Р Е Ш
Е Н И Е
№ ___49___
гр. Кубрат, 20.03.2018 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Петрова – Енева
при участието на секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 478 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по обективно съединени искове, предявени по реда на чл. 124 ГПК, на правно основание в разпоредбите на чл. 288а, ал.3, във вр. с чл.288, ал.12 Кодекс за застраховането/отм./, респ. чл. 559, ал.3, във вр. с чл. 558, ал.7 КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представлявано от изп.директори Б.И.М.и С.Г. С., съд. адрес:***, кантора 4, чрез адв. М.П., като твърди, че на 08.10.2012 г. с платежно нареждане е изплатило на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, платеното от него на Националното бюро на Гърция обезщетение по щета ГФ № 120272/ 05.07.2012 г. - за имуществени вреди в размер на 1 834.28 лева, съставляващи равностойност на 937.85 евро, на увредения при ПТП, настъпило по вина на наследодателя на ответниците - Г. Й. П., ЕГН **********,***, поч. на 03.08.2011 г., при управление от него на л.автомобил „Фолксваген” с рег. № Р 7758 РМ, за който не е сключена задължителна застраховка „ГО”, на 14.12.2010 г. в гр. Варда Илиас, Гърция, движейки се по улица Ано Куртеси в посока от юг на север, Г. П. загубил контрол над управлението на автомобила, напуснал пътното платно за движение, навлязъл в пътното платно за насрещно движение и ударил движещия се в него л.а. „Тойота Хилукс” с рег. № НАЕ 5982, собственост на Алексиос Николаос Сотирополус, моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки един от ответниците: Д.С.П., ЕГН **********, и непълнолетния Х.Г.Й., ЕГН **********, и дв. с пост./наст. адрес ***, и К.Г.Й., ЕГН ********** ***, като наследници по закон на Г. Й. П., ЕГН **********,***, поч. на 03.08.2011 г., да заплати на Гаранционен фонд – гр. София, платеното от него обезщетение за причинената от незастрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите техен наследодател щета ГФ № 120272/ 05.07.2012 г. на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в размер на сумата 1 834.28 (хиляда осемстотин тридесет и четири лева, двадесет и осем ст.) лева, разпределена по равно между тях, съответно на равните им права от наследството, - по 611.43 (шестстотин и единадесет лева, четиридесет и три ст.) лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2017 г., до окончателното и плащане. Претендират и присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответниците Д.С.П., ЕГН **********, и непълнолетния Х.Г.Й., ЕГН **********, и дв. с пост./наст. адрес ***, на които е връчено съобщение – лично и като законен представител на детето, на първата от тях на 13.11.2017 г., изпращат писмени отговори, постъпили с вх. № 3256/ 13.12.2017 г. – на първата от тях, и с вх. № 3255/ 13.12.2017 г. за втория от тях.
Д.С.П., ЕГН **********, като представя
издаденото й Удостоверение от 24.11.2017 г. по ч.гр. дело № 8127/
Х.Г.Й., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител - Д.С.П., ЕГН **********, заявява становище за неоснователност на исковата претенция срещу него, защото детето не е приело наследството от своя баща по опис. Претендира за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане в негова полза срещу ищеца на направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат, определено в минималния размер на основание чл. 38, ал.1 и ал. 2 ЗА.
Ответникът К.Г.Й., ЕГН ********** ***, на който е връчено съобщение – чрез лице от кръга на домашните, на 07.12.2017 г., в 1 месечния срок за това, изтекъл на 08.01.2018 г., не изпраща писмен отговор.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищецът заявява отказ от исковите претенции, предявени срещу ответниците Д.С.П., ЕГН **********, и непълнолетния Х.Г.Й., ЕГН **********, и дв. с пост./наст. адрес ***, и производството по отношение на тях е прекратено с определение на основание и по реда на чл. 233 ГПК; и поддържа исковите претенции по отношение на отв. К. Й., на посоченото основание.
Г. Й. П., ЕГН **********,***, поч. на 03.08.2011 г., при управление от него на, за който не е сключена задължителна застраховка „ГО”, на, моли съда да постанови решение
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 14.12.2010 г. в гр. Варда Илиас, Гърция, движейки се по улица Ано Куртеси в посока от юг на север, Г. Й. П., ЕГН **********,*** загубил контрол над управлението на собствения си лек автомобил „Фолксваген” с рег. № Р 7758 РМ, напуснал пътното платно за движение, навлязъл в пътното платно за насрещно движение и ударил движещия се в него л.а. „Тойота Хилукс” с рег. № НАЕ 5982, собственост на А.Н.С.и така причинил ПТП. След извършените действия по установяване на нарушителя и извършеното от него нарушение, е установено, че в нарушение на чл. 260, ал.1 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ, наследодателят на ответника е управлявал процесния автомобил, своя собственост, без да има за него сключена и действаща към датата на ПТП задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Гаранционен фонд, на основание - чл. 288а, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) (отм.), сега чл. 559, ал.1, т. 1 от КЗ, на 08.10.2012 г. с платежно нареждане е изплатило на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, платеното от него на Националното бюро на Гърция обезщетение по щета ГФ № 120272/ 05.07.2012 г. - за имуществени вреди в размер на 1 834.28 лева, съставляващи равностойност на 937.85 евро, на увредения при ПТП, настъпило по вина на наследодателя на ответниците - Г. Й. П., ЕГН **********,***, поч. на 03.08.2011 г..
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници № 016/ 11.04.2017 г. на Кметство – с. Смирненски, общ. ****, се установява, че Г. Й. П. е починал на 03.08.2011 г. в с.с.; за смъртта му е съставен Акт № 0013/ 22.03.2013 г.; оставил е за свои наследници по закон Д.С.П. – преживяла съпруга, и две деца: К.Г.Й. – ответник по делото, и Х.Г.Й..
От представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че ищецът е поканил ответника да възстанови платените суми, но по делото до този момент липсват твърдения и доказателства това задължение да е изпълнено.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Исковата претенция е допустима, а по същество - основателна и доказана до предявения с исковата молба срещу ответника размер - 611.43 (шестстотин и единадесет лева, четиридесет и три ст.) лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2017 г., до окончателното й плащане.
Установи се, че ответникът е реализирал ПТП с причинени имуществени вреди, като е управлявал моторното превозно средство, за управлението на което не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Доказани са вида и размера на причинените имуществени вреди в претендирания размер на 1 834.28 лева, съставляващи равностойност на 937.85 евро, на увредения при ПТП, настъпило по вина на наследодателя на ответниците, изплатени от Националното бюро на Гърция, които в последствие са възстановени на Националното бюро на гръцките автомобилни застрахователи от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), а на последното от Гаранционен фонд – гр. София с платежни нареждания от 08.10.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 288а, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. /на основата на чл. 6 от четвърта моторна Директива 2000/26/ЕЕС, ищецът е възстановил изплатеното обезщетение от НББАЗ по негово искане. Сумата е изплатена от ищеца, поради което и на основание Кодекса за застраховане той встъпва в правата на застрахования до размера на изплатеното. От основателността на главния иск следва основателността и на обективно съединения с него иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и основателност на претенцията за присъждане в тежест на ответника на разноските от съдебното производство по настоящото дело, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Неоснователен е доводът на ищцовото дружество, че ответника К.Г.Й. е единствен наследник на починалия на 03.08.2011 г. причинител на щетата - Г. Й. П.. Предвид вписания отказ от наследството му, изходящ от преживялата съпруга - Д.С.П., по отношение на която производството по делото е прекратено поради отказ от иска, наследството на Г. П., вкл. всички негови права и задължения, възникнали към момента на смъртта му, наследството му следва да бъде разпределено между децата му К. и Х., при равни права между тях. Обстоятелството, че към момента на смъртта на наследодателя едното от децата му е непълнолетно, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН приема наследството само по опис, не изключва автоматично отговорността му за задълженията на наследодателя. Обратно на това, съгласно разпоредбата на чл. 60 ЗН, докато приелите наследството наследници отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават – ал. 1, то наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото от него наследство, т.е. до размера на актива от него. Какви са съображенията и мотивите на ищеца да се откаже от исковата си претенция срещу непълнолетния наследник на задълженото лице на основание и по реда на чл. 233 ГПК, не е в задълженията на съда да изследва, но заявения и надлежно регистриран отказ от иска срещу непълнолетния наследник Х.Й., не въздейства на действителното материалноправно наследствено правоотношение по което той е страна и материално отговорно и задължено лице до размера на правата си върху ½ ид.част от наследството на наследодателя, в случая 917.14 лева от дълга на наследодателя, в случай че този размер се покрива от актива на наследството. Разликата в размер на 917.14 лева, съставлява равната част от наследството в тежест на отв. К.Й., но исковата претенция срещу него е предявена за сумата 611.43 лева. Въпреки заявените от ответниците Д.П. и Х.Й. нови обстоятелства по делото, както и възражения по предявените срещу тях искове, а именно: вписания изходящ от първата от тях отказ от наследството на посочения наследодател, както и недееспособноста на втория от тях, във вр. с разпоредбата на чл. 61 ЗН, ищецът, извън заявения отказ от исковете срещу тях, не е заявил изменение – в случая увеличение, на исковата си претенция по отношение на отв. К.Й., поради което тя следва да бъде уважена в предявения с поправената искова молба размер, както той е докладван по делото, т.е. в размер на сумата 611.43 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2017 г., до окончателното й плащане, а не в претендирания едва с писмената защита, представена по делото, в размер на целия дълг на наследодателя от 1 834.28 лева.
С оглед изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, основателно е искането на ищеца ответника да бъде осъден да му плати направените по делото разноски в размер на 50.00 лева, на колкото възлиза внесената по тази искова претенция държавна такса.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА К.Г.Й., ЕГН ********** ***, да плати на Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представлявано от изп.директори Б.И.М.и С.Г. С., съд. адрес:***, кантора 4, чрез адв. М.П., сумата 611.43 (шестстотин и единадесет лева, четиридесет и три ст.) лева, обезщетение за имуществени вреди, възстановени от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по щета ГФ № 120272/ 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2017 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 288а, ал.3, във вр. с чл.288, ал.12 Кодекс за застраховането/отм./, респ. чл. 559, ал.3, във вр. с чл. 558, ал.7 КЗ, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разноски по делото сумата 50.00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на препис.
Районен съдия: