№ 6772
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110139136 по описа за 2023 година
Предявени да обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД моли съда моли за осъждане на
ответника ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП да му плати
следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 126,70 лв., претендирана
като обезщетение за претърпените на 8.1.2019 г. при ПТП имуществени вреди
от собственика на автобус с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №0020195201800270 от 2018 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
рег. №********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
8.1.2019 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК - обезщетение за
направените разноски.
Ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им. Твърди, че е изпълнена хипотезата по чл.477, ал.3 КЗ, тъй като собственик
на двете превозни средства е едно и също търговско дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
От приетите по делото протокол за ПТП и съдебно-автотехническа
1
експертиза се установява верността на твърдените от ищеца факти, които са
свързани с произшествието от 8.1.2019 г., предизвикването му от водача на л.а.
с рег. №******** в нарушение на правилата за движение по пътища и сблъсък
с автобус с рег. №********, с което му причинява повреди.
По делото е безспорен договорът за застраховка Каско - полица
№0020195201800270 от 2018 г., от който личи, че между собственика автобус с
рег. №******** и ищеца към исковия момент е действал договор за
застраховка и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да
носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на л.а. с рег. №********, въз основа на който
ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този
автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.
Също - и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на автобус с
рег. №******** за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане
на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила
в размер на 1916,63 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по
чл.405 КЗ.
Не се спори също и че ответникът частично е погасил чрез прихващане
по реда на чл.103 и 104 ЗЗД задължението си по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД до
размера от 1804,93 лв.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по автобуса се равнява на 1630,91 лв.,
пазарната цена за ремонта на същия оторизиран за марката сервиз е в размер
на 1916,63 лв. /колкото е платил ищецът/, както и че автобусът към датата на
произшествието е в експлоатация от 3 години, 9 месеца и 15 дни.
От приетия по делото договор от 28.2.2014 г. за доставка на 126 бр. нови
газови съчленени автобуса между собственика на автобуса – Столичната
община, и доставчика на същия – МАН Трак енд Бъс АГ, се установява че
страните са се съгласили – чл.19 и 20 от същия, че изпълнителят предоставя
гаранционен срок от 10 години за антикорозионното покритие и
хидроизолацията.
2
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума
(чл.343, ал.1 КЗ). Предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в
пари (чл.399 КЗ). За действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 КЗ). За възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер. От приетата по делото САТЕ и
от договора за доставка на автобуса се установява, че за повредените елементи
на същия в резултат на произшествието е предвидена гаранция от страна на
доставчика за период от 10 години, които към датата на произшествието не са
изтекли. Ето защо, следва да се вземе предвид оценката на вещото лице за
пазарната цена за отстраняване на повредите от оторизирания за марката
сервиз, защото в противен случай ищецът би загубил възможността да се
3
ползва от правото си на гаранция от страна на доставчика. Изложеното
показва, че искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
Възражението на ответника, относно механизма на извършване на
произшествието се опровергава от направеното от него извънсъдебно
признание на тези обстоятелства, което имплицитно се съдържа в акта на
частично погасяване на задължението му чрез прихващане. Това признание не
противоречи на останалия доказателствен материал, поради което следва да се
вземе предвид при изграждане на изводите относно установените по делото
факти.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД: Този иск е обусловен от доказването от
страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на
обезщетението за забава. Не се спори по делото и е видно от входящия номер
на ответното дружество върху регресната покана, че на 2.9.2020 г. (л.30 от
делото) ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ ответника да плати
обезщетението по чл.411 КЗ, от което личи, че ответникът е в забава от
3.10.2020 г.. Съдът установи по реда но чл.162 ГПК, че размерът на законната
лихва за исковия период е равен на претендирания.
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца плащането на
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете –
изцяло – 785,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП с
ЕИК ********* да плати на ищеца ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК
********* следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 126,70 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 8.1.2019 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на автобус с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №0020195201800270 ОТ 2018 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
4
рег. №********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
13.7.2023 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 36,69 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 17.2.2023 – 24.4.2023 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 785,00 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5