№ 4355
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110203286 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. В. П. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6340204, издаден от СДВР за това, че на 08.08.2022г. в 19:43 часа в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ до № 459, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Вл.
Вазов“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „****” с
рег. № *** се движил със скорост от 79 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на Т. В. П. е наложена „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на Т. В. П. се твърди, че Електронният фиш е неправилен,
незаконосъобразен, съставен в нарушение на административно – производствените правила
и на материалния закон. Иска се СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.
В писмо с вх. № 66217 от 10.03.2023г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово
разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно
постановление и се посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
1
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на
Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че
конкретното нарушение е установено и заснето с преносима мобилна система за
видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1197, която е преминала последваща метрологична
проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по
безспорен и категоричен начин. По делото били представени достатъчно писмени
доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно
изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били
допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен
фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 66217 от 10.03.2023г. се казва още,
че техническо средство тип „CORDON“ M2 е одобрен тип средство за измерване предвид
чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление на
Министерски съвет (ПМС) № 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се отбелязва, че
Електронен фиш Серия К № 6340204/2022г. е издаден след като е влязъл в сила Електронен
фиш Серия К № 4639590/27.03.2021г., връчен на 24.04.2021г. Посочва се, че собственикът
на моторното превозно средство (МПС) не е подавал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Т. В. П. се явява лично в съдебното
заседание на 30.05.2023г. и заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения
пред СРС П. пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на Електронния фиш като
незаконосъобразен. Според жалбоподателката по делото липсва снимково изображение на
участъка на пътя по време на установяване на твърдяното нарушение и доколкото пътят е
трилентов, било възможно да са се движели автомобили и в трите ленти. Изказват се
съмнения дали автоматизираното техническо средства или система (АТСС) е установило
точно скоростта на управляваното от П. превозно средство. Твърди се, че наличната по
делото снимка е в много близък план и от нея не може да се установи пътната обстановка
при установяване на твърдяното нарушение.
Т. П. представя и писмено становище. В него се посочва, че е нарушен редът и
условията при използване на АТСС, регламентиран в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Според жалбоподателката мястото на нарушението, посочено в процесния Електронен фиш
не съответства на мястото на нарушението, отбелязано на изображението на снимката от
АТСС и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система,
тъй като в Електронния фиш било записано „до № 459“, а на снимката и в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система пишело само „№ 459“. От
тук се прави извод за липса на реквизит по чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и за липса на
Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и система за контрол на правилата за
движение по пътищата. Според жалбоподателя доколкото в Протокола за използване на
2
автоматизирано техническо средство или система е записан номер на служебен автомобил
(СВ 3600 ТА), а това се попълвало само, ако АТСС е мобилно и е в автомобила, както и с
оглед наличната по делото снимка на служебния автомобил, П. прави извод, че АТСС не е
работило при стационарен режим и съответно е налице забраната за издаване на Електронен
фиш съгласно чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Изтъква се, че в Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система не били записани броят
на свалените статични изображения/видеозаписи от АТСС, на каква компютърна
конфигурация се съхранява информацията, в коя структура/звено, данни за лицето, приело
протокола за използване на АТСС и свалило броя на статичните изображения/видеозаписи.
Поради това се претендира, че не бил спазен редът за сваляне и съхранение на записите,
както и като цяло редът за използване на АТСС. В писменото становище се твърди още, че
по делото не били представени доказателства и относно реда за поставяне на АТСС
съобразно чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Критикува се и това, че по
делото не били приложени доказателства, че служителите, вписани в Протокола по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и Ежедневната форма на отчет са преминали
през обучение за работа с АТСС. Според жалбоподателката има противоречие и между
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система и
Ежедневната форма на отчет. Поради това се твърди, че Електронният фиш е
незаконосъобразен и издаден в нарушение на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради
което се иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС в съдебното заседание
на 30.05.2023г. и не взема становище по спора.
По делото има приложени писмени бележки с вх. № 141214 от 19.05.2023г.от юрк.
Алипиева, в които се твърди, че жалбата на Т. П. е неоснователна, необоснована и
недоказана. Претендира се за спазване на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 от ЗДвП. Твърди се
нарушението да е установено с автоматизирано техническо средство CORDON M2-1197,
работещо в отсъствие на контролен орган, преминало първоначална и последваща
метрологична проверка. Процесуалният представител на СДВР се позовава и на чл.189,
ал.15 от ЗДвП и иска съдът да кредитира снимковия материал като годно веществено
доказателствено средство за установяване на нарушението. Претендира се за
законосъобразно приложение на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, като се сочи, че
повторността е обусловена от Електронен фиш, който е влязъл в сила на 19.08.2022г.
Претендира се за правилно индивидуализиране на наказанието. В писмените бележки се
цитира и §6, т.65 от ДР на ЗДвП, като се твърди, че административното обвинение е
доказано от обективна и субективна страна. Изтъква се обществената опасност на деянието
и се иска СРС да потвърди процесния Електронен фиш, както и да присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на евентуално
поискано адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
3
Лек автомобил „****” с рег. № *** е собственост на Т. В. П..
Срещу Т. В. П. бил издаден Електронен фиш Серия К № 4639590 от ОДМВР -
Благоевград, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП й било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 27.03.2021г. в 10:38 часа в обл. Благоевград по път II-
19, км.10 в с. Градево, в посока към гр. Банско, при разрешена скорост за населено място 50
км/час, сигнализирано с пътен знак Д-11 и установена с техническо средство АТСС – ARN
CAM S1, след приспаднат толеранс в полза на водача, лек автомобил „****“ с рег. № *** се
е движил със скорост от 61 км/час. Този Електронен фиш е връчен на П. на 24.04.2021г. и е
влязъл в законна сила на 19.08.2021г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 4639590, а
именно на 08.08.2022г. в 19:43 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ до № 459 с
посока на движение от Околовръстен път към бул. „Вл. Вазов“ лек автомобил „****” с рег.
№ *** се движил със скорост от 82 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час в
населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 08.08.2022г. била установена
и заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
MD1197. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване
на типа до 13.06.2027г. На 15.03.2022г. тази видео-радарна система е преминала проверка, за
която е издаден Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-45236 от 09.08.2022г. за времето от 18:45 часа до 20:30 часа на
08.08.2022г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON с №
MD1197, за която е издаден Протокол № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за
експлоатация до 15.03.2023г. е била позиционирана в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“
до № 459, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от Околовръстен
път към бул. „Вл. Вазов“, при посока на задействане – приближаване на МПС и при
стационарен режим на измерване. Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място
било 50 км/час за населено място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 6340204, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на Т. В. П. е наложена „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че нарушението е извършено на 08.08.2022г. в 19:43 часа в гр. София по бул.
„Ботевградско шосе“ до № 459 с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Вл.
Вазов“ при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост
4
от 79 км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 29 км/час, като
нарушението е извършено с лек автомобил „****“ с рег. № *** и е установено с АТСС -
CORDON M2.
Този Електронен фиш е връчен на Т. В. П. на 01.02.2023г. и е обжалван с жалба,
подадена по пощата (чрез ЕКОНТ) на 14.02.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 4 и лист
12 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „****” с рег. № *** (лист 5 от
делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 6 от
делото); Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. (лист 7 от делото); справка в
сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на
вписване В-46 (лист 8 от делото); Решение за одобрение на типа средство за измерване (лист
9 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-45236 от 09.08.2022г. (лист 11 от делото); справка от информационната
система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 6340204 (лист 13 от делото);
справка за нарушител/водач (лист 14 от делото); Ежедневна форма на отчет от 08.08.2022г.
(лист 15 от делото); разписка за получаване на Електронен фиш Серия К № 6340204 (лист 16
от делото); Електронен фиш Серия К № 4639590, издаден от ОДМВР - Благоевград (лист 17
от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия
К № 4639590 (лист 18 от делото); писма от Столична община с вх. № 135584 от 16.05.2023г.
и с вх. № 139350 от 18.05.2023г. с приложена схема (лист 31 и лист 34-36 от делото); писмо
от ОПП-СДВР с вх. № 138240 от 17.05.2023г. (лист 32 от делото); писма от Български
институт по метеорология с вх. № 142549 от 22.05.2023г. и с вх. № 146158 от 25.05.2023г. - с
приложени Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване и Ръководство за експлоатация на
многоцелева фото-радарна система CORDON-M2 (лист 41-55 и лист 56-64 от делото), както
и плик от жалба.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-45236 от 09.08.2022г. и Ежедневната форма на отчет от 08.08.2022г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 11 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническото средство,
както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е било 50 км/час
за населено място. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 15 от делото) се
установява, че на същото място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45236 от
5
09.08.2022г.) е било разположено техническо средство CORDON M2, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50 км/час за населено
място. Доколкото мястото, посоката на движение, часовия диапазон, вида на техническото
средство, вписани в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-45236 от 09.08.2022г. и в Ежедневната форма на отчет от
08.08.2022г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи
обстоятелства.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метеорология с вх. №
142549 от 22.05.2023г. и с вх. № 146158 от 25.05.2023г., както и на приложените по делото
Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на одобрените за
използване типове средства за измерване, Ръководство за експлоатация на многоцелева
фото-радарна система CORDON-M2, справка в сайта на Български институт по метрология
за вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46 и Решение за одобрение на
типа средство за измерване, както и от Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45236 от 09.08.2022г. се доказва, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено
съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически
годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на
лист 11 от делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от
проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. и в същия смисъл са и писмата от Български
институт по метрология на лист 41 и лист 56 от делото, следва, че посоченото в Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45236 от
09.08.2022г. АТСС е именно видео-радарната система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON M2 с № MD1197, вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г.
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-45236 от 09.08.2022г. техническо средство (CORDON
№ MD1197) фигурира и в снимковия материал на лист 4 от делото. Това означава, че
именно това техническо средство е било използвано при заснемането на процесното
нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено
процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е
било годно да заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 4 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
6
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът, както и това, че е
установена скоростта именно на заснетия автомобил. Приложеният по делото снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Между снимката на лист 4 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 11 от
делото има припокриване не само относно вида и номера на техническото средство, но и
касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение,
че снимката на процесния автомобил е направена именно с техническото средство, описано
в кредитираните по-горе писмени доказателства. Приложената на лист 4 /лице и гръб/ от
делото снимка съдържа конкретизация на мястото на нарушението - улица, номер, посока на
движение на превозното средство. Това място (посочено на лист 4-гръб от делото) изцяло
съвпада с посоченото в обжалвания Електронен фиш място на извършване на нарушението,
както и с мястото в Ежедневната форма на отчет. Поради това съдът счита, че
неоснователно в писменото становище на жалбоподателя се твърди, че има несъответствие в
мястото на нарушението между това, което е посочено на снимката и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система и мястото, отбелязано в
Електронния фиш. Първо – посочването само на номер (№ 459, както е в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45236 от
09.08.2022г.) или „до номер 459“ (както е в процесния Електронен фиш, снимката на лист 4
от делото и в Ежедневната форма на отчет на лист 15 от делото) не е съществено
противоречие или разминаване. Ориентирът е „номер 459“ на бул. „Ботевградско шосе“.
Изрази като „до“, „пред“, „срещу“, „зад“ и пр. не променят съществено информацията
относно мястото, което в случая е индивидуализирано с име и номер на булеварда. Второ –
дори и да има известно несъответствие между Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45236 от 09.08.2022г. (от една страна) и
Електронния фиш, снимката и Ежедневната форма на отчет (от друга страна), съдът счита,
че с оглед тъждеството на останалите обстоятелства, записани в цитираните документи,
следва да се приеме, че те се отнасят до един и същ казус.
Гореизложеното показва, че неоснователно П. пледира за липса на реквизит по
чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и за липса на Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.).
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 12
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано
АТСС, вкл. и че мястото е „населено“, както и че не е имало пътен знак В-26 за въвеждане
7
на ограничение на скоростта на движение, различна от общоважимото ограничение на
скоростта до 50 км/час в населено място.
Макар да е вярно твърдението на жалбоподателката, че снимката на лист 4 от делото
е в много близък план и от нея да не може да се установи пътната обстановка, това не
означава, че процесното нарушение не може да бъде доказано с тази снимка, тъй като
АТСС, с което е направена тази снимка, има вградени опции за разпознаване на
регистрационния номер на МПС-то, поради което е без значение колко ленти е пътят и дали
до автомобила на П. са се движили и други превозни средства. Поради това е неоснователно
възражението на жалбоподателката, че не било доказано дали техническото средство е
установило точно скоростта на управляваното от нея превозно средство.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 11 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45236 от 09.08.2022г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В
него е посочено, че датата на използване на техническото средство е 08.08.2022г.; че
документът е регистриран под № 4332р-45236 на 09.08.2022г.; посочени са имената и
подписите на лицата, които са разположили АТСС, респ. проверили въпросния Протокол.
Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и при стационарен режим на
измерване. Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения, номерата на първото
и на последното изображение, вида и номера на ползваното техническо средство, както и
това, че то е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 09-СГ-
ИСИС от 15.03.2022г. с годност за експлоатация до 15.03.2023г. Коментираният тук
Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 12 от делото), поради което СРС
приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Макар в Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. да
съществува изискване за посочване в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система на броя на „свалените“ статични
изображения/видеозаписи от АТСС; компютърната конфигурация, на която се съхранява
информацията; в коя структура/звено и лицето, приело Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система, в случая липсата на тези реквизити на
лист 11 от делото не е съществено процесуално нарушение, тъй като в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45236 от
09.08.2022г. е посочено, че информацията е автоматично прехвърлена чрез 3G/4G от
CORDON.
Настоящият съдебен състав не споделя и аргументите на Т. П. относно това, че АТСС
не е работило при стационарен режим и че е имало забрана в конкретния случай за издаване
на Електронен фиш, тъй като от протокола на лист 11 от делото се вижда, че АТСС е
работило при стационарен режим на измерване. От лист 12 от делото се вижда, че
техническото средство е било разположено извън служебния автомобил с рег. № СВ 3600
8
ТА. Според чл.11, ал.2, изр.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Електронен фиш не се
издава единствено, ако нарушението е установено с мобилно АТСС „във време на
движение“. В конкретния случай нарушението не е установено „в движение“, а при
стационарен режим на измерване. За това свидетелства не само снимката на лист 12 от
делото и Протоколът на лист 11 от делото (в който е посочено изрично, че режимът на
измерване е „стационарен“, като няма начало и край на контролирания участък, както
изисква чл.10, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. „при контрол във време на
движение с мобилно АТСС“), но и снимката на лист 4 от делото – доколкото на нея няма
данни за скоростта на служебния автомобил, каквото е изискването на чл.11, ал.3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. Според чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
всяко използване на мобилно АТСС се попълва Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Това, че в Протокола на лист 11 от делото е записан
номерът на служебния автомобил (СВ 3600 ТА) не означава, че измерването на скоростта е
станало в движение, тъй като за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват
служебни автомобили, които както могат да се движат в пътнотранспортния поток, така и
такива, които работят на място за контрол, като мобилното АТСС може да е разположено и
временно на участък от пътя (чл.11, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). Поради
това СРС приема за неоснователни доводите на жалбоподателката за приложимост в
конкретния случай на чл.11, ал.2, изр.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., респ. работа
на конкретното АТСС „в движение“.
Недоказани са и възраженията на П., базирани на чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Анализът на местата на контрол с АТСС не е част от предмета на доказване
по делото, поради което и непредставянето на доказателства относно реда за поставяне на
АТСС не влече след себе си недоказаност на процесното административно нарушение.
Поради същите съображение СРС не счита, че за решаването на конкретния правен спор
следва да се доказва (по всички дело от този вид), че служителите, вписани в Протокола по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и в Ежедневната форма на отчет са
преминали през обучение за работа с АТСС.
Съдът дава вяра и на схемата, изпратена на съда от Столична община (на лист 35-36
от делото), както и на писмото от ОПП-СДВР с вх. № 138240 от 17.05.2023г. (на лист 32 от
делото), тъй като са еднопосочни, относими, информативни, достоверни и непредубедени
писмени доказателства. От съвкупната им преценка се установява, че на процесното място е
важало ограничение на скоростта до 50 км/час. В същия смисъл данни се съдържат и в
снимката на лист 4 от делото, Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система на лист 11 от делото и Ежедневната форма на отчет на лист 15 от
делото. От съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът приема за безспорно
доказано, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50 км/час в
населено място.
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложените на лист 17 и лист 18 от делото
Електронен фиш Серия К № 4639590, издаден от ОДМВР - Благоевград и справка от
9
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 4639590, тъй
като се обективни, еднопосочни и достоверни писмени доказателства. От съвкупната им
преценка съдът достига до извода, че на Т. В. П. е налагано и друг път административно
наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 4639590, издаден от ОДМВР -
Благоевград, който Електронен фиш е бил връчен на П. на 24.04.2021г. и е влязъл в сила на
19.08.2021г. Тези констатации се потвърждават и от справката за нарушител/водач на лист
14 от делото.
Приложените на лист 5 и лист 14 от делото справки са издадени от държавен орган и
разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира и установява, че Т. В. П. има и други /предишни/ нарушения по ЗДвП,
както и че е собственик на заснетия лек автомобил „****” с рег. № ***.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 6 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 6340204 (на лист 13 от делото), разписката за получаване на
Електронен фиш Серия К № 6340204 (на лист 16 от делото) и плика от жалбата (приложен
зад Електронния фиш – на корицата на делото), тъй като това са обективни и достоверни
писмени доказателства, които взаимно се допълват. Въз основа на тях СРС приема, че
Електронен фиш Серия К № 6340204 е връчен на П. на 01.02.2023г., а жалбата срещу този
Електронен фиш е подадена по пощата (чрез ЕКОНТ) на 14.02.2023г. От тук следва, че
конкретната жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, е подадена в срока по
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
10
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за
населено място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е
реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер
на 200 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това
за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.
Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за
повторността не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или
няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието (с
оглед разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП). Поради това този въпрос следва да
се обсъди по същество, а не като съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не
беше посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП пак става ясно, че нарушението се състои в „движение“,
т.е. в управление на МПС със скорост над разрешената в населено място - 50 км/час. Поради
това въпросът дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
11
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /08.08.2022г./ до връчването на Електронния фиш
/01.02.2023г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец
септември 2023г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81,
ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за
прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посоченото
отсъствие на контролен орган касае издаването на Електронния фиш, а не /както се
тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства
от автомобила, където е било монтирано АТСС при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
12
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
13
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
08.08.2022г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата
редакция на закона, то към 08.08.2022г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с АТСС да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след
отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 82 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 79
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 79 км/час. Доколкото от приложената на лист 4 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № *** е 82 км/ч., то след
приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 79 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 82 км/час.
От направения по-горе съвместен анализ на схемата от Столична община, писмото от
ОПП – СДВР на лист 32 от делото, Ежедневната форма на отчет, Протокола на лист 11 от
делото и снимката на лист 4 от делото се установява, че на процесното място към
08.08.2022г. ограничението на скоростта е било 50 км/час в населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 79 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на лек автомобил „****” с рег. № *** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
14
от 50 км/час в населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и
време със скорост от поне 79 км/ч. обективно е реализиран съставът на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 29 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място. В случая
ограничението на скоростта е било 50 км/час, а реално е била измерена (след приспаднатият
толеранс от 3 км/час) скорост от 79 км/ч. Това означава, че водачът на МПС-то е съзнавал
обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****” с рег. № *** на
08.08.2022г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 5 от делото справка е
видно, че собственик на автомобила е жалбоподателят, то правилно е била ангажирана
административната отговорност именно на Т. В. П.. Това е така, защото според чл.188, ал.1
от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното
с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото Т. В. П. е
получила препис от Електронен фиш Серия К № 6340204 на 01.02.2023г. лично /видно от
лист 16 от делото/, то тя е разбрала, че й е издаден Електронен фиш и в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подала в законоустановения 14-дневен срок
декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, въпреки че това
й е било изрично указано в процесния Електронен фиш. От тук следва, че в случая на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на Т. В. П. – като собственик на МПС-то, непосочила дали и на
кого е предоставила автомобила за ползване на 08.08.2022г.
В случая на Т. В. П. е била определена глоба в размер на 200 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. Тази норма предвижда налагането на
двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено повторно. Правилно в процесния Електронен фиш са отбелязани фактите около
повторността – посочено е с думи, че нарушението е извършено „в условията на
повторност“, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг Електронен фиш, който е цитиран
по номер. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в
двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че
коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго
15
Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била
наложена „глоба“ за „същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на
ЗДвП е важно да се докаже, че посочения в процесния Електронен фиш предходен
Електронен фиш (с № 4639590) се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а именно за
управление на превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали
деянието е извършено с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или
различно превишение на скоростта и пр. Важно е видът на нарушението да е един и същ.
Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К № 4639590, издаден от ОДМВР-
Благоевград, справката за нарушител/водач и справката от информационната система на
ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 4639590 Т. П. е била санкционирана по
административен ред за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия
К № 4639590, който е влязъл в сила на 19.08.2021г. Считано от тази дата (19.08.2021г.) в 1-
годишен срок, а именно на 08.08.2022г. П. е реализирала друго /ново/ нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това доказва, че
жалбоподателката е извършила процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 4639590, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 29 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (в
населено място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо Т. П. (като собственик на МПС,
недоказала, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и да се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на
наказанието по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 200 лева. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание при превишение на
скоростта от 21 км/час до 30 км/час в населено място и начина на определяне на глобата при
повторност не позволяват на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън тези, формиращи извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
16
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а и такива не са
били поискани. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал
процесния Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав процесуален
представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР с писмените бележки с вх. № 141214 от 19.05.2023г.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се
присъждат разноски по реда на АПК. Когато въззиваемата страна е била защитавана от
юрисконсулт - на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по това дело процесуалният представител на въззиваемата страна не е взел участие в
съдебното заседание пред СРС на 30.05.2023г., а единствено е депозирал писмени бележки
по делото. Освен това самият правен спор не се отличават с фактическа или правна
сложност. Поради това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6340204, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на Т. В. П. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Т. В. П. с ЕГН **********, с адрес : ****, да заплати на СДВР за
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет)
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17