№ 1210
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502124 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство чрез адв. И. П. срещу решение 2592 от 29.04.2024 г. на Софийски градски съд,
Първо ГО, 19 състав по гр.д. 8476/2023 г., с което е отхвърлен предявения от Р. К. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, ап. * иск с правно основание чл. 124 ал.1 от
ГПК срещу Н. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Бистрица“ № 7, вх.
А – адв. Р. В. иск за признаване за установено, че Н. А. К. не е собственик на недвижим имот
с идентификатор 68124.303.73.10.28, представляващ апартамент 26, находящ се в гр. ***,
„***“, местност „***“, блок *, ет. *, състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и баня с
тоалетна, със застроена площ от 72,25 кв.м., заедно с мазе 26, с площ от 7,54 кв.м., заедно с
1,090% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
както и е отхвърлен предявеният евентуален иск за признаване за установено, че Н. А. К. не
е собственик на 4/5 идеални части от недвижим имот с идентификатор 68124.303.73.10.28,
представляващ апартамент 26, находящ се в гр. ***, „***“, местност „***“, блок *, ет. *,
състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и баня с тоалетна, със застроена площ от
72,25 кв.м. заедно с мазе 26, с площ от 7,54 кв.м., заедно с 1,090% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото като неоснователни.
Излагат се оплаквания за неправилни изводи на съда относно наследственото
правоприемство, както и че съдът е следвало да разпредели доказателствена тежест за
оспореното завещание по чл. 193 от ГПК и да даде възможност на ищеца да заяви дали ще
се ползва от него.
Подаден е отговор от ответника чрез адв. Н. К. с искане за потвърждаване на
решението и присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания. Няма основание за откриване на производство по оспорване на истинността на
1
документ, тъй като ответникът не е оспорил завещанието, а неговата форма. от настоящата
инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Производството е по искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК да се признае за
установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, тъй като ищецът е негов
собственик въз основа на общо завещание, а евентуално че ищецът не е собственик на е
собственик на 4/5 идеални части от имота, тъй като ответникът също е наследник на
наследодателя на ищеца.
Р. К. Ш. твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор
68124.303.73.10.28, представляващ апартамент 26, находящ се в гр. ***, „***“, местност
„***“, блок *, ет. *, състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и баня с тоалетна, със
застроена площ от 72,25 кв.м., заедно с мазе 26, с площ от 7,54 кв.м., заедно с 1,090%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото по силата
на общо завещание от 01.03.2018 г. на Р. А. Б.-Г.. При условията на евентуалност са заявени
твърдения, че ищецът е съсобственик на имота на основание наследствено правоприемство.
Твърди се, че установил, че по отношение на същия имот бил издаден нотариален акт 28,
дело 25/23 г. на нотариус рег. № 292 – М. В., с район на действие – СРС, с който Н. А. К. е
признат за собственик на имота на основание наследствено правоприемство.
Ответникът оспорва завещанието, за което ищецът твърди, че го легитимира като
собственик на имота, тъй като не е спазена формата за саморъчно завещание. Твърди, че той
е собственик на имота на основание наследствено правоприемство, тъй като е в по-близка
родствена връзка с Р. А. Б.-Г..
Документът, представен с исковата молба със заглавие „саморъчно завещание“ от
01.03.2018 г. със сочен завещател Р. А. Б. – Г. представлява изписан на компютър текст със
саморъчно изписване на датата и името на завещателя и има имена и подпис на лицето,
сочено за завещател. Автентичността на подписа не е оспорена, поради което следва да се
приеме, че документът е подписан от Р. Б.. Основателно е възражението на ответника, че
завещанието не легитимира ищеца като собственик. То е нищожно на основание чл.42,
буква „б“, във връзка с чл.25, ал.1 ЗН. Без значение е в случая дали подписът е положен от Р.
А. Б.-Г., тъй като законът изисква целият текст да е изписан от завещателя. Ето защо са
неоснователни оплакванията в жалбата, че съдът е следвало да разпредели доказателствена
тежест за оспореното завещание по чл. 193 от ГПК и да даде възможност на ищеца да заяви
дали ще се ползва от него. В отговора на исковата молба не е оспорена автентичността на
документа, а валидността на акта, материализиран в него, като саморъчно завещание. Ето
защо, главният иск е неоснователен.
По повод евентуалния иск от значение е следното. От представените от ищеца
удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № РВЕ22-УГ01-6963 от 10.08.2022 г. на СО
– район „Възраждане“ и удостоверение за наследници . № РВЕ22-УГ01-9161 от 27.10.2022 г.
се установява следното. Р. Б. няма наследници от първи, втори или трети ред: няма
низходящи, възходящи, съпруг, братя и сестри или деца на братя и сестри. Ето защо я
наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Ответникът Н. К. е
син на брата на майката на Р. Б. – четвърта степен по съребрена линия, а ищецът Р. Ш. е внук
на сестрата на майката на Р. Б. – пета степен на родство по съребрена линия. Неоснователно
е оплакването за разминаване между удостоверенията, представени от двете страни в
процеса, тъй като изводите за степента на родство настоящият състав прави от документите,
представени от ищеца.
Според чл. 8 ал.4 от ЗН по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен
изключват по-далечния по степен. Ето защо, Н. К. като единствен наследник от четвърта
степен изключва ищеца, както и всички останали наследници от пета степен на родство по
2
съребрена линия.
Основателно е твърдението в жалбата, че погрешно в обжалваното решение е посочено,
че ответникът Н. К. е син на брата на бащата на Р. Б.. Тази грешка обаче не е довела до
грешен извод относно близостта на степените, тъй като ответникът е първи братовчед на
починалата Р., както е посочено от СГС.
Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 10 ал.2 от ЗН, както е приел и
първоинстанционният съд. Нормата урежда право на заместване на починалите преди
наследодателя или недостойни негови братя и сестри, които се заместват само от своите
деца или внуци. В настоящата хипотеза няма данни наследодателката да е имала братя или
сестри, такива са имали нейните майка и баща, но за тях тази норма не намира приложение.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да бъде
потвърдено.
В полза на адв. В. следва да се присъди адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв, който съдът определя на 3000 (три хиляди) лева предвид липсата на нови
доказателства и проведеното едно заседание пред САС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2592 от 29.04.2024 г. на Софийски градски съд, Първо
ГО, 19 състав по гр.д. 8476/2023 г.
ОСЪЖДА Р. К. Ш., ЕГН ********** да плати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв.
Р. Й. В. от САК адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 3 000 (три хиляди)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3