Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260104
гр. Русе, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 26 април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 736 описа за 2020 г., за се произнесе, съобрази:
Предявен е иск е с
правно основание ЧЛ.432 от КЗ.
Ищецът Б.Д.Д. твърди, че на 08.04.2018 г. претърпяла ПТП, виновно
причинено от И. И. М.при управление на МПС – лек автомобил „С.“ с рег. № Р **** РН, като нарушил правилата за движение по пътищата – изгубил контрол над
управлението на автомобила, който излязъл вдясно от пътното платно и се ударил
в крайпътно дърво и по непредпазливост й причинил телесни повреди – подробно описани в
исковата молба. Причинителят на вредата, в качеството си на водач на МПС, имал
сключена застраховка
„гражданска отговорност" с ответника, поради което предявява претенция за
обезщетение на вредите към застрахователя ЗД „Бул Инс“
АД. Счита, че претърпените страдания следва да бъдат обезщетени и иска от съда да
осъди ответника да й заплати 26 000 лв., частичен иск от 100 000 лв. - обезщетение
за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска, като възразява, че е водачът не е виновен
за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване от страна
на ищцата за вредоносния резултат. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че на 08.04.2018
г. ищцата Б.Д.Д. претърпяла ПТП,
като пътник в лек автомобил „С.“ с рег. № Р **** РН, управляван от И. И.
М.. Спорно е дали този
водач е нарушил правилата за движение по пътищата – изгубил контрол над управлението
на автомобила, който излязъл вдясно от пътното платно по посоката си на
движение и се ударил в дърво. Тези обстоятелства се установяват от разпита на
свидетеля М. и от назначената и приета автотехническа
експертиза. От съдържащите се в тези доказателствени средства данни се
установява, че водачът не е успял да контролира движението на автомобила при
възникнала опасност, като най-вероятно преди възникване на произшествието се е
движил с несъобразена с пътната обстановка скорост.
В резултат на
произшествието И. И. М. по непредпазливост причинил телесни повреди на ищцата – увреждане на
нервните коренчета на лумбо-сакралния отдел на
гръбначния стълб. Описаните увреждания са установени от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза и писмените медицински документи. Вещото лице дава заключение, че обичайният
възстановителен период е индивидуален, но обичайно трае няколко седмици. В
конкретния случай към датата на прегледа – 13.04.2021 г. ищцата все още изпитва
периодично проявяваща се болка в кръста при рязко ставане от седнало положение
или при вдигане на тежест. В съдебно
заседание вещото лице обяснява, че с течение на времето подобни дейности от
бита биха довели до такова притискане, което дразни гръбначно-мозъчния нерв и
ще води до болка. Травмата от ПТП-то е в причинна връзка с тези оплаквания. Според
вещото лице не са в причинна връзка оплакванията за световъртеж и изтръпването
на крайниците, като поставената три месеца след инцидента диагноза „сътресение
на мозъка“ няма отношение към произшествието. По време на престоя в болницата ищцата
е имала паник атаки, състояние така определено от
майката.
Съдът кредитира изцяло
експертното заключение на СМЕ като дадено компетентно и обективно, и кореспондиращо
с писмените доказателства, поради което като краен извод съдът приема и
частта от заключението, с която са
правят изводи, че сътресението на мозъка, поставено като диагноза на
ищцата три месеца след инцидента, не е в
причинно-следствена връзка с него.
В подкрепа твърденията
на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди по делото е разпитан свидетелят И.И. М. – съжителстващ партньор с майката на ищцата.Той
изнася данни за интензитета на болките и притесненията на Б.Д. вследствие
причинените й телесни увреждания от процесното ПТП – болка в кръста и
гръбначния стълб, рамото и ръката. Най-силни били болките в кръста, другите
отзвучали. Първоначално не можела да се придвижва сама и се нуждаела от придружител.
След катастрофата не желаела да се вози в автомобил, изпитвала страх, а и все
още била уплашена. Имало нощи, когато не можела да спи, сънувала инцидента. От
самото начало и понастоящем вземала медикаменти, сега приемала
болкоуспокояващи. Първоначално била освободена от физическо възпитание заради
травмата на гръбнака. След катастрофата била по-затворена, а ако се срещнела с
приятелки им разказвала за инцидента. По време на последния била с поставен обезопасителен колан.
Не е спорен и фактът, признат от
ответника, че към момента на деянието водачът е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност" със ЗД „Бул Инс“ АД.
Изложеното обуславя ангажирането отговорността на
ответника, налице са всички материалноправни
предпоставки за уважаване на иска.
В резултат на пътнотранспортното произшествие на ищцата
са причинени неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което следва да се
възмездят съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност
и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Съдът при отчитане на вида на увреждането,
младата възраст на пострадалата – непълнолетно дете към момента на инцидента, довело
до болки, които все още не са отзвучали, а и според вещото лице ще продължат занапред
при определени движения в бита и ежедневието, психологическите неудобства от
преживяното - стрес и панически атаки, както и необходимостта от ежедневно обгрижване и придружаване при ставане в първите седмици, намира,
че следва да й бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди
общо в размер на 15 000 лева. Съдът счита, че така определеното обезщетение е
съобразено с характера и степента на засягане на ищцата, а също и с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Искът за неимуществени вреди се явява доказан до този размер.
Спорен
момент по делото е възражението, наведено от ответника за допринасяне от страна
на пострадалия за последиците от престъплението, поради непоставен обезопасителен колан. Това възражение е неоснователно.
Ответникът, който носи доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал.
1 от ГПК, не установи по несъмнен начин, че ищцата е допринесла с
поведението си за настъпилия вредоносен резултат. Вещото лице по АТЕ е
категорично, че такива увреждания ще настъпят независимо от поставения колан, а
и св. М. установява, че ищцата е имала такъв.
Върху главницата се дължи законна лихва, тъй като застрахователят е в забава по чл.497ал.1 КЗ - има
изпратена писмена претенция от ищцата с посочена в нея банкова сметка – ***. 11-14, получена от ответника на 17.12.2018 г.
(л.15), като същият не е определил дължимия размер на застрахователно
обезщетение. Следователно е в забава от 17.03.2019 г., поради което искането за лихва от датата на деликта следва да се отхвърли.
Ответникът следва да
се осъди да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗА, държавна такса върху размера на иска и разноските от Бюджета на
съда – 376 лева.
Ищцата дължи на
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – 860 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД – гр.
С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № **, ЕИК *********,
представлявано от С.С. П. и К.Д. К. да заплати на Б.Д.Д., ЕГН **********, лично и със съгласието на майка й
П. Г.К., сумата 15000 лева, частичен иск -
обезщетение по чл.432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, причинено на
08.04.2018 г. от И. И. М. при
управление на МПС – лек
автомобил „С.“ с рег. № Р ****
РН, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.03.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в размера над 15 000 лв. до
26 000 лв., предявен като частичен, както и искането за законна лихва
върху главницата за периода от 08.04.2018 г. до 17.03.2019 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД –
гр. С., район „Л.“, бул. „Д.Б.“ № **, ЕИК *********, да
заплати на адвокат М.И.Б. ***, възнаграждение за процесуално представителство
на Б.Д.Д. на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 980 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС” АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № **, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд Русе
държавна такса в размер на 600 лева и 376
лева – платени разноски от
Бюджета на съда.
ОСЪЖДА Б.Д.Д., ЕГН **********, лично и със съгласието на майка й П. Г.К.
да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ №**, ЕИК
********* сумата от 860 лв. – разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: