Решение по дело №2243/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14626
Дата: 29 юли 2025 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20241110102243
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14626
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110102243 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника му адв. Д. М., против „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н..
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит № 1137558 от 18.03.2022 г. По силата на
горепосочения договор ответникът е предоставил на ищеца сумата от 3 000 лв., която той се
е задължил да върне в срок от 18 месеца, както и да заплати възнаградителна лихва в размер
на 1 050 лв. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителството на
„Ferratum Bank“. При погасяване на кредита, ищецът е заплатил и възнаграждение по
договора за поръчителство в размер на 2 970 лв.
В исковата молба се излагат подробни доводи за нищожността на целия договор за
потребителски кредит и на разпоредбата на чл. 5 от него, като противоречащ на
императивни материалноправни норми и съдържащи неравноправни клаузи.
Като излага тези факти и съображения, М. К. моли да бъде прогласена нищожността
на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1137558 от 18.03.2022 г., при
условията на евентуално на клаузата на чл. 5 от същия договор, и да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 5 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство,
като платена на нищожно основание, който иск е предявен частично от цялата сума в размер
на 2 970 лв.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и допускането
и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца депозира писмено
становище, с което поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не
ангажира допълнително доказателства. Моли за допускане на изменение на размера на
предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва доводите, че договорът за
потребителски кредит е сключен в противоречие с нормите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и твърди,
че годишният лихвен процент и годишния процент на разходите в договора са съобразени с
императивните нормативни изисквания. Твърди, че възнаграждението по договора за
гаранция е получено от трето лице, не от ответника. Сочи, че сключването на договор за
поръчителство (гаранция) с „Ferratum Bank“ не е условие за сключване на договора за
паричен заем, а на ищеца е дадена възможност да посочи друг поръчител. Ищецът се е
съгласил изрично с всички клаузи на договора за паричен заем, както и със сключването на
договор за поръчителство с „Ferratum Bank“. Претендира, че възнаграждението, чието
връщане иска ищецът, е платено въз основа на договорно правоотношение, различно от
това, възникнало между М. К. и ответното дружество.
С отговора ответникът представя писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество поддържа
направените в отговора възражения.
С протоколно определение от 12.11.2024 г. е допуснато изменение (увеличение) на
размера на осъдителния иск, като същия се счита предявен за сумата 706,20 лв., от които
496,20 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство и 210 лв. – такси.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. първо и чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 5 от процесния договор, факта на плащане на
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването й по валидни договорни клаузи.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ 1137558 от 18.03.2022 г., по който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на
3 000 лв.
Видно от приложения и приет по делото като писмено доказателство договор за
потребителски кредит № 1137558 от 18.03.2022 г. последният е сключен при следните
параметри- ГПР в размер на 49,66 %, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на
0,00 %, сумата по кредита следва да се погаси чрез плащането на осемнадесет вноски в срок
до 09.09.2023 г.
От представените по делото общи условия на „Фератум България“ ЕООД се
установява, че в т. 12 от същите е посочено правото на отказ от договора, както и редът за
неговото упражняване. В т. 16.2 от общите условия е посочено, че в случай, че ако
дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството,
последното има право в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането
(получателят на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това
заемателя. Със сключването на Договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за
извършването на тези действия от дружеството. В т. 5 от Договора за потребителски кредит
е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителството предоставено от „Фератум Банк“ в
полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен заема. Видно е от съдържанието на приетия като
доказателство по делото договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и
„Фератум Банк“ е видно, че уговореното възнаграждение за поръчителството е в размер на
2
2 970 лв. Възнаграждението е платимо на месечни вноски, заедно с вноските по договора за
кредит.
От основното и допълнителното заключения на съдебно-счетоводната експертиза,
които не са оспорени от страните и се кредитират от съда като обективни и компетентни,
ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество следните суми по договора за кредит:
3 000 лв. – главница, 194,76 лв. – лихви и 210 лв. – такси, а по договора за гаранция – сумата
от 496,20 лв. М. К. е погасил задълженията си предсрочно. Експертът дава заключение, че
годишният процент на разходите, с включени с него възнаграждение по договора за
поръчителство и такса, възлиза на 250,59 %. Според допълнителното заключение на
експертизата в счетоводството на ответното дружество липсват надлежни счетоводни
документи (платежно нареждане), които да удостоверяват, че „Фератум България“ ЕООД е
превело по сметка на „Фератум Банк“ възнаграждението по договора за поръчителство,
което е получило от М. К..
От изложеното съдът стига до извода, че по делото се установи по безспорен начин,
че между страните има сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по който
ищецът като кредитополучател е усвоила предоставената му от ответното дружество сума и
е погасил кредита с плащане. Не се спори, че с клауза от договора кредитополучателят се е
задължил да сключи и договор за поръчителство и да заплати възнаграждение за гаранта.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е
обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са
от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представените
по делото доказателства е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, включително разходите по кредита. В
последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което съдът
намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Както бе установено по-горе, договорът за кредит съдържа клауза, задължаваща
заемополучателят да обезпечи задължението си с поръчителство и да заплати
възнаграждение на поръчителя. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на
поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
3
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Несъмнено задължението за заплащане от ищцата на възнаграждение за
поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна
услуга, която произтича от договора за кредит.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй
като това задължение е предвидено и в Договора за кредит, сключен между страните.
Доколкото в процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че ГПР в договора е неправилно посочен, което
води до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което представлява
основание за нищожност на процесния договор съгласно чл. 22 ЗПК.
Поради изложените съображения, съдът намира, че сключеният Договор за
потребителски кредит № 1137558 от 18.03.2022 г., включително клаузата на т. 5 от него, са
нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради противоречие на закона, а именно
разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което установителната искова
претенция е основателна.
Осъдителният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД е основателен
до размера на сумата от 496,20 лв., представляваща платено на нищожно основание
възнаграждение за поръчителство. По изложените по-горе съображения съдът прие, че
процесният договор за кредит е нищожен, поради което ищецът – кретитополучател дължи
връщането само на главницата. В този смисъл, платеното възнаграждение се явява
недължимо платено и ответникът дължи неговото връщане. Съдът намира за неоснователни
доводите на ответното дружество, че сумата не е в неговия патримониум – заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, което експертът поддържа и в открито съдебно
заседание, установи, че не са налице доказателства в счетоводството на „Фератум България“
ЕООД, че то е превело възнаграждението по договора за гаранция на „Фератум Банк“. В
този смисъл, съдът счита, че се доказа, че именно ответникът се е обогатил неоснователно с
полученото на нищожно основание възнаграждение.
По отношение на претенция за връщане на сума над горепосочената такава от 496,20
лв. съдът не дължи произнасяне. С първоначалната искова молба и с уточнителната молба,
ищецът претендира връщане на даденото на нищожно основание възнаграждение по
договор за гаранция, но не и връщане на други суми, които е платил по процесния договор
за кредит. В открито съдебно заседание на 12.11.2024 г. е допуснато изменение единствено
на размера на иска, но не и на фактите, които се основава или неговия петитум (такова
изменение би било недопустимо след приключването на първото по делото заседание). Ето
защо, претенцията по чл. 55 от ЗЗД има за предмет само недължимо платеното
възнаграждение по договор за поръчителство и за същото следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца. Той е направил разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 100 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер
на 300 лв. С оглед основателността на исковете и на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като съдът намира, че с оглед материалния интерес по делото и фактическата
и правна сложност на същото, следва да бъде определен адвокатски хонорар в размер на 500
лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
По иска, предявен от М. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н. ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1137558 от 18.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на М. В. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ..., на основание чл. 55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД сумата от за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 496,20 лв. (четиристотин деветдесет
и шест лева и двадесет стотинки), представляваща възнаграждение за поръчителство,
платено на нищожно основание – чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 1137558 от 18.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на М. В. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ... сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени от
ищеца разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ
********* сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатски хонорара за
предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5