№ 209
гр. Кубрат, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20253320100033 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна
делба.
Постъпила е искова молба вх.№ 174/17.01.2025 г., уточнена с молба вх. №
580/13.02.2025 г., от С. И. М. от ***, действаща чрез адв. С. Д. от АК - Разград, против Т. И.
А. от ***, за делба на съсобствен имот, находящ се в ***, обл. Разград, при квоти по ½ ид.ч.
за всеки един от съделителите. Направено е и искане да бъде осъден ответника да заплаща
на ищцата наем в размер на 200.00 лв., считано от деня на завеждане на делото, тъй като
била лишена от възможността да ползва съсобствения имот.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са брат и сестра и са
съсобственици по наследство от родителите им на недвижим имот – „Поземлен имот с
начин на ползване – дворно място, находящо се в чертите на ***, с административен адрес
***, за който е отреден УПИ VII-288 от квартал 106 по плана на град Завет с площ 645
квадратни метра, ведно с построените в имота: 1. Самостоятелен обект с начин на трайно
ползване – жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 152 кв.м., 2. Веранда към
жилищна сграда и беседка, 3. Стопанска сграда - сайвант“, при квоти от ½ ид.ч. за всеки
един от съделителите.
Съсобствениците се намирали в невъзможност да се поделят доброволно, с което
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящата искова молба.
В с.з. ищцата се явява лично и с адв. С. Д., който поддържа така депозираната искова
молба и излага подробни съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т. А. депозира писмен отговор чрез
упълномощен адв. Т. Р. от АК – Шумен, като счита иска за допустим и основателен, но
твърди се, че в имота има построена само жилищна сграда на два етажа, но не и стопанска
сграда – сайвант. По отношение на дворното място ответникът заявява, че същото е
закупено от родителите им през 1984 г., като същото към него момент е било незастроено.
През месец ноември 1984 г. родителите им предприели действия по застрояване на имота и
на следващата година жилищната сграда била построена, като били обособени два
самостоятелни жилищни етажа. Тъй като сградата не била нанесена в плана за регулация на
***, след смъртта на родителите ответникът предприел действия в тази насока въз основа на
строителните книжа.
Преди години в имота е имало стар паянтов сайвант, но тъй като същият е съборен и
вече не съществува, в плана за регулация е нанесена само законно построената жилищна
1
сграда и само тя е била декларирана от страните за заплащане на ежегодния данък.
По отношение на беседката ответникът твърди, че тя е преместваем обект, поставена е
от него и не е част от наследството на родителите. Същото се отнасяло и за верандата
(тераса с покрив), която била монтирана от него, прилепена е до сградата и не била
самостоятелна постройка.
По отношение на претенцията на ищцата за заплащане на наем ответникът счита, че
същата е неоснователна, тъй като сестра му имала достъп до имота както преди, така и след
смъртта на родителите им. Твърди, че те са живеели в къщата на първия етаж, до смъртта си,
а той със семейството си живеел на втория етаж и е полагал грижи за тях. Всички
подобрения в имота, които били на значителна стойност, били извършени от него. През
годините той никога не е създавал пречки на сестра си да ползва имота.
Към настоящия момент на първия етаж не живеел никой и ищцата имала достъп до
имота – знаела къде се намира ключа. Преди завеждане на делото между страните са водени
разговори за уреждане на наследствените отношения във връзка с имота, но не постигнали
съгласие. От тогава ищцата не била стъпвала в имота, въпреки че знаела къде е ключа и брат
й не я бил лишавал от това право.
В с.з. ответникът се явява лично и с адв. Т. Р., която не възразява да се допусне делбата
по отношение на дворното място и двуетажната жилищна сграда. По отношение на
претенцията за заплащане на наем счита същата за неоснователна и излага подробни
съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата и ответникът са от кръга на законните наследници на И. А. Х., б. ж. на ***,
починала на 03.06.2017 г. и З. Х. Х., б. ж. на ***, починала на 24,03,2019 г., видно от
представените удостоверения за наследници (л. 4 и л. 5 от делото) – техни дъщеря и син.
От представените по делото документи – Нотариален акт № 89, том I, дела № 160 от
1984 г. на Кубратски районен съдия, удостоверение за данъчна оценка от 06,01,2025 г. на
Община Завет и Скица № 03/03,01,2025 г. на Община Завет, се установява, че приживе
наследодателят на страните И. Х. е закупил на 10,04,1984 г. недвижим имот, представляващ
„Празно дворно място от 645 кв.м., находящо се в ***, Разградски окръг, представляващо
парцел VII-288 от квартал 106 по плана на града, при съседи : улица, от две страни Г. С. и Р.
Р.“. В последствие той е построил в дворното място двуетажна жилищна сграда, в която е
живял със семейството си до смъртта си.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
и оценъчна експертиза към настоящия момент в имота са построени двуетажна жилищна
сграда, гараж със склад и навес - стопанска сграда. От южната страна на жилищната сграда е
изграден навес от лека дървена конструкция. При извършена справка в отдел „Строителство,
устройство на територията и околна среда /СУТОС/" при Община Завет експертът е
установил, че е наличен Протокол № 63/ 06.11.1984 г. за определяне на строителна линия и
ниво за жилищна сграда (Приложение № 3 към експертизата. Други строителни книжа за
изграждане на сгради в процесния имот няма налични.
Двуетажната масивна жилищна сграда без сутерен е със застроена площ 76 кв. м и
разгърната застроена площ 152 кв. м. Построена е в периода 1984 - 1985 г. Всеки от етажите
се състои от следните помещения: две стаи, кухня и обща баня с тоалетна. Сградата е
построена на 5,00 м от уличната регулационна линия и на 3,50 м от западната граница с УПИ
VI-288. От южната страна на жилищната сграда е изграден навес от лека дървена
конструкция, построен през 2014 г. Статутът на сградата е Жилищна сграда - еднофамилна.
Двуетажната масивна жилищна сграда е законно построена. За навеса от лека дървена
конструкция няма строителни книжа.
Гаражът със склад е със застроена площ 53,40 кв. м., като е построен през 2018 г. на
уличната регулационна линия и между западната граница на имота с УПИ VI-288 западната
стена на жилищната сграда. Състои се от две помещения: гараж и склад. Статутът на
сградата е Постройка на допълващото застрояване.
Навесът представлява стопанска сграда със застроена площ 12,00 кв. м. Построен е
през 2018 г. между западната граница на имота с УПИ VI-288 и западната стена на
жилищната сграда и навеса от лека дървена конструкция. Статутът на сградата е Постройка
на допълващото застрояване.
Според вещото лице тъй като гаража със склад и навеса са изградени след 2001 г. и
няма строителни книжа за тях, същите не са търпими строежи съобразно § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Съгласно представената Скица № 03/03,01,2025 г. на Община Завет в процесното
2
дворно място е нанесена единствено жилищната сграда, като само тя е декларирана пред
общината, видно от удостоверението за данъчна оценка.
От показанията на разпитаните поделото свидетели С. К.н и Г. А. – първата е дъщеря
на ищцата, а втората е съпруга на ответника, до смъртта си наследодателите И. Х. и З. Х. са
живеели на първия етаж от двуетажната сграда, а вторият етаж и до настоящия момент се
обитавал от ответника и неговото семейство. Ищцата имала друга къща в *** и когато
идвала в града отсядала там. Докато били живи родителите им С. М. ги посещавала, като
влизала в къщата без да са й били създавани пречки от брат й. След смъртта на З. Х. през
2019 г., на първия етаж продължила да живее баба Ф. – майка на наследодателя И. Х., до
смъртта си през 2020 г. Ищцата посещавала и нея без проблеми, но след това престанала да
ходи в наследствения имот.
Междувременно, няколко дни след смъртта на наследодателката З. Х., между брата и
сестрата възникнал конфликт по повод на процесния имот. И двете свидетелки твърдят, че
повод за спречкването между двамата е било менюто за струването на майка им, но
всъщност в основата е бил именно спор за имота – ответникът е имал очаквания ищцата да
се съгласи да му прехвърли нейния дял от къщата, но тя е отказала. В последствие двамата
са водили телефонни разговори за ликвидиране на съсобствеността, но не са стигнали до
съгласие относно цената – всеки питал другия какво дава, без да предлагат цена.
Според св.К. майка й нямала ключ и достъп до къщата след смъртта на баба Ф.. След
смъртта на З. Х. тя била поискала от брат си ключ, но той не й дал. През 2023 г. ищцата
поискала да дойде и да живее на първия етаж, но ответникът я попитал нямало ли да я бъде
срам да дойде на етажа.
Св. А. от своя страна твърди, че приживе на наследодателката З. Х. между брата и
сестрата имало устна уговорка ищцата да прехвърли на ответника своята идеална част от
имота, но след смъртта на майка им тя се отметнала. Поради това нейно поведение съпругът
на свидетелката се чувствал обиден, но според нея той никога не е създавал пречки на
сестра си да идва в имота и да ползва етажа. Самата свидетелка също нямала нищо против
С. да ползва този етаж, но тя никога не била искала ключ от къщата и не била искала да
живее в къщата. Твърди, че ищцата винаги е имала достъп до къщата, знаела къде стоял
ключа както за външната врата, така и за етажа. За обзавеждането на първия етаж посочва,
че част от същото е собственост на тяхното семейство, което са предоставили на родителите
на ответника за ползване.
Според експертното заключение месечният наем за ползване на целия имот за периода
от завеждане на исковата молба – 17,01,2025 г. до изготвянето на експертизата 03,10,2025 г.,
е в размер на 400 лв./ месечно.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Безспорно се установи по делото, а и страните не спорят по този въпрос, че в
резултат на наследствено правоприемство между ищцата и ответника е възникнала
съсобственост по отношение на процесния имот, съставляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Дворно
място, находящо се в строителните граници на ***, с административен адрес ***,
съставляващо УПИ VII-288 от кв. 106 по плана на града, одобрен със Заповед № 280/
31.05.1979 г., с площ от 645 кв. м по скица № 03/ 03.01.2025 г. и по документ за собственост,
при граници съгласно скица - улица „Добри Чинулов", УПИ VIII 288, УПИ ХІ-301, УПИ
XIV-309 и УПИ VI-288, заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда –
еднофамилна, етажи – два, със застроена площ 76 кв. м. и с декларирана разгърната
застроена площ от 152 кв. м, гараж със склад със застроена площ от 53,4 кв. м, навес за
селскостопански нужди с площ 12,0 кв. м., при квоти както следва: по 1/2 ид. ч. за всеки
един от тях поотделно. Съгласно действащата към датата на смъртта на наследодателите
разпоредба на чл. 5, ал. 1 от Закон за наследството децата наследяват при равни права.
По отношение на посочените в исковата молба две постройки на допълващо
застрояване – веранда с беседка и стопанска постройка – сайвант, по делото се установи, че
действително в имота има построени такива, които са определени от експертното
заключение като гараж със склад, със застроена площ 53,40 кв. м. и навес - стопанска сграда,
със застроена площ 12,00 кв. м., но и двете са строени през 2018 г. без строителни книжа.
При това положение същите не са търпими строежи съобразно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и в §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не могат да бъдат обект на делба. В хода на устните
състезания страните са изразили становище, че тези постройки не следва да бъдат допускани
до делба предвид статута им на незаконен строеж. Същевременно безспорно се доказа в хода
на съдебното дирене, че тези постройки не са самостоятелни, а имат статут на допълващо
застрояване, т.е. те представляват подобрения в урегулирания парцел. Съгласно утвърдена
съдебна практика се приема, че ако предмет на делба е УПИ с постройките в него, делбата е
3
допустима, дори и да не е доказана търпимост на постройките, тъй като съсобственикът на
земята е съсобственик по силата на приращенията и на постройките, съгласно разпоредбата
на чл. 92 ЗС. Не може да остане неподелено построеното върху съсобствен терен, който е
допуснат до делба, без значение дали построеното има статут на законен строеж или
подобрение на имота. Извършвайки делбата на поземлен имот, съдът ще извърши делба и
на незаконно изградените постройки и едва при оценяването им във втората фаза на делбата
следва да се отчете обстоятелството дали са търпими или подлежат на премахване. Въпросът
дали даден строеж е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не
и към правото на собственост на назаконната сграда (В този смисъл са Решение № 233 от
27.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2012 г., II г. о., Решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о., Решение от 25,04,2019 г. на ОС – Разград по в.гр.д. № 76/2019
г., Решение № 116/31,01,2020 г. на ОС – Бургас по в.гр.д. № 1941/2019 г. и др.).
С оглед така изложеното процесните постройки на допълващо застрояване се явяват
годен обект на делба и следва да бъдат включени в делбената маса.
По отношение на заявените от ищцата претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК:
Предявеното искане е привременна мярка и представлява претенция за периодични
плащания, считано от датата на предявяване на исковата молба 17.01,2025 г., до
приключване на делбеното производство. Съгласно сочената разпоредба, в решението по ал.
1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат
на другите срещу ползването. Правната норма цели да охрани правата на съделителите, като
осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите, предмет на делбата или да
получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Един от съделителите
може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на
имота само занапред във времето, т. е. от момента на постановения по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК акт. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е.
произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански
правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се
ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материалноправен спор между страните.
От друга страна, претенцията за заплащане обезщетение за лишаване от ползване
по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от
време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяване на иска за делба, но
предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК (включително, когато
то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата. Тази материалноправна
претенция (обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС) обаче е допустимо да бъде разгледана
единствено и само по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното производство,
дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда
искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му
факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от
време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане обезщетение за
ползване на имота за този период, т. е. претенция по сметки между съделителите, която
следва да се разгледа по реда на чл. 346 ГПК. Ако обаче в делбеното производство се
претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите
съсобственици занапред до окончателно извършване на делбата, следва да се приеме, че е
налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Предвид факта, че искането е предявено в първата фаза на делбеното производство и с
оглед направените уточнения на ищцата в с.з., съдът приема, че се касае за привременна
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, въпреки некоректно посочения период от време.
В хода на съдебното дирене безпротиворечиво се установи, че ответникът и
семейството му обитават и ползват втория етаж на къщата повече от 20 години, а ищцата не
живее в имота и не ползва части от него. По отношение на първия етаж от сградата също
категорично се доказа, че след смъртта на баба Ф. през 2020 г. там не живее никой, не е бил
отдаван под наем, но семейството на ответника имало там свои мебели. Към момента на
извършване на оглед от вещото лице същото е установило, че е имало авария в банята на
първия етаж и канализационната тръба е била разбита. Етажът бил годен за експлоатация, с
изключение на банята, на която трябвало да сенаправи ремонт.
Спорният момент между съделителите е дали ответникът е възпрепятствал ищцата да
ползва процесния имот. Т. А. твърди, че никога не е пречил на сестра си да идва в имота и да
ползва първия етаж, като в подкрепа на тези доводи са показанията на св. А., според която
4
сестрата е знаела къде стои ключа за къщата и е можела да влезе по всяко време.
Същевременно лично свидетелката й била казала, че винаги е добре дошла, тъй като къщата
била и нейна, но тя не била идвала след смъртта на наследодателката З. Х..
От друга страна св. К. заявява, че след смъртта на наследодателката З. Х. е възникнал
спор между брата и сестрата именно по повод съсобствеността върху процесния имот, като
майка й поискала ключове от къщата, но ответникът не й дал. От този момент тя не била
влизала в жилището.
