Решение по КНАХД №1200/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Д. Г. А., чрез адв. А. Т. от АК – Хасково, против Решение № 77/19.03.2025г., постановено по АНД № 61 по описа за 2025 година на Районен съд -Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за противоречие на решението с доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Съдът не бил обсъдил всички твърдения, възражеиния и доводи в жалбата и писменото становище към нея и не бил изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приема. Наказанието било наложено на основание чл. 182, ал. 4, вр.ал.1 ,т.3 от 3ДвП и в тази връзка следвало да се има предвид, че ЕФ К/9403587 е бил отменен към датата на новото нарушение, като нарушението описано в атакувания ЕФ не било извършено в условията на повторност. В тази връзка била несъставомерна квалификацията на нарушението по чл.182, ал.4 от ЗДвП, тьй като не е изпълнен квалифициращият признак „повторност". Правилно съдът бил извършил преквалификацията, като възможносrга на съда да преквалифицира провинението при спазване на забраната за влошаване положението на дееца било изрично призната от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по тьлкувателно дело № 1/2020г. на следващо място в разпечатката от представената по делото снимка имало дописване, че това е снимка към посочения ЕФ, което било недопустимо и било нарушение на наредбата. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез издаване на НП или ЕФ било строго формален процес и ЗАНН уреждал изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Както за наказания, така и за съда следвало да бъде ясно за какво нарушение е наложено наказание. Недопустимо било едва в съдебната фаза по обжалване на вече издаден ЕФ, в който не са описани всички съществени реквизити, чрез събиране на доказателства, да се „дописват" или доизясняват реквизити на ЕФ, т. е. да се установява, че макар и неописани, тези елементи от състава на вмененото нарушение са били налице. Формалността на административно-наказателното производство предпоставяло максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Недопустимо било в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на ЕФ, тьй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което е наложено наказание. Освен това по делото бил представен Протокол за използване на АТСС ARH CAM S 1 № 120ccef, на място на контрол: [населено място], до автосалон „П. А.", с посока на движение [населено място]. В този Протокол било отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е общо от 50 км/ч., въведено със знака за начало на населено място. Безспорно било обаче, че при посочени начало и край на работа съответни часове в Протокола не били вписани № на първо статично изображение и № на последно такова, а само, че са заснети 59 броя нарушения /снимки/. Поради това, не можело да бъде преценено дали номера на снимката представена по делото, фигурира сред тези 59 броя. Посоченото несъответствие пораждало основателно съмнение, че представения по делото Протокол е относим към твърдяното нарушение, както и представената снимка. В Протокола трябвало да са вписани поредностга на номерата на заснетите изображения, които трябва да са последователни, така и в техния общ брой за да може да се направи извода дали тази снимка е изготвена именно при използване на конкретното техническо средство, което в случая било обективно невъзможно. Не можело да бъде доказано и заснемането на Снимката, както и съответствието на същото АТСС с одобрения тип. На следващо място, неправилно въззивния съд не бил приел за съществено процесуално нарушение, неописването на номерата на първото и последното статични изображения в протокола за използване на техническото средство. Пропуските при попълването на протокола го правели негоден за установяване на фактите при констатиране на нарушението, за което бил издаден процесният електронен фиш.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 77/19.03.2025г., постановено по АНД № 61 по описа за 2025 година на Районен съд -Хасково, както и обжалвания ЕФ Серия К № 10061872, издаден на 29.11.2024г. от ОДМВР - Хасково. Претендиратсе и разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 77/19.03.2025г., постановено по АНД № 61 по описа за 2025 година на Районен съд -Хасково е изменил ЕФ Серия К № 10061872, издаден на 29.11.2024г. от ОДМВР - Хасково, с който на Д. Г. А., на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ,,Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено на 29.11.2024г. в [населено място], като е преквалифицирал санкционната норма от чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е намалил размера на наложеното наказание от 200 лева на 100 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че съставеният ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговарял на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяващ вида на данните, които следвало да бъдат вписани в него. Мотивирал се е, че видно от представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., използваното в случая техническо средство ARH CAM-S1 е било от одобрен тип средство за измерване, а от приложения по делото Протокол от проверка № 011-СГ- ИСИС/15.02.2024г., се установявало, че измерванията му не са показали отклонения от максимално допустимите грешки. Освен това е посочено, че не са били допуснати нарушения и при издаването на задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата № 8121з-532 от 12.05.2015г. Към него е била приложена снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за разположението на мобилното АТС. Наличието на издаден протокол, в който подробно е описано използването на техническото средство, с което е било извършено засичането на скоростта и заснемането на МПС, е било с достатъчно подробни данни. Съдът е приел, че в горния протокол, максимално точно са описани всички реквизити, като е посочил изрично, че за времето от 14,00ч. до 18,00ч. на 29.11.2024г. са регистрирани 59 нарушения. Описано било също в протокола, че освен общото ограничение на скоростта, не е наличен знак за ограничение. Този протокол бил подписан от съставилите го длъжностни лица, налице била дата и подпис на извършилия проверката. В тази връзка Съдът не е намерил допуснати нарушения при издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на предвидената процедура. Освен това описаната фактическа обстановка в ЕФ, се установявала и от приложеният по делото заснет клип №120ССЕF/0339762, с техническо средство №120ссеf. На следващо място е прието за безспорно установено по делото, че от жалбоподателя е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в движение със скорост над разрешената за населено място - [населено място], по [улица]до автосалон „П. А.“, в посока от [населено място], към [населено място]. Предвид приложените по делото писмени доказателства, районният съд не е споделил довода на административнонаказващия орган (АНО) досежно „повторността“ като признак на деянието и го е преквалифицирал, като е изключил от обвинението този квалифициращ признак и е приложил закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно такова по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съобразно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Въззивният съд е обсъдил подробно и мотивирано всички твърдения, възражеиния и доводи в жалбата и писменото становище към нея.

Оспореният ЕФ съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като в случая са посочени достатъчно пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението, описани са всички относими признаци от обективната му страна – мястото, датата, точния час на извършване, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, посоката на движение, разрешената скорост, превишената скорост (след приспаднат толеранс), наказуемото превишение и конкретното АТСС, с което е установено.

Безспорно по делото е установено по категоричен начин, че към датата на нарушението използваното АТСС е от одобрен тип и е годно за експлоатация. Това е така, защото видно от приложените в преписката и неоспорени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. и Протокол от проверка № 011-СГ- ИСИС/15.02.2024г., техническо средство ARH CAM-S1 е било от одобрен тип средство за измерване и е годно за експлоатация. Следователно, процесната преносима система за контрол на скоростта на движение на моторни превозни средства е била годна за експлоатация, респ. нарушението е заснето с годно и технически изправно средство за измерване.

В тази връзка е изложил подробни мотиви, защо приема липсата на квалифициращият признак „повторност“ във връзка с нарушението описано в ЕФ. Тук като основание за този извод, съдът се е позовал на приетото по делото Решение №229/24.11.2024г. на РС- Кърджали, постановено по АНД №792/2024г., предмет на което съдебно производство е именно ЕФ серия К, №9403587, издаден от ОД-МВР-Кърджали, който ЕФ е посочен като основание административнонаказващият орган да приеме, че е налице „повторност“ в обжалвания в настоящото производство ЕФ Серия К № 10061872, издаден на 29.11.2024г. от ОДМВР - Хасково. С описаното решение съдът е отменил обжалвания електронен фиш. Тук за яснота следва да се посочи, че видно от датата на решението - 24.11.2024г. и като се има предвид, че същото подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, то към датата на нарушението описано в ЕФ Серия К № 10061872, издаден на 29.11.2024г. от ОДМВР – Хасково, ЕФ серия К, №9403587, издаден от ОД-МВР-Кърджали не е бил влязъл в сила. Тоест правилно РС-Хасково е приел, че липсва „повторност“ в обжалвания в настоящото производство ЕФ Серия К № 10061872, издаден на 29.11.2024г. от ОДМВР - Хасково.

Изложени са доводи и относно твърденията за неяснота, дали клип №120ССЕF/0339762, заснет с техническо средство ARH CAM-S1, №120ссеf, приложен по делото попада в изображенията посочени, или по-скоро не посочени в Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата № 8121з-532 от 12.05.2015г. Следва да се посочи, че не се споделя оплакването на касатора за невписване в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на номер на първо и последно статично изображение/видеозапис. От представения по делото и попълнен протокол за използването на АТСС за дата на използване 29.11.2024г. се установява, че пътният участък, в който е била измерена скоростта на управлявания от касатора автомобил, е бил контролиран от 14.00 часа до 18.00 часа, като за този времеви период установените от АТС нарушения са общо 59 броя. Действително, в протокола не са описани номер на първо и последно статично изображение/видеозапис, но това в случая не представлява съществен пропуск, доколкото няма спор, че установеното с процесния ЕФ нарушение е заснето в посочения времеви период, а именно в 14.12 часа на 29.11.2024г. Следователно, този пропуск при попълване на протокола не води до невъзможност за надлежна проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия интервал, посочен в протокола, съответно представените по делото снимки на заснетото с превишена скорост МПС, може да бъде съотнесен към установеното с процесния ЕФ нарушение. Именно в тази насока е и цялата практика на Административен съд Хасково.

По никакъв начин по делото не се установява дописване върху изготвения клип №120ССЕF/0339762, заснет с техническо средство ARH CAM-S1, №120ссеf, приложен по делото. Следва да се посочи, че приложената към преписката таблица с надпис – „Снимка към ЕФ Серия К № 10061872, от 02.12.2024г.“, по никакъв начин не е регламентирана за изготвяне в ЗДвП или в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и правилно не е обсъждана от въззивния съд в атакуваното решение. Тази таблица/справка неможе да се кредитира като годно доказателство.

Доколкото нарушението е извършено в рамките на населено място, ограничението на скоростта е установено по силата на закона – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въвеждащ забрана за превишаване на скорост с величина 50 км/ч., поради което правилно е прието от ревизираната инстанция, че то законосъобразно е квалифицирано под горепосочената материалноправна норма. В този ред на мисли наведените в касационната жалба възражения за недоказаност на извършеното нарушение се явяват неоснователни.

Ето защо съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно основание, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/19.03.2025г., постановено по АНД № 61 по описа за 2025 година на Районен съд -Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.