за предоставяне
на документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана за среща в
ТД на НАП - Бургас, като отново не е получено потвърждаване за получаването на
документа, нито отговор.
Извършено
е пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени са
запитвания до ОД „Земеделие“, Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър,
сектор „ПП“ към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите.
Извършвани са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД „Гражданска въздухоплавателна
администрация“, Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми“. Установено е, че
задълженото лице не притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на
публичното вземане.
7.5. Изпратено е писмо с изх. №
1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ - Пловдив за извършване на проверка на
дружеството за установяване на действителното полагане на труд от наетия
персонал, уточняване на реда за възникване на трудовите правоотношения и лицето
подписвало документите в дружеството. В
резултат на извършената проверка е съставен констативен протокол
№КВ-5-15-00805586/01.09.2020 г. Обективираните в него констатации се свеждат до
следното:
Осигурителят
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД, ЕИК ********* е със седалище с. Свети Влас.
Управител на дружеството е Я.И.Л.. Едноличен собственик на капитала е НИМИЦ 3,
ЕИК ********* с управител Я.И.Л..
На
основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е
издадена Заповед № ЗР-5-15-00744507 от 10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ
- Пловдив за извършване на проверка на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ"
ЕООД с. Свети Влас, ЕИК *********.
Изпратено
е писмо с изх. № 1030-15-224#3 от 11.02.2020 г. до Началника на сектор Миграция
за предоставяне на писмена информация за управителя Я.И.Л., относно
обстоятелствата дали лицето е извън пределите на Република България. В ТП на
НОИ - Пловдив е получено писмо от МВР, сектор Миграция, според което Я.И.Л. е
напуснал Република България на 17.06.2018 г.
Във
връзка с представените телефони по преписката е осъществена връзка с П.Б.,
който е обяснил, че ще потърси пълномощно, като е посочил, че всички счетоводни
документи на дружеството са при него.
На
22.04.2020 г. е посетен офисът в гр. Пловдив на ул. "Васил Левски" №
8Б и му е връчено наше писмо с изх. № 4022-15-38 от 13.04.2020 г., за
предоставяне на документи, а именно трудови договори, ведомости за заплати и
присъствени форми за периода от месец януари 2016 г. до месец март 2020 г.
Писмото е подписано от Б.на 22.04.2020 г., но същият отново не е представил
пълномощно с обяснението, че на по-късен етап ще потърси такова.
Издадената
Заповед № ЗР-5-15-00744507 от 10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив
(цитирана
по-горе) не е връчена на Б.,
поради непредставяне на пълномощно от негова страна. Този път същият е дал
обяснение, че преупълномощен е Г.Р.С..
На
24.04.2020 г., в деловодството на ТП на
НОИ – Пловдив, Г.С.е депозирал документи с молба с вх. № 1130-15-265#3, а
именно ведомости за заплати и присъствени форми за периода от месец януари 2016
г. до месец юли 2017 г. и за периода от месец май 2018 г. до месец декември
2019 г., за периода от месец януари 2020 г. до месец март 2020 г., ГДД по чл.
92 от ЗКПО и пълномощно. В представеното пълномощно е установено, че Я.И.Л. е
упълномощил З.Д.Х., а тя от своя страна е преупълномощила Г.Р.С. да представлява
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД.
До
Г.Р.С. е изпратено писмо с изх. № 4022-15-38#13 от 12.06.2020 г. за явяване в
ТП на НОИ - Пловдив във връзка с извършване на проверката. От обратната
разписка е установено, че същото е получено от М.С.на 19.06.2020 г. С.не се е
явил в ТП на НОИ - Пловдив. На 31.08.2020 г. е извършено посещение на неговия постоянен
и настоящ адрес. Преведен е разговор с К.Д.Б. - домоуправител, който е обяснил,
че от два месеца С.не живее на посочения адрес, поради което лицето не е
открито. На същата дата е изпратено писмо за съдействие до Пето РПУ - Пловдив
за установяване на контакт с Г.Р.С..
На
15.07.2020 г. от ТП на НОИ - Бургас в ТП на НОИ - Пловдив е заведена преписка с
вх. № 4022-15-38#36 от А.П.Х., като са представени ведомости за заплати и
присъствени форми за месец април и май 2020 г. на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас.
Проверката
е извършена въз основа на информационната система на НОИ и представените в
деловодството на ТП на НОИ - Пловдив документи, представляващи ведомости за
заплати и присъствени форми за периода от месец януари 2016 г. до месец юли
2017 г., за периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г. и за периода
от месел януари 2020 г. до месец май 2020 г.
Предоставени
са трудови договори на лица работещи по трудови правоотношения, в т.ч. на А.П.Х.
и за Н.М.А.. Представени са също и трудови досиета на следните лица:
П.Г.
Б., А.Д.С., П.И.Д., Е.М.М., С. М.В., К.Л.В., Л.К.В..
Установено
е, че не всички трудови досиета са предоставени за проверката.
До
А.П.Х. са изпратени две писма с изх. № 4022-15-38#4 от 12.06.2020 г. и №
4022-15-38#38 от 28.07.2020 г. за явяване в ТП на НОИ - Пловдив и представяне
на информация, относно упражняваната от нея трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. Писмата са върнати в ТП на НОИ - Пловдив с гриф „непотърсено“.
Лицето не се е явило в ТП на НОИ - Пловдив.
До
Я.Г.Б.е изпратено писмо с изх. № 4022-15-3 от 12.06.2020 г. за явяване
в ТП на НОИ - Пловдив и представяне на информация относно упражняваната от него
трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. Писмото е получено
от Н.Д. Б.(съпруга), но на определената дата, същият не се е явил.
Представени
са ОПР и счетоводни баланси за отчетните от 2016 г. до 2019 г. В отчетите за
приходите и разходите са начислени суми, представляващи разходи за
възнаграждения в размер на 10 хиляди лева за 2016 г., 982 хиляди лева за 2017
г., 1 097 хиляди лева за 2018 г. и 2 118 хиляди лева за 2019 г. Счетоводните
баланси и отчетите за приходи и разходи са представени в ТП на НОИ - Пловдив на
16.06.2020 г. от ТП на НОИ - Бургас, въз основа на подадени молби от лицата А.П.Х.
и Н.М.А..
От
представените ведомости за заплати (за периода от месец януари 2016 г. до месец
юли 2017 г., за периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г., за
периода от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г.), е установено, че са начислени
трудови възнаграждения с високи осигурителни доходи на лицата работещи по
трудови правоотношения, като липсват положени подписи. Общият размер на осигурителния
доход по разчетно-платежните ведомости е следният: За 2016 г. - 10 207.00 лв.; За
2017 г. - 397 354.00 лв.; За 2018 г. - 1 097 274.00 лв.; За 2019 г. - 2 118
060.00 лв.
До
горецитираните лица са изпратени писма, с които са призовани да се явят в ТП на
НОИ - Пловдив за предоставяне на писмени обяснения, относно упражняваната от
тях трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД. В ТП на
НОИ -Пловдив са се явили само К.П.П.и С.М.В., които са декларирали, че със
преките задължения са запознати от П.Б. и не всички заплати са им изплатени. По
телефона е взета информация от лицето Л.К.В., който е обяснил, че е в недобро
здравословно състояние и не може да дойде в ТП на НОИ - Пловдив, като е
потвърдил, че пряк ръководител е П.Б. и от 2018 г. не са му изплатени трудовите
възнаграждения.
При
извършената последваща проверка е установено, че в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД са назначени доста лица в родствени отношения с П.Г. Б.,
а именно: А.П.Х. - дъщеря, Е. А.Б.- съпруга, Г.П. Б.– син, Я.Г.Б.- брат на П.Г.
Б., Н.Д. Б.- съпруга на Я.Г.Б..
В
тази връзка са възникнали съмнения относно представените по пощата документи от
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД. Освен това е установено, че в
представените трудови досиета е вписано името на управителя Я.И.Л. като има
положени подписи, а същият е напуснал на 17.06.2018 г. Република България.
При
тези данни, контролните органи са изразили съмнение за упражняване на дейност от
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД, в т.ч. и относно действителното полагане на
труд от наетия персонал.
7.6. На основание чл. 108а от КСО от ТП на
НОИ - Бургас е изпратено писмо до Районна прокуратура - Бургас за предприемане
на действия по компетентност относно осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ"
ЕООД.
Освен
изложеното е посочено също, че с молба вх. № Ц1023-02-156/13.11.2020 г. С.В. (за който липсват
данни да е пълномощник на управителя на „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД Я.Л.) е представил в ТП на НОИ - Бургас
заверено копие от заповед № 1/16.03.2020 г. от управителя Я.Л.. В тази връзка е
отбелязано, че представената заповед е издадена и подписана от Л., за който има
данни, че е напуснал Република България през 2018 г. и не се завръщал оттогава.
7.7. Посочено е, че съгласно чл. 40, ал. 4
от КСО, длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на
производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато: 1. са
обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени
доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за
издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл.
33, ал. 5, т. 12.
Посочено
е, че в хипотезата на т. 2 като условие за спирането КСО определя наличието на
доказателства, които не могат по категоричен начин да обосноват извод за
правото на обезщетение, респ. за неговия размер, напротив, тяхната преценка от
органа би довела до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението.
Според
ответния административен орган, изискването за наличие на осигурителен стаж по
смисъла на чл. 40, ал. 1 от КСО и правилата за определяне на размера на
паричното обезщетение за временна неработоспособност, предполагат предоставяне
на данни, които безпротиворечиво да обосноват правото на обезщетение и неговия
размер. Прието е, че в конкретния случай (при който следва да бъде изяснено полагането
от лицето на трудова дейност при осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и
коректността на подадените от него данни в Регистъра на осигурените лица) категоричен извод за наличието на
право на обезщетение и неговия размер с оглед събраните по административната
преписка доказателства, не може да бъде направен.
В
този смисъл е формиран извод, че необходимостта от проверка на коректността на
подадените данни в достатъчна степен обосновава разпореждането, издадено на
основание чл. 40, ал. 4 от КСО.
Освен
изложеното е посочено също така, че макар и формално В. да има правен интерес
от подаване на жалба срещу разпореждането, спирането на изплащането на
паричното обезщетение за временна неработоспособност, безспорно охранява и
неговите интереси, доколкото ако се установи, че това обезщетение е отпуснато
неправомерно или неправилно е определен неговият размер, може де се стигне до
връщането му, ведно със съответните лихви, тъй като очевидно са налице достатъчно
данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на същото, или намаляване на неговия размер. С
обжалвания административен акт се цели законосъобразно, т.е. в интерес на
жалбоподателя произнасяне относно наличието и размера на обезщетението.
ІV. За правото:
8. Оспореното Решение на Директора на ТП
на НОИ - Бургас е постановено от материално компетентен орган на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено от
компетентен орган – ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите.
В
конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са
истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на
материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
9. По делото не се формира спор по
установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в
настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния
закон и се концентрират във въпроса законосъобразно ли е спряно от
административния орган производството по изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по цитирания по-горе болничен лист.
10. Като правно основание за издаване на
оспореното разпореждане е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО,
съгласно която в приложимата редакция, длъжностното лице по ал. 3 издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест,
трудоустрояване,
бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато: 1. са
обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени
доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за
издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл.
33, ал. 5, т. 12.
В
конкретния случай, издателят на разпореждането за спиране, не е конкретизирал
коя е относимата хипотеза на чл. 40, ал. 4 от КСО.
От
текстовото съдържание на разпореждането и посочването в мотивите на решаващия
орган, може да се направи извод все пак, че се визира хипотезата на чл. 40, ал.
4, т. 2 от КСО, която сочи, че производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност се спира, когато са представени
доказателства, които могат да доведат да издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението.
Такива
доказателства в случая не са представени.
Действително,
административният орган се е позовал на възложената на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД проверка, приключила с издавеното на констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020
г., представени са и заповедта, с която е възложена проверката, както и
докладни, протоколи и писма, в които са обективирани опитите на проверяващите
органи да се свържат с управителя на дружеството-осигурител и/или с други
упълномощени лица. Тези доказателства обаче не могат да бъдат квалифицирани
като такива по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО доколкото не могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на обезщетението. Изразеното
от контролните органи съмнение за упражняване на дейност от „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД, в т.ч. и относно действителното полагане на труд от
наетия персонал (обективирано в констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020
г.), не може да послужи като основание за спиране на производството по
отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, доколкото
в хода на проверката липсват данни да е изследван характера и вида на
извършваната от поменатите по-горе лица, включително и от жалбоподателя, трудова
дейност – в какво конкретно се изразява, как е отчитана пред работодателя,
какъв е конкретния трудов резултат от извършването й и т.н.
Впрочем
извършената проверка е приключва със същите предположения, които са дали
основание за възлагането й.
Освен
това, сам по себе си фактът на извършване на проверка или ревизия и евентуално
установените задължения за осигурителни вноски от страна на работодателя, не са
сред основанията за спиране на производствата по изплащане на обезщетения за
временна неработоспособност.
На
следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск.
Съгласно
§ 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което
са внесени дължимите осигурителни вноски.
От
така цитираните разпоредби се налага извод, че за да има едно лице качеството
на осигурено такова, освен че следва да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по КСО, за него следва да са внесени или да
са дължими осигурителни вноски.
В
случая не е спорно, че между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и С.М.В. е сключен
трудов договор, за който е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и същият
е бил регистриран по надлежния ред.
Установява
се също така и от представените справки за статус на социално осигуряване, че
жалбоподателят има непрекъснат осигурителен стаж като осигурен за всички
социални рискове.
Действително,
няма данни дължимите осигурителни вноски да са били внесени, но доколкото В. не
е самоосигуряващо се лице, последиците от невнасяне на осигурителните вноски от
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД не следва да рефлектират върху неговите
осигурителни права.
Това
е така, защото неизпълнението на задължението на осигурителя за заплащане на
осигурителните вноски, не означава, че същият не дължи на ДОО осигурителни
вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която може да се
отстрани по предвидените в закона способи (какъвто например е редът по ДОПК). Наличието на неизправен осигурител
обаче, не може да има за последица прекратяване на правата на добросъвестните
задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като страна по
осигурително правоотношение. Основно задължение на осигурителния орган по
произтичащото от разпоредбата на чл. 10 от КСО осигурително правоотношение с
осигуреното лице, е да му изплаща парично обезщетение съответно на вида и
характера на осъществения социален риск. По този начин се осъществява и
конституционно гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.
Действително,
съгласно сега действащата редакция на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, производството
по отпускането или изплащането
на обезщетенията за временна неработоспособност се спира и когато е необходимо
да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно
обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението, като в този
случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.
Тази норма обаче не е била в сила към момента на постановяване на оспорения
административен акт (а и коментираната по-горе проверка вече е приключила).
По
принцип няма пречка във всеки един момент административният орган да постанови
спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за
временна неработоспособност, в случай, че е налице някои от предвидените в чл.
40, ал. 4 КСО основания за това.
11. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № Ц1040-02-163/17.12.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане № Д-02-000-00-01428264/18.11.2020
г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, поради което същите
следва да бъдат отменени.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да
бъде изпратено като преписка на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас
за продължаване на производството и произнасяне по подадено за С.М.В. в
ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД удостоверение Приложение № 9
за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност със
справка вх. № Р14-02-000-00-**********/05.11.2020
г. към болничен лист № Е20202052267 за периода от 12.10.2020
г. до 25.10.2020 г. /вкл./, при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
V. За разноските:
12. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството.
Преди
съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да
бъде обсъдено възражението на ответния административен орган относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай по делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв. Възнаграждението за един адвокат, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 350 лв. При това
положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар като основателно и съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е
проведено само едно съдебно заседание, приема, че на жалбоподателя трябва да
бъдат заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в
размер на 350 лева.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-163/17.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане
№ Д-02-000-00-01428264/18.11.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас за продължаване на производството
и произнасяне по подадено за С.М.В. в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“
ЕООД удостоверение Приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение за
временната неработоспособност със справка вх. № Р14-02-000-00-**********/05.11.2020 г. към болничен лист №
Е20202052267 за периода от 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. /вкл./, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт -
София, да заплати на С.М.В., с ЕГН **********,***, сумата от 350
лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: