Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 18.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря К.Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело №
6072 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 72071/13.04.2020г. по гр.д. №
5882 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 28-ми състав е признато за установено, че Е.И.Г., ЕГН ********** с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес
на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на
сумите, както следва: сумата от 5637,48лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 06.06.2017г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 27 в гр. София, ж.к. „ ********за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г..;
сумата от 751,04лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до
29.05.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 37207/2017г. на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени исковете за
сумата от 21,86лв., представляващи възнаграждение
за дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г и за сумата от 3,92лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на сумата от
21,86лв. за периода от 15.09.2014г. до 29.05.2017г за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 37207/2017г. на
Софийски районен съд, като Е.И.Г., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********, съдебни разноски от
127,77лв. за държавна такса и от
49,80лв. за възнаграждение за
юрисконсулт по заповедно дело, както и сумата от 1412,23лв. съдебни разноски по
исковото дело.
Срещу
така постановено решение е депозирана
въззивна жалба вх. № 5061417/28.05.2020г. по регистъра на СРС от ответника
по исковете Е.И.Г., ЕГН ********** чрез
назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта , в която исковете са уважени. Изложила съображения, че
решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила
е, че ищецът не бил посочил претенцията си за всеки
месец поотделно, а това било необходимо за индивидуализация на вземанията. Неправилно районният съд бил приел, че
страните са обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия
за периода. Не била потребител и не била
сключвала договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия. Не било установено в имота да е доставена енергия в
количества и на стойност, за които е уважен иска, в имота не било извършено
законосъобразно измерване на потреблението на енергия за отопление и за горещо
битово водоснабдяване. Процесуалният й представител е претендирал
възнаграждение.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е
правилно. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззивника за разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ищец – „П.И.”ООД, ЕИК ******** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2002083/26.01.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу
Е.И.Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи
заплащане на сумите, както следва: сумата от
5637,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.06.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 27 в гр. София, ж.к. „ ********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г..; сумата от 751,04лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 15.09.2014г. до 29.05.2017г., сумата от 21,86лв., представляващи възнаграждение
за дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода от от 01.05.2014г. до 30.04.2016г и за сумата от 3,92лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на сумата от
21,86лв. за периода от 15.09.2014г. до 29.05.2017г за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 37207/2017г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик и потребител на
топлинна енергия в имота, потребил
енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които
са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия,
дължал и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднал в
забава на плащането на сумите.
Ответникът Е.И.Г., ЕГН ********** чрез назначения
й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорила исковете. Навела
е твърдения, че исковата молба е нередовна защото не сочи размер на месечни вземания. Посочила е, че не е потребител на енергия в имота, не е нито
собственик нито е носител на вещното право на ползването му, евентуално
задълженията са погасени по давност. В имота не била доставяне енергия, не било
извършено законосъобразно измерване на потреблението, топлинния счетоводител не
търсил достъп и не отчитал уредите.
Третото лице помагач на страната
на ищеца –„П.И.”ООД, ЕИК ******** е подкрепило исковете.
По
делото е приложено заповедно дело № 37207/2007г. на СРС, от което се установява, че по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. № 3042879/06.06.2017г. е издадена заповед
по чл. 410 от ГПК, с която районният съд е разпоредил Е.И.Г., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумите,
както следва: сумата от 5659,34лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 06.06.2017г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 27 в гр. София, ж.к. „ ********за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г..;
сумата от 754,96лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до
29.05.2017г, съдебни разноски от 178,29лв.,
за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на 29.10.2017г.
на уведомление, на 15.01.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и на 26.01.2018г. е представил искова
молба вх. № 2002083/26.01.2018г.
По
делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 134/23.02.1987г.,
съгласно който Е.И.Г. е призната за собственик на апартамент № 27 в гр. София, ж.к. „ ********даден като
обезщетение срещу отчужден имот по ЗТСУ.
Прието
е писмо от ЧСИ Н.М.от 24.09.2009г. по изпълнително дело 20098410401240/2009г. с
което е наложена възбрана върху апартамент № 27 в гр. София, ж.к. „ ********, собствен на Е.И.Г..
Приет
е договор от 16.10.2002г.,
Протокол от 04.09.2002г. на Ос на ЕС съгласно които етажните собственици
на сграда в гр. София, ж.к. „ *****бл. *са избрали и възложили на ПМУ
Инженеринг”ЕООД да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата.
Приети са ОУ одобрени на 03.02.2014г. от ДКЕВР и ОУ, одобрени
от ДКЕВР на 27.06.2016г. Съгласно чл. 33 вр. с чл. 32 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г.
суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Приети са извлечения от сметки на ищеца и съобщения
към фактури, съгласно които на ответника ищецът е начислил като задължения
процесните суми.
Приет е акт за разпределение на кубатура, съгласно който
процесния имот е с обем от 149,53 куб.м.
Приети са
констативни протоколи, носещ подпис за представител на третото
лице-помагач и на представител на ЕС, съгласно които обявени дати за отчет на
уреди в сграда в гр. София, ж.к. „ *****бл.*****са били 22.05.2015г. и
09.05.2015г. за 205г. и 11.05.2016г. и
25.04.2016г. за 2016г., като на двете дати както през 2015г., така и през
2016г.не е осигурен достъп до ап. 27.
Приети са изравнителни сметка изготвена от третото
лице-помагач, съгласно които за имота е
начислена топлинна енергия за отопление включително за сградна инсталация, отделно е начислена
такава и за горещо битово водоснабдяване за
2 бр. потребители, стойност на реално потребена енергия в имота за двата
отчетни периода е съответно 3421,68лв. и 2215,88лв..
По делото е прието заключение по съдебно- техническа
експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че обем на имота е 150
куб.м. , до имота не е бил осигуряван достъп за отчитане на уредите и не бил заявен
брой и вид на отоплителни тела, по аналогия енергия за отопление е начислявана
за отоплителни тела, които съществуват в имотите в сградата по вертикала. За
БГВ била начислена енергия за 2-ма
потребители, която информация за брой потребители третото лице помагач заявило, че било получило
по устни сведения от ЕС. Посочило е, че за сградна инсталация на ответника била
начислена по-малка сума от дължима, защото топлинният счетоводител приел обем на имота от 148 куб.м., а не
установения по акта за разпределение на кубатура обем от 150 куб.м. Дяловото разпределение било направено
съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване с изключение на обема на
имота. Вещото лице е посочило, че ако се определи енергията за горещо битово
водоснабдяване като потребена от 1 потребител, то стойността на
потребената в имота енергия щяла да е в размер на 4615,10лв. Ако се вземело предвид че потребителите са 2-ма, то тогава реално потребената енергия е на стойност от 5641,66лв.
Прието е заключение по съдебно- счетоводаната експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че няма данни по записвания на ищеца за
плащане на задълженията в размер на 5637,48лв. за топлинна енергия за периода. Лихвата
за забава на плащанията на сумите за този период била в размер на 751,08лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Исковете са предявени
за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение , вземанията за топлинна
енергия и за лихва за забава са индивидуализирани до степен достатъчна за да
позволи правната им квалификация и организиране на защитата на ответника, поради
окето и съдът приема, че сковете са допустими, такова е и постановеното по тях
решение.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск
по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията.
По делото се установи,
че по заявление по
чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово разпределение в
процесния имот, за които е предявен иска,
възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Действащата към периода
на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда
Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят
изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от
ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1
от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1
от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от
чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006
г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по
делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за
установено по делото, че през процесния
период ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42
от ЗЕ(отм) и чл. 153 от ЗЕ в имота, представляващ апартамент № 27 в гр. София,
ж.к. „ ********. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира
с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Приетите по делото нотариален акт и съобщение на ЧСИ установяват, че ответникът
е придобила имота като обезщетение за отчужден от нея имот по ЗТСУ . Констативният
нотариален акт от 23.02.1987г. не е оспорен по делото и установява по делото
удостовереното с него право. По делото не се твърди и не се установява в
последствие ответникът да е загубила така придобитото право на собственост
върху имота, поради което и съдът приема за установено по делото, че за процесния
период ответникът е била собственик на имота. Не се твърди и не се установява
ІІІ-то лице да е било през процесния период в облигационно правоотношение с
ищеца за доставка на топлинна енергия в имота по начин, освобождаващ ответника
от отговорност пред ищеца за плащане на потребената в имота топлинна енергия ,
поради което и отговорността на ответника към ищеца за плащането на стойността
й може да се ангажира.
Съдът приема, че
договора за доставка на топлинна енергия между страните съдържа качествени
параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на
чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа,
който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната
мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема, че при
така установените нормативни изисквания са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура
на водата на битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към
сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението
на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства -
неоспорени протоколи за отчет на уреди в имота, изравнителни сметки и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергано от
другите събрани по делото доказателства, по делото е установено, че за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за имота
потребената енергия е на стойност от общо 4615,10лв.
Тази стойност вещото лице е определило при самостоятелни изчисления , като е
съобразило обем на имота от 150 куб.м. и
неосигурен достъп за отчитане на уреди в имота, брой и вид на уреди за
отопление по вертикала в сградата, а при
определяне на стойност на потребена енергия за горещо битово водоснабдяване е
приело, че в имота има само един потребител.
Установеното по делото, че третото лице
помагач е начислило като реално потребената енрегия в имота за горещо битово
водоснабдяване на база 2-ма потребители само по себе си не е
от естество да установи, че заплащане на такова количество енергия се дължи. Доказателства, че такъв брой потребители са
заявени от ответника, че реално 2-ма потребители са ползвали топлинна енергия в имота по делото не са ангажирани, а
в тежест на ищеца е било да го направи по делото по несъмнен начин. Отразеното в
заключението от вещото лице, че топлинният счетоводител бил получил информация от
етажната собственост за броя на
потребителите в имота, не може да се приеме за установяване при условията на пълно
и главно доказване на обстоятелството, че в имота потребителите на топлинна енергия
са двама. При така възприето съдът
приема, че стойността на потребената в имота енергия за горещо битово
водоснабдяване следва да се определи на база един потребител и неправилно
районния съд е приел, че същата следва да се определи на база 2-ма потребители.
Приетите по делото протоколи за отчет на уреди в имота установят, че на две
дати през 2015г. и на две дати през 2016г., обявени предварително, ответникът
не е осигурил достъп до имота си за отчет на уредите в него, поради което и
правилно начислената като потребена в имота енергия е определена при условията
на неосигурен достъп.
Правилно районният съд не е уважил възражението на ответника
за недължимост на суми поради погасяването им по давност. Заявлението е
подадено на 06.06.2017г., а първия месец от процесния период е май 2014г., поради което и 3 годишния срок на
погасителната давност не е изтекла към подаването на заявлението.
При така възприето решението на СРС в обжалваната част следва
да се потвърди да сумата от 4615,10лв.,
а за горница над 4615,10лв. до 5637,48лв. следва да се отмени и иск за тази
горница следва да се отхвърли.
С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу
решението на СРС в частта за обезщетението за забава, поради което и като съобрази ограниченията на разпоредбата
на чл. 269 от ГПК , но и изхода на делото по главния иск, то съдът приема, че
решението на СРС в частта, с която е уважил иска за сумата от 614,84лв. следва да се потвърди.
Решението на СРС за горницата над 614,
84лв. до 751,04лв. следва да се отмени и иск за тази горница следва да се
отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от исковете
при съобразяване на обстоятелството, че въззивникът е представляван от особен
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и не е събрана предварително дължимата държавна такса
за въззивното производство.
При така
възприето решението на СРС следва да се отмени в частта, с която е поставил в
тежест на ответника съдебни разноски, както следва: за заповедно дело от 23,17лв. разноски за
държавна такса и за 9,03лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт; по
исково дело за сумата от 256,17лв.
Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 428,40лв.
представляващи направени разноски за възнаграждение за особения представител на
въззивника в производство пред СГС.
Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 104,59лв. за
държавна такса за въззивно обжалване, а въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 23,17лв. за държавна такса за въззивно
обжалване.
На
въззиваемия не се следват разноски за производство пред СГС за възнаграждение
за юрисконсулт. Това е така, защото процесуално представителство от юрисконсулт
в производство пред СГС, което да обоснове извод, че на въззиваемия се следва
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт не е осъществено. Депозирания
отговор на жалбата и молбата от 14.04.2021г. са бланкетни и не могат да
обосноват такъв извод.
На
третото лице помагач не се следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
72071/13.04.2020г. по гр.д. № 5882 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 28-ми състав в частта, с която е признато за
установено, че Е.И.Г., ЕГН **********
с адрес: *** дължи дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
********, с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1022,38лв. (горница над 4615,10лв. до 5637,48лв.), ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 06.06.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 27 в гр.
София, ж.к. „ ********за периода от от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г..; сумата от
136,20лв. (горница над 614,84лв. до 751,04лв.), представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 15.09.2014г. до 29.05.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 37207/2017г. на Софийски
районен съд, и в частта, с която Е.И.Г.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********, съдебни разноски от
23,17лв. за държавна такса и от
9,03лв. по заповедно дело, както и
сумата от 256,17лв. съдебни разноски
по исковото дело, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с
искова молба вх. № 2002083/26.01.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу
Е.И.Г., ЕГН **********, с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
за признаване за установено, че Е.И.Г., ЕГН
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1022,38лв. (горница над 4615,10лв. до 5637,48лв.), ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 06.06.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 27 в гр.
София, ж.к. „ ********за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г..; сумата от
136,20лв. (горница над 614,84лв. до 751,04лв.), представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 15.09.2014г. до 29.05.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 37207/2017г. на Софийски
районен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72071/13.04.2020г.
по гр.д. № 5882 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
28-ми състав в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с
адрес на управление:*** на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 428,40лв.
(четиристотин двадесет и осем лева и 0,40лв), представляващи съдебни разноски
за производство СГС.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание на чл. 81 вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 104,59лв.
(сто и четири лева и 0,59лв), представляващи държавна такса за въззивно производство.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление:*** заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание на чл. 81
вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 23,17лв.
( двадесет и три лева и 0,17лв), представляващи
държавна такса за въззивно производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззиваемия-ищец –„П.И.”ООД, ЕИК ********.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.