РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Русе, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело №
20254500100209 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът М. Ю. А. чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на
08.05.2024 г., около 12:18 ч. на бул. „Х.Б.“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „К.С.“ с рег.
№ Р****КТ, управляван от Н.П.Х.. Последният, при движението си в двора на фирма „Ал-
филтър“ не упражнил достатъчен контрол върху своя автомобил, като станал причина и
реА.зирал ПТП с пешеходец-ищеца А., който извършвал озеленителни дейности в двора на
посоченото дружество. Сочи се, че причина за настъпилото ПТП са неправомерните
действия на водача на л.а. „К.С.“ с горепосочения рег.№, който не е съобразил правилата на
ЗДвП и виновно е причинил телесни увреждания на ищеца. Твърди се също, че на мястото
на произшествието са пристигнА. компетентни органи на МВР и е съставен КП за ПТП с
пострадА. №103/125 от 08.05.2024 г., като по случая е образувано ДП № ***/2024 г. по
описа на ОДМВР Русе, пр.пр. № ****2024 г. по описа на РРП. Сочи и че, след настъпване на
произшествието е посетил УМБАЛ „Канев“ АД с оплаквания от силна болка в областта на
дясното ходило. След извършени прегледи и изследвания, бил диагностициран със счупване
на 5-та метатарзална кост на десния крак и му е поставена гипсова имобилизация. Твърди, че
от инцидента е получил болки, които били особено интензивни през първия месец от
възстановителния период. Следвало е да спазва режим на покой, поставен е пред
затруднения да посреща самостоятелно най-елементарните си битови нужди, като ходене,
обличане и тоалет, за което се осланял единствено на помощта на близките си. Твърди, че не
можел да стъпва с травмирания си крайник и е трябвало да използва помощни средства.
Твърди и че преди настъпване на събитието е водил активен живот, нямал е такива
проблеми, а след ПТП се е затворил в себе си, изпаднал е депресивни състояния. Считал се е
непълноценен и в тежест на хората, които се грижат за него. Изпитвал страх и уплаха от
случилото се. Счита, че за настъпилите болки и страдания следва да бъде репариран от
ответното дружество, тъй като за л.а. причинил пътното произшествие „К.С.“ с рег.№
Р****КТ към момента на процесното ПТП е била сключена вА.дна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, поради което и последното следва да отговаря по реда на
1
чл. 432, ал. 1 КЗ. Заявява и че с писмена претенция е поканил ответника да му заплати
компенсация за вредите, а по тази претенция липсвало произнасяне, поради което предявява
иск за заплащане на сумата от 30000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените
вследствие на ПТП от 08.05.2024 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от 24.10.2024 г. - датата на уведомяване на застрахователя до окончателното
изплащане. Претендира и сумата в размер на 70.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди вследствие на горепосоченото ПТП, а именно разходи свързани с
лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.05.2024 г.-датата на
извършения разход, до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който счита предявения иск за неоснователен.
Не се оспорват обстоятелствата за нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор „Гражданска отговорност“ за л.а. „К.С.“ с
рег.№ Р****КТ сключен с ответното дружество и вА.ден към датата на процесното ПТП-
08.05.2024 г. Ответното дружество оспорва изцяло отговорността на водача на л.а. „К.С.“ с
рег.№ Р****КТ Н.Х., за реА.зиране на процесното ПТП, като счита, че Х. не е нарушил
разпоредбите на ЗДвП и не е причинил процесното ПТП, така както е описано в исковата
молба. Оспорва се механизма на процесното ПТП, описан в исковата молба и причинната
връзка между това ПТП и вредите причинени на ищеца. Отделно от това счита и че е нА.це
съпричиняване на вредите в резултата на ищеца, тъй като същият по време на процесното
ПТП е нарушил конкретни разпоредби на ЗДвП, а именно чл. 113 и чл. 114 от този закон.
Оспорва и началния момент, в който се претендират лихвите за забава. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на
неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира и направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Представено е заверено копие от Констативен протокол за ПТП с пострадА. №103/125
от 08.05.2024 г./л.4/, съставен от мл.автоконтрольор И., съгласно който е настъпило ПТП на
08.05.2024 г. в 12.18 ч., в гр.Р., бул. „Х.Б.“ в двора на фирма „Ал-филтър“, с участници л.а.
„К.С.“ с рег.№ Р****КТ, управляван от Н.П.Х. и М. Ю. А.-пешеходец. В протокола за ПТП е
отразено, че за посочения л.а. има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в
ответното дружество, вА.дна за периода 22.08.2023 г.-21.08.2024 г. В протокола е посочено и
че М. Ю. А. е с фрактура на 5-та метатарзална кост на десния крак и че причините за ПТП
се изясняват. Образувано е и ДП № 141/2024 г. по описа на ОДМВР Русе, пр.пр. № 2788/2024
г. по описа на РРП/приложено към делото/.
Към доказателствения материал са приобщени и заверени копия от 2 броя фактури, с
косови бонове към тях на обща стойност от 70.00 лв. - заплатени от ищеца разходи за
лечение
Съдът намира, че механизма на настъпване на ПТП се установява от заключението на
назначената и неоспорена от страните автотехническа експертиза, която съдът кредитира
като обективна и компетентно дадена. От нея се установява, че на 08.05.2024 г. в 12.18 ч., в
гр.Русе, бул. „Х.Б.“ в двора на фирма „Ал-филтър“ двама работници са изхвърляли кофите
със смет в сметоизвозващ камион. Камионът е бил спрян в лявата част на платното за
движение, като по същото време л.а. „К.С.“ с рег.№ Р****КТ, управляван от Н.Х.
приближавал мястото, където бил този камион. Л.а „К.С.“ е бил на 38.4 м. преди мястото на
началото на удара, когато водачът му е имал възможност да наблюдава дейността на
работниците. Ищецът А. разтоварил кофа със смет, поставил я на мястото й и когато вървял
обратно към камиона бил ударен от л.а. „К.С.“ с рег.№ Р****КТ. Х. е закъснял да започне
спиране и поради това се получило съприкосновение между предната дясна част на л.а.
„К.С.“ с рег.№ Р****КТ и тялото на ищеца. В заключението е посочено, че л.а. „К.С.“ се е
2
движил с около 17,3 км/ч непосредствено преди произшествието, а ищеца е вървял със
скорост около 3,96 км/ч непосредствено преди произшествието, както и че опасната зона за
спиране на л.а. за скорост на движение 17,3 км/ч е 6,5 м. Вещото лице категорично
установява, че от сравняването на отстоянието на л.а. „К.С.“ от мястото на удара - 38,4 м с
опасната му зона за спиране за установената скорост на движение - 6,5 м, следва извода, че в
конкретната пътно-транспортна ситуация, Н.Х. е имал техническа възможност да спре
превозното средство преди мястото на удара, към мoмeнтa, в който е възникнала опасност за
движението от технически характер. Причината за произшествието от технически характер е
закъснението на водача на л.а. „К.С.“ с рег.№ Р****КТ да започне спиране. Експертът
установява и че при огледа на мястото на произшествието не е установена хоризонтална или
вертикална маркировка, светофарна уредба или подлез.
Експертът сочи и че 8 секунди преди началото на удара, не е имало препятствия или
други участници в движението, които да са ограничавА. видимостта пред водача на л.а. Х.
към спрелия сметоизвозващ камион. Изследването в експертизата показва, че това време е
било достатъчно, ако е реагирал без закъснение да спре л.а. преди мястото на началото на
удара.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза
се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищеца А. е претърпял следните
увреждания: Счупване на пета предходилна кост на дясно xoдилo. Същите добре отговарят
като механизъм на получаване на начина, описан в исковата молба, а именно ПТП от
08.05.2024 г. Тези увреждания могат да се преценяват пo медикобиологичния признак:
Трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник. Вещото лице установява и че
при посочените увреждания на ищеца, болките са най-силни непосредствено след
получаването им, като след имобилизация на крайника постепенно намаляват и отшумяват.
Болки със значителен интензитет се усещат и в процеса на раздвижване на крайника. Болки
с по-слаб интензитет, но с продължителен характер могат да се усещат с месеци и години,
особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
Вещото лице установява и че от извършения личен преглед на ищеца/проведен на
29.08.2025 г./ е видно, че при М. А. е настъпило пълно възстановяване на счупването на пета
метатарзална кост на десния крак.Експертът сочи и че при такова счупване, каквото е
установено при А. обикновено възстановителният период продължава oкoлo 45-60 дни,
както и че съобщеното от пострадА.я, че се е наложило да ползва патерици за период от
oкoлo 3-4 месеца и са му били издавани болнични листи за около 4-5 месеца, не е
подкрепено с медицинска документация и не кореспондира с обичайния възстановителен
процес при този вид увреждания.
В експертизата е посочено и че по отношение на установените травматични
увреждания при А. не се е налагало извършване на оперативни интервенции и че към
момента на извършения съдебномедицински преглед/29.08.2025 г./, не се установяват
отклонения от нормата, които могат да бъдат свързани с процесния инцидент.Вещото лице
сочи и че обичайно при установения вид увреждане се налага гипова имобилизация на дясно
ходило, като е нА.це трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок
повече от тридесет дни и придвижването в този период се осъществява с помощта на
патерици. Обичайно периодът за възстановяване е 45-60 дни, но в о.с.з. на 24.09.2025 г.,
вещото лице уточнява, че в медицинската документация има данни, че гипсовата
имобилизация е продължила за около 45 дни, което се съобщава и от ищеца, като
обикновено използването на патерици продължава за времето, за което се носи гипсовата
имобилизация, но е възможно и една-две седмици след премахване на гипса, тоест, ищецът
следва да е използвал патерици за период от около два месеца.
Вещото лице установява, че заплатените медицински услуги от ищеца имат връзка с
лечението на травмите от процесното ПТП.
3
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно
обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване
по делото е съобразена изцяло от вещото лице при изготвяне на изслушаната и приета по
делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е обсъдило изключително подробно
събраните по делото доказателства и медицинската документация, поради което и съдът
изцяло кредитира приетата медицинска експертиза.
В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди,
по делото е разпитан свидетелят Ю. М. Ю.-с. на пострадА.я. Той изнася данни за
интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни
увреждания от процесното ПТП. Според показанията на същия, баща му не е останал на
лечение в болница, но около 4-5 месеца се придвижвал с патерици, като кракът му бил
гипсиран. През тези месеци ищецът изпитвал болки, като майката на свидетеля помагала
на ищеца да ходи до тоалетната и до баня, както и да се облича. Свидетелят сочи и че по
цял ден баща му лежал вкъщи и не можел да излиза. Към настоящия момент бил по-добре,
но когато времето станело по-студено, кракът му се надувал.
Показанията на този свидетел се кредитират изцяло от съда, с изключение на
обстоятелството, че ищеца около 4-5 месеца се придвижвал с патерици, като кракът му бил
гипсиран, което противоречи на приетата и неоспорена съдебномедицинска експертиза.
Фактът, че Ю. е син на ищеца не следва да мотивира съдът да игнорира неговите показания
в останалата им част. Свидетелят, въпреки, че е заинтересован от изхода на спора има пряко
наблюдение върху физическото и психическо състояние на ищеца след безспорно
претърпения инцидент и в най- голяма степен може да разкрие как се е чувствал А. след
претърпените травми.
По делото липсва спор че е нА.це вА.дно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за л.а. „К.С.“ с рег.№ Р****КТ за периода на процесното ПТП. Ищецът е
отправил претенция до застрахователя на виновния водач за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди с молба, получена от ЗД „Бул Инс“ АД на 24.10.2024
г./л.15-л.17/, като А. е предоставил на ответника всички нА.чни доказателства, посочил е и
банкова сметка по която да се заплатят сумите, т.е. спазени са изискванията на чл.380 и
чл.498 КЗ.
Липсват данни, ответникът да се е произнесъл по претенцията в срока по чл.496, ал.1
КЗ.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице, следва да се
установят в процеса при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна,
следните предпоставки: Настъпването на ПТП на твърдяната дата, причинено от водач на
лек автомобил, застрахован в ответната застрахователна компания. Тези факти са безспорно
доказани както от представените доказателства, така и от приетата и неоспорена от страните
автотехническа експертиза.
Липсва спор между страните относно факта за нА.чието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Относно провеждането на рекламационната процедурата по реда на чл.498 КЗ, също
липсва спор, а са нА.це и доказателства за отправена покана от страна на ищеца до
застрахователя, получена от последния на 24.10.2024 г. за изплащане на обезщетение по
процесното ПТП, по което искане липсва произнасяне в законоустановения срок.
В случая съдът намира, че по делото е доказано по несъмнен начин, че на 08.05.2024 г.,
4
Н.П.Х., управлявайки л.а. „К.С.“ с рег.№ Р5208КТ, нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.116 ЗДвП, като при управление на л.а. причинил травми на ищеца.
Горното се установява от категорично от приетата и неоспорена от страните
автотехническа експертиза, в която е посочено, че причината за произшествието от
технически характер е закъснението на водача на л.а. „К.С.“ с рег.№ Р****КТ да започне
спиране. Тук е момента да се отбележи, че когато протоколът за ПТП не удостоверява
релевантните за механизма на ПТП/какъвто е настоящия случай/ обстоятелства или
преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ
тежестта за установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства –
автотехническа експертиза, свидетели и др. / така Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г., І т.о., Решение № 20/ 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ІІІ г.о. и др./, което
и е сторил.
От деянието на водача на застрахования автомобил за ищеца е нА.це претърпяна
вреда, която се изразява в претърпените от негова страна болки и страдания, неудобства и
негативни изживявания, резултат от получените телесни увреждания, посочени в СМЕ.
Причинната връзка между деликта и причинените вреди е пряка и непосредствена. Водачът
на застрахования автомобил, чрез виновно и противоправно действие- при управляние на
МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата и причинил увреждания на ищеца.
Установи се също, че в резултат от ПТП ищецът получил следните телесни
увреждания: Счупване на дръжката на гръдната кост в дясно. Охлузвания на горните и
долните крайници. Счупване на пета предходилна кост на дясно xoдилo. Същите добре
отговарят като механизъм на получаване на начина, описан в исковата молба, а именно ПТП
от 08.05.2024 г. Тези увреждания могат да се преценяват пo медикобиологичния признак:
Трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник. Вещото лице установява и че
при посочените увреждания на ищеца, болките са най-силни непосредствено след
получаването им, като след имобилизация на крайника постепенно намаляват и отшумяват.
Болки със значителен интензитет се усещат и в процеса на раздвижване на крайника. Болки
с по-слаб интензитет, но с продължителен характер могат да се усещат с месеци и години,
особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия/.Вещото лице
установява и че от извършения личен преглед на ищеца/проведен на 29.08.2025 г./ е видно,
че при М. А. е настъпило пълно възстановяване на счупването на пета метатарзална кост на
десния крак.Експертът сочи и че при такова счупване, каквото е установено при А.
обикновено възстановителният период продължава oкoлo 45-60 дни, както и че съобщеното
от пострадА.я, че се е наложило да ползва патерици за период от oкoлo 3-4 месеца и са му
били издавани болнични листи за около 4-5 месеца, не е подкрепено с медицинска
документация и не кореспондира с обичайния възстановителен процес при този вид
увреждания.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение- по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадА.я, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
5
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4
от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и отчете вида и характера на доказаните по делото
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на
ищеца към датата на ПТП /66 г./, начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на А.,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството, че не могат да
бъдат точно установени, поради което и не подлежат на доказване като известни
обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек, при ПТП, както и
неудобството от невъзможност да се обслужва самостоятелно при най-обичайни житейски
нужди за не малък период от време/вж. показанията на св.Ю./. Съдът обаче съобразява и
посоченото в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, че при извършения личен
преглед нa М. А. на 29.08.2025 г. cе е установило, че е настъпило пълно възстановяване на
счупването на пета метатарзална кост на десния крак. Т.е. съдът приема, че към момента е
нА.це подобряване на здравословното състояние на ищеца. Не следва обаче да се игнорира и
факта, че болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер могат да се усещат с
месеци и години, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия
Видно от всичко гореизложено, пострадА.ят е претърпял вреди, които не се отличават
със специфика и по-голяма интензивност и продължителност на търпенето им от
обичайните за хора, получили такива увреждания. Установените травми не засягат здравния
му статус по непоправим начин и явно не са нА.це усложнения от тези травми, напротив-
ищеца е в добро здравословно състояние към момента.
Тъй като обезщетението следва да служи само за репариране на вредите, но не и да
бъде средство за обогатяване на пострадА.я, при определянето му съдът съобрази и ценовата
конюнктура в страната към датата на ПТП, изражение на която са минималната работна
заплата- 933.00 лв., средната брутна месечна заплата по данни на НСИ- около 2198.00 лв.,
както и установените в КЗ лимити на застрахователните обезщетения. При съвкупния анА.з
на всички тези обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в размер на 20000.00 лв. е
годно да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди, който размер съответства
най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установи, че
заплатените от ищеца разходи за лечение общо в размер на 70.00 лв., са били необходими и
използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания.
Предвид изложеното искът за имуществени вреди е доказан за пълния предявен размер от
общо 70.00 лв., след като разноските са пряка и непосредствена последица на
противоправното деяние на деликвента, отговорността на който е застрахована при
ответника и възникнА.те имуществени вреди
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредата, направено
от ответника. По правило релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадА.я, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / в т.см. Решение № 169/28.02.2012 г.
на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010г. /.
В конкретния казус ответникът извежда приноса на пострадА.я от посочените в
6
отговора на исковата молба обстоятелства – нарушение на чл. 113 и 114 ЗДвП.
Доказателствената тежест за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на
страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС/напр.
Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., , Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о. и мн.др./.
При така приетите за установени правнорелевантни факти от събраните по делото
доказателства настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е
установено в процеса на доказване, противоправно поведение на пострадА.я, което да е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на невъзстановимите вредоносни
поселници – претърпените увреждания.
При лежаща върху ответника тежест да установи чрез пълно и главно доказване на
релевантните факти, на които се основава неговото възражение, доказателства дА. ищецът е
нарушил посочените законови разпоредби, това знание не може да се предполага. Същото е
елемент от фактическия състав, обуславящ нА.чието на съпричиняване, и като не е
установено по несъмнен начин, възражението за принос на пострадА.я и на това основание
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Поради всичко изложено, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен до размера на сумата от 20000.00 лв., а над тази сума,
иска следва да се отхвърли, като неоснователен.Искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
При предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покривайки отговорността на
застрахования, застрахователят е задължен и за лихвите за забавата на деликвента, които се
включват в застрахователното обезщетение съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 429,
ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с
възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение- от по-
ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя. Последният, от своя страна, дължи на увредения и обезщетение в размер на
законната лихва по реда на чл. 497, ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му
забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите,
ведно с изтеклата законна лихва. В случая това е датата 24.10.2024 г.- когато е предявена
претенцията на увредения пред застрахователя, а не както е претендирано в ИМ-24.05.2024
г./лихва върху обезщетението за имуществени вреди/.
И двете страни са претендирА. разноски. Видно от материА.те по делото, ищецът е
заплатил д.т. в размер на 600.00 лв./т.к. за горницата до 1250.00 лв. е освободен от
задължение за заплащане/, и съобразно уважената/отхвърлена част от иска му се дължат
400.00 лв. Оказаната на ищеца от адвокат правна защита и съдействие е при условията на
чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, което изрично е посочено в сключения между страните договор от
14.10.2024 г./л.109/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в
полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т.1 и т. 3 във вр.чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно извършената работа, правна сложност на спора и
брой проведени заседания същото се определя от съда в размер на 2500.00 лв. Ответникът
също претендира присъждане на разноски, като същият е доказал такива в размер на 6000.00
лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица и адв.възнаграждение/вж. списък по чл.80 ГПК-
л.94/. Съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и след
7
извършване на компенсация, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1600.00
лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от исковете, след
приспадане на внесената от ищеца д.т., а именно сумата от 250.00 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седА.ще и адрес на управление: гр.С., бул.”Д. Б.”
№**, ЕИК ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на М. Ю. А., ЕГН
********** от гр.Р., със съдебен адрес: гр.С., ул.“А.“ №**, ет.*, сумата от 20000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
08.05.2024 г. на бул. „Х.Б.“, гр.Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2024 г. до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 20000.00 лв. до пълния предявен размер от 30000.00 лв.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седА.ще и адрес на управление: гр.С., бул.”Д.Б.” №**,
ЕИК ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на М. Ю. А., ЕГН
********** от гр.Р., със съдебен адрес: гр.С., ул.“А.“ №**, ет.*, сумата от 70.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
08.05.2024 г. на бул. „Х.Б.“, гр.Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2024 г. до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законната
лихва върху тази главница, считано от 24.05.2024 г.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седА.ще и адрес на управление: гр.С., бул.”Д. Б.”
№**, ЕИК ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на адвокат Д. К. З., л.
№********, вписан към АК-С. адрес: гр.С., ул.“А.“ №**, ет.* сумата от 2500.00 лв. на
основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
ОСЪЖДА М. Ю. А., ЕГН ********** от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.С., ул.“А.“
№**, ет.* да заплати на ЗД ”Бул Инс” АД, със седА.ще и адрес на управление: гр.С., бул.”Д.
Б.” №**, ЕИК **************, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., сумата от 1600.00 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седА.ще и адрес на управление: гр.С., бул.”Д. Б.”
№**, ЕИК **********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати по сметка на
Окръжен съд- Русе сумата от 250.00 лв.- д.т. върху присъдените обезщетения.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната
банкова сметка в „УниКредит Булбанк“АД, с титуляр адвокат Д. К. З.:
IBAN:BG71UNCR70001524603179.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8