Решение по дело №9/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260019

гр. Шумен, 20.04.2021 г.

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 9 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., чрез пълномощника си ад. Г.Х.. от АК – Кърджали  със съдебен адрес:*** срещу Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че на 30.05.2008 г. между „Юробанк България” АД (с предишно наименование “Юробанк и еф джи България” АД) от една страна и Т.Г.Р. и З.Р.С. от друга страна е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № .... По силата на договора ищецът е предоставил на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000.00 лв. по курс купува за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Предоставеният от банката кредит е предназначен за закупу- ване на жилищен имот, описан в кредитния договор. Крайният срок за погасяване на кредита е 240 месеца, считано от датата на усвояването му – 03.06.2008 г. Към датата на усвояване размерът на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове е 50 387.00 ш. фр.  С договор за цесия от 15.07.2008 г. сключен между “Юробанк и еф джи България” АД и “Бългериън ритейл сървисиз” АД, банката е прехвърлила на търговското дружество всички свои взема- ния, произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлеж- ности. С три допълнителни споразумения към договора – едно от 18.12.2009 г. и две от 30.09.2010г., цесионерът “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответниците са предоговорили условията по кредитния договор. С договор за прехвърляне на вземанията по договори за кредит от 30.07.2014 г. “Бългериън ритейл сървисиз” АД е прехвърлило обратно на ищеца всички свои вземания, произтичащи от  кредитния договор. За извършените цесии, ответниците са били уведомени с Уведомление рег. № 2419 от 17.05.2018 г., т.І, Акт № ... на А.А., рег. № 019 на НК и район на действие РС – Шумен. Уведомлението е получено от лично от Т.Г.Р.. на 23.11.2018 г., а на ответника З.Р.С. на 26.11.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК. Със същото уведомление, ответниците са уведомени, че по- ради преустановяване на плащанията по кредитния договор на дължимите вноски по кредита за главница от 03.10.2011 г. и за лихва от 03.09.2011 г., банката  обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 59 416.32 швейцарски франка, от които 44 841.37 ш. фр., представляваща част от усвоената и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г.; 8 138.55 ш. фр. представляваща част от дължимата и незаплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 03.02. 2016 г. до 14.01.2019 г.; 5 916.11 ш. фр., представляваща част от дължимата и незаплатена наказателна лихва по кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 428.67 ш. фр., представляваща част от дължимите и незаплатени такси за кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.;  91.62 ш. фр. представляваща част от дължимите и незаплатени застраховки по кредита за периода от 10.06.2016 г. до 14.01.2019 г. и 643.67 лв. – разноски за нотариални такси, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията и направените разноски по делото.

Ответниците оспорват иска, като го считат за неоснователен. Не оспорват обстоятелствата, че между тях и ищеца е сключен посочения в исковата молба кре- дитен договор и че между ищеца и “Бългериън ритейл сървисиз” АД са сключени договори за цесия от 15.07.2008 г. и 30.07.2014 г. Оспорват, че предоставеният им кредит е в швейцарски франкове, а не в български лева и че размерът му може да надвишава 60 000.00 лв., независимо от курса на швейцарския франк. Считат, че дори кредитът да е отпуснат в швейцарски франкове, то курсът на тяхното изчисле- ние следва да е този посочен в приложение № 1 към кредитния договор. Договори- те за цесия не са породили действие спрямо вземането към тях. Сключените допъл- нителни споразумения към кредитния договор са нищожни, като противоречащи на закона, поради което не пораждат действие и не водят до промяна на условията по кредитния договор. Договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи - чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.1 и ал.2, чл.7, ал.2, 12, ал.1, чл. 14, ал.5, чл.17, чл.18, ал.1 и ал.2, чл.22 и чл.27, ал.1. Правят възражение за изтекла давност относно дължими, но непогасени суми за погасянване на главницата, възнаградителната лихва, нака- зателната лихва и банкови такси за периода преди 14.01.2016 г. Направено е възра- жение за прихващане между недължимо надплатени суми в размер на 2 06.86 лв. с евентуално дължими суми от ответниците към ищеца.

В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.

В отговора на допълнителна искова молба, ответниците поддържат направе- ните от тях възражения с отговора на исковата молба.

            От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирма- та на ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България” АД на  „Юробанк България” АД.

            На 30.05.2008 г. между ищеца от една страна и ответниците от друга страна в качеството им на кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот .... Въз основа на договора банката е предоставила на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000.00 лева по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. Креди- тът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на Т.Г.Р., като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в лева по нейния тър- говски курс „купува” в деня на усвояването – чл.2, ал.1 и ал.4 от договора. Дължи- мата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фран- кове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 4.5% - чл.3,  ал.1 от договора. Т.е. дължимата лихва е 5.65%. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Кредитополучателят заплаща на банката еднократно такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит; в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита годишна такса за управление в размер на 0.03% върху размера на непогасената главница към същата дата и еднократно дължима при подаване на документите за кредит административна такса в размер на 20.00 лв. – чл.4 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл.5, ал.1 от договора. Кредитополучателят погасява креди- та на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцар- ски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора. Кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателя договорна ипотека върху недвижимия имот, който се придобива посредством кредита, подробно описан в чл.1, ал.1 от договора - чл.13, ал.1 от дого- вора.

            При непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпъл- нение от кредитополучателя, на което и да е задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от кредитния договор е уговорено, че при неиз- дължаване на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем.

            В чл.22 от договора, кредитополучателят изрично е декларирал, че е запоз- нат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продавана швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразе- ни в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропус- нати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, при- ложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.

            Страните по кредитния договор се съгласяват, че във всеки един момент от действието му, банката има право да прехвърли едностранно вземанията си, произ- тичащи от договора на дружества и институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на “Бългериън ритейл сървисиз” АД или на други финансови и нефи- нансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателят се съгласява и задължава в случай на прехвър- ляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл сървисиз” АД и при постигане на договореност между това търговско дружество и банката да про- дължи да погасява задълженията си по кредитната сметка в нея, а тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз” АД, като дължи- мите такси за превода не са за сметка на кредитополучателя – чл.27, ал.1 и ал.2 от договора.    

            Страните по кредитния договор са подписали и приложение № 1 към него, като съгласно т.1 от приложението датата на усвояване на кредита е 03.06.2008 г. Към тази дата приложимия курс „купува” за швейцарски франк на банката към лева е 1.1908, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 50 387. 00 ш. фр.

            На 02.06.2008 г. е депозирано искане за усвояване на суми по кредит от от- ветницата Т.Г.Р. с вх. № 534-1-850, с което моли със средствата по отпуснатия кредит в размер 50 387.00 ш. фр. да бъде заверена посочената сметката в банката (л.301). На същата дата е подадена молба за продаване на валута към жилищен кредит ... от Т.Г.Р. (л.302) за продажба на 50 386.20 ш. фр. при курс на швейцарския франк към лева 1.1908.

            Ответниците оспориха своевременно истинността на двата документа относ- но автентичността им в частта касаеща подписа положен от ответницата Т.Г.Р.. В рамките на откритото с постановеното в съдебното заседание от 17. 10.2019 г. определение, производство по чл.193 от ГПК бе назначена съдебно-графична експертиза, която да установи дали подписите положени в двата документа са на Т.Г.Р.. От заключението на СГЕ се установи, че почеркът, с кой- то са положени подписите срещу „С уважение“ в Искане за усвояване на суми по кредит с вх. № 534-1-850 от 02.06.2008 г. и срещу „Подпис“ в Молба за продаване на валута към жилищен кредит ... принадлежат на Т.Г.Р.. С оглед на това съдът отхвърля извършеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване на автентичността на подписа, поради обстоятелството, че то не е доказано и приема, че Т.Г.Р. е подписала и двата документа.

            На 15.07.2008 г. между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз” АД е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който ищецът е пре- хвърлил на третото лице всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот .... След сключване на цесията, между третото лице и ответниците са сключени три допълнителни споразумения. С първото от 18.12.2009 г. тях поради временни затруднения се уговаря облекчен ред за погасяване на взема- нията на кредитора по кредитния договор. Споразумението предвижда клауза (чл.ІV), предвиждаща преоформяне на просрочени задължения в главница, ведно с добавяне към главницата, ведно с добавяне към главницата на просрочената лихва към датата на подписването му. Облекченото погасяване на кредита е за срок от дванадесет месеца, погасяването на задължението се осъществява на равни месечни погасителни вноски, съобразно двустранно подписан погасителен план, предста- вляващ неразделна част от договора. В този период задължението на ответниците се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 7.15 % - чл.V от спора- зумението.

            Действието на споразумението е прекратено с подписаното от страните до- пълнително споразумение от 30.09.2010 г. С него страните се съгласяват, че върху дълга се натрупва начислената но непогасена през периода на облекченото погася- ване лихва – т.2 от споразумението. Предвид чл.ІV от споразумението с дата 18.12. 2009 г., съдът приема че под „дълг“ в т.2 от споразумението следва да се разбира дължимата, към датата на подписването, главница по кредитния договор, включва- ща и преоформените задължения.

            На 30.09.2010 г. е подписано и третото допълнително споразумение с което е договорен нов дванадесет месечен период за облекчено погасяване на кредита. Споразумението включва клауза за преоформяне на просрочените задължения в главница, включително и на просрочената лихва към датата на подписването – чл.3. В срока на облекченото погасяване върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3.85%, а погасяването му е на равни месечни погасителни вноски в размер на 155 швейцарски франка – чл.4, ал.2.

            По делото няма представени доказателства от които да се установи, че бан- ката в качеството си на цедент е уведомила ответника за договора за цесия от 15.07. 2008 г., след неговото сключване Но предвид сключените между третото лице це- сионер и ответниците споразумения, съдът в настоящия си състав приема, че те са били надлежно уведомени, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД.

            На 30.07.2014 г. е сключен нов договор за цесия между третото лице и ище- ца, въз основа, на който “Бългериън ритейл сървисиз” АД прехвърля обратно на ищеца всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот .... С уведомление рег. № ...2018 г. на нотариус А.А. с рег. № 019 на НК, ответниците са били уведомени за двете цесии, както и че поради продължително непогасяване на дължимите вноски по кредита за главницата, считано от 03.10.2011 г., а за лихвата, считано от 03.09.2011 г. на основание чл.18 във вр. с чл.19 от кредитния договор, банката обявява цялото задължение по същия за незабавно изискуемо и дължимо. Уведомлението е получено  лично от Т.Г.Р. на 23.11.2018 г., а от ответника З.Р.С. на 26.11.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК.

От заключенията на назначените от съда съдебно-счетоводна и допълнител- на съдебно-счетовадна експертизи и от разясненията на вещото лице дадени в съ- дебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и записванията в тях са водени редовно.

Съдът счита, че посочените от вещото лице изключения не се отразяват на редовността на счетоводните записвания на ищеца. Вещото лице в съдебно заседа- ние изрично посочи, че това не са част от счетоводни записвания. Погасителният план, като неразделна част от кредитния договор, представлява конкретната схема, в която подробно е описан начина на изплащане на кредита, предоставен с догово- ра. Т.е. погасителния план не е първичен счетоводен документ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч. Такъв документ в случая е кредитния договор, съдържащ всички съществени елементи и информация, отнасящи се до стопанската операция, е надлежно осчетоводен в счетоводството на ищеца. Погасителният план от 04.06.20 08 г. е изготвен съобразно чл.6, ал.1 от договора при съобразяване на срока за пога- сяване на кредита, уговорен в чл.5, ал.1 и отразява периодичните месечни плаща- ния, които ответниците следва да извършват.

Усвояването на кредита, предоставен на ответниците по кредитния договор е извършена чрез постъпване на сумата от 50 387.00 ш. фр. в банковата сметка на Т.Г.Р. в “Юробанк България” АД на 03.06.2008 г. Същия ден е извършена валутна сделка като по левовата сметка на Т.Г.Р., след извършеното превалутиране на 50 387.00 ш. фр., са постъпили 60 000.00 лв. Превалутирането е извършено съобразно уговорения между страните в приложение № 1 към кредитния договор курс на швейцарския франк спрямо лева в размер на 1.1908. По- сочения в заключението курс от 1.20085 е бил курса на БНБ за деня, но превалу- тирането е осъществено по курса, уговорен в приложение № 1 към кредитния дого- вор.

Кредита е погасяван, чрез сметката, по която е усвоен, като са погасени изцяло 28 погасителни вноски и частично е погасена 29-та вноска. Ответниците са извършвали погасяването в швейцарски франкове и в лева, като левовете служебно са изкупувани по курс „продава“ на банката за швейцарския франк в съответния ден. От м. август 2009 г. вноските са правени със закъснение. Към 18.12.2009 г.има непогасена вноска за главница и лихва. През 2010 г. и 2011 г. вноските са внасяни на различни дати от съответиня месец и на части. През м. май 2010 г. и месеците юли, август и октомври 2011 г. не са внасяни суми за погасяване на кредита. Последно плащане е извършено на 16.02.2012 г., като с внесената сума в размер на 194.00 лв. (117.80 ш. фр.) са погасени възнаградителна лихва и такса. Сумата внесе- на за погасяване на задълженията по кредита е в общ размер на 14 284.80 ш. фр.

Към 14.01.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, непогасените задължения на ответниците по кредитния договор и допълнителните споразумения към него, са както следва: главница - 44 841.37 ш. фр., възнаградителна лихва – 8 138.55 ш. фр., наказателни лихви за просрочие – 5 916.11 ш. фр., банкови такси – 428.67 ш. фр., застраховки – 92.62 ш. фр. или общо 59 416.32 ш. фр. и нотариални такси - 643.67 лева. Към датата на извършването на експертизата няма промяна. Размерът на включените капитализирани стойности по силата на подписаните между “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответниците допълнителни споразуме- ния към кредитния договор е общо 2 004.85 ш. фр., просрочени такси, лихви и глав- ница.

Първоначално договорената възнаградителна лихва в чл.3, ал.1 от кредитния договор е променяна от 5.65% до 7.40%. Съгласно методологията на банката БЛП е референтен лихвен процент по договорите за кредитии включва трансферна цена на ресурса, която се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс /рискова премия, минимални задължителни резерви, пазарни лихвени мерители – Либор, Софибор и др./ и буферна надбавка /оценката под фор- мата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти, абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% на годишна база/. Промяната на един или повече от по-горе посочените компоненти е основание за актуализация на БЛП от Комитета по управление на активите и паси- вите на банката.

Размерът на задълженията на ответниците към датата на подаване на иско- вата молба и към датата на изготвяне на експертизата, съобразено само с уговор- ките в първоначалната редакция на кредитния договор, към датата на подпис- ването му – 30.05.2008 г. при запазване курс „купува“ за швейцарския франк на банката, посочен в приложение № 1 към кредитния договор и без да се вземат предвид допълнителните споразумения е както следва  е в общ размер на  42 458.17 ш. фр. От тях главница 36 321.35 ш. фр. (включваща падежирала от 03.02.2014 г. до датата на предявяване на иска 14.01.2019 г. в размер на 12 177.10 ш. фр. и пред- срочно изискуема в размер на 24 144.25 ш. фр.), възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 4 679.63 ш. фр., наказателна лихва за същия период – 1 067.40 ш. фр., банкови такси – 298.17 ш. фр.и застраховки – 91.62 ш. фр.

            Вещото лице е установило за заплащане на банкови такси са удържани в по- вече 228.34 ш. фр., но в съдебно заседание изрично посочи, че тази сума не е включена в дължимите банкови такси в размер на  298.17 ш. фр..

От заключението на назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено се установява въз основа на сравнителен анализ и проучване на пазарните цени, че застрахователната премия за периода от 2008 г. до 2019 г.на застраховка за жилището, находящо се в гр. Шумен, ул. „Райна Княгиня“, № 29, при застрахователна сума от 60 000.00 лв., за което банката е вписала ипотека, като обезпечителна мярка във връзка  с взема- нето си по кредита е в размер на 80.50 лв. Същата е получена чрез осредняване на средните пазарни цени на шест застрахователни компании за същия период.

В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита от датата на подаване на исковата молба до датата на из- готвяне на експертизата.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от страна на ответни- ците в качеството им на кредитополучатели по сключен с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г. да заплатят част от дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума, дължими възнаградителни и наказателни лихви, банкови и нотариални такси, и застраховки. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно, комулативно съединени иско- ве са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:

Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 30.05.2008 г. между ищеца и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдър- жащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да пре- достави на ответниците парична сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000.00 лева, а ответниците се задължават да ползват сумата и да я върнат съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.

            Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на кредита, като в момента на усвояването на кредита 03.06.2008 г. равностойността на 60 000.00 лв. е 50 387.00 ш. фр. по курс „купува” за швейцарския франк на банката, уговорен в приложение № 1 към договора. Но ответниците не са изпълнили задължението си да връщат кредита, съгласно уговореното в кредитиня договор. Последното заплащане за погасяване на задълженията по договора е извършено на 16.02.2012 г., като са платени изцяло само 28 бр. месечни погасителни вноски. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.18 от кредитния договор и той го е упраж- нил, посредством изпратената до ответниците уведомление, получено от Т.Г.Р. на 23.11.2018 г., а от З.Р.С. на 26.11.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК. Действително нотариусът не е изпълнил изцяло процедурата по чл.50 от ЗННД вр. с чл.47, ал.1-5 от ГПК, като не е направил служебна справка за местоработата на ответника З.Р.С.. Но принципното разрешение, залегнало в мотивите на т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, е че предсрочната изискуемост проявява своето действие от момента в който длъжника е получил волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В хипотезата на предявен осъдителен иск с надлежното връчване на исковата молба и приложените към нея документи, включваща и горепосоченото уведомление до ответниците, същите са надлежно уведомени за волеизявлението на банката и предсрочната изискуемост е проявила своето действие. С оглед на това възражението че не са уведомени за настъпилата пред- срочна изискуемост е неоснователно.

            Относно оспорването на ответниците, че кредитът не е предоставен в швейцарски франкове, а в български лева. Основното задължение на ответника в качеството му на кредитополучател е да върне предоставената му от банката парична сума. Налице е едно парично задължение. Една от основните функции на парите, е че те в качеството си на платежно средство са изразител и мерило на стойността. Следователно паричното задължение е дълг на стойност. За него от значение са не валутата в която е уговорено и самите банкноти като парични знаци, а стойността, която те изразяват. С оглед на това за кредитора от съществено значение е да получи стойността, така както е уговорено в договора. В конкретния случай страните в процесния договор са постигнали съгласие измерител на стойността на предоставения кредит и на паричното задължение да бъде швейцар- ския франк. Това съгласие е обективирано в чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 от кредитния договор. С отмяната на чл.10, ал.1 от ЗЗД отпада забраната паричните задължения на територията на страната да се уговарят във валута различна от българската. Страните по кредитния договор са свободни да преценят при неговото сключване избора на валута с цел оптимизиране на изгодите им от сделката. Начина по който се усвоява кредита не изменя изрично постигнатата между страните уговорка кредитът да бъде отпуснат в швейцарски франкове (чл.1, ал. 1 от договора) и да бъде върнат в швейцарски франкове (чл.6, ал.2 от договора).

В смисъл на гореизложеното е постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 136 от 20.10.2020 г. по т.д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В решението дословно е казано, че „В хипотезата на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резерв- ната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски фран- кове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута (швейцарски франко- ве)“. В същият смисъл е и Решение  № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и посочената в двете решения практика на ВСК, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се посочи, че ВКС се позовава и на задължи- телната практика на СЕС, включително и на т.20 от определението от 22.02.2018 г. по дело С-119/17 на СЕС, в което е изразено становище, че кредитът следва да се погасява в чуждестранната валута, независимо, че е предоставен в националното платежно средство и въпреки че договорът предвижда преобразуване на налични по банковата сметка на кредитополучателя ликвидни средства в националното пла- тежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месеч- ните вноски.

Ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност относно дължими, но непогасени суми за издължаване на главницата, възнаградителната лихва, наказателната лихва и банкови такси за периода преди 14.01.2016 г., без да уточняват кой от уредените със ЗЗД давностни срокове имат предвид. Относно главницата, независимо, че е уговорено връщането й да се осъществява на части с месечни анюитетни вноски, това не трансформира вземането в периодично. В случая следва да се вземат предвид задължителните разяснения на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, дадени с Тълкувател- но решение № 3 от 18.05. 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В чл.430, ал.1 от ТЗ, съдържащ легалното определение на договора за банков кредит, едно от основните задължения на заемателя е да върне предоставената му парична сума. Длъжникът следва да престира еднократно, с едно действие „…да я върне след изтичане на срока.“. Следователно налице е едно неделимо задължение, което кредиторът се е съгласил да приеме изпълнението на длъжника на части – по аргумент на противното от чл.66 от ЗЗД.  В този смисъл Решение № 261 от 12.07. 2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 28 от 5.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. о. Т.е. по отношение на плащанията за главница е приложим общия пеггодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. С кредитния договор страните са уговорили краен срок за връщане на предоставената в заем па- рична сума – 03.06.2028 г. (чл.5 от договора). Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем достига до ответниците с получаването от тях на уведомлението, съответно на 23.11.2018 г. и 26.11.2018 г. От този момент изя- влението е породило действие и банката може да събере изцяло вземането си. В то- зи смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 на ОСГТК на ВКС. От този момент започва да тече петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, който към датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. не е изтекъл, поради което задължението за връщане на главницата по кредитния до- говор не е погасено по давност.

По отношение на останалите претендирани вземания за лихви и такса по чл.4, т.2 от договора, същите са периодични и по отношение на тях е приложим тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Претенцията на ищеца е за периода от 03.02.2016 г до 14.01.2019 г. по отношение на тези вземания, към датата на подаване на исковата молба, тригодишния давностен срок не е изтекъл, поради което задълженията за тяхното заплащане не е погасено по давност.

Ответниците са физически лица, които при сключване на договора не са действали в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това те са потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на 50 387.00 ш. фр., чиято левова равностой- ност в деня на усвояването е 60 000.00 лв. и е обезпечен с ипотека. Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоредбите на закона не се прилагат. Следователно в конкретния случай в отношенията между страните, поро- дени от сключения между тях на 30.05.2008 г. кредитен договор  следва да се при- ложат разпоредбите на действащия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.

Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задължения- та на търговеца и потребителя. Неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следо- вателно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправ- на и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потреби- телят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да дока- же, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от за- браните по чл. 143, т.11 и т.13 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно достав- ката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора, за предоставения от банката кредит, ответ- ниците дължат годишна лихва  в размер БЛП плюс надбавка от 1.15 пункта, като към момента на сключването на договора размера на годишната лихва е 5.65%. С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер е ясно посочен и се равнява на 5,65 %. С клаузата е уговорена цената, която ответниците следва да заплатят за предоставения им от банката кредит, предвид разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на длъжниците и доколкото касае основния предмет на дого- вора – възнаградителната лихва по договора за кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, тя не следва да се преценява като неравноправна.

В чл.3, ал.3 от договора е уговорено заплащането на наказателна лихва в размер на сбора от възнаградителната лихва плюс надбавка от десет пункта, т.е. предвид ал.1 – 15.65%. Т.е. налице е договорно предвидена санкция, при неизпъл- нение от страна на ответниците на основното им парично задължение по кредитния договор. И в този случай текстът е пределно ясен и разбираем, размерът на наказа- телната лихва е конкретно определен и не е налице основание да се приема клау- зата за неравноправна. Наказателната лихва е по висока от размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Но това не е основание за редуцирането й поради прекомерност. Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД има диспозитивен характер, тъй като е създадена в интерес на страните и те могат да уговорят друго.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответниците, че не следва за един и същ период да се начисляват едновременно възнаградителна и наказателна лихва. Предвид същността и спецификата си двете лихви са различни и произтичат от различни основания. Възнаградителната лихва е цената, която ответниците за- плащат за предоставената им за ползване парична сума. Наказателната лихва е санкция за неизпълнението от ответниците на основните парични задължения по кредитния договор да върнат предоставената им в кредит парична сума и да запла- тят дължимата възнаградителна лихва.

В чл. 3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават наза- бавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяване на видно място в банковите салони. Договорените с кредитния договор надбавки не се променят. Договорната клауза  урежда изменението на размера на възнаградителната лихва, дължима от ответника за предоставения му кредит, уговорена в чл.3, ал. 1 от договора, като в момента на сключването, уговорения между страните БЛП е в размер на 5.65%.

Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкре- тен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с об- стоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприят- ните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гаран- тира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с дого- вора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С про- цесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Видно от заключението по ССЕ, банката е приела Методология за определяне на БЛП, съгласно която БЛП е референтен лихвен процент по договорите за кредитии включва трансферна цена на ресурса, която се формира от разходите, които банка- та прави при привличане на паричен ресурс /рискова премия, минимални задължи- телни резерви, пазарни лихвени мерители – Либор, Софибор и др./ и буферна над- бавка /оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти, абсорбира временните пазарни сътресения в лихвени- те нива в размер до 0.50% на годишна база. Следователно банката определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи специфични икономи- чески критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната й дейност. Но банката е тази, която чрез своя орган – Комитетът за управление на активите и пасивите, съобразно интереса си избира критериите и показателите, по които ще направи промяната в БЛП. За потре- бителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа как ще рефлетират върху паричните му задължения, произ- тичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, т.11 и т.13 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на договора и увеличаване на цената (възнаградителната лихва) от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравновесие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в договора, направено само от едната  страна.

В хода на процеса не са събрани доказателства клаузата да е уговорена ин- дивидуално. Представените с допълнителната искова молба документи, не дават основание да се приеме, че е налице индивидуално договаряне по отношение на чл.3, ал.5 от договора.

В случая не е налице изключението, предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно този текст разпоредбите на чл.143, т.7, 11 и 13 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Финансовите инструменти по смисъла на чл.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти са сделки свързани с прехвърлими ценни книжа, инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапи, форуърдни лихвени споразумения и всякакви други деривативни договори свърза- ни с ценни книжа, с валути с лихвени проценти или с доходност, с квоти за емисии или с други деривативни инструменти, финансови индекси или финансови показа- тели, за които може да бъде извършен сетълмент с физическа доставка или паричен сетълмент. Към чл.4 от ЗПФИ, препраща и разпоредбата на § 1, т.2 от ДР от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Предметът на кредитния договор е преда- ване на определена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. При съпоставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова сдел- ка, с изброените в чл.4 от ЗПФИ, сделки показва, че той не е сделка с финансови инструменти. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о. 

Предвид гореизложеното клаузата на чл.3, ал.5 от договора е нищожна, не поражда действие и необвързва ответниците.

В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалути- ране по реда на чл. 20. Посочено е, че измененията в тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, т.11 и т.13 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на договора и увеличаване на цената за предоставените  услуги свързани с оперативното управление на кредита от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитопо- лучателя и води до неравновесие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в договора, направено само от едната  страна.  С оглед на това клаузата на чл.12, ал.1 от договора е нищожна и не поражда действие.

В чл.6, ал.1 от договора е уговорено, че кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски включващи главница и лихви. Клаузата действително е част от типов договор и не е индивидуално договорена, но независимо от това съдът счита, че тя не е неравноправна. Текстът е съставена по ясен и недвус- мислен начин и е в интерес на кредитополучателите. С тази клауза кредиторът се съгласява и се дава възможност ответниците да погасят на части едно плащане, което предвид чл.430, ал.1 от ТЗ, е неделимо.  

Клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от кредитния договор се отнасят до превалу- тирането на предоставения кредит. С чл.22, ал.1 от договора ответниците се съгласяват с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и прева- лутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в слу- чаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита  изразени в лева/евро, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсо- ве и новите лихви, преложими по превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата ответниците декларират, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от този договор, както и че са съгласни с настъпването им.

С кредитния договор е предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лв. – чл.1, ал.1 от договора. Независимо, че кредита се усвоява в швейцарски франкове, банковата сметка е бло- кирана и ответникът реално няма достъп до нея – чл.2, ал.1 от договора. Швейцар- ските франкове по блокираната сметка служебно се превалутират от банката по търговския й курс „купува“ в лева преди усвояването им – чл.2, ал.4 от договора. Т. е. действителното усвояване на кредита е в лева. Кредитът е дългосрочен, като сро- кът за погасяването му е 20 години – чл.5, ал.1 от договора. Следва да се съобрази и обстоятелството, че левът няма фиксиран курс спрямо швейцарския франк  Преце- нена във връзка с посочените текстове, клаузата на чл.22, ал.1 не е ясна и разбирае- ма за ответника. Лаконичният текст за евентуално повишаване размера на погаси- телната вноска, вследствие промяна на обявения от банката курс купува/продава на швейцарския франк не може да се приеме за пълно и достатъчно информиране на потребителя, неразполагащ със специални знания и опит, за да може да прецени реално ползите и рисковете от промените във валутния курс, рефлектиращи върху паричните му задължения по кредитния договор. От друга страна банката, с оглед спецификата на извършваната от нея търговска дейност, има професионалния ре- сурс и информацията, даващи й възможност да прогнозира промените на валутния курс в дългосрочна перспектива. Независимо от това на кредитополучателите, кои- то са по-слабата страна в правоотношението не е предоставена информация при сключването на договора относно промените във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева в срока на погасяване на кредита, като и с какви действия да ограничи валутния риск. Вярно е че с чл.20, ал.1 от договора на кредитополуча- телите е предоставено правото да поискат от банката превалутиране на предоставе- ният им кредит в швейцарски франкове в български лева или евро. Но реализиране- то на това право е предпоставено от съгласието на банката и заплащане на коми- сионна, като превалутирането се осъществява по обявения курс „купува“ на банка- та (чл.20, ал.2 от договора). С оглед на това съдът, счита, че тази клауза не дава реална защита на кредитополучателите от валутния риск. Банката е нарушила принципа на добросъвестността, като вследствие приложението на клаузата по време на изпълнението на договора е довела до значителна неравнопоставеност между страните във вреда на потребителя.

Въз основа на гореизложените съображения, следва да се приеме за неравно- правна и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката, посочена в чл.2, ал.1 на падежа на съответната погасителна вноска и наличие на средства на кредитополу- чателя в лева или евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от тези средства след служебно превалутиране на тези средства в швей- царски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро. Тази клауза е неразривно свързана с чл.22, ал.1 от договора и поетия с него валутен риск и всички вреди произтичащи от промяната на курс „продава“ на банката на швейцарския франк към българския лев и евро, като последицата от това е повиша- ването на дължимите погасителни вноски.

В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора са индивидуално уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени.

Предвид неравноправния характер на посочените клаузи на чл.6, ал.2 и чл. 22 от договора за кредит, същите са нищожни на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не пораждат действие и необвързват ответника.

Относно чл.7, ал.2, чл. 14, ал.5, чл.17, чл.18, ал.1 и ал.2 и чл.27, ал.1 от дого- вора, съдът счита, че те са изразени по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, поради което не следва да се преценяват като неравноправни.

Ответниците считат, че допълнителните споразумения не са проявили своето действие (т.е., че са нищожни) и не са довели до изменение на отношенията между страните, тъй като последните не са надлежно уведомени за извършените цесии по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърдението им предвид действащата законова регламентация на договора за цесия и събраните в хода на процеса доказателства е неоснователно. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице – цесионер е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора - цедент. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на дого- вора не е необходимо и не е елемент от фактическия състав на сделката, пораждаща действие между страните по нея, а именно цедента и цесионера – чл.99, ал.1. Но за да породи действие по отношение на длъжника, договорът следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съобщението не е елемент от фактическия състав необходим за наличие на валидно сключен договор за цесия. Установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпъл- нение на неговото задължение. Уведомяването ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор и гарантира точно изпъл- нение на задължението му, спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Именно с оглед целта, която следва да се постигне с разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е било необходимо и законодателят не е установил с тях срок, в който цедента да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника. Уве- домяването на длъжника може да бъде извършено във всеки един момент след сключването на договора за цесия, включително и в хода на съдебното производ- ство, доколкото в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не са предвидили специални условия за начина и срока, в който следва да бъде осъществено. В този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая към исковата молба е приложено уведомление с което ответниците са известени за извършените с договора от 30.07.2014 г. прехвърляния на вземанията към него, произтичащи от кредитния договор. Следователно договорът за цесия от има действие по отношение на ответниците и ищецът се явява носител на взема- нията по процесния договор за кредит. Що се касае до сключения на 15.07.2008 г. договор за цесия, предвид подписаните допълнителни споразумения между “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответниците, те очевидно са били уведомени не по-късно от датата, на която е подписано първото от тях.

По отношение на останалите възражения на ответниците касаещи договори-, те за цесия. Посочената в исковата молба дата 05.07.2008 г. за първия договор е техническа грешка, което е изяснено от ищеца в допълнителната искова молба. На следващо място, цесията може да бъде и безвъзмездна, предвид чл.100, ал.1 от ЗЗД. В разпоредбата изрично е посочено „Ако прехвърлянето е възмездно…“, т.е. прехвърлянето на вземането може и да е безвъзмездно. Следователно обстоятелст- вото, че в двата договора за цесия не е посочена цената на прехвърленото вземане не прави договорите нищожни. Цесията замества стария кредитор на длъжника с нов.  Съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД заедно с вземането върху цесионера, преминават и всички изискуеми след прехвърлянето вземания и акцесорни права, т.е. включително и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това възраженията на ответниците са неосноватени и обявената от ищеца предсрочна изискуемост е проявила своето действие.

Но в конкретния случай е налице противоречие със закона по отношение на съдържащите се в трите допълнителни споразумения клаузи, с които към главни- цата са прибавени просрочени плащания. Целта на споразуменията е била да се улеснят ответниците, поради затруднения с обслужването на кредита, като се въве- де облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на ищеца по договора. Възможността за сключването на подобни споразумения е била предвидена в чл.13 от Наредба  № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм. бр.40 от 13.05.20 14 г.), действала към момента на сключване на споразуменията. Но нито в тази ни- то в друга някоя от разпоредбите на наредбата е предвидена възможността, при преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят просрочени плаща- ния към главницата на дълга.

За пълнота следва да се посочи, че в предходни наредби издадени от БНБ – Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. ДВ бр.2 от 07.01.20 03 г., в сила от 01.01.2003 г.) и в Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класифи- кация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (отм., бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) изрично е забра- нено начисляването на лихва върху лихва, но е предвидена възможността да се из- вършва капитализиране представляващо увеличаване на главницата чрез прибавя- не към нея на дължими но непросрочени лихви, което следва да е било предвидено в първоначалния договор.

С подписаните допълнителни споразумения е извършено увеличаване раз- мера на главницата с просрочени плащания, включително и за лихви и така получе- ния размер на главницата се олихвява. Олихвяването на изтекли лихви (анатоци- зъм) е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрич- но го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит така и към този момент законо- дателство. Следователно уговорките, въз основа на които е осъществено олихвява- нето на изтекли лихви са нищожни поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД и не пораждат действие, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Нищож- ни, поради противоречие със закона - чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба  № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. (отм.) са и уговорките, с които размера на неиздължената главица се увеличава не само с просрочените лихви, но и с други просрочени плащания. В чл.13, ал.1 от Наредбата е предвидено първоначалните условия на споразумението да се изменят, чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, при влошаване финансовото състояние на последния, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълния размер на дълга. Видно от ал.2 за да е налице преструктуриране на дълга, водещо до облекчаване положението на длъжника, банката следва да напра- ви отстъпки, които реално да водят до намаляването му. В конкретния случай, не- зависимо от намалената лихва за определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени плащания за лихви и такси по същество длъжниците са поставени в по-тежки условия, което е в противоречие както с горепосочените раз- поредби на Наредбата на БНБ, така и с целта посочена в допълнителните спора- зумения.

            Допълнителните споразумения са имали за цел да избегнат един бъдещ спор по изпълнението на процесния кредитен договор, чрез направени от страните вза- имни отстъпки. С оглед на това по своята същност подписаните между страните по съществуващото облигационно отношение, допълнителни споразумения предста- вляват спогодба по чл.365 от ЗЗД. До подписването на споразуменията се е стиг- нало поради невъзможността на кредитополучателите да погасяват задължението си, поради изменения размер на погасителните вноски, вследствие едностранното повишаване от банката на лихвения процент и повишаване на курса на швейцар- ския франк спрямо лева. Т.е затрудненията, породили необходимостта от подписва- нето на допълнителните споразумения се дължи на прилагането на залегналите в договора неравноправни клаузи, даващи възможност банката едностранно да про- меня БЛП и прехвърлящи изцяло валутния риск върху кредитополучателите. С подписването на допълнителните споразумения се цели задължението формирано въз основа на нераноправните клаузи по първоначалния договор да се приеме от кредитополучателите и то да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен въз основа на нищожни договорни клаузи, независимо, че са приети от кредитополучателите, то допълнителните  споразуменията представляват спогодби по непозволен договор, които са нищожни съгласно чл.366 от ЗЗД.  В този смисъл Решение № 146 от 01.11.2017 г. по т.д . № 2615/2016 г. на ВКС, І т.о.

Поради нищожността на допълнителните споразумения в отношенията меж- ду страните следва да се прилага първоначалния договор. Съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Ни- щожността на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.22 от договора не засягат основния предмет на договора и същият може да се приложи и без тях. Налице е конкретно договорен размер на кредита, дължимите възнаградителна и наказателна лихва, такса за управление и курс „купува“ на швейцарския франк към лева в пър- воначалната редакция на договора и приложение № 1 към него, за които страните изрично са се съгласили при подписване на договора. Останалите клаузи по кре- дитния договор също не възпрепятстват неговото действие.

Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че въз ос- нова на уговорките в първоначалната редакция на договора към датата на подпис- ването му – 30.05.2008 г., при курс на швейцарския франк посочен в приложение № 1 към договора, първоначално уговорения размер на годишната лихва и според първоначално уговорения погасителен план размера на дължимата главница към датата на депозирана на исковата молба е 36 321.35 ш. фр., възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 4 679.63 ш. фр., наказателна лихва за същия период – 1 067.40 ш. фр., банкови такси – 298.17 ш. фр. и застраховки – 91.62 ш. фр. Не са представени доказателства от ответниците, че са погасили задъл- женията си чрез заплащане на дължимите суми. Следователно претенцията на ищеца по отношение на главницата е основателна и доказана и следва да бъде ува- жена в размер на 36 321.35 ш. фр., а за разликата до претендирания размер от 44 841.37 ш. фр.следва да бъде отхвърлена. Основателна е и претенцията за дого- ворна възнаградителна лихва за периода от 03. 02.2016 г. до 14.01.2019 г. и следва да бъде уважена в размер на 4 679.63 ш. фр., а за разликата до претендирания размер от 8 138.55 ш. фр. следва да бъде отхвърлена. Относно наказателната лихва за същия период исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 1 067.40 ш. фр., а за разликата до претендирания размер от 5 916.11 ш. фр. следва да бъде отхвърлена.

Задължението за непогасените такси, произтича пряко от чл.4, т.2 от догово- ра, където е предвидено ежемесечно заплащане на комисионна за управление на кредита. Исковата претенция по отношение на непогасените такси за периода от 03. 02.2016 г. до 14.01.2019 г. е основателна и доказана и следва да бъде уважена в раз- мер на 298.17 ш. фр., а за разликата до претендирания размер от 428.67 ш. фр. след- ва да бъде отхвърлена.

Относно претенцията за заплатени застраховки по кредитния договор за периода от 10.06.2016 г. до 14.01.2019 г. От приложените по делото застрахователни полици за периода от 19.05.2012 г. до 25.05.2019 г. се установява, че ищецът съобраз- но чл.14 ал.4 и ал.5 от кредитния договор е сключвал застрахователни договори, все- ки със срок на действие от една година с които е застраховал ипотекирания имот, обезпечаващ предоставения кредит. Ищецът е действал в качеството си на представи- тел на ответниците, като заплащаните от него застрахователни премии са били за тяхна сметка. С оглед на това претенцията за заплащането на дължими и заплатени застрахователни премии в размер на 91.62 ш. фр. е основателна и оказана и следва да бъде уважена в претендирания размер.

С оглед на гореизложеното общата сума която ответниците следва да запла- тят на ищеца е в размер на 42 458.17 ш. фр., а в останалата част до претендирания размер от 59 416.32 ш. фр. исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Предвид основателността на претенциите за сумите от 36 321.35 ш. фр., 298.17 ш. фр. и 91.62 ш. фр., основателни са и предявените акцесорни такива за заплащане на законната лихва върху тях от датата на завеждане на иска до оконча- телното им заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парични задължения от ответниците по кредитния договор.

С исковата молба е предявена и претенция ответниците да заплатят на ищеца нотариални такси. В приложената подробна справка за размера на вземанията по кре- дитния договор е посочено нотариални такси в размер на 643.67 лв. Справката е вторичен документ по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗСч и е носител на преобразувана информация, получена от първичните счетоводни документи. С оглед редовността на воденото счетоводство, извлечението може да служи като доказателство в полза на ищеца. Но редовно водените счетоводни книги не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелст- ващ документ, тъй като са производни, т.е. изготвят се на базата на първични сче- товодни документи. В този смисъл е чл. 182 от ГПК, съгласно който те следва да се преценят с оглед останалите доказателства по делото. Вещото лице e изготвило заключението си въз основа на предоставени му извлечения от счетоводни смет- ки, а не на първичните счетоводни документи, въз основа на които е съставена справката. В хода на процеса не са представени други доказателства, доказващи основателността на претенцията, с оглед на това тя е недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 6 275.21 лв.

Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на Т.Г.Р. в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес в общ размер на 102593.15 лв. и съгл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на упълномощаването – 16.10.2019 г., адвокатското възна- граждение за ответницата Т.Г.Р. е в размер на 4 774.98 лв. С оглед на това и предвид представения списък за разноски на ответниците на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 1 994.31 лв.

По компенсация ответниците следва да бъде осъдени да заплатят солидарно на ищецана ищеца деловодни разноски в размер на 4 280.90 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш.сумата от 42 458.17 (четиридесет и две хиляди четиристотин петдесет и осем швейцарски франка и седемнадесет сантима) ш. фр., от които главница - 36 321.35 ш. фр., възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 4 679.63 ш. фр., наказателна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.– 1 067.40 ш. фр., банкови такси – 298.17 ш. фр. и застраховки – 91.62 ш. фр. дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху дължимите главница, банкови такси и застраховки от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 4 280.90 (четири хиляди двеста и осемдесет лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част над уважения размер от 42 458.17 швейцарски франка до претендирания размер от 59 416.32 швейцарски франка и нотариални такси в размер на 643.67 лв. отхвърля претенциите на “Юробанк България” АД, като неоснователни.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: