Определение по дело №84/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение N128 от 24.08.2009г., постановено по гр.д. N9/2009г., Момчилградският районен съд е осъдил Ф. Ю. Х. от С., О. и Г. Ф. Ю. от С., да заплатят солидарно на И. Х. С. от С., сумата в размер на 3 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2008год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.45 вр. чл.86, ал.1 вр чл.84,ал.З от ЗЗД, като искът е отхвърлен за разликата от 3 000лв. до пълния му предявен размер от 20 000лв., като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и предявеният от И. Х. С. против Ф. Ю. Х. и Г. Ф. Ю. иск за сумата в размер на 1 969лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в следствие престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2008год., с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан. Ф. Ю. Х. и Г. Ф. Ю. са осъдени да заплатят солидарно на И. Х. С. сумата в размер на 41лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважената част на претенциите му, и по сметка на РС - Момчилград сума‗а в размер на 120лв., представляваща ДТ върху уважения размер на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят И. Х. С., който чрез пълномощника си го атакува в отхвърлителните части. Сочи, че решението е неправилно. Излага съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено в атакуваните части и съдът да уважи изцяло претенциите му. В съдебно заседание се явява лично и се представлява от адвокат-пълномощник. Не сочи нови доказателства.

Ответниците по жалбата – Ф. Ю. Х. и Г. Ф. Ю., чрез процесуалния си представител я оспорват. Молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

Производството пред районен съд - Момчилград е с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че на 26.08.2009год., около 21,30-22,00ч., автомобилът на ищеца бил спрян от микробус, от който слязъл отв.Ф. Х., който му нанесъл удари през прозореца на колата. Ищецът затворил прозореца и заключил автомобила, но Ф. Х. счупил стъклото на прозореца, продължил да го удря, и повикал по телефона и втория ответник, сина си Г.Ф.Ю... След като дошъл, последният също започнал да нанася удари на ищеца, и с камък счупил фаровете, стоповете, огледалата и стъклата на автомобила. Ищецът твърди, че бил изведен от моторното превозно средство от двамата ответници, които продължили да му нанасят удари, след което бил изпаднал в безсъзнание. След като се свестил, се обадил в РПУ-Кирково, като дошлите полицаи извикали линейка, с която бил транспортиран в болница в гр.3латоград, а от там и в МБАЛ в гр.Кърджали. В болницата установили множество разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по главата, гръдния кош, поясната област и корема, както и избиване на първи горен десен зъб и първи горен ляв зъб. На ищеца било издадено СМУ № 285/27.08.2008год. Експертна справка установила, че на автомобила му са причинени следните повреди - счупени ляв и десен предни фарове; счупено предно панорамно стъкло; счупени две чистачки за предно панорамно стъкло; счупена предна пластмасова броня; счупено стъкло на предна дясна врата; счупено огледало на предна лява врата; огъната предна лява врата; счупено стъкло на лява врата; счупени стъкла на задна лява и дясна врата; огъната задна дясна врата; счупено задно панорамно стъкло; счупена чистачка за задно панорамно стъкло; необходимо било цялостно боядисване на увредения автомобил. Стойността на така описаните щети възлизала на сумата в размер на 2 700лв., от която ответниците му били заплатили сумата в размер на 731лв. Също така твърди, че с Определение от 16.12.2008год., постановено по НОХД № 238/08год. по описа на МРС е одобрено споразумение, с което двамата ответници били признати за виновни за извършени деяния по чл.129 и чл.216, ал.1 от НК и им били наложени съответни наказания. Твърди също, че от причинените му телесни увреждания е претърпял значителни болки и страдания, които продължавали и понастоящем. Липсата на два предни зъба значително го загрозявала дълго време, нарушавала храненето и говоренето му. Сочи и, че автомобилът му не подлежал на ремонт, а следвало да бъде бракуван.

Ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени двамата ответници солидарно да му заплатят сумата в размер на 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняването на средната телесна повреда, както и сумата в размер на 1 969лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането; претендира и за направените по делото разноски. С протоколно определение по направено от ищеца искане за увеличение на иска по реда на чл.214, ал.1, предл.3 от ГПК, съдът е допуснал увеличение размера на претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди, в следствие престъплението по чл.129 от НК за сумата в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 26.08.2009год., до окончателното й изплащане

Ответниците Ф. Ю. Х. и Г. Ф. Ю. оспорват предявените искове по размер. Считат, че е налице сьпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който с поведението си ги предизвикал и провокирал.

С протоколно определение от 16.12.2008г. по НОХД № 238/08г. по описа на МРС е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, на осн. чл.384 вр. чл.381 и сл. от НПК, с което Ф. Ю. Х. и Г. Ф. Ю., и двамата от С., са признати за виновни в това, че на 26.08.2008г. в с.Ягнево, О., в съучастие като извършители причинили средна телесна повреда на И. Х. С. от С., О., изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб и първи горен ляв зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 вр. чл.20 от НК, съдът е наложил и на двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода" за срок от десет месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 от НК, за срок от три години. Със същото споразумение двамата обвиняеми са признати за виновни и в това, че на 26.08.2008г., в с.Ягнево, О., в съучастие като извършители противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил „Опел Вектра" с ДК № К ** ** АВ, собственост на И. Х. С. от С., О., като причинената имуществена вреда възлиза на сумата в размер на 730,89лв., поради което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК съдът е наложил и на двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода" за срок от десет месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 от НК за срок от три години.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза № 30/2009г., се установява, че на И. Х. С. са били причинени - разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания по кожата на главата, гръдния кош, поясната област и корема; избиване на първи горен десен зъб и първи горен ляв зъб. Избиването на първи горен ляв и десен зъб довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, а останалите описани травматични увреждания довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, някои от тях причинили болка и страдание. Вещото лице посочва, че при прегледа, извършен на ищеца на 15.04.2009год. е констатирало, че „това, което е било причинено, е зараснало и единственото, което е останало е липсата на зъби”.

Установява се от заключението на вещото лице Пенчо Стоев по назначената съдебно-оценъчна експертиза, както и от изслушването му в съдебно заседание, че при огледа на лек автомобил „Опел Вектра" с ДК № К ** ** АВ, собственост на И. Х. С. от С., О. са констатирани следните повреди -счупен преден ляв фар /комплект/; счупен преден десен фар с мигач; изкривен преден ляв калник; смачкана предна лява врата; счупено стъкло на предна лява врата; счупено странично огледало; счупено задно ляво стъкло; счупено задно стъкло; счупен заден ляв мигач; счупен заден десен мигач; счупено задно дясно стъкло; счупено предно дясно стъкло; счупено панорамно стъкло; счупени предни фарове за мъгла; счупен дефлектор на средна конзола. Справедливата пазарна стойност на причинените щети към 26.08.2008год. възлизала на сумата в размер на 758лв., а за да бъде приведен автомобила в движение, стойността на ремонта възлизала на сумата в размер на 1 486,80лв. Пазарната стойност на автомобила към 26.08.2008год. възлизала на сумата в размер на 1 900лв.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Н.С. /съпруга на ищеца/, С. Х. С. /брат на ищеца/, и Семиха Х. /дъщеря на ответника Ф. Х., и сестра на ответника Г. Х./ се установява, че между страните по делото отношенията били влошени от по-рано, поради претърпяно между тях ПТП. Установява се, че щетите по автомобила на ищеца, получени вследствие на това ПТП не били отстранени до процесната дата 26.08.2008г. Т.е., на процесната дата не може да се установи безспорно кои от претендираните от ищеца щети по автомобила кога и от кой са причинени.

При тези данни настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и препраща към мотивите му, изложени в атакуваното решение, на осн.чл.272 от ГПК.

С оглед разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК, одобренот¯ от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Следва да се приеме, че ищецът е понесъл твърдените от него неимуществени вреди, които са настъпили в следствие виновното поведение на ответниците - били са му избити първи горен десен зъб и първи горен ляв зъб, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. На същият са били причинени и други травматични увреждания - разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания по кожата на главата, гръдния кош, поясната област и корема, които са наложили болнично лечение и наблюдение в продължение на седем дни. Пострадалият е претърпял болки, страдания и неудобства в следствие нанесените му телесни увреждания. Установява се също, че пострадалият е влязъл в спор с ответника Ф. Х., съпроводен с упражняване на насилие от негова страна спрямо дееца. В случая, това му поведение не се обхваща от действията, обосноваващи извод за извършване на деянието от страна на двамата ответници в състояние на силно раздразнение по чл. 132 от НК, но е допринесло за последвалото умишлено нанасяне на средната телесна повреда, от която са настъпили общественоопасните последици. Следователно то е в причинна връзка с тези последици, което съгласно чл.51, ал. 2 ЗЗД обуславя намаляването на размера на определеното обезщетение. Ето защо, въззивната инстанция намира, че по справедливост и на основание чл.52 от ЗЗД сумата от 3 000лв. е достатъчна да обезщети уврежданията, болките и страданията на ищеца, като съобрази също и разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 1 969лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, в следствие престъплението по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата съдът намира, че с оглед влязлото в сила споразумение , приравнено на присъда по наказателно дело, изводите относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са задължителни за гражданския съд, който разглежда иска по чл.45 от ЗЗД за обезщетение на вредите от същото деяние. Ето защо следва да се приеме, че двамата ответници безспорно са причинили имуществени вреди на ищеца, тъй като противозаконно са повредили чужда движима вещ - лек автомобил, марка „Опел Вектра" с ДК № К ** ** АВ, негова собственост. Спорът е относно размера на следващото се обезщетение. Както бе казано по-горе, преди датата, на която двамата ответници са повредили автомобила на ищеца, е възникнало ПТП между същия този автомобил и МПС, управлявано от ответника Ф. Х.. Били са налице повреди и по двете превозни средства, които съгласно показанията на св.Н.С. и св.С. не са били отстранени от ищеца С.. С оглед на това, съдът намира, че твърдените от ищеца повреди, за които претендира обезщетение не са безспорно доказани по вид и размер, тъй като не е ясно кои точно са следствие от ПТП и кои са причинени виновно от двамата ответници. Действително, последните са били признати за виновни, че са причинили вреди в определен размер, но за тези щети пострадалият е бил обезщетен, както сам той признава със сумата от 731лв.

Предвид изложеното по-горе, следва атакуваното решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Ето защо, и на осн.чл.271 от ГПК Окръжния съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение N128 от 24.08.2009г., постановено по гр.д. N9/2009г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.