РЕШЕНИЕ
№
422
гр. Враца, 29.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.11.2021г.
/ шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №418
по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е въз
основа на постъпила касационна жалба от Комисия за финансов надзор гр.София,
депозирана чрез пълномощника А.Г. против РЕШЕНИЕ № 260188/27.05.2021г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №240
по описа за 2021г., с което е отменено издаденото от касатора НП №Р-10-85/04.02.2021г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата
отмяна и потвърждаване на наказ.постановление по изложени съображения в
жалбата. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от другата страна.
В с.з. касаторът, чрез процесуалния си
представител * И.Г. моли за решение, с което да се отмени обжалваното решение,
като неправилно и незаконосъобразно, по мотиви подробно изложени в касационната
жалба. Счита, че решението не е мотивирано и съдът погрешно е приел, че няма
извършване на административно нарушение. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и за двете
съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител * Л.Я., в писмен отговор и
писмено становище по делото оспорва
жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно и като такова да остане в сила, за което се излагат съображения.
Участващият в
касационното производство прокурор дава мотивирано заключение
за основателност на жалбата, а решението на РС намира за неправилно.
Споделя изложените в касационната жалба съображения. Налице е извършено
нарушение, като волята на страните в случая следва да бъде извличана от
действията по извършените преводи, които са направени без възражения и приетите
суми, а не чрез събиране на гласни доказателства и то от разпит на свидетели,
които са свързани със съответните дружества.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения от страните и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218,
ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на
разглеждане пред РС-Враца е било
издаденото от председателя на КФН НП №Р-10-85/04.02.2021г. за налагане на имуществена санкция в размер на 10 000лв. на
ответника на основание чл.31,
ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗДСИЦ /отм. ДВ бр.21/2021г., в сила от
16.03.2021г./. Отговорността на
дружеството е била ангажирана за това,
че в нарушение на
разпоредбите на ЗДСИЦ е сключило
на 10.12.2019г. с „Е.“ ЕООД ***, което не е банка, сделка за
получаване на заемни средства, с което е нарушило чл.4, ал. 2 вр. чл.21,
ал.2 от закона, тъй като тази сделка не е разрешена. Съдът е проявил
процесуална активност и е събрал относими към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил
фактическата обстановка, а именно: „И.П. АДСИЦ“ има издаден лиценз за извършване на дейност
като дружество със специална инвестиционна цел /ДСИЦ/, което инвестира
паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти. На
25.07.2011г. санкционираното дружество
сключва с „Е.“ ЕООД ***/старо наименование и адрес „М.“ ЕООД-***/, което не е
кредитна институция, договор за заем, по силата на който при условията на кредитна линия се
предоставя сума 200 000 лева, която
сума заемателят усвоява когато е необходимо. С последващи 6 бр. анекси, срокът на договора е удължаван
периодично/последно до 25.07.2021г./. Променян е и размера на заема, като с
анекс №2/28.06.2013г. размера по заема е бил увеличен на 500 000 лева, а с
анекс №3/15.01.2014г. лимитът е отпаднал и е уговорено първоначалния размер да
не се фиксира със сума и парични средства да се предоставят при необходимост от
такива за разплащане.
Безспорно е, че на 10.12.2019г.
от ответника е преведена сумата 3 000лв., с посочено правно основание „получен заем по
договор за заем“, който превод АНО е
приел за самостоятелен договор за заем,
определил го е като административно нарушение, за което наложил съответна имуществена
санкция. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица,
в сроковете по чл.34 ЗАНН, съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и описанието на нарушението така
както е направено не накърнява по никакъв начин правото на нарушителя, правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
адм.нарушение. Изследвайки материално-правната законосъобразност на оспореното
НП, въззивният съд е приел, че не е извършено нарушение на чл.4, ал.2 вр.
чл.21, ал.2 ЗДСИЦ, като е мотивирал
същото и е приел оспореното пред него НП за незаконосъобразно, поради
което го е отменил.
Касационният състав
не възприема изводите на въззивния съд за
неправилно прилагане на закона при издаването на оспореното НП, независимо от
правилно установената фактическа обстановка.
Не се спори, че на
10.12.2019г. е преведена сумата 3 000лв.
и че тази сума е дадена в заем,
такова основание е вписано и при направения превод. От събраните по делото
доказателства е видно, че ответника е
осъществил състава на адм.нарушение визирано в НП, налице са всички
съставомерни елементи, квалифициращи извършеното от ответника като нарушение на
чл.4, ал.2 ЗДСИЦ /отм./. Нормата е императивна и забранява на ДСИЦ да извършват
други търговски сделки извън посочените в ал.1
и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако не са позволени
от специалния закон. Осъществяването
на сделки за заем на парични средства от търговски
дружества, които не са банкови институции,
не е позволено от закона и такъв извод се прави от разпоредбата на
чл.21, ал.2 ЗДСИЦ/отм./, която норма е
свързана с нормата на чл.4, ал.2. От информацията включена в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица е видно, че предметът на дейност на
„Е.“ ЕООД ***, ЕИК ********* не включва никоя от дейностите, предвидени в чл.2,
ал.1 ЗКИ, нито пък дружеството притежава лиценз за осъществяване на банкова
дейност. Следователно дружеството не е
кредитна институция и не може да отпуска банков кредит. Ето защо, като е превело
на
10.12.2019г. парични средства в размер на 3 000 лева по договор за
заем с „Е.“ ЕООД, което не е банка ответника е нарушил разпоредбата на чл.4,
ал.2 вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ. Налице е осъществена сделка за заемане на парични
средства с реалното превеждане на посочената по-горе сума, в нарушение на правилата
и нормите, разписани в ЗДСИЦ. В Търговския закон /ТЗ/, чиито разпоредби определят правилата, на които следва да се
подчиняват търговските дружества при
осъществяване на сделки между тях, е
предвидено, че за действителността на търговските сделки е необходима писмена
или друга форма, само в случаите, предвидени в закон. В ТЗ не са уредени отношенията между търговците при сключване на
договори за заем, поради което при
наличието на препращащата разпоредба на чл.288 изр.първо от ТЗ към гражданското
законодателство, в тези случаи ще важат правилата на ЗЗД относно договорите за
заем. В гражданското право безпротиворечиво се приема, че договорът за заем е
реален, за действителността му не се
изисква специална форма и същият се
счита сключен с предаването на заеманата сума.
В случая не може да
се приеме, както е приел въззивният съд, че процесния превод осъществен на
10.12.2019г. би следвало да се разглежда като превод по сключения през 2011г.
договор. Видно от сключения анекс №3/15.01.2014г. е уговорено
заемът да не бъде ограничаван с лимит, поради което следва да се приеме, че
всяко предоставяне на парични средства представлява нов заем и
отделно нарушение.
Имуществената санкция
е наложена въз основа на съответната
санкционна норма, в минималния предвиден размер, което я прави и справедлива.
Административнонаказателното производство е проведено при действието на ЗДСИЦ от 2003г., който е отменен с влизането
в сила на ЗДСИЦДС на 16.03.2021г., но в сега действащия закон няма
разпоредби, свързани с установеното нарушение и наложената имуществена санкция,
които да са по-благоприятни за нарушителя.
В чл.5, ал.2 от сега действащия закон е предвидено, че дружествата със
специална инвестиционна цел не могат да извършват други дейности, извън
посочените в ал.1 , освен ако не са разрешени от закон. Понятието „дейност“ е
по-широко от понятието „търговска сделка“, като последната се явява част от дейността, поради което не може да се приеме, че тази забрана е отпаднала при сега действащото
законодателство. Възможността на дружествата със специална цел да получават
кредити само от банкови институции е
посочена в чл.26, ал.2 от ЗДСИЦДС. Санкционната норма на чл.31, ал.3, т.2 от отменения закон е възпроизведена и в нормата на чл.65, ал.3, т.2 ЗДСИЦДС и за
същото нарушение предвижда същото по размер наказание.
Не са налице и
основанията за прилагане на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй
като случаят не може да се приеме за
маловажен, тъй като поради формалността на нарушението не следва да се
изследва въпроса дали от него са
настъпили вредни последици, както и че то не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. По отношение на дружествата
със специална инвестиционна цел законодателят е предвидил по-високи изисквания
и ограничения, спазването на които е гаранция за стабилност на финансовите
отношения в страната. Като е достигнал до други изводи и е приел оспореното
пред него НП за незаконосъобразно, вследствие на което го е отменил, въззивният
съд неправилно е приложил материалният закон и е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен.
След отмяната на решението
касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като
при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се
налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са
достатъчни. По изложените по-горе съображения
оспореното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора и своевременно направено искане пред въззивната и касационната инстанция,
на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
/двеста/ лв. за двете инстанции съобразно чл.27е от Наредбата за правната помощ
вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.144 АПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2
АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №260188/27.05.2021г., постановено по АНД
№240 по описа на Районен съд Враца за
2021г., с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление №Р-10-85/04.02.2021г., издадено
от Председателя на Комисия за финансов надзор гр.София, за налагане на имуществена санкция в размер
на 10 000 /десет хиляди/лева на „И.п.“ АДСИЦ *** и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №Р-10-85/04.02.2021г.,
издадено от Председателя на
Комисията за финансов надзор гр.София, за налагане на имуществена санкция в размер на 10 000/десет хиляди/
лева на
„И.п.“ АДСИЦ ***.
ОСЪЖДА „И.п.“ АДСИЦ *** да заплати на Комисия
за финансов надзор гр.София сумата 200 /двеста/лв., юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.