При преценката за основателността на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е без значение
дали ползващият съсобствения имот съделител е възпрепятствал останалите съделители да
ползват същия. Достатъчно е да се докаже, че някой от съделителите не използва
наследствените имоти съобразно правата си, като същевременно имотите се ползват от друг
съделител. В настоящия случай безспорно се установи, че къщата се ползва от ответника, а
ищцата не е стъпвала в имота след смъртта на баба Ф. през 2020 г. и не е разполагала с
ключове. Ирелевантен е факта дали ищцата е знаела къде се намира ключовете за имота. При
това положение ответникът дължи обезщетение съобразно правата на ищцата върху имота
до приключване на делбата. Обезщетението се дължи върху целия имот, тъй като де факто
той ползва и двата етажа. Видно е от показанията на свидетелите, че семейството на
ответника живее на втория етаж, но очевидно ползва и първия, където съхраняват мебели, а
и извършват ремонти при възникнала необходимост от това. Съгласно заключението на
вещото лице месечния наем за ползване на целия имот към момента на изготвяне на
заключението е 400 лв. Предвид установения обем права на ищцата върху имота, размерът
на дължимото обезщетение се равнява на сумата от 200.00 лв., дължимо от датата на
постановяване на съдебното решение за допускане на делба до приключване на делбеното
производство с влязло в сила решение по втората фаза на делбата. Претенцията за
заплащане на обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до постановяване на
настоящото решение следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да отбележи и следното: В хода
на устните състезания ответникът е направил алтернативно искане съдът да постанови, че
ищцата може да ползва първия жилищен етаж, а ответникът и семейството му – втория
жилищен етаж на къщата. Това искане обаче е направено едва след приключване на
съдебното дирене и не може да бъде обсъждано от съда. Освен това в хода на
производството, развиващо се по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът няма задължение да
изследва дали имотът реално може да се ползва от всички съделители съобразно правата им.
Цитираната разпоредба дава възможност на съсобствениците, които не ползват имота до
приключване на делбата да получат суми срещу ползването, осъществявано само от едни от
тях. Именно такъв е и настоящия случай – ищцата е реализирала правото си да иска именно
обезщетение, а не ползване на реална част от имота, поради което съдът е длъжен да се
произнесе именно в рамките на това искане.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между С. И. М., ЕГН:********** от *** и Т. И. А.,
ЕГН: **********, от ***, ВЪРХУ следното имущество:
„ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Дворно място, находящо се в строителните граници на ***, с
административен адрес ***, съставляващо УПИ VII-288 от кв. 106 по плана на града,
одобрен със Заповед № 280/ 31.05.1979 г., с площ от 645 кв. м по скица № 03/ 03.01.2025 г. и
по документ за собственост, при граници съгласно скица - улица „Добри Чинулов", УПИ
VIII 288, УПИ ХІ-301, УПИ XIV-309 и УПИ VI-288, заедно с построените в същото дворно
място: 1. Самостоятелен обект с начин на трайно ползване - жилищна сграда – еднофамилна,
етажи – два, със застроена площ 76 кв. м. и с декларирана разгърната застроена площ от 152
кв. м., 2. Гараж със склад със застроена площ от 53,4 кв. м, 3. Навес за селскостопански
нужди с площ 12,0 кв. м.“
ПРИ ПРАВА:
- 1/2 ид.части за С. И. М.,
- 1/2 ид.части за Т. И. А..
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Т. И. А., ЕГН: **********, да заплаща
на С. И. М., ЕГН:**********, обезщетение за ползването на притежаваните от нея ½
идеални части от допуснатия до делба имот, в размер на 200.00 (двеста) лева месечно,
5
считано от постановяване на настоящото съдебно решение – 14,11,2025 г. до окончателното
извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ направеното от С. И. М., ЕГН:********** искане в
частта да бъде присъдено обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба
до датата на постановяване на настоящото решение, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а в частта относно произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК,
имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Разград в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6