№ 1488
гр. София, 14.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502925 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба на С. Н. А. чрез
процесуалния му представител срещу определение № 8427/ 11.07.2023г. на
СГС, ГО, 30 състав, постановено по гр.д. № 5519/22г. по реда на чл.248, ал.1
от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че исковете са предявени
срещу двама ответници и те по равно следва да поемат разноските, които се
дължат на ищеца. Съдът е присъдил разноски, който не са свързани с
настоящото дело. Неправилно е прието, че той трябва да понесе изцяло
разноските по т.8 от списъка с разноски на ищеца, а всички останали да се
поделят наполовина. В сумата, която следва да се раздели на две са включени
разноски, имащи отношение само към ревандикационната претенция- т.6 и т.7
от списъка за разноски. Съдът не се е произнесъл по искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за производството по чл.248 от
ГПК.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Претендира разноски.
В. В. не взема становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
1
жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен
процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е частично основателна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая страната оспорва присъдените разноски на
ищеца. Това не изисква да е представен списък по чл.80 от ГПК, за да се
обоснове допустимостта на производството.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил
молбата на С. А. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Настоящата инстанция намира, че от присъдените разноски в полза на
ищеца следва да се приспаднат сумите свързани, с вписването на исковата
молба и заверяване на преписи от исковата молба и документи за вписване,
доколкото те се отнасят до иска с правно основание чл.108 от ЗС, за който е
образувано друго гражданско дело. Същото се отнася и за сумите по т.6 и т.7
от списъка на адв. А., представен пред СГС, л.246 от делото. Те също са
относими към ревандикационната претенция. Тези разноски следва да бъдат
поискани за възмездяване в това производство. Сумите за държавна такса и
адвокатско възнаграждение следва да се разделят наполовина. В този случай
С. А. следва да заплати на В. В. разноски по настоящото дело за
производството пред СГС в размер на 1903, 24лв.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че и Д. П. трябва да
бъде осъден да плати половината от разноските, дължими на ищеца. Той не е
страна по иска с правно основание чл.42,б. „б“ от ЗН и не може да се
ангажира отговорността му за тях.
В производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат, защото
няма самостоятелен характер. Поради това такива не се дължат на
жалбоподателя.
2
Изложеното налага извод за отмяна на атакуваното определение на
СГС над 1903, 24лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 8427/ 11.07.2023г. на СГС, ГО, 30 състав,
постановено по гр.д. № 5519/22г. в частта, в която са присъдени разноски по
делото за СГС в полза на В. К. В. над 1903, 24лв. до 2186, 26лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3