Решение по дело №563/2018 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260026
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 3 март 2022 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20181880100563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 07.12.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Ирена Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 563/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 346 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - втора фаза на делбата.

По настоящото дело е допусната да бъде извършена съдебна делба между съделителите Е.В. и Й.В. на следните недвижими имоти : масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от .. кв.м. и разгъната застроена площ от ... кв.м., построена през 1960 г., както и масивен гараж построен през 1969 г. със застроена площ от .. кв.м., заедно с правото на строеж на посочените два самостоятелни обекта на правото на собственост в УПИ … в кв…. по ПУП на с. Гара Б., общ. С., с права 1/6 идеална част за първата и 5/6 идеални части за втората.

В първото съдебно заседание след допускането на делбата Й.В. поиска да ѝ се възложи делбения имот, както и да се осъди другата страна да ѝ заплати сумата от 6530 лева – представляваща общата стойност на всички извършени ремонти по поддръжката на имота, както и подобрения, съобразно с дела ѝ, заедно със законната лихва от датата на постановяването на съдебното решение до датата на окончателното изплащане на цялата сума. От своя страна Е.В.  предяви срещу Й.В. иск за обезщетение, за това че е лишена от възможността да ползва своята част от допуснатия до делба недвижим имот за периода от датата на поканата – 14.11.2018 г. до датата на приключване на производството по делото, като търсената сума е в размер на 150 лева месечно, за всеки от месеците на посочения период.

В открито съдебно заседание на 30.10.2020 г. пълномощникът на ищеца по делото посочи, че страната, която представлява, не възразява делбеният имот да се възложи на ответника, като нейният дял бъде уравнен с пари.  

Свогенският районен съд, първи състав, приема за установено следното от фактическа страна :

От приетите по делото съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира, се установява следното :

1)  Пазарната цена на жилищната сграда и гаража е размер на 54500 лева, а 1/6 от нея е 9083,33 лева ;

2). Жилищната сграда може да се подели, но за това е необходимо да се изготвят и одобрят инвестиционни проекти, въз основа на които да се извършат преустройства, като ориентировъчната стойност на тези дейности е около 6430,80 лева, т.е. над 10 % от стойността на сградата, като двата новоформирани обекта на правото на собственост не биха били равностойни ;

3). Средният месечен пазарен наем на жилищната сграда и на гаража е в общ размер на 381 лева, 1/6 от тази сума е 63,50 лева. За периода от 14.11.2018 г. до 30.10.2020 г., датата на последното съдебно заседание, стойността е 8953,50 лева (двадесет и три месеца и половина), а 1/6 от посочената сума е 1492,25 лева  - определени от съда на основание чл. 162 ГПК ;

4). Общата стойност на всички извършени необходими и полезни ремонтни дейности към датата на извършването им е в размер на 28158,54 лева, която сума включва труд и материали ;

5). Към днешна дата стойността на имота, вследствие на извършените ремонтни дейности, се е увеличила с 17458,30 лева ;

6) Тъй като жилищната сградата е построена преди шестдесет години, строително монтажните работи са били необходими за запазване физическата ѝ цялост. Стойността на крайно належащите ремонти към датата на извършването им е 19906,50 лева, като с тях стойността на имота към днешна дата се е увеличила с 12342,03 лева.

Според показанията на свидетелката Г. В., майка на ответника и баба на ищеца, ремонтните дейности са извършени от Й.В. без изричното съгласие на Е.В., но и без противопоставяне от нейна страна. Съдът кредитира тези показания и ги счита за достоверни. От показанията на двамата свидетели и от експертизата се доказват извършените ремонтни дейности и тяхната стойност, от кого са извършени, както и фактическото лично ползване на имота от страна на ответника, което се обективира и в направените необходими и полезни разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Поради наличието на съгласие между страните, няма пречка делбеният имот да се възложи на ответника, а дела на ищеца да се уравни с пари.

Когато съсобственик извърши необходими разноски и/или подобрения в общия имот, ако те са извършени без съгласието на другия съсобственик, но и без противопоставяне от негова страна, отношенията между тях ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 – чл. 63 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По настоящото дело е налице именно тази хипотеза, с оглед установенотото по делото от показанията на свидетеля Г В., като в такъв случай се дължи заплащане на необходимите разноски и на подобренията до размера на обогатяването, а именно до размера с който се е увеличила стойността на притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ. От заключението на изслушаната по делото експертиза е установено, че размера на увеличената стойност на имота в резултат на извършените, доказани по делото, ремонтни дейности от ответника по делото (ищец по този иск) по заявената претенция е 17458,30 лева. Размерът, с която се е увеличила стойността на притежаваната от ответника по този иск част от съсобствената вещ е 2909,72 лева. Тази сума дължи племенничката на леля си за извършените от последната ремонти.

За да се уважи исковата претенция по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) следва да са налице следните предпоставки : съсобственост върху вещта ; лично ползване на общата вещ от някои от съсобствениците, и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другият съсобственик. Всички тези условия са налице по настоящото дело за исковия период. Задължението се определя на базата на средния пазарен наем, който върху 1/6 идеална част от имота за периода от 14.11.2018 г. до 30.10.2020 г. е в размер на 1492,25 лева. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право, което по настоящото дело не е налице.

Съделителите трябва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си, както и държавна такса върху уважената част на присъединените искове. По последните ще следва да се приложат правилата на чл. 78 ГПК. Претенцията за възлагане не е самостоятелен иск и по нея разноски не се дължат, още повече че липсва спор. Единствените доказани разноски по исковете за подобрения и обезщетение са по двете експертизи във втората фаза на делбата, и то частично по 100 лева за всяка страна, тъй като другата част е за остойностяването на делбения имот. В договорите за правна защита и съдействие не е посочено каква част от заплатената по тях сума е по иска предявен от другата страна, както и дали изобщо има такава част, поради което съдът приема, ча такава няма. Между страните по делото не е било спорно, че имотите делба на които се иска, са съсобствени помежду им, поради което направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК всяка страна в делбено производство има право да претендира. Претенцията за обезщетение е за 3525 лева (двадесет и три месеца и половина по 150 лева месечно), а е уважена за 1492,25 лева, което прави 42,33 %. Искът за необходими и полезни разноски е за 6530 лева, а е уважен за 2909,72 лева, т.е. за 44,56 %. По делото не е поискано и не е допускано изменение на исковете.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Възлага в дял и изключителна собственост на Й.П.В. ***, ЕГН **********, допуснатите до делба масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от ... кв.м. и разгъната застроена площ от ... кв.м., построена през 1960 г., както и масивен гараж построен през 1969 г. със застроена площ от ... кв.м., заедно с правото на строеж на посочените два самостоятелни обекта на правото на собственост в УПИ … в кв….. по ПУП на с. Г. Б., общ. С., с пазарна цена от 54500 лева.

Осъжда Й.П.В. ***, ЕГН **********, да заплати за уравнение на дяловете, в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, на съделителя Е.Е.В. ***, ЕГН **********, сумата от 9083,33 лева, ведно със законната лихва считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Осъжда Й.П.В. ***, ЕГН **********, да заплати на Е.Е.В. ***, ЕГН **********, сумата от 1492,25 лева представляваща обезщетение за това, че е лишена от възможността да ползва своята част от делбения имот за периода от 14.11.2018 г. до 30.10.2020 г., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 3525 лева.

Осъжда Е.Е.В. ***, ЕГН **********, да заплати на Й.П.В. ***, ЕГН **********, сумата от 2909,72 лева, представляваща размерът, с който се е увеличила стойността на притежаваната от ответника по този иск част от делбеното имущество, заедно със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 6530 лева.

Осъжда Й.П.В. ***, ЕГН **********, да заплати на Е.Е.В. ***, ЕГН **********, сумата от 42,30 лева представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице по присъединения иск, според уважената му част.

Осъжда Е.Е.В. ***, ЕГН **********, да заплати на Й.П.В. ***, ЕГН **********, сумата от 44,56 лева представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице по присъединения иск, според уважената му част.

          Осъжда Й.П.В. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 1816,67 лева, както и държавна такса върху присъединения иск в размер на 59,69 лева, в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.

          Осъжда Е.Е.В. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 363,33 лева, както и държавна такса върху присъединения иск в размер на 116,39 лева, в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :