Р Е Ш Е Н  И  Е

 

гр.Радомир, 03.04.2012 година

 

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

              Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на  двадесет и  първи март   през  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                               Районен съдия:И. П.

             

при секретаря  Т.П. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1033  по  описа за 2011г. на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявените обективно съединени искове са с правно основание  чл.242 вр с.чл.128 и чл.245 КТ,    чл.224 КТ  чл.86 от ЗЗД.

            По изложените в исковата молба съображения . ищеца Н.И.М. моли да бъде осъдена ответната П.к. „Р.”*** ,представлявана от председателя Й. М. Р. да му заплати сумата в размер общо на 1 680 лева   ,представляваща  неизплатено трудово възнаграждение за периода от 15.05.2010 г. до 22.11.2010г. ,сумата в размер на  70,00  лева представляваща  законната лихва върху главницата  за периода от 27.06.2010г. до 22.11.2010г.,считано от датата на падежа на всяко месечно вземане –27-мо число на месеца   следващ този ,за който се дължи сумата до датата на предявяване на  исковите  претенции-09.09.2011г.,сумата в размер на 240,00 лева  представляваща обезщетение за неползуван платен годишен отпуск за  2010г., сумата от 5,00 лева лихва за забава върху това обезщетение ,считано от 22.11.2010г. до 09.09.2011г. -датата на предявяване на иска,ведно със законната лихва върху претендираните главници ,считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане,както и направените по делото разноски

Ответната кооперация в срока по чл.131  ал.1 от ГПК е представила писмен отговор и чрез адвокат-пълномощника си е изразила становище ,че не оспорва обстоятелството ,че ищеца през исковия период се е намирал в трудово правоотношение  с ответната кооперация, но оспорва исковите претенции ,с твърдението, че ищеца не следва да получи претендираните суми за трудови възнаграждения, тъй като част от тях са изплатени ,а друга част са удържани от кооперацията ,тъй като е ангажирана имуществената отговорност на  М. за покриване на липси  в размер на 747,11 лева в резултат на извършена ревизия и съставен на ищеца Акт за  финансов начет.Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

 

            Радомирският районен съд ,след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

            Съдът намира за доказано по делото, а и това обстоятелство е безспорно между страните,че е съществувало трудово правоотношение на база сключен трудов договор.Това обстоятелство се потвърждава и от представеното  по делото ксерокопие от Заповед №11/22.11.2010г. на председателя на ответната  кооперация ,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца , както и документите   приложени в личното трудово досие  на ищеца, както и от констатациите на  назначеното по делото вещо лице И.  при проверката на  счетоводните документи на ответното сдружение.При проверката на тези документи в.лице е установило ,че е начислявано трудово възнаграждение на ищеца.Всичко това недвусмислено доказва съществуването на трудово правоотношение между страните по делото възникнало на базата на сключен трудов договор.

С горецитираната заповед трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.3 от КТ , считано от 20.11.2010г.,като същия видно от горецитираната заповед  е заемал длъжност “продавач -консултант” .

Предвид на така установеното от фактическа страна съдът намира , че предявените искове  с правно основание чл.242, вр. с чл.128 и чл.245 от КТ са  доказани по основание.Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден .Възмездността е съществена характеристика на трудовото правоотношение, която го определя като трудово.С оглед представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства безспорно е доказано, че  през исковия период 15.05.2010г. до 22.11.2010г. ищеца се е намирал в трудово правоотношение с ответната кооперация.Това обстоятелство се потвърждава и от констатациите на в.лице Н.И. изготвила приетата по делото и неоспорена от страните  основна съдебно-икономическа експертиза от 15.11.2011г..Предвид на това  и по сила на разпоредбите на чл.269 ал.1 и чл.270 ал.1 и ал.2 от КТ, съгл. които трудовото възнаграждение се изплаща в пари в предприятието ,в което се извършва работата ответната кооперация следва да заплати на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение  .Видно  от назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза от 15.11.2011г. ,която съдът възприема като компетентно дадена в.лице дава заключение, след необходимите констатации по счетоводните документи на кооперацията , че в същата на ищеца за исковия период от 15.05.2010г.- до 22.11.2010 г. общо е начислена сума в размер на 1 647,55 лева, след приспадане на задължителните удръжки остава чиста сума за получаване в размер на 1 272,86 лева, от които 209,87 лева за месец май 2010г. и 198,15 лева за месец юни 2010г. са внесени като работнически влог .Сумата от 180,15 лева и сумата от 98,18 лева са получении срещу подпис във ведомостта за заплати  т.е. от 1 272,86 лева  са получении общо 686,35 лева от ищеца /408,02 лева влог и 278,33 лева получении срещу подпис/.В.лице И. дава заключение, че остава сума от 586,51 лева ,която е удържана на ищеца М. ,поради констатирани липси при извършени инвентаризации ,като  за сумата от 81,97 лева има  писмено съгласие от ищеца  да му бъде направена удръжка от трудовото възнаграждение.т.е. за сумата от 504,54 лева дължима  като  трудово  възнаграждение от ответната кооперация през процесния период на М. няма писмено съгласие за удръжка.Предвид констатациите на в.лице и заключението му , което съдът напълно възприема  като компетентно дадено  настоящия състав намира, че ответната кооперация следва да заплати на ищеца сумата от 504,54 лева неизплатено трудово  възнаграждение за процесния пероиода като до пълния предявен размер от 1 680 лева ,тази искова претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.Това е така по следните съображения: Ответната кооперация в представения по делото писмен отговор съгл. разпоредбата на чл.131  ал.1 от ГПК твърди, че на ищеца М. следва да бъде ангажирана имуществена отговорност съгл. разпоредбите на чл.203 и сл. от КТ ,тъй като при извършена финансова ревизия са констатирани липси ,които предвид съставен акт за начет на М. същия следва да възстанови на работодателя.На първо място във връзка с това твърдение на ответната страна не са ангажирани писмени доказателства,действително представени са консатации /»Равносметка»/от извършена провекра /ревизия/ в обекта ,в който работил М. ,но по делото не е представен съставен и редовно връчен на М. Акт за финансов начет ,който е основанието за ангажирани на неговата имуществена отговорност и евентуално за извършване на удръжки от  месечното му трудово възнаграждение както е сторено от работодателя .С оглед на тези правни доводи настоящият състав намира ,че исковата претенция на ищца е основателна и доказана и следва да бъде уважен в  размер на 504,54 лева Като до пълния пердявен размер следва да бъде отхвърлена . Върху присъдената сума за дължимото се трудово възнаграждение следва да се присъди и законната лихва за забава , считано от  предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл.270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение са дължи за всеки месец, поради което  с неизпълнение  му за същия работодателят изпада в забава и дължи  законната лихва за забава,  за съответния период съгласно разпоредбата на чл.245 ал.2 от КТ.Дължимата сума за претендираната от ищцата върху трудовото възнаграждение за периода от 27.06.2010г. до 09.09.2011. лихва за забава според заключението на в.лице  , считано от датата на падежа на всяко месечно вземане, а именно 27-мо число  на месеца следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска върху всяко претендирано неизплатено от работодателя трудово възнаграждение  върху сумата от 504,54 лева е в размер общо на 41,70 лева, в какъвто и размер съдът намира , същата претенция за основателна и доказана,а до пълния предявен размер от 70,00 лева следва да бъде отхвърлена ,тъй като ищеца не е доказал ответната кооперация да й дължи по-голяма сума за лихва.

Касателно исковата претенция на ищеца за заплащане на  парично обезщетение  за неползуван платен годишен отпуск за  2010г.в размер на 240,00 лева ,то видно от неоспореното от страните по делото заключение на в.лице се установява, че предвид счетоводните документи на ответната кооперация М. е имал право на  13 дни платен годишен отпуск , който е използвал за периода от 03.11.2010г. до 20.11.2010г.и съответно не му е начислено обезщетение по чл.224 от КТ .Предвид на това съдът намира, тази претенция на ищеца като неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.Като акцесорна и зависеща от уважаването на главния иск следва да бъде отхвърлена и претенция за лихва върху главницата , за сумата от 5, 00 лева ,считано от 22.11.2010г. до 09.09.2011г.

Съдът намира,че не следва да обсъжда допълнително изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза  от 24.01.2012г. и единична и тройна съдебно-графологически експертизи ,тъй като заключенията по същите с нищо не променят горните правни доводи на съда ,че отвената кооперация дължи и следва да заплати на ищеца  сумата от 504,54  лева неизплатено трудово възнаграждение за исковия период.основна и допълнителна

 Предвид изхода на делото ответната кооперация   следва да бъде осъдена да заплати  по сметка на ВСС чрез  РРС сумата в размер на 510,00 лева ,  включващи 50,00 лева държавна такса и 460,00 лева изплатени възнаграждения на вещи лица , ведно със законната лихва върху държавни вземания ,считано от влизане на решението в сила и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист ако задължението не бъде изпълнено  доброволно, на ищеца сумата в размер на  200 лева направени разноски по делото съразмерно  с отхвърлената част на исковете.

Водим от гореизложеното Радомирският районен съд 

 

 

                                                     Р   Е    Ш    И  :

 

 

            ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ «РУДИНА»със седалище и адрес на управление с.Ковачевци ,община Ковачевци, представлявано от председателя Й. М. Р. .о Селото Съразмерно 5, 00 лева ,считано от 22.11.2010г. до 09.09.2011г. -датата  бъде отхвърлена.

 ДА ЗАПЛАТИ  на Н.И.М. с ЕГН:********** *** или с.Сирищник, община Ковачевци   сумата от 504,54   лева / петстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки/ , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 15.05.2010 г.до 22.11.2010г., както и сумата от 41,70  лева / четиридесет и един лева и седемдесет стотинки/ ,представляваща лихва за забава върху трудовото възнаграждание  за периода от 27.06.2010 г. до 22.11.2010г., считано от датата на падежа на всяко месечно вземане- 27-мо число на месеца следващ ,този за който се дължи  трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска-09.09.2011г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,КАТО до пълния предявен размер на главницата от 1 680 лева и лихва 70,00 лева  отхвърля исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и да му заплати сумата от 200,00 лева /двеста  лева/ направени разноски по  за адвокатски хонорар , а по сметка на РРС  ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на  510,00 лева / петстотин и десет лева/ , разноски по делото за държавна такса и вещи лица , ведно със законната лихва върху държавни вземания ,считано от влизане на решението в сила и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист ако задължението не бъде изпълнено  доброволно.

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията на Н.И.М.  с посочен адрес и ЕГН против ПОТРЕБИТЕЛНА КОПЕРАЦИЯ „ РУДИНА”с.Ковачевци,община Ковачевци  за заплащане на сумата от 240,00 лева /двеста и четиридесет лева/ представляваща обезщетение за неползуван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ за 2010г.,както и за заплащане на сумата от 5,00 лева /пет лева /  представляваща лихва за забава върху обезщетението по   чл. 224 ал. 1 от КТ ,считано от 22.11.2010г.   до 09.09.2011 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред ПОС в 14- дневен срок  от връчването му на страните.

                                                                                               

                                                                      Районен съдия:

Вярно с оригинала.

Т.П.