Определение по дело №1212/2016 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 1351
Дата: 30 май 2017 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20161620101212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Лом, 30. 05. 2017 год. 

 

            ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в закрито съдебно заседание на тридесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1212 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Съдът на основание чл.140 ГПК, след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира следното:

 

Предявни са съединени искове от: К.Ж.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.К.,***, срещу Н.Ж.К., ЕГН **********,***.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са наследници на Съвета Каменова Ж.,***, поч. 01.04.1999 год., като по наследство от нея са останали два земеделски имота в землището на с. Смирненски, обл. Монтана:

1.     Нива от 8,46 дка, трета категория, м. Калугера, имот № 119014 по картата на землището и

2.     Зеленчукова култура от 0,332 дка, трета категория, м. Барата, имот № 084075 по картата на землището.

Твърди се, че имотите са били възстановени на общата наследодателка след смъртта й, с Решения № 1С/05.05.2000 год. и № 1С/29.09.2000 год. и от тогава единствено ищецът ги владее като свои, с намерение да стане собственик.

Това си намерение бил демонстрирал чрез сключването на арендни договори за имот № 119014 и получаването на рента за имота, като така е станал техен едноличен собственик по наследство и давност.

През 2012 год. бил изготвил необходимите документи за да се снабди с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, но не успял да финализира намерението си.

За това се иска:

Да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е станал собственик по наследство и давност на горепосочените имоти, като НЕ БЪДЕ допусната делба по отношение на тези имоти.

Алтернативно се иска да бъде допусната делба на двата описании мота, между страните, при равни права.

В определението си за насрочване на делото предходният съдебен състав е приел, че е сезиран с иск за делба, като същевременно е дал на ищеца възможност да уточни делбен иск ли предявява или установителен иск за собственост по наследство и давност.

Същевременно предходният съдебен състав служебно е изискал Нотариален акт за собственост № 12, т. ХХІ, рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, с който ответницата е призната за с обственик на процесните имоти по наследство и завещание. Приложени са копие от саморъчно завещание, с дата 13.12.1998 год., както и Протокол от 16.10.2014 год. на Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, за обявяването му.

С Определение от 05.01.2017 год. настоящият съдебен състав е приел, че исковата молба е нередовна и отново е оставил делото без движение, като е дал конкретни указания.

С допълнителна молба ищецът, чрез проесуалния си представител е уточнил, че предявява три обективно съединени иска:

1.     Иск по чл. 42, б. «б», вр. чл. 24 и 25, ал. 1 от ЗН – за обявяване нищожността на саморъчното завещание от 13.12.1998 год. на Съвета Каменова Жекова, б.ж. на с. Фурен, обл. Враца – тъй като не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН;

2.     Иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС – за установяване, че ищецът е собственик по наследство и давност на двата процесни имота, описани по-горе и

3.     Иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на издадения в полза на ответницата нотариален акт № 12, т. ХХІ, рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС.

 

Не се уточнява поддържа ли се евентуално предявеният делбен иск в това производство.

 

            Исковете са допустими – налице е интерес от търсената с тях защита;

Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;

Съдът е разпоредил препис от уточняващата допълнителна искова молба да бъде изпратена на ответницата, като й е дал възможност в едномесечен срок да изрази становище по уточнените искове и да ангажира доказателства в подкрепа на евентуалните си възражения.

Книжата са редовно получени от нея при отказ и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна не е подала писмен отговор и не е изразила становище по исковите претенции.

Нови доказателствени искания от ищеца не са направени.

Предходният съдебен състав вече е приел представените с исковата молба и изисканите от съда служебно писмени доказателства.

 

            Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА исковата молба от К.Ж.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.К.,***, срещу Н.Ж.К., ЕГН **********,***.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА най-късно в първото открито съдебно заседание да уточни поддържа ли първоначално предявеният евентуален делбен иск.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 28.06.2017 г. от 10,00  часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД по делото:

 

Съдът е сезиран с обективно съединени искове:

1.     Иск по чл. 42, б. «б», вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН – за обявяване нищожността на саморъчното завещание от 13.12.1998 год. на Съвета Каменова Жекова, б.ж. на с. Фурен, обл. Враца – тъй като не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН;

2.     Иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС – за установяване, че ищецът е собственик по наследство и давност на двата процесни имота, описани по-горе и

3.     Иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на издадения в полза на ответницата нотариален акт № 12, т. ХХІ, рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са наследници на Съвета Каменова Ж.,***, поч. 01.04.1999 год., като по наследство от нея са останали два земеделски имота в землището на с. Смирненски, обл. Монтана:

1       Нива от 8,46 дка, трета категория, м. Калугера, имот № 119014 по картата на землището и

2.     Зеленчукова култура от 0,332 дка, трета категория, м. Барата, имот № 084075 по картата на землището.

Твърди се, че имотите са били възстановени на общата наследодателка след смъртта й, с Решения № 1С/05.05.2000 год. и № 1С/29.09.2000 год. и от тогава единствено ищецът ги владее като свои, с намерение да стане собственик.

Това си намерение бил демонстрирал чрез сключването на арендни договори за имот № 119014 и получаването на рента за имота, като така е станал техен едноличен собственик по наследство и давност.

През 2012 год. бил изготвил необходимите документи за да се снабди с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, но не успял да финализира намерението си.

 

            Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

            За това, предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения.

            Относно доказателствената тежест:

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

По предявеният положителен установителен иск за собственост, в тежест на ищеца е, при пълно и главно доказване да установи изтеклата в негова полза придобивна давност.

Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост /в случая ищецът/, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.

Тук тежестта на доказване също е на ищеца.

Относно иска по чл. 42, б. «б», вр. чл. 25, ал. 1 ЗН: тъй като процесното завещание, макар да не е представено от ответницата, е актът, от който тя черпи правата си, доказателствената тежест да установи неговата идентичност при пълно и главно доказване е нейна.

 

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

               На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

 

 

 

Р. СЪДИЯ: