№ 1492
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100109298 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* против П. В. И., ЕГН
********** за признаване за установено съществуването на вземане в полза на кредитора
„П.И.Б.“ АД против длъжника П. В. И. по силата на Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО – В – 5019 от 22.11.2007 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 49784/2020 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав
за следните суми: 20 000 лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва от
14.10.2020 г., до изплащане на вземането; 11 360.04 лева - договорна лихва, начислена за
периода от 13.10.2017 г. до 01.10.2020 г., 66.67 лева – мораторна лихва, начислена за
периода от 02.10.2020 г. до 13.10.2020 г.; 60 лева – разноски за връчване на нотариална
покана.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 51 РКО – В – 5019 от 22.11.2007 г., по силата на който на
длъжника П. И. е предоставена кредитна карта Visa – класическа и банков кредит овърдрафт
в размер на 20 000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта бил до 22.11.2009 г., но съгласно
Общите условия на банката срокът се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора. Предоставеният банков кредит бил усвояван многократно по банкова сметка,
открита на името на кредитополучателя с IBAN *******, като по същата сметка са
постъпвали и плащания в погашение на посочения кредит.
1
Кредитът бил в просрочие от 09.05.2011 г., поради което ищецът изпратил на
ответника покана, вх. № 060235 от 19.12.2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., за доброволно
изпълнение в седемдневен срок от получаването й. Поканата била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 28.02.2020 г.
Считано от 02.10.2020 г. кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем,
поради което и банката ищец е подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано
ч.г.р.д№ 49784/2020 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав. Срещу издадената от заповедния съд
заповед за незабавно изпълнение, длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК, което
обусловило предявяването на иска по чл. 422 ГПК.
В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск и претендира разноски по делото - 629.73 лева – държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и разноски за
исковото производство.
Ответникът П. В. И. след предоставената му възможност съгласно чл. 131 ГПК не е
подал отговор на исковата молба.
Оспорил е вземанията на банката ищец по реда на чл. 414 ГПК, релевирайки
възражение за погасяването им давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
От представен и приет като писмено доказателство по делото Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО–В – 5019 от 22.11.2007 г., е видно, че между банката ищец
– „П.И.Б.“ АД и ответника П. В. И., е постигнато съгласие банката да открие и води на
името на кредитополучателя И. картова разплащателна сметка с IBAN ******* и да издаде
към нея револвираща международна кредитна карта с чип. Банката предоставя на
кредитополучателя, съгласно клаузата на чл. 2 от договора, банков кредит овърдрафт по
посочената картова разплащателна сметка в размер на 20 000 лева, който може да бъде
усвояван с използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка.
Уговорен е срок за ползване на овърдрафта до 22.11.2009 г., като същият, по силата на чл. 3
от договора, се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип Mastercard и Visa. За използвания овърдрафт кредитополучателят ползва гратисен
период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа погаси изцяло дебитното салдо
по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период,
банката не начислява лихва върху дебитното салдо. При непогасяване до датата на падежа
на пълния размер на дебитното салдо формирано до края на последния отчетен период,
кредитополучателят заплаща на банката след изтичане на първите 3 отчетни периода,
годишен лихвен процент в размер на 13% при извършване на безналични плащания на ПОС
2
терминал и 15 % за всички останали трансакции. При неплащане на месечна погасителна
вноска или надвишение на разрешения кредит лимит от банката, се начислява, съгласно чл.
8 от договора наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.
Съгласно чл. 11 от договора титулярът декларира, подписвайки договора, че са му
предоставени и се е запознал с Общите условия за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa и ги приема при уреждане на
отношенията си с банката.
Представеният по делото договор е подписан от страните по него – съответно в
графите за ищеца „П.И.Б.“ АД и за титуляра – ответникът П. В. И..
Установява се от приетите като доказателство Общи условия на ищцовата банка, че
съобразно с чл. 36.1, договорът за международна револвираща кредитна карта се подновява
автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не е уведомил
банката за прекратяване на договора най – малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
респ. банката не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най – малко 30 дни
преди изтичане на текущия срок. Извън тези хипотези договорът може да бъде прекратен по
всяко време от срока му на действие с едностранно отправено писмено предизвестие от
всяка от страните до насрещната, който срок на предизвестие за титуляра е 60 дни, а за
банката –30 дни.
Ако титуляра не извърши което и да е плащане по договора и общите условия за
срок по – дълъг от 5 работни дни от датата, на която такова плащане е станало изискуемо,
банката съгласно чл. 28, б. „а“ от Общите условия за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, има право да обяви използвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра.
Видно от Покана, вх. № 060235 от 19.12.2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при
КЧСИ, район на действие СГС, банката ищец е отправила писмено предизвестие до
ответника И., с което го уведомява, че по процесния договор е допуснато неизпълнение и
към 16.12.2019 г. задълженията възлизат на 91 741.82 лева, в това число просрочени и
изискуеми задължения в размер на 71 472.58 лева. Предоставен е 7-дневен срок за
доброволно изпълнение от получаване на поканата. При неизпълнение в срока банката е
направила изявление, че ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем.
От констативен протокол от 28.02.2020 г. на ЧСИ С.Я. и разписка за връчване на
горната покана, се установява, че последната е връчена на длъжника П. И. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК на 28.02.2020 г.
За връчване на поканата от ищеца са заплатени на ЧСИ Якимов 60 лева с ДДС, за
което е издадена Фактура № **********/28.02.2020 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза / ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно
изготвено, се установява, че до 19.04.2011 г. по сметка IBAN ******* с титуляр П. В. И. са
усвоявани средства от различни плащания на стоки и услуги / подробно представени по дати
3
и размери в Таблица 1 от експертизата /. Заключението на вещото лице е, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 14.10.2020 г.,
непогасените задължения на длъжника П. И., са в общ размер от 31 921.82 лева, от които:
20 000 лева – усвоена и непогасена главница; 11 225.42 лева - начислена и неплатена
редовна лихва (възнаградителна лихва от 13.10.2017 г. до 01.10.2020 г. включително; 66.67
лева - начислена законна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 13.10.2020 г. включително и
629,73 лева — такса, заплатена от Банката за изпълнителното производство.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 49784/ 2020 г. на СРС, ГО, 48
състав, е видно, че ищецът подава на 14.10.2020 г. заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ( извлечение от счетоводните
книги на банката по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО–В – 5019 от
22.11.2007 г., срещу длъжника П. В. И. за сумите, предмет на предявения по реда на чл. 422
ГПК установителен иск. За същите, включително и за претендираните разноски за държавна
такса по заявлението и юрисконсултско възнаграждение, заповедният съд издава на
29.10.2020 г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта и в
срока по чл. 414 ГПК ( заповедта е връчена на 27.05.2021 г., видно от разписката на гърба на
покана за доброволно изпълнение на л. 154 от заповедното производство ), длъжникът П. И.
подава възражение, вх. № 23034626 от 31.05.2021 г. по описа на СРС, в което сочи, че не
дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение, тъй като са погасени
по давност. На заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК, редовно съобщени на
23.06.2021 г., като исковата молба е постъпила на 22.07.2021 г.
Други допустими и относими доказателства, извън обсъдените, на които съдът да
основава изводите си, не са ангажирани по делото.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от кредитора в заповедното производство за
установяване съществуване на вземанията му срещу длъжника, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Съдът намира, че искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на
22.07.2021 г., считано от 23.06.2021 г. - датата на връчване на разпореждането на съда, с
което на заявителя се съобщава за постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК /на
31.05.2021 г./ и има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което предявеният иск е процесуално допустим и следва
да се разгледа по същество.
Между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка, породена от
сключения на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО–В–5019 от 22.11.2007 г.
4
Задълженията по договора за кредит, не са погасявани чрез плащане в пълният им
дължим размер от ответника, съобразно с клаузите на договора, който кредитополучателят
И. е подписал и чиято автентичност не е оспорил. Фактът на забавата в плащанията по
договора не се оспорва от ответната страна.
Съгласно т.11, б.“а“ от Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с възражението по чл.414 от ГПК, ако длъжникът е оспорил
вземането на кредитора с възражения, които би могъл да заяви с отговора на исковата молба
по чл.131 ГПК, същите следва да бъдат разгледани от исковия съд. В случая от ответника е
релевирано правоизключващо възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет
на издадената заповед за незабавно изпълнение и предявения по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск.
В тази връзка съдът намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията
на банката ищец е неоснователно. При действието на клаузата по т. 36. 1 от приложимите по
правоотношението Общи условия на банката – кредитор, предвиждаща автоматично
удължаване (година за година) срока за ползване на овърдрафта и липсата на ангажирани
доказателства за отправено от длъжника уведомление (предизвестие) до банката за
прекратяване на съглашението в посочения в Общите условия текущ срок, се налага извода,
че процесният договор е обвързвал страните. В този смисъл е и произнасяне на ВКС с
Решение № 50186 от 16.11.2022 г. по гр. д. № 4472/2021 г., III Г. О. на ВКС, постановено по
казус, разкриващ обективен идентитет с настоящия.
Вземанията на ищеца не са погасени по давност, нито към момента на установената
по делото дата на фингирано връчване на поканата на банката до ответника, с която е
предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение, каквото безспорно не е осъществено
от длъжника и банката е обявила, че ще счита кредита за предсрочно изискуем с
изтичането на този срок, нито към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
14.10.2020 г.
Ищецът разполага с ликвидни и изискуеми вземания, чиито размер съдът определя
съобразно с приетото по делото заключение на ССчЕ, както следва: 20 000 лева – усвоена
и непогасена главница; 11 225.42 лева - начислена и неплатена редовна лихва
(възнаградителна лихва от 13.10.2017 г. до 01.10.2020 г. включително; 66.67 лева -
начислена законна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 13.10.2020 г. включително и 60 лева
разноски по връчване на покана за предсрочна изискуемост, съгласно Фактура №
**********/28.02.2020 г.
Съобразно с изложеното предявения установителен иск е основателен и следва да се
уважи до размера на сумата от 20 000 лева – усвоена и непогасена главница; 66.67 лева -
начислена законна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 13.10.2020 г. включително; 60 лева
разноски по връчване на покана за предсрочна изискуемост и 11 225.42 лева -
възнаградителна лихва за периода от 13.10.2017 г. до 01.10.2020 г. включително, а за
разликата над 11 225.42 лева до пълния предявен размер от 11 360.04 лева, следва да се
отхвърли като неоснователен.
5
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавата
в размер на законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от 14.10.2020 г. –
датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до окончателното
плащане на вземането.
По разноските:
Ищецът „П.И.Б.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и по
представен списък по чл. 80 ГПК, има право на разноски ( предвид постановките на т. 12 от
Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС )
съобразно с уважената част от иска за заповедното производство в размер на 676.80 лева –
от които 627.02 лева за държавна такса по заявлението и 49.78 лева юрисконсултско
възнаграждение, и за исковото производство в общ размер на 1473.36 лева, от които 627.02
лева за държавна такса; 398.28 лева - депозит за вещо лице и 448,06 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******,
против П. В. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. чл. 415 ал.1 от
ГПК, че съществува изискуемо парично вземане в полза на „П.И.Б.“ АД против П. В. И.,
ЕГН **********, произтичащо от сключен между тях Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО–В – 5019 от 22.11.2007 г., за следните суми: 20 000 лева – усвоена и непогасена
главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 66.67 лева
– мораторна лихва, начислена за периода от 02.10.2020 г. до 13.10.2020 г. / вкл./; 60 лева –
разноски за връчване на нотариална покана и 11 225.42 лева - възнаградителна лихва за
периода от 13.10.2017 г. до 01.10.2020 г./вкл./, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 49784/2020 г.
по описа на СРС, 48 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата
над уважения размер от 11 225.42 лева до пълния предявен размер от 11 360.04 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. И., ЕГН **********, да заплати на
„П.И.Б.“ АД, ЕИК *******, сумата от общо 676.80 лева- разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 49784/2020 г. по описа на СРС, 48 състав и сумата от общо
1473.36 лева – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за
6
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7