Номер 72112.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502872 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:22 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно и своевременно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна К. П. П. , редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 23762/06.11.2020 г. от въззиваемия
К.П., чрез адвокат В.Д., с която заявява, че не може да се яви в съдебно заседание. Не
възразява да се даде ход на делото. Поддържа отговора, оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата
към него.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Даниел Стайков Пашов срещу Решение № 3851 от 11.08.2020г. по гр.д. №
17102/2019г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на К. П. П. с
ЕГН ********** сумата от 1757.34 лева, представляваща дължимо допълнително
1
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250 часа за периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в
дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 226.95 лева, представляваща мораторна лихва начислена за
периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че в относимия период страните били обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по приложението му. В ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за
субсидиарно приложение, както на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредбата за структурата и организацията на
работното време, така и на ЗДСл, по отношение на работното време и неговото отчитане и
заплащане на възнагражденията. Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът е
държавен служител – полицейски орган и неговите служебни правоотношения се уреждат
единствено от ЗМВР. Препращането в специалния закон към КТ и ЗДСл е изрично, като за
процесните отношения общата уредба не намира субсидиарно приложение. Законодателят 1
прави ясно разграничение между статута на държавните служители с полицейски
правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и статута на държавните служители по т. 2 и
лицата работещи по ТПО по т. 3, който се урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата
работещи по ТПО, който се урежда при условията на КТ. С оглед специалния характер на
ЗМВР, размерът на допълнителните възнаграждения следва да се определи съобразно
специалните правила посочени в него и в издадените Наредби и заповеди на министъра на
ВР, въз основа на призната от закона делегация. По отношение на служителите на МВР в
процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице
е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат да намерят приложение. ВРС не
е отчел също спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като
извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния
случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и
НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква
продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли исковете да се отхвърлят частично за
периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на действаща нормативна уредба.
В отговор на жалбата от К. П. П. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.
2
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище с вх. № 23718/06.11.2020г., с което
юрисконсулт Богдана Йорданова като процесуален представител на Областна дирекция на
МВР – Варна заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства на
съдебното заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа
депозираната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски
по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:24 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3