№ 6249
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110141444 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
********* срещу наследниците на Р. Х. С..
С уточнителна молба ищецът е конкретизирал, че за ответници следва да се
считат М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: Гр. С и Р. М. Д. - Б, ЕГН
**********, с адрес: Гр. П.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на наследници на Р. Х. С., която била собственик
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на стоР.те по делото
разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответницата М. Д., която признава
иска и твърди, че е погасила претендираните вземания.
1
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответниците да заплатят сумата в размер на 1320,33лв., от
които 1072,71лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот с адрес: гр. С, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба (25.07.2023 г.) до окончателното изплащане на
сумите, 219,18лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 05.07.2023г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.06.2020г. - м.04.2021г. в
размер на 22,59лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба (25.07.2023 г.) до окончателното изплащане на сумите и
5,85лв. мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 05.07.2023г. в условията на разделност при равни квоти за
всяка от ответниците.
По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответниците/техния наследодател имaт качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и
дела на ответниците за отопление на процесния недвижим имот, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в
определеното количество и стойностите й през исковия период. Ответниците
следва да докажат, че са заплатили претендираните задължения.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. Ответниците следва да докажат, че са заплатили претендираните
задължения.
В настоящия случай в срока по чл. 131 ответницата М. М. Д. е признала
исковата молба, както и е извършила плащане в общ размер на 1320, 33 лв. на
05.02.2024 г. В него е посочено, че във връзка с настоящето дело, като
заплатената главница е в размер на 1095, 30 лв., а заплатената лихва в размер
на 225,03 лв. С молба от 21.10.2024 г. ищецът е признал получаването на
сумата, но е оспорил начинът на погасяване на сумите с твърдения, че са
налице непогасени задължения.
С оглед на това на 29.11.2024 г. ответницата М. М. Д. е внесла допълнително
94 лв., които е конкретизирала, че представляват дължимата законна лихва за
периода от 05.07.2023 г. до 05.02.2024 г., като ответникът също е признал това
плащане.
В настоящия случай задължението на двете ответници е разделно като
двете имат качество на обикновени другари. Въпреки това съгласно чл. 73 ЗЗД
2
задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на
кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от
длъжника. В случая задължението е парично, с оглед на което ответникът
няма интерес същото да бъде изпълнено лично от ответницата Р. М. Д. – Б.
Видно от платежните нареждания, както и от изложеното в отговора на
исковата молба, намеР.ето на ответницата М. М. Д. е било да погаси цялото
задължение дължимо и от двете ответници.
С оглед на това следва да бъде преценено дали с извършените плащания е
погасено цялото задължения и какъв е начинът на погасяване на
задълженията. Настоящият състав не споделя начинът на погасяване на
задълженията, посочени от ответника в молбата от 21.10.2024 г., в която е
посочено, че с плащането е погасена държавна такса в размер на 455 лв. При
съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на
задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото съдебните разноски не са
ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по
делото. Тяхната дължимост се преценява с постановяването на крайният
съдебен акт, с оглед на това дали искът е основателен, дали ответникът е дал
повод и дали са налице основанията за присъждането им.
С оглед на това следва да се приеме, че с извършеното плащане е погасено
цялото задължение и на двете ответници. С плащането от 05.02.2024 г. са
погасени задълженията за доставена топлинна енергия в имота, задължението
за дялово разпределение, както и дължимите лихви към тях, а с плащането от
29.11.2024 г. е погасено е задължението за законна лихва.
Доколкото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право и
доколкото претендираните от ищеца задължения са погасени, поради плащане
в хода на процеса, така предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като
погасени в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски, тъй като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Дължимостта
на съдебните разноски се установява с влязло в сила решение по делото,
поради което не е възможно погасяването им в по-ранен момент. Ищецът е
заплатил 450 лв. за държавна такса, както и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено в минимален размер от 100
лв. С оглед на това ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски
на ищеца в общ размер на 550 лв.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б срещу М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: Гр. С и Р. М. Д. - Б, ЕГН
**********, с адрес: Гр. П искове с правни основания 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
3
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
осъждането на ответниците да заплатят сумата в размер на 1320,33лв., от
които 1072,71лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот с адрес: гр. С, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба (25.07.2023 г.) до окончателното изплащане на
сумите, 219,18лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 05.07.2023г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.06.2020г. - м.04.2021г. в
размер на 22,59лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба (25.07.2023 г.) до окончателното изплащане на сумите и
5,85лв. мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 05.07.2023г. в условията на разделност при равни квоти за
всяка от ответниците, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: Гр. С и Р. М. Д. - Б, ЕГН
**********, с адрес: Гр. П да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс сумата в
размер на 550 лв., представляващи разноски по настоящето дело.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървсис“ ЕООД,
ЕИК: *********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4