№ 2003
гр. София, 28.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501326 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. О. З. от гр. *** против разпореждане № 264451 от
5.04.2022 г. по ч.гр. д. № 4078/ 2021 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV
Г въззивен състав, с което е върната като просрочена подадената от него касационна частна
жалба с вх. № 277 940/ 30.03.2022 г. срещу разпореждане № 261 913 от 11.02.2022 г. по
същото дело, с което е върната като просрочена касационната частна жалба с вх. № 364155/
19.11.2021 г. срещу определение № 272 715 от 11.08.2021 г. по същото дело.
Оплакванията срещу незаконосъобразността на обжалвания акт са срещу необоснования
извод на съда, че частната жалба е била просрочена, основани на твърдението, че
съобщението за връщането на касационната частна жалба не е било изпратено на неговия
адрес, а на адреса на назначения от съда при условията на чл. 95 от ГПК процесуален
представител, правомощията на когото той бил „отнел надлежно с изявление от 20.10.2021
г.“.
Молбата към съда е да отмени разпореждането.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав преценява частната жалба
като процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, което има
правен интерес от обжалването на подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
По основателността й съобрази следното.
С разпореждане № 6415 от 9.01.2020 г. по гр.д. № 57 501/ 2019 г. на Софийския
1
районен съд, І гражданско отделение, 167 състав подадената от Г. О. З. от гр. *** искова
молба с вх. № 2025749/ 9.10.2019 г. била върната в частта относно искането за обявяване по
отношение на А. И. В. на нищожността на нотариален акт № 29, т. І, рег. № 4466, дело № 29/
2008 г.
В срока за обжалване на разпореждането, с молба вх. № 5017467/ 3.02.2020 г. ищецът
сезирал съда с искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаването на процесуален
представител и подал частна жалба с вх. № 5022205/ 10.02.2020 г.
С определение № 20056154 от 2.03.2021 г. адвокат Л. К. К. от САК бил назначен за
процесуален представител на ищеца по делото. Препис от определението бил връчен на
адвокат Л. К. на 12.03.2021 г.
С определение № 272 715 от 11.08.2021 г. по ч.гр. д. № 4078/ 2021 г. на Софийски градски
съд, гражданско отделение, ІV Г въззивен състав частната жалба срещу разпореждане №
6415 от 9.01.2020 г. била оставена без уважение.
В молба от 7.10.2021 г. Г.З. поискал да бъде издаден незаверен препис от
определението и удостоверил с подписа си, че е получил преписа на същия ден.
В изявление с вх. № 356999/ 20.10.2021 г. същият обяснил, че не е знаел за назначения
служебен защитник и затова сам написал частната жалба, а след като се свързал със
служебния защитник последният му казал, че не е получавал никакви книжа по делото и
няма да се занимава и че това било съдийска грешка и основание за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Освен това декларирал категорично, че
отнема правомощията на назначения му служебен защитник и моли съда да назначи друг
служебен защитник.
С резолюция, изписана върху молбата на 10.11.2021 г., съдията докладчик отбелязал,
че определението от 11.08.2021 г. е влязло в сила на 15.10.2021 г. - преди подаването на
молбата от 20.10.2021 г., тъй като страната е получила препис от определението на 7.10.2021
г. и разпоредил делото да бъде изпратено на Софийския районен съд.
С пощенска пратка от 12.11.2021 г. Г.З. подал касационна частна жалба с вх. № 20569/
16.11.2021 г. срещу определение № 272 715 от 11.08.2021 г. С разпореждане № 261 913 от
11.02.2022 г. по същото дело касационната частна жалба била върната като просрочена -
съдията докладчик посочил, че определението е било връчено лично на жалбоподателя на
7.10.2021 г., а частната жалба постъпила на 12.11.2021г.- след изтичането на срока по чл.
275, ал.1 от ГПК.
- 3 -
Съобщението с препис от разпореждането били връчено лично на адвокат Л. К. на
11.03.2022 г., който с молба с вх. № 277331/28.03.2022 г. поискал да му бъде издаден
разходен касов ордер за участието в делото или заверен препис от съдебния акт, „с който е
2
решено делото“, като върху молбата удостоверил с подписа си, че е получил заверен препис
от разпореждането на 15.04.2022 г.
Г.З. подал касационна частна жалба с вх. № 277940/ 30.03.2022 г. срещу разпореждане
№ 261 913 от 11.02.2022 г.
С обжалваното разпореждане касационната частна жалба била върната като просрочена -
съдията докладчик посочил, че разпореждането е било връчено на жалбоподателя чрез
назначения му служебен представител на 11.03.2022 г., а частната жалба постъпила на
30.03.2022г.- след изтичането на срока по чл. 275, ал.1 от ГПК.
При тези факти Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав преценява
частната жалба като основателна.
Въпросът дали при конкретната фактическа обстановка на спора срокът за обжалване на
разпореждането от 11.02.2022 г. е започнал да тече от деня на връчването му на назначения
от съда служебен представител, се поставя във връзка с твърденията на частния касатор, че
между него и служебния представител не е била осъществена координация, по вина на
последния, поради което са били пропуснати решаващи процесуални срокове за обжалване
на актовете на съда.
Изложените по - горе факти обуславят извод за основателност на тези твърдения, като е
нужно да се изтъкне, че за липсата на съгласуваност в действията на представлявания и
процесуалния представител е допринесло в решаваща степен процесуалното бездействие на
съда.
В практиката на касационната инстанция е възприето становището, че доколкото правната
помощ, изразяваща се в процесуално представителство, не възниква по силата на
упълномощаване, а по силата на акта на съда за назначаване на служебен адвокат, съдът -
независимо, че няма изрично възложено му подобно задължение, дължи активност и
проверка дали предоставената правна помощ реално се осъществява. (Определение № 600
от 28.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4890/2015 г. на ВКС, III г. о.) Това задължение е изведено от
очертаната в чл. 3 на Закона за правната помощ цел - да се гарантира равен достъп на лицата
чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Доколкото правната помощ е
средството, чрез което държавата изпълнява задължението си да гарантира ефективно
упражняване на конституционното право на защита, върху нейните органи (включително
върху съда) тежи отговорността да предприемат всички необходими действия, така че
предоставеното право да бъде реално реализирано и определеният по реда на закона
защитник ефективно да съдейства за реализацията на законните права и интереси на
нуждаещото се от правна помощ лице. От изложеното произтича и извода, че съдът има
задължението да информира лицето, на което е допусната правна помощ за това
обстоятелство.
3
Вижда се, че в конкретния случай това задължение не е било изпълнено.
Определението на съда за назначаване на процесуален представител от 2.03.2021 г. е било
съобщено само на адвоката, посочен от адвокатската колегия, а ищецът узнал за този факт
едва на 7.10.2021 г., когато делото му било предоставено за извършване на справка, и
изрично заявил това в молбата до съда от същата дата.
След като е бил сезиран с изявлението на страната от 20.10.2021 г., в което ясно е
посочено, че формално предоставената правна помощ реално не е била осъществена поради
липса на установени отношения между процесуалния представител и нуждаещото се от
правна помощ лице, съдът е следвало да извърши проверка, да установи причините и в
зависимост от конкретната ситуация да предприеме съответните действия, включително и да
назначи друг процесуален представител.
Отговорността за реалното осъществяване на предоставената правна помощ е на съда. Той
не може да игнорира твърденията на страната за неизпълнение на задълженията на
процесуалния представител, след като вече е констатирал необходимостта от правна помощ
и я е предоставил, без да се е уверил, че назначеният процесуален представител е действал в
изпълнение на задължението по чл. 44, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да води
възложеното дело, по което осъществява правна помощ, със същата грижа, както ако е бил
упълномощен от клиента.
От доказателствата по делото се вижда, че след назначаването му за процесуален
представител адвокат Л. К. не е извършил нито едно процесуално действие, освен
подаването на молбата от 28.03.2022 г., с която поискал да му бъде заплатено
възнаграждение за „участието в делото“.
Последиците от евентуално недобросъвестно поведение от страна на назначения от съда
представител не могат да са в тежест на нуждаещата се от правната помощ страна.
Крайният извод от изложеното до тук е, че срока за обжалване на разпореждането от
11.02.2022 г. не е започнал да тече от деня на връчването му на назначения от съда служебен
представител, поради което и подадената лично от касатора частна жалба не е просрочена, а
това налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за предприемане на действия
за реално осъществяване на предоставената правна помощ.
- 5 -
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ разпореждане № 264451 от 5.04.2022 г. по ч.гр. д. № 4078/ 2021 г. на Софийски
градски съд, гражданско отделение, ІV Г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5