Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 7311 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове на Н.С.Н. срещу  Б.Л.С. и З.С.А., за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, а именно: УПИ XVI-525, кв. 6, по плана на гр.София, м-ст „Жилищна група „Южен парк““, одобрен със Заповед № РД-50-954/19.10.1995г. и Заповед № РД-09-2-271/07.08.1998г., с площ от 958кв.м., при съседи на имота по графични данни: УПИ V-528, ул. „Славище“, УПИ XVII-527 и ПИ 527, който имот след одобрението на кадастралния план и кадастралните регистри със Заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК е нанесен в кадастралната карта на гр.София, общ.Столична, обл.София /столица/, като ПИ с идентификатор № 68134.1004.25, с адрес: гр.София, р-н „Триадица“, ул. „Жилищна група „Южен парк““, с площ 923кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване /над 15м/, при съседи имоти с идентификатор №№ 68134.1004.27, 68134.1004.26, 68134.1004.149, 68134.1004.148, 68134.1004.206, 68134.1004.24, съгласно скица № 15-21667-19.01.2017г., издадена от СГКК-гр.София, по давност, чрез владение осъществявано в качеството на добросъвестен владелец, с изтичане на пет годишен период считано от 1991г., когато го придобил от майка си *******, поч 1991г., до 14.07.2017г., когато продал имота на „С.И.“ ЕООД.

В исковата молба твърди, че имотът бил собственост на майка му преживе, за което притежавала акт за собственост, но след смъртта и документът бил изгубен. Затова се снабдил с н.а. № 72/16.06.2017г. за собственост по давност. Декларирал имота като собствен и заплащал данъци за същия.

След одобрение на КК и КР на гр.София се снабдил със скица на имота установил, че като собственик на същия по наследяване по закон е вписан ответника Б.Л.С. по силата на н.а. № 16/10.12.1993г. По късно били съставени н.а. № 32/19.05.2017г. и н.а. № 35/22.06.2018г. за поправка на н.а. № 32/19.05.2017г., по силата на които като собственик на имота по наследяване по закон са признати двамата ответници.

Твърди, че н.а. № 16/10.12.1993г., н.а. № 32/19.05.2017г. и н.а. № 35/22.06.2018г. са неистински документи, т.к. невярно отразяват действителното фактическо положение.

Ответниците оспорват иска. Възразяват, че ищеца не е собственик на имота на твърдяното основание, т.к. сами са собственици на същия по силата на наследяване по закон, като наследници на Л.С.А., поч. на 21.02.2009г., за което са съставени н.а. № 32/19.05.2017г. и н.а. № 35/22.06.2018г. за поправка на първия. Наследодателят придобил собствеността върху имота по силата покупко продажба обективирана в н.а. № 18/21.12.1993г. Наследници по закон на Л.С.А., поч. на 21.02.2009г. били З.С.А. – преживяла съпруга, Б.Л.С. – низходящ, син и Л.Л.А. – низходящ, син. Последният се отказал от наследството на починалия, което уголемило дяловете на останалите двама.

Възразяват, че ищеца никога не е владял имота нито лично нито съвместно с майка си до 2017г., когато го оградили и се снабдили с н.а. за него. До тогава имотът представлявал подобен на неоградена квартална градинка терен, до която имали достъп всички, включително  ответниците.

Излагат, че не притежават н.а. № 16/10.12.1993г. за собственост върху процесния имот и той не ги легитимира като собственици върх същия, и не им е известно кой го е представил пред СГКК.

Претендират исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „С.И.“ ЕООД излага, че е собственик на имота по силата на покупко продажба с праводател ищеца, обективирана в н.а. № 68/14.07.2017г.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от н.а. № 72/16.06.2017г. Н.С.Н. е признат за собственик по давност на ПИ с идентификатор по КК № 68134.1004.25 на гр.София одобрен със Заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр.София, р-н „Триадица“, ул. „Жилищна група „Южен парк““, с площ 923кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване /над 15м/, при съседи имоти с идентификатор №№ 68134.1004.27, 68134.1004.26, 68134.1004.149, 68134.1004.148, 68134.1004.206, 68134.1004.24, съгласно скица № 15-21667-19.01.2017г., издадена от СГКК-гр.София.

Видно от н.а. № 32/19.05.2017г. и н.а. № 35/22.06.2018г. за поправка на предходния, Б.Л.С. и З.С.А. са признати за собственици по наследяване по закон на недвижим имот: УПИ с идентификатор по КК № 68134.1004.25 на гр.София одобрен със Заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр.София, р-н „Триадица“, ул. „Жилищна група „Южен парк““, с площ 923кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване /над 15м/, при съседи имоти с идентификатор №№ 68134.1004.27, 68134.1004.26, 68134.1004.149, 68134.1004.148, 68134.1004.206, 68134.1004.24, съгласно скица № 15-21667-19.01.2017г., издадена от СГКК-гр.София.

Съгласно текста на н.а. № 32/19.05.2017г., част „Доказателства“, при съставянето му е представен н.а. № 18/21.12.1993г.

Видно от н.а. № 18/21.12.1993г. същият обективира сделка – покупко продажба с продавач П.Т.Т.и Р.А.С., и купувач Л.С.А., на недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО представляващо ПИ с пл. № 525, кад.лист 497, м-ст „Горни Лозенец“, по плана на гр.София, с площ 980кв.м., при съседи – път, имот пл. №№ 526, 527, за сумата 180000.00лв. получена изцяло и в брой.

Видно от н.а. № 16/10.12.1993г. Х.Н.С.продава на Л.С.А. недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО съставляващо имот пл. № 525 от кад. лист 497, цялот с площ 980кв.м., находящо се в гр.София, м-ст „Горни Лозенец“, при съседи път, дворно място №№ 526, 527, за сумата 48000.00лв., платени в брой.

Видно от н.а. № 68/14.07.2017г. Н.С.Н. е прехвърлил чрез покупко продажба на „С.И.“ ЕООД собствеността върху имот идентичен с описания в н.а. № 72/16.06.2017г.

За установяване на твърдението на ищеца за придобиване по давност на процесния имот са разпитани свидетелите С.Д.П. и П.Й.С..

От показанията на св. С.Д.П. се установява, че познава ищеца и майка му Р.от около 49 години. Били близки приятели на семейството му и съседи по имот. В своя имот живеел постоянно. От тогава познавал и имота му в близост до „Южен парк“, в края на ул. „Славище“, близо до ул. „Богатица“. Имота бил около декар, 30/30кв.м. приблизително. Винаги бил заграден, от както го познава с бетонови колци и мрежа и отвън дървена порта, която се заключва с катинар. Много често посещавал имота. От 1991г. Поне два пъти месечно или около 15 пъти средно в годината. В края на 80-те лично направил барачка за инструменти и градинска тоалетна в имота. Заедно с негови приятели правили поправка на оградата. Последно през 2017г. Ходил в имота, когато му правили нова ограда на мястото на старата. От майка му Р., която отглеждала касис се запалили по отглеждането му, предимно за търговия. Майките им шиели гоблени и си ходели на гости. Съседите го запознали с Н.. До 1991г. имота стопанисвали  ищеца и майка му, но не живеели в него. Имота бил гледан, разкопан, ползвали го като терен, в който садили някакви неща. В него имало барачка за инструменти. Свидетеля не виждал никой друг освен ищеца и майка му в имота. Не знае някой да е имал претенции за него. Не е чувал от ищеца друг да спори за имоа. Не познава имената Л.С.А., П.Т.и Р.С.. В момента около имота имало сгради – блокове от около 2007-2008г. Другите сгради не ползвали имота и около него нямало свободно пространство. Между оградата и блоковете имало улица.

От показанията на св. П.Й.С. се установява, че познава ищеца от 1978г., когато бил на 14 години, от чичо си С., който е брат на баща му. От тогава знаел имота му в кв.“Лозенец“. Имота на чичо С. се намирал на ул. „Козяк“, в долната част до парка, а на Н. ***, почти на ул. „Богатица“ на ъгъла. Когато се запознал с ищеца и майка му имота им имал телена ограда. Винаги бил заграден. Нямало свободен достъп. Когато бутнели оградата я поправяли. Представлявал празно дворно място около декар. Преди 1985г. посещавал имота на ищеца само лятото, а след 1985г., когато  дошъл да живее в София - почти всеки месец. След 1991г. продължавал да ходи в имота, минимум веднъж месечно, защото живеел в кв.“Стрелбище“, буквално по диагонал. Там започнало да се строи и го посещавал даже по често, защото помагал да се чисти. Последно посетил имота през 2017г., когато ищеца казал, че ше се подмени оградата и тогава помагал. В имота имало барака и външна тоалетна, и го ползвали за отдих от време на време. Познавал освен чичо С. и други съседи на имота – Б.отгоре и съседите Б.. Не е виждал други  лица без Н. в имота. Не познава Л.А., П.Т.и Р.С.. Познава С.П., който организирал с ищеца строежа на оградата през 2017г. и от преди това. Сега от 15г. – 1997-1998г., около имота – от ляво и дясно имало новопостроени сгради. Горната страна си била свободна и винаги е била. Там, където е френското грозде години наред. Чичо му бил близък с баба Р.. Събирали се там на пейките. Имало барака, столове.

По искане на ответника, за опровергаване твърденията на ищеца за придобиване по давност са разпитани свидетелите Н. Б.П.и Т.П.Д..

От показанията на св. Н. Б.П.– разпитан по искане на ответната страна се установява, че познава Б.С. и З.А. от кв. „Гоце Делчев“, където живее, от над 20 години. Знаел, че същите притежавата имот на ул. „Жил.група Южен парк“, който имот е от баща им, преди да почине още го притежавал. Намирал се от ул. „Богатица“ нагоре. Кв. „Лозенец“ се водела местността. Представлявал нещо като градинка. Не бил заграден преди години., в момента бил заграден от около 2 години. Св. не знае от кой е заграден, но не е от Б.. Ходил в имота с Б. да го почиства два три пъти – през 2012г. и докато бил жив баща му преди 2008-2009г. Последно ходил да го почистват през 2017г., преди около 2 години. От двете страни на имота имало сгради, а той самия представлявал междублоково пространство. Преди 2017г. в имота имало храсти. Нямало ограда и можело да се влиза вътре. Там разхождали кучета. Имало дига. Не знае колко е площта. Не му е известно как е ползван имота към 2008-2009г. и не е обърнал внимание има ли нещо засадено в него или дали е разкопано. Съгласно обясненията на св. Имота се намира на втора линия на ул. „Богатица“, залепен за висок блок, преди ресторант „Хепи“, който е на изкачването. Сега имало бариера на самите блокове. Съседи не познава.

От показанията на св. Т.П.Д. се установява, че познава Б. повече от Т.П.Д. 15 години. Известно му е, че притежава имот на ул. „Жилищна група Южен парк“, кв. „Лозенец“. Говорили си на маса за него, че го има от баща си. Когато минавали по улицата там отдавна, към 2009-2010г., му го показвал. Тогава св. имал строителна фирма и си говорили, че Б. може да го даде срещу обезщетение фирма да го построи. Тогава имота не бил заграден. Имало храсти и дървета, било диво. Наоколо имало блокове. Било празно място. Св. предполага, че хора са минавали там. Последно св. посетил имота преди 3-4-5 години и то минавайки отстрани. Общо виждал имота 4-5 пъти. Преди да почине баща му говорел за това, че има имот от баща му. Св. не знае какво се е случило но знае, че имота си е на Б.. Винаги, когато ходели Б. имал свободен достъп до имота. Лично не бил влизал в имота и не познавал съседи.

При така установеното съдът намира следното:

 Предявените искове са положителни установителни, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Т.к. и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост върху имота, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването следва да се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание /така ТР № 11/21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012г., ОСГК, докладчик съдията В.М./.

За да се приеме, че исковете са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, че е собственик на процесния имот по давност, чрез владение упражнявано в качеството на добросъвестен владелец, с изтичане на период от пет години, считано от 1991г. до 14.07.2017г., когато го предал на третото лице помагач „С.И.“ ЕООД.

В тежест на ответниците е да установят възраженията си по исковете, респ. да установят, че са собственици на имота на твърдяното основание – наследяване по закон, а наследодателят им по силата на покупко продажба.

Съдът, като съобрази описанието на имотите в н.а. № 72/16.06.2017г., н.а. № 32/19.05.2017г. и н.а. № 35/22.06.2018г., н.а. № 18/21.12.1993г., н.а. № 16/10.12.1993г. и н.а. № 68/14.07.2017г., и при липсата на изрично оспорване на този факт приема, че всички касаят един и същ имот – процесния.

Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че ответниците са единствени наследници по закон – преживяла съпруга и низходящ на Л.С.А., поч. на 21.02.2009г., при равни дялове, след извършеният и вписан по надлежен ред отказ от наследството му на третият наследник Л.Л.А. - низходящ, син.

Доколкото ответниците заявяват, че не основат правото на собственост на наследодателят си на н.а. № 16/10.12.1993г., а на н.а. № 18/21.12.1993г., съдът не обсъжда първия.

Намира показанията на свидетелите Н. Б.П.и Т.П.Д. за дадени не в резултат на преки, непосредствени впечатления, а в резултат на факти и обстоятелства узнати от ответниците или от трети лица. Същите са плод на спорадични, малко на брой посещения в ограничен времеви период, а св. Т.П.Д. никога не е влизал в имота. И двамата свидетели не са категорични относно границите на имота, поради което и не може да бъде направен категоричен извод, че познават същия и го отличават от други съседни.

Поради изложеното съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Н. Б.П.и Т.П.Д..

Намира показанията на свидетелите С.Д.П. и П.Й.С. за обективни, безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема за установено, че Н.С.Н. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот заедно с майка си Р.до смъртта и през 1991г., от когато е установил самостоятелно владение върху същия. Владял го е спокойно, несмущавано, с намерение за своене, до 2017г., когато е изповядана сделката прокупко продажба и предадено владението в полза на купувача „С.И.“ ЕООД. Липсват доказателства за спиране или прекъсване на давностният срок. Т.к. владението не е установено на правно основание годно да направи ищеца собственик съдът приема, че е упражнявано в качеството на недобросъвестен владелец. При това положение собствеността върху имота е придобита с изтичане на 10-годишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС или към 2001г. Установено е със свидетелските показания, че през периода на осъществяваното владение имотът е бил ограден от ищеца, използвал се е за отглеждане на различни култури и посещения за почивка. Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че е деклариран от ищеца и за него са заплащани данъци. Не е установено владението да е оспорвано от трети лица.

Поради изложеното съдът приема, че ищецът е установил главно и пълно, че е придобил собствеността върху процесният имот на заявеното основание – давност, в качеството на недобросъвестен владелец, с изтичане на период от 10 години, т.е. към 2001г. Ответниците макар да притежават нотариален акт не са собственици на същия на заявеното основание.

Следователно предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.

Ищецът не е представил нарочен списък с разноски, затова съдът независимо от изхода от спора не присъжда такива в негова полза.

Воден от изложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на Н.С.Н., ЕГН **********,***, адв. В.Л. – САК, предявени срещу  Б.Л.С., ЕГН ********** и З.С.А., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, адв. В.П., при участието на „С.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Д.Г.– управител, в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца, че  Н.С.Н., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, а именно: УПИ XVI-525, кв. 6, по плана на гр.София, м-ст „Жилищна група „Южен парк““, одобрен със Заповед № РД-50-954/19.10.1995г. и Заповед № РД-09-2-271/07.08.1998г., с площ от 958кв.м., при съседи на имота по графични данни: УПИ V-528, ул. „Славище“, УПИ XVII-527 и ПИ 527, който имот след одобрението на кадастралния план и кадастралните регистри със Заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК е нанесен в кадастралната карта на гр.София, общ.Столична, обл.София /столица/, като ПИ с идентификатор № 68134.1004.25, с адрес: гр.София, р-н „Триадица“, ул. „Жилищна група „Южен парк““, с площ 923кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване /над 15м/, при съседи имоти с идентификатор №№ 68134.1004.27, 68134.1004.26, 68134.1004.149, 68134.1004.148, 68134.1004.206, 68134.1004.24, съгласно скица № 15-21667-19.01.2017г., издадена от СГКК-гр.София, по давност, чрез владение осъществявано в качеството на недобросъвестен владелец, с изтичане на десетгодишен период считано от 1991г., когато го придобил от майка си *******, поч 1991г. или към 2001г., осъществявано до 14.07.2017г., когато продал имота и предал владението на „С.И.“ ЕООД, ЕИК ******, за което е съставен н.а. № 72, том I-А, рег. № 9765, дело № 71, от 19.08.2016г., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